Клуб на дерзаещите мераклии

[tonibonboni]

 Желая ти любов и още много такива емоции! 

[reia]

Здравейте момичета,колко съм се ровила в този форум и да не ви открия....ама аз съм точно за тук.Заедно сме с милото от близо 6 години и живеем заедно от около 5 години.Повечето ни приятели се ожениха и вече имат деца по на 1-2 год. а другите се згодиха ... приятелките ми си имат своя пръстен а аз?Чакай си....  .Преди месец най-добрата ми приятелка получи пръстен,а ние горе-долу върви заедно.Горе-долу по едно и също време сме се запознали с приятелите си.И от тогава почнах много да врънкам за пръстен милото.По едно време даже се учудих че не се дърпаше и избирахме пръстен заедно,харесвахме по-точно.Изведнъж спря,почна да се дразни като заговоря,почна да говори че нямаме пари,че след сватбата идва детето а това дете с какво ще го гледаме,едва ли не живота свършва.Той е наистина много амбициозен за кариера,пари ама и на мен ми писва да чакам .
Мале първо писане тук а сигорно вече ви отекчих 
 

[Kiksi]

reia ,  !

Моят съвет е да поизчакаш малко да му мине раздразнението (примерно няколко месеца) и после да действаш като мен  - да му направиш официално предложение в романтична обстановка и той няма да има къде да бяга и ще приеме, и пръстен ще ти вземе.    Не е нужно пръстенът да е с диамант или нещо подобно - аз лично предпочитам голям камък цирконий вместо миниатюрен диамант, дето с лупа трябва да го гледаш.

И след това го успокой, че не е нужно като се ожените, веднага да имате деца - много двойки изчакват и така смятам, че ще приеме по-лесно нещата! Успех и ще видиш, че идеята ти да му предложиш не е толкова страшна, даже напротив - много е забавна!  Само изчакай за по-подходящ момент, защото сега явно се е изнервил и се чувства притиснат!

[reia]

здравей Kiksi ,лошото е че той когато е в настроени го приема на базик.Като му подметна " хайде да се ожени " и той " супер кога искаш" и аз  ,ама на следвашия ден все едно нищо не сме си говорили даже се дразни на такива приказки  .Сега съм го оставила на мира,въпреки че съм сигурна че знае че очаквам пръстенчето за Коледа.На всичкото отгоре тяхните много му влияят а те май не ме харесват много.

[магито]

Reia, аз чаках моето предложение години наред.За пръв път заговорихме за сватба преди три години, но нещата си останаха само с приказки.Аз много разочарована като теб реших да си мълча и винаги да съм в опозиция когато ми заговори за сватба.Тази пролет след една голяма криза във връзката ни двамата седнахме да говорим и аз много ядосана му заявих, че е много несериозен, само приказва и не е инициативен, и че аз мога да живея с него и деца да имам от него но няма да правим сватба.Той май се разсърди но не го показа и в най-неочаквания от мен момент ми предложи и даже ми заяви кога ще е датата.Аз бях в шок и моята опозиция замина по дяволите.

Един съвет от мен не го юркай, мъжете не обичат това.Няма значение дали приятелите ви са се оженили важното е и двамата да го искате едновременно, защото иначе става насила.Аз чаках пръстен мнооого време и накрая го получих.Важното е двамата да сте щастливи и да се чуствате добре заедно дори и без сватба.

[Kiksi]

здравей Kiksi ,лошото е че той когато е в настроени го приема на базик.Като му подметна " хайде да се ожени " и той " супер кога искаш" и аз  ,ама на следвашия ден все едно нищо не сме си говорили даже се дразни на такива приказки  .Сега съм го оставила на мира,въпреки че съм сигурна че знае че очаквам пръстенчето за Коледа.На всичкото отгоре тяхните много му влияят а те май не ме харесват много.

Ами няма какво да се лъжем, много мъже са такива, някакъв страх ли изпитват и аз не знам. Особено ако живеете заедно на семейни начала и някакси не чувстват нужда да променят статуквото.  Затова аз в един момент си казах, че просто се отказвам от мечтата си за романтично предложение, защото иначе можех да си чакам още 5 години и взех нещата в свои ръце.

Според мен проблемът е, че поставяме мисленето си в рамки - задължително трябва той да ни предложи, на такава вълна сме се настроили и край. А така може и цял живот да си останем с чакането и разочарованието, че мечтаното предложение не идва...

Ако си промениш мисленето и допуснеш, че предложение за брак, направено от жената, също е възможно и обикновено води до успех и дори е много забавно и после като разправяш на познатите си, ще има  , голяма веселба е, нещата ще се наредят според мен 

Изчакай до Коледа, щом се надяваш на пръстенче, но ако не стане, прикрий разочарованието си, в никакъв случай не му го показвай, защото ще се почувства притиснат, а ти не искаш насила да стават нещата, нали?
След това, както ти казах, вземи нещата в свои ръце - спретни една романтична вечеря на свещи и му направи най-официално предложение за брак. Аз така направих и в 1-вия момент помисли, че е поредният разговор по темата и каза: "Добре, де, мило, нали сме говорили, по-нататък..." и т.н. Но аз му разясних, че предложението ми е съвсем официално и чакам отговора му. И той прие  , после ми купи пръстен (който аз си избрах), даже ми го поднесе на колене като компенсация, че не ми е направил той официалното предложение,голям смях падна Направихме годеж, така свикна с мисълта и макар и доста време след годежа, направихме сватба.

Това е моят съвет. Но ако си от жените, които на всяка цена държат мъжа да им предложи и то по възможно най-романтичния начин, можеш още дълго да си чакаш, съответно да мрънкаш, а от личен опит знам колко ги изнервя мрънкането за сватба. Аз избрах да не чакам и взех нещата в свои ръце.

Помисли и над този вариант, не го изключвай напълно! 

[BASTET]

Reia, и аз мисля, че много мъже се плашат или и аз не знам какво от годежи, сватби и сериозни ангажименти. Милото, макар че ми предложи той, с пръстен и всичко останало, още е на приливи и отливи - ту изпада в паника, ту прави светли планове. Аз правя челни стойки, за да го успокоя, че всичко ще е наред. Понякога ме обижда с тези си съмнения и много ме натъжава. Друг път ми е забавен и миличък. Мисля си, че тази половин година до сватбата цялата ще е така.

Така че, според мен, щом при вас се говори сериозно за сватба, това е добър знак. И е по-важно като цяло как ви се развиват отношенията. Сега ще разбереш. Или постепенно ще се успокои и сам ще ти направи предложение, или ще разбереш веднъж за винаги има ли сериозни намерения или не.

Пък ако всичко останало между вас е наистина добре, можеш да направиш като Kiksi. В живота понякога така става - ние жените трябва да сме силни и инициативни.

[Kiksi]

BASTET , много си права, но мине ли веднъж сватбата, всъщност виждат, че няма нищо страшно и се успокояват, даже сами се учудват колко е хубаво да си женен и се чудят от какво толкова са се страхували преди.
Ама мъже, какво да ги правиш... 

[reia]

Благодаря ви момичета.Понякой път наистина ми идва като мания ама все пак това са си 6 год.Ще изчакам до годишнината ни / на 06,01,09г. правим 6 год. заедно / и ако до тогава няма напредък ще му направя изненада  .

[Pisetata]

reia,спокойно,миличка,аз моя го чаках цели 9 години да се престраши!
Успех ти желая!

[Patita]

Много е важно според мен да си прецениш цялостно ситуацията.

Говоря от моя опит, бяхме почти 6 години заедно, винаги с идеята, че някой ден ще се оженим, ще имаме деца /специално за това той отдавна ми говореше/ и в крайна сметка- когато апартаментът стана готов и майка му и баща му, които пък много ме харесват, започнаха да му опяват за сватба и внуци, той се уплаши, каза ми, че животът му изглежда предначертан и в момента сме разделени вече втори месец.

Надявам се, че при вас няма да стане точно така. С това искам просто да ти кажа, че няма правила- и когато всички около теб започнат да се женят, това не означава, че и вие веднага ще ги последвате. Мисълта ми е, да не се вкопчваш в идеята, защото човешките отношения са сложно нещо и всичко се случва. Успех и да се похвалиш!

П.П. Аз в момента още съм в объркана ситуация, не искам да звуча песимистично 

[tonibonboni]

  Не звучиш песимистично! Такъв е животът! Аз съм невероятно щастлива.../понякога ме е страх дори да го кажа/...в момента подготвяме сватбата си!
Преди време, имах 6 годишна връзка, в която всичко беше страхотно, невероятно... И двамата знаехме, че ще се оженим, ще имаме хубаво семейство и т.н. Имахме къде да живеем, разбирах се чудесно с неговото семейство и той с моето. След толкова години обаче дойде моментът, когато и двамата решихме, че всичко е изчерпано...няма нищо интересно в отношенията ни, и се разделихме. Повече от година бях сама! Страдах, мъчех се да открия грешката в себе си, обвинявах се за много неща.
 И един ден ГО срещнах, не го познах в началото, той беше просто един приятен мъж, с когото излизах, но нещата бързо се задълбочиха и шест месеца по-късно, той ми предложи брак! И двамата знаем, че това е което наистина искаме, ценностите ни се покриват напълно...и това е от най-голямо значение!
 Разказах историята си, защото отново искам да покажа , че за тези неща няма правила и reia, много е вероятно да получиш най-романтичното предложение, което някога си си представяла...просто не форсирай ситуацията /може би преди аз правех точно това, а не изживявах моментите си  /, така моментът ще бъде по-сладък!!!  Но най-важното е, наслаждавай се на всеки миг прекаран с любимия човек, а онзи момент ще дойде рано или късно!!!

[Рени]

reia, мила мисля че ще получиш предложение в момент, в които най-малко очакваш. Присъединявам се към мнението на tonibonboni, че трябва да изживяваме моментите се, а не да мислим какво ще ни донесе бъдещето. Преди време имах връзка, всичко беше чудесно, говорихме за сватба деца и крояхме планове, до повратния момент в моя живот когато преди близо девет години баща ми почина. Тогава започнаха неговите изневери, скандали и шамари. Разделих се с него и останах само. Така годините си минаваха. Бях сама цели пет години. През две от тези години имаше човек до мен, но ние бяхме само приятели, но не и двойка в истинския смисъл на думата. Три години бях сама до миналото лято когато шефът ни ни заведе на море. Там срещнах бъдещия си съпруг. Познавахме се три дни. Два дни по-късно разбрахме, че не можем един без друг и се събрахме да живеем заедно. Три месеца по-късно беше и сватбата ни.

Разказах ти всичко това, за да ти дам кураж, че един ден човекът до теб ще разбере, че не може без теб и ще ти направи най-романтичното предложение. Но не насилвай нещата, защото може да го изплашиш и той да се затвори. Наслаждавай се на живота си, на връзката с близките и приятелите си. Мисли позитивно и от комичната страна на нещата, но не и със 

Късмет от мен и ти пожелавам скоро да се похвалиш с годежен пръстен

[reia]

Благодаря ви момичета,много сте мили 

[BeRa]

Момичетааа.....вече си имаме и нашата дата за сватбааааааа..... 
най накрая решихме със сигурност кога ште е...
19/09/09

много си я харесвам  и съм адски 6тастлива   
вече нямам търпение да наближи и да вземем сериозно да махаме по задачи..  че оште е доста раничко...
малко май се отклоних от тема...ама сега по нея...

нека да кажа за тези които чакат пръстенче и предложенийце...и които все оште не живеят с половинките си...аз преди да се събера да живея с моето  не оставах да спя у тях примерно...е ...освен някакви извънредни случаи...които бяха много рядкост...и винаги съм му казвала че това оставане така у тях не ми допада на мене...като каква се явявам аз там...и като остана днес после утре и малко по малко си ме взел и кой знае с пръстен или без...а така си беше на ясно че ако иска да си има жена в къштата то ште трябва да си мине от реда с пръстенче и годеж... и така...не знам дали е най добрия вариант...но никога не съм чакала дерзаешто за пръстена заштото когато заживеете заеднои вече и може да се отлага...хайде днес хайде утре хайде другия месец...а така отлагане нямаше...