Сватбата на Мария (Mary Angel) и Боян

След толкова дълга подготовка и очакване и нашият сватбен ден отмина. Бих казала, че мина по вода, най-големите ми страхове, че нещо важно ще бъде пропуснато не се сбъднаха. Всичко вървеше гладко и спокойно, все едно всеки ден сме се женили.

Ще започна от петъка: Сутринта ходих на маникюр и педикюр. Козметичката е много приятна жена и през цялото време се смеехме, след това пих кафета с няколко приятелки, които бяха пряко ангажирани с организацията на сватбата - дадох на 5 дружки моята кола, в нея те наредиха в деня на сватбата свещите, чашите, шампанското, питите, сладките за различните ритуали. Те се спавиха фантастично - където и да влезем необходимите джиджавки вече бяха наредени. Не можете да си представите какво спокойствие създава това. Нито за миг не съм се притиснила за нещо. Искрени благодарности на тези девойки.

След кафетата отидох на релаксиращ масаж в комбинация с вана от цветя. Пак подарък от тези ми приятелки за рождения ми ден. Определено имах нужда от това, защото последните дни преди сватбата бяха кошмарни - бягане насам-натам, последни уточнения с Ди Джей, Фотограф, Оператор, освен това до последно някои от гостите, ту идваха, ту - не, а това рефлектираше на подредбата на масите и най-вече на моите нерви и тези на свекървата.

След масажа бях като нова, с бъдещия ми съпруг, брат му и кумовете отидохме да вечеряме. Пийнахме, хапнахме и се посмяхме доста. Вечерта прекарахме в хотела, където ни беше сватбата. Избрахме този вариант, защото това е някакъв вариант да се почувставаш като на почивка и да се отпуснеш.

Сутринта се събудихме по-рано от предвиденото, но така стана по-добре, защото имахме достатъчно време за дълга релаксираща вана. След това слязохме на закуска - и ето я първата страхотна изненада: залата, в която се сервира закуската в хотела е съседна на тази, в която ни беше сватбата и о, чудо, видях си украсената зала - в бяло и зелено - беше прекрасно, а дори ги нямаше още балоните и цветята (букетите бяха от същите цветя, какъвто беше моя букет и този, който беше украса за колата, а после на сватбената маса). Приличах на малко дете попаднало в Шоколандрия

След като се натъпках стабилно на закуската, взех моята приятелка, която щеше да ме гримира. Отидохме в квартирата, в която живеем с мъжа ми, пихме кафенца, гримирахме се и разбира се като на всяка сватба закъсняхме с приключването на грима с 1/2 час, но определено резулатът беше поразителен. Професионалистът си е професионалист. Снимки ще покажа по- късно.

След това грабнах си булото и укарсата за коса и подпалих към фризьора. И там беше спокойствие - въпреки, че в него ден фризьорката ми имаше освен мен още 6 булки, така беше направила графика, че да има време за всяка и да не се засичаме, че нали било на лошо, уж. И въпреки, че вече закъснявах с почти час, обратно на очакванията ми никой не звънеше, за което съм благодарна.

Като влязох вкъщи всички гости бяха вече там. Някои от приятелките ми товареха колата ми с необходимите джиджавки, други ми помагаха с обличането на роклята. Дори имах време да пия една водка преди да дойде младоженеца.

А той като пристигна, започна традиционното купуваме на булката, моите приятели го ушушкаха до дупка и накрая се наложи да нахлуят с "груба" сила. После хоро пред блока и тръгнахме към ритуалния дом.

В ритуалния дом - пак смях: младоженецът каза "Да" преди длъжносното лице да си приключи думичките си. (Свекърът направил същото на сватбата си, а иначе не са припряни хора )

Веднага след това отидохме да си правим студийни снимки, една от които подарихме на всички гости като спомен от сватбата. След фотото бързо кафе и хоп църковен брак. Единственото, което си спомням от църквата е че беше много топло и ритуалът къс - точно такъв, какъвто го искахме.

След църквата получихме стандартните поздравления и цветя от гостите. Когато почти всички се поразотидоха аз и моите приятели нападнахме останалите сладки и соленки, все пак минаваше 5, а аз бях само закусвала. Малко снимки под ръководставото на кумата (ще ги видите - супер смешни се получиха).

Посрещането в ресторанта мина спокойно, но във въздуха се усещаше дъха на задавашия се купон. Първи танц, втори и трети и т.н. И така до 4.30 сутринта.

И първа брачна нощ си имахме.

Изобщо мисля, че това наистина беше перфектният ден.

Увлякох се в разказа, но пък какво?!

Малко снимки можете да видите на http://www.flickr.com/photos/29976749@N08/sets/72157606989491392/

Статии

За вас

Форума

За Svatbata.bg

Реклама

Помощ


	Добре дошъл, Гост. За вход използвайте лентата в горната част на екрана!

Новини: