За спонтанните аборти и проблемната бременност!

[vanessssa]

Разрових се във форума и не видях подобна тена, ако см я изпуснала, нека ме извинят модераторите! Много ми е иска момичетата преживели подобно нещо да пишат, да споделят как са се развили при тях нещата, защо се е получило така, лесно ли са забременели след това и въобще всичко сврзано с това неприятно изживяване! Нека да си дадем кураж!

[maia_svet]

Здравей мила vanessssa случайно видях тази тема,много ще е полезна .
Бих се радвала ако мога да помогна с нещо на някой .
Аз няма да описвам какво стана с мен защото вече съм го правила в няколко теми в този форум, ако някой има въпроси мога да отговоря и на лични.
Не знам какво мога да кажа в момента за това освен че то се случва и за съжаление на много жени .
Никога не съм мислила че на мен ще ми се случи ,не бях и чувала за многото проблеми който може да има една бременна жена а сега виждам че има и доста проблеми със зачеването ,което е доста тревожно.
Освен да се пазим и да бъдем по внимателни друго не можем да направим за жалост трябва да се доверяваме на доктори и да се надяваме че сме попаднали на кадърен и съвестен доктор.
Ами това е за сега от мен ,ще следя темата и  ще се включвам.
Цунки от мен и пожелавам да сме много,много силни ,вече сме преживели големия кошмар,няма какво да го мислим трябва да се мобилизираме и да вярваме че следващия път всичко ще е на ред.

[nana89]

Здравей vanessssa .През номври претарпях мисед аборт :'(сега искам пак да си имам бебче,но се страхувам да не се повтори кошмара отново.Вече три месеца преди цикъл ми тече кафяво.... :'(незная..притснявам се.Лекарката ми изписа дуфастон....но дали няма да стане по зле ако го пия?

[vanessssa]

Разбирам какво си преживяла, доста е неприятно! На мен ми се случи в началото на декември и вече правим опити за бебе! Страха го има и при мен, но се старая да мисля положително и да вярвам, че този път всичко ще е наред!  Дано да се зардваме скоро с положителни тестчета 

[Harmonia]

Ванеса, наистина най-важното е да остане спокоен човек! И да мисли позитивно! За съжаление се случват такива неща и то когато най-малко очакваме и най-важното психически никой не е подготвен как да преживее случилото се
Аз също преживях подобен кошмар, минах през куп безумни прогнози относно възможността ми в бъдеще да имам деца и съответно куп безумни предложения за лечение, които единствено доведоха до стрес и много сълзи от моя/наша страна. Не бих искала да оспорвам ничий лекарски авторитет , напротив изключително важно е да попаднеш да свестени разбиращ доктор. Ще споделя само, че преди да предприеме каквито и да е медицински интервенции и лечения, поне според мен, е хубаво човек да си даде малко време за възстановяване на организма и психиката, да опитате поне 7-8 месеца и ако тогава не се получава да се предприемат мерки.
Живото доказателство съм аз - трима доктори ме заплашваха, че виждаш ли ако не съм се подложила на това и онова, шансовете ми да имам деца в бъдеще драсточно нмалявали Макар и трудно - игнорирах всички, отидохме на почивчица, отпуснах се  и след 2-3 месец подновихме опитите за бебе. Слава Богу при нас се получи от първия път. Съответно в началото на бременността треперех много, но всичко мина благополучно. Сега с втората ми бременност - отново стана от един път и се моля отново всичкода бъде наред. За това, мили момичета, това че сте преживели спонтатен аборт в никакъв случай не трябва да ви смачква психически. Всъщност процентът на ранните спонтанни аборти е доста висок - мисля беше над 90%. ПОвече усмивки, любов и търпение

[Zahira]

Ванеса аз  съм  една от многото в  този форум  преживели това. Много от нас вече имат дечица и ако това ще те окуражи наистина се случва на всяка втора жена. Животът обаче продължава и не трябва да се губи надежда. Знам, че е много тежко, но мисли за хубавите неща, които предстоят. Лекарите ми казваха само едно - естествен подбор, оцеляват най-силните и здрави ембриони. А начинът ни на живот може да се нарече всякак но не и спокоен и здравословен.

[maia_svet]

Zahira много си права, за жалост изнервения и динамичен живот ни докарва до още повече проблеми ,но пак ако го гледаме от другата страна трябва да ни прави по силни.
Аборта който преживях беше най-големият ми кошмар през живота до момента ,но си мисля че това много ме промени ,направи ме по силна и по-здравомислеща .
Желанието ми за дете е много по-голямо от преди и сега знам че съм готова за бебче.
Знам и вяравам че ще стане скоро .
Бъдете весели усмихвайте се повече ,радвайте се и на малките хубави моменти ,мигове и всичко което може да ви зарадва.
Хайде целувки от мен.

[vanessssa]

Ванеса аз  съм  една от многото в  този форум  преживели това. Много от нас вече имат дечица и ако това ще те окуражи наистина се случва на всяка втора жена. Животът обаче продължава и не трябва да се губи надежда. Знам, че е много тежко, но мисли за хубавите неща, които предстоят. Лекарите ми казваха само едно - естествен подбор, оцеляват най-силните и здрави ембриони. А начинът ни на живот може да се нарече всякак но не и спокоен и здравословен.
[/quotе/]

 От както ми се случи това, разбрах, че не е никак рядко явление. Важното е човек да съумява да приема всичко и да намира сили да продължи напред. И аз като Майа, съм по- готова за бебе от всякога...

[Miri]

Аз също съм преживяла един спонтанен аборт. Въпреки , че беше още в началото на бремеността, незнам защо , го изживях много тежко. Дже бях изпаднала в депресия, но съфорумките тук страшно много ми помогнаха , за което съм им много благодарна.
Сега от известно време сме подноволи опитите, въпреки ,че този страх съществува, но аз имам много силана подкрепа в лицето на моя съпруг, който вярва , че всичко ще бъде ок.

[sladur4eto_90]

Здравей vanessssa,аз също опатих от това мисед аборт в началото на февруари тази година...бях в 3м...причината не ми я изясниха в болницата,само догадки си правеха ...когато ме изписаха нищо не ми казаха...мн тежко го преживях,беше ми първа бременност ....но намерих сили да го преживея с помоща на моя съпруг...сега вече имаме позволение да възобновим опитите и се надяваме този път всичко да е наред и да не се случва отново......Стискам палци на всички,всичко да е наред и само хубави новини да пишете..

[vanessssa]

Много съжалявам да те видя в тази тема! Наистина е много неприятна подобна ситуация, но няма нищо което човек да не може да надживее  А що се отнася до мисед абортите, причината почти винаги остава неизяснена. Казват, че просто ставало..... Пожелавам ти много кураж и скоро положителен резултат.

[sladur4eto_90]

Благодаря.Аз също ти пожелавам да ме зарадваш с положителен резултат в скоро време и да си пишем в други теми за хубави неща....Пожелавам го на всички от все сърце да имат положителни резултати... @}->--Знам че е тежко такова нещо но не се отказвайте имайте повече кураж и търпение ...

[BeRa]

ех...хайде и аз прясна прясна да се запиша за жалост в тази тема...
точно на за празника на влюбените разбрах със сигурност че съм бременна и годнесох новината на милото като най хубавия подарък и след няколко дни на еуфория и неописуема радост прокървих...притесних се но и не се отчайх че всичко е свършило защото шефката ми до 4-ти месец ако не и повече кървеше и ето в началото на юни я чакаме да роди...отидох въпреки всичко при дежурния в спешното и той ме прати веднага в болницата в съседния град което отчитам като голямагрешка...защото по пътя от вибрациите в колата получих болки в яйчниците...кошмара в болницата беше голям...сам сама...не пускаха никой друг...вкараха ме в отделение с 10 човека и деца всеки на системи на инджекции...деца пищяха всеки минаваше и подминаваше и никой нищо не идва да ми каже...не знаех какво ще ми правят макар че от болницата в нашия град ме пратиха за ефограф и да видят от къде идва кръвотечението...да ми направят изследвания и всичко и да не напирам да се прибирам вкъщи ако ме оставят в болницата....да ама не беше така онези смотаняци едва след час и повече ми обърнаха внимание след като тотално се бях побъркала а милото беше изпушил една кутия цгари ...и тръгнаха да ми правят тест за бременност да видели дали наистина съм бременна  взеха ми кръв и ми казаха че не можели да направят нищо повече от това... ами може и така да е... след резултатите на кръвта установиха бременност която трябвало да видят как ще се развие и ме извикаха след седмица а до тогава вкъщи да не мърдам от леглото... на другия ден си ми тръгна да си ми върви като менструация и то с големи болки... на следващия ден аз не издържах и хайде пак пътъркахме всичкия път до съседния град за да ме видят какво става...тогава ме пратиха вече на видеозон и пак ми взеха кръвни...които показаха че каквото е имало вече си отива а на видеозона видяха че съм се изчистила добре и няма да се налага кюртаж...а и всичко беше в самото начало в 5-та седмица...
започна се въпроса защо става така...отговора на моя лекар беше че 85 дори 90 % от жените дори не си дават смерка че са забременяли и плода си отива в самото начало с менструацията... и в такъв случай не може да се направи нищо защото причината най често е в плода и това е защитна реакция на организма...аз съм го чела това че при свързването на хромозомите при зачеване ако не стане правилно свързване то плода е увреден и за това не е хубаво да се дават медикаменти за задържане защото ако е причината в плода по добре да се изхвърли...

сега страха е голям дали няма да се повтори а и аз имах преди това един тест с бледа чертичка след което ми дойде след седмица закъснение но шматката аз не отидох на изследванията и можеше да ми покаже по нивото на хормона дали е било имало нещо или не... затова ще изчакаме 5-6 месеца и август -септември с нови сили... и знам че ще стане... 

на всяка втора жена се случва за съжаление и ще продължава да се случва...за това не се отчайвайте...болката и разочарованието са големи но не са непреодолими...имайте вяра и надежда, защото вашето бебче ви чака така както вие чакате него 

ПС извинявам се за дългия пост...

[Бела]

Ох ,милите, през какви неща сте минали !НО нали след всичко лошо идва и хубавото!
И една от причините ,от големите причини за подобни спонтанни аборти е невъзможността на бебчо да се закрепи,което е от едни антитела,които произвежда организма,Ако се закрепи пък ,може  пъреите месеци да спре развитие и да се "изхвърли "от организма.пак благодарение на тази реакция на организма.Обикновено след един такъв случай ,е желателно да се направят имунологични изследвания -лошото ,че са малко скъпички .Ако имате проблеми със щитовидната жлеза, това също е критерий.
Пожелавам ви успех и много вяра,че следващият път ще стане вашето чудо и много скоро ще гушктае едно живо и здраво  ангелче

[vanessssa]

Аауууууу Bera, ако знаеш  само колко съжалявам да те видя в тази тема.....Дори и не предполагах, че си изживяла подобно нещо! Къде съм бляла, дори не съм разбрала за положителния ти тест....Наистина е много неприятно това, което ти се е случило, но пък има и нещо хубаво- разминал ти се е кюртажа, а това никак не е малко...Според мен (ако се чувстваш възстановена и психически разбира се) не е нужно да се пазите толкова много! И аз съм имала аборт без кюретаж и лекарите ни позволиха да работим за бебе още същия месец.  Искрено се надявам  всичко да бъде наред следващия път....

[sladur4eto_90]

Аз както вече писах по горе минах по този път..Вера съчувствам ти за преживяното...на мен когато ми се случи 02.02 ме приеха в болницата само за наблюдение,и ме настаниха в стая пълна с бременни жени,а доктора след като му казах че имам болки ниско в корема ми каза "Аз съм сигурен че си само за болнични,но ела да те прегледам"..По време на прегледа си дъвчеше дъвка и само ххх ммм "Аз си мислех че си за болнични пък то наистина имало проблем" и ме гледа "Знаеш ли какво означава това"(ме пита)Гледам го и му отговарям че незнам да ми каже той аз не съм доктор...и без капка жал и казва "Бебето ти е мъртво нищо неможе да се направи"Изпаднах в истеричен плач,потече ми кръв от носа..обадих се на милото да му кажа тои чакаше пред болницата защото не го пуснаха в отделението...Той помоли докторката да си ме вземе във вкъщи докато се успокоя и да ме върне тогава защото трябваше да ми правят изследвания и да пренощувам там...и на 03.02 сутринта ме извикаха за кюртаж..бях в пълна опойка защото неспирах да плача.не бях спала цяла нощ,само по време на опойката после цяла седмица и повече сън не ме хващаше...докато бях в болницата слушах жените как си говорят за бебетата,какво са им купили,как риткат и не бях на себе си...но съм мн благодарна на съпруга си че ми помогна да го преживея по лесно......Сега вече правим опити за друго.....

[BeRa]

Сладурчо настръхнах като четох случая ти... наистина е много болезнено като става така защото в този момент имаш чувството че не искаш никое друго бебе искаш си точно това бебче което за пръв път те е накарало да изживееш цялата емоция около първата бременност...но уви...аз знам че скоро ще се случи и на мен...не знам защо така имам нагласа и усещане и ако не в 17-та то в 19-та темичка на бебеправещите ще съобщя че се местя в бъдещите мами  надявам се чувството ми да не ме лъже...
хубавото...ако има някакво хубаво изобщо...на ранните аборти е че бързо се възстановяваш психически  и събираш сили и желание за нови опити...моя братовчедка загуби бебче в 9-ти месец и за малко да я изтърват и нея защото бебето е било няколко дни мъртво в нея...на леля ми приятелка също в 8-ми или 9-ти месец е загубила бебче ...и не ми се мисли и не го пожелавам на никого това чувство...и се надявам тук заедно всички да можем да се подкрепяме и да си даваме кураж защото нашето бебче ни чака някъде и е въпрос на време 

vanessssa благодаря ти за подкрепата мила... то аз нямах много много време да се отчета във форума за тестчето понеже тогава не можех да вляза и когато писах вече всичко беше свършило...след което се прехвърлих в темата за изчакващи за бебеправене...
мисля да изчакам защото се наплаших доста наистина и ми казват от всякъде че е по добре да се възстанови организма...минаха вече 3 месеца и мисля нааай малко още един да мине докато да започнем на ново...

[maia_svet]

Сладурчо,BeRa много съжалявам , разплаках се докато ви четях преживяванията, припомних си и аз през какъв ад минах покрай моя аборт и е страшно и много много гадно , но трябва да сме силни и да пробваме пак , надявам се че следващия път всичко ще е наред .
Стискам ви палци бързо да се възстановите и гледайте да се разсейвате с нещо .
Идва лято  

[vanessssa]

Мая, поздравления за положителното мислене!!! Стискам палци всичко да е наред при теб!

[poli_19]

Здравейте, искам и аз да споделя за преживяния ужас.През май месец 2008 разбрах че съм бременна, радостта ни беше голяма всичко беше много добре  даже прекрасно, всеки месец на ЖК бебчо се развива аз съм ок дойде и момента да ни кажат момче или момиче и какво се случва плода изостава с месец и половина от развитието си нямам почти никакви околоплодни води и се наложи да го махнем (така и така нямало да оживее) предизвикаха раждане защото вече бях в 6 месец.Всичко мина добре няма услажнения след кюртажа.Сега пак съм бременна в третия месец и страха ми е огромен, колкото и да си налагам да не мисля за първия път, но само доктора да ме погледне и си мисля че пак нещо не е както трябва.

[vanessssa]

Много неприятно изживяване, особено в големите месеци    А що се отнася до страха, ще го има винаги!!!

[mihova]

Здравейте момичета! Реших да направя нова тема за пробленмата бременност в която всички да споделим и да си помогнем с каквото можем.

След две неуспешни бременности си направих изследвания и съм носител на генотип  4G/5G (тромбофилия) И съм на терапия  от д-р Ковачева от Плевенската болница  Инвитро център фраксипарин от 0,3 и аспирин протект редуване  до 7-10 дни преди термин. Та много се притеснявам да оставя нещата на самотек 7 дена и сигурно ще раждам секцио.  Попринцип е раничко в момента съм в 17 г.с но все пак трябва да се мисли.

 
 

[terzieva]

Здравей Михова!
Не съм много в час с проблема ти..., но искам да ти кажа да не се притесняваш .... Вярвам, че всичко ще е наред и ще имаш хубаво и здраво бебе... Стискам палци,успех!

[vanessssa]

Аз се записвам в темичката, защото и аз имам няколко неуспешни опита и правени изследвания. Сега оотново съм на бебеправещия фронт и сърцето ми е постоянно свито.....Надявам се всичко да е наред този път, защото изследванията не показаха наличието на проблем...Стискам палци на всичкки!!!

[mihova]

vanessssa Стискам ти палци мила  всичко да е ок. И те чакаме скоро в другата темичка. 

[Мърче]

Момичета и аз за жалост се включвам в тази тема.
Аз отидох на лекар да ми потвърди, че съм бременна, а то ................е няма нужда да го описвам. Направо ме упоиха и ми направиха абразиото. Това беше в понеделник. Сега седя в къщи, ближа си раните и се опитвам да мисля положително.
Имам обаче едно притеснение. След абразиото спряха да ме болят гърдите. Но днес пак започнаха. Дали е нормално и има ли смисъл да се притеснявам...

[магито]

Мърче ако знаеш как съжалявам да разбера това.Много прегръдки от мен и положителни мисли имаш.