Правилно ли е или не?

[Amphibia]

Здравейте! Имам сериозна връзка от повече от 2 години, с приятеля ми сега завършваме 1ви курс в СУ. Решили сме да се оженим, но въпросът е:Кога? Преди месец някъде, размишлявайки върху близкото бъдеще, по-точно къде ще живеем занапред, внезапно ми хрумна идеята да се оженим сега. Предимството е, че евентуално ще ни дадат семейно общежитие, което ще спести много разходи по квартири и време, защото лятото ще уча доста за поправителните изпити през септември. Другият вариант е да търсим квартира, но в такъв случай ще работя, за да мога да си я позволя, следователно няма да ми остане достатъчно време за учене. Говорила съм само с него по въпроса,защото ако се допитам до родители и приятели ,биха казали, че е прибързано и на 20 години хората правят грешки. От една страна не съм съгласна, защото така или иначе ще се оженим, не виждам защо да чакаме, но от друга страна винаги съм си мечтала да стане по друг начин, нали се сещате-прекрасна бяла сватба с много гости, пред които да демонстрираме любовта си. Това може да стане и по-късно, разбира се, но се губи някак очарованието и тръпката, все пак това е най-важния ден за една жена. Той също мисли, че прибързваме, предпочита да го направим след година-две, защото обича нещета да си стават "когато му е времето", а и се притеснява от реакцията на родителите и приятелите ни.Би се съгласил с мен, в случай, че настоявам много, но самата аз не съм убедена вече дали е редно. Вие как мислите?

[Gergancheto]

Мм може би не очакваш да чуеш точно това което ще кажа. Да почна от там че и аз сключих брак на 20. Работата е във въпроса "дали, ами... " т.н. Мисля че наистина когато му дойде времето би трябвало да не си задаваш тези въпроси! Плюс това малко като по сметка ми звучи този брак, много такова едно планувано... Остави нещата да се случват. Остави любимия да коленичи пред теб с пръстен, а не "Би се съгласил с мен, в случай, че настоявам много....." . Разбираш ли кое имам предвид? Не квартирата е проблем, не жилището, ще работите, все някак ще се справяте, въпроса е че нещата не се стичат по естествен начин, а биват леко насилствени и подбутвани от теб.

[mucito]

Лично моето мнение, че за да се ожените не трябва единия да настоява, а другия да се дърпа. Трябва да го искате и двамата (в смисъл за време говоря, не искам да кажа, че ти искаш, а той не). Ако се обичате, аз не мисля, че тръпката или очарованието  ще изчезнат след 1,2 или повече години. Колкото за родителите, по принцип хората правят грешки не само на 20 години, а цял живот, така че това според мен не бива да те притеснява в никакъв случай. Най-просто казано- и двамата трябва да го почувствате, че го искате и че го искате сега! Така мисля аз поне!

[Amphibia]

Съгласна съм с вас, разбира се.Именно това не ми харесва, че са малко пресилени нещата.Но по мои наблюдения в днешно време мъжете са твърде пасивни и рядко се решават на сериозна стъпка.По-често жените взимат инициативата в свои ръце.Приятелят ми е на същото мнение-че трябва да се почувства готов (след година-две), и нещата да станат както трябва-да коленичи с пръстен и т.н. Но къде е изненадата в цялата работа?Истината е, че не си падам много по традициите, струват ми се банални.Може би ако не бях отваряла темата, нямаше да се замисли за след година-две а повече Това имах предвид, мисля че аз трябва да действам.Между другото, забравих да уточня, че вече имаме една година съвместен живот и проблеми общо взето няма.

[mucito]

Съгласна съм с вас, разбира се.Именно това не ми харесва, че са малко пресилени нещата.Но по мои наблюдения в днешно време мъжете са твърде пасивни и рядко се решават на сериозна стъпка.По-често жените взимат инициативата в свои ръце.Приятелят ми е на същото мнение-че трябва да се почувства готов (след година-две), и нещата да станат както трябва-да коленичи с пръстен и т.н. Но къде е изненадата в цялата работа?Истината е, че не си падам много по традициите, струват ми се банални.Може би ако не бях отваряла темата, нямаше да се замисли за след година-две а повече Това имах предвид, мисля че аз трябва да действам.Между другото, забравих да уточня, че вече имаме една година съвместен живот и проблеми общо взето няма.

Миличка, изненада винаги има!!! Бъди сигурна в това!

[Kiksi]

Ами права си за традициите и според мен мъжете трудно се решават на първата крачка. Направо се чудя  в темата за предложението за брак, наистина ли съществуват толкова много мъже днес, които падат на колене с пръстен 
Имам чувството, че на нас жените толкова ни е влязла в главата тази фикс-идея, че дори и някоя от нас да не получи класическо предложение, няма да си признае.

Например моят много се дърпаше, накрая му предложих аз и и той прие /след няколко години/. Но наистина трябва да се остави да узрее идеята в главата му. Те, мъжете имат малко по друг начин на мислене. Сега се чуди защо не сме го направили по-рано, като било толкова хубаво да си женен, ама на.
Та щом сега се дърпа, по-добре поизчакай, пък по-нататък ще усетиш момента и ако трябва ти му предложи. 

Общежитието не може да бъде причина според мен, особено ако държиш на сватбата като сватба със всичките му екстри /както бях аз - не се ожених заради подписа, ами заради сватбата /. Защото да правиш компромис със събитие, което се предполага, че ти се случва веднъж в живота заради едно общежитие.

А и това с ученето през лятото е малко измислена причина. Ако и двамата си живеете на общежитие /отделни/, няма проблем да си пазиш стаята през лятото - просто си плащаш наема и половинкаа ти преспива при теб или ти при него.
Поне преди няколко години, аз ато живях в Студентски град, беше така.

Успех в размисъла!

[Amphibia]

Говорила съм с него, както казах, аз също мисля, че сега се дърпа малко, но след ще разбере, че няма нищо лошо Според мен нищо не се променя след брака-нито домакинските ни задължения, нито отношението ни един към друг.Засега не мислим за сватба, знам че не става ей така, а иска време да се планира, а деца смятаме да имаме след като завършим.Така че говорим единствено за брак.Предимството наистина е голямо, споменах, че имам невзети изпити и ще съм заета с това лятото.Твърдо сме решили да живеем заедно вече (1вата година пак си бяхме заедно но принципно стаята беше моя и на приятелка), а и без това няма как да получа несемейно общежитие по успех.

[plamik]

Извинявай, че може и да прозвучи грубо, но...искаш брак защото: 1. го обичаш и това е човека за теб? 2. заради семейното общежитие? или .....?
За възрастта няма да говоря, защото тя сляпата неделя не пита на колко години си. Ясно е, че на този етап искаш да се подпишете, в което няма нищо лошо. Обаче си задай въпроса защо го искаш? И нали знаеш, че на сила хубост не става. Ако сега се дърпа и просто, за да ти угоди сключите брак...помисли за после. С времето нещата се променят и си помисли добре, за да няма след време "аз не исках, ама ти ме накара!" . Според мен когато мъжът узрее да има семейство си намира начина да го каже или покаже. Успех!

[Amphibia]

Мислила съм много по въпроса, сега е време вече за решение.Искам брак,защото го обичам и това е човека, но искам брак СЕГА, заради общежитието.

[ina_lemon]

Какво точно означава "да се остави мъжа идеята да узрее в главата му"??? И ако през годините жената чака това да се случи, няма ли вероятност в нейната глава идеята да презрее и изгние? И защо мъжа трябва да е този, от когото се очаква да вземе първи позиция и да дърпа конците по въпроса с брака?
И брак е различно от сватба, ще се съгласите , смятам, и какво е лошото на това, в различни моменти от живота ни да се случи първо едното, после другото.

Когато единият от двамата прави предложение нали има някакъв мотив... Има.
Вие питате ли си мъжа, когато ви даде пръстена, защо го прави? Питате ама друг път.... Значи мотива по презумция за вас е любовта, която изпитвате, и дано е така, ама си остава да виси въпроса.... защо е предложил, ама защо ТОЧНО СЕГА, а не преди две години примерно, щото видимо нищо не се е променило през това време....

Значи малко се измести главният проблем, който момичето постави, а именно той е  за двама студенти в чужд град, на които се налага да живеят по общежития, а не по квартири,за да не им се нагалага да работят и да си гледат съвестно следването. Какво толкова ако подпишат и си решат един от проблемите с мястото за живеене. И защо да не е на този етап достатъчна причина да го направят???

Сигурно защото идеята ще дойде от нейна страна, и сигурно защото той няма да падне с пръстен пред нея, и сигурно поради тези причини връзката им ще бъде по-малко истинска или по-малко романтична???

Дори и да бъде, в днешно време не всеки успява да се пребори изцяло с фактора БИТИЕ , за да търси романтиката във всяко едно нещо.
Те живеят на практика заедно, ама не съвсем, защо да не го направят СЪВСЕМ???

Аз ти казвам давай, момиче!!!

[cvety_p]

И аз подкрепям мнението: ДЕЙСТВАЙ

Моята братовчедка сега е 2-ри курс, есента преди да започне семестъра с нейния приятел сключиха само граждански брак за да могат да вземат семейно общетижитие. Но не се ожениха само заради това! Той и беше предложил още година преди това, но никой не говореше за сватба заради учението й. А като се разбра че така имат шанс много по-лесно и от административна и от финансова гледна точка да живеят заедно, не се колебаха много много. Това лято (август) ще правят истинската сватба с бяла рокля и т.н. точно както те го искат! така, че мила амфибия, не си само ти ! щом чустваш, че това е човека, няма какво да се колебаеш! смело напред  

[Kiksi]

Ами, Ина, точно това означава - да узрее в буквалния смисъл, понякога човек изпитва колебания за такива неща, колкото и абсурдни и неоснователни да са те /после като се ожени и види, че бракът не хапе, се чуди на акъла си откъде са се появявали тези колебания преди това/, а ако на другия идеята му презрее в това време, значи не им е било писано да се заедно. За съжаление и вероятността с презряването я има.

Няма лошо в един момент да се случи бракът, в друг - сватбата, но тя сама казва, че това не и е много по сърце, защото се губела тържествеността и т.н. или нещо подобно, ако правилно съм прочела.

Та няма лошо да сключат брак заради общежитието, а някой ден и сватба да си спретнат, но ако за момента той не е убеден, наистина по-добре да чака "узряването на идеята".
В това отношение съм единодушна с Пламик.

[plamik]

Еее чакайте сега! Не съм казала никъде, че мъжът е този, които тр  да коленичи и т. н. Щом Amphibia не си пада по традиционните неща, няма лошо и може тя да е тази, която да зададе въпроса. С въпросите исках да си изясня някои неща за мен. Ако момчето няма против да сключат брак сега за общежитие - ок. Давай! На мен лично ми е странно, но хора много....
Сега се сещам за един пример, действието се развива обаче в Москва. Един мои познат учи там и с девойката, с която е сега искат да живеят заедно. Да обаче, ако не са семейство няма как. И намират човек, прави им фалшив документ и сега си живеят заедно.
И ако гледаме заглавието на темата  - никой не може да ти каже на 100 % редно или не е това, което искаш! Това решение си е твое и ничие друго!

[Gergancheto]

Ахам и аз нямам предвид точно да коленичи и т.н.... въпроса е че тя самата се чуди трябва или не трябва, иска или не иска, за момчето пък няма да говоря, той би приел ако тя много настоява. Еми Ина аз пък не бих била доволна някой да е с мен защото много съм настоявала. Да, права си че предложението може и от нея да дойде, но пак казвам нито тя, нито той са сигурни дали това е което искат! Та затова съгласявам се с другите посочили като съвет - узряването на идеята 

[ina_lemon]

Еми Ина аз пък не бих била доволна някой да е с мен защото много съм настоявала.

Те така или иначе са заедно, почти живеят заедно, за какво настояване някой да бъде с другия става въпрос?