А как се разбирате със свекървата? - част 2

[Anichka]

С моята свекърва сме в никакви отношения - предполагам от далечното разстояние. Виждали сме се няколко пъти и тя ми казва по име - аз на нея никак (за 3-те пъти, които бяхме на маса, така и не ми се наложи да общуваме много); по телефона не си говорим.
За мамосването - мисля, че зависи от семейството. Родена съм във Враца; родителите са ми от плевенско. Майка ми ме мамосва - казва ми "мамето, еди какво си.." Баба ми говори по име. Сестра ми има 2 момчета и за тях майка ми е само БАБА. Никога не е имало объркване. Но селото ни не е близо до Враца - за статистиката.

[Рубин]

Момичета,имам малък проблем!
Как да се престраша и да почна да се обръщам с "майко"?
Искам го,но не мога да премина бариерта!А тя много го желае!

[Gergancheto]

Момичета,имам малък проблем!
Как да се престраша и да почна да се обръщам с "майко"?
Искам го,но не мога да премина бариерта!А тя много го желае!

Имам същия проблем, сега съжалявам че не го направих на сватбата, по удачен момент едвалинякога ще намеря! Аз и друг път съм казвала, не се обръщам никак и това адски много ми тежи и ме натоварва! А не знам всъщност тя как иска да се обръщам към нея каза ми както на мен ще ми е удобно, е да ама се оказва че на мен никак не ми е удобно.... 

[svetla_ety]

И аз никак не се обръщам към моята свекърва и ми е малко некомфортно, а тя е много мила с мен (даже тази любездност ме дразни понякога).Сега като се чуваме и виждаме и казвам Дачи (казва се Дамяна) и това хич не ми харесва и отбягвам да се обръщам към нея...Не мисля да и казвам МАМО в никакъв случай  но какво по - мило да измисля да и казвам не знам 

[Gergancheto]

И аз не мога по име, жената е така мила, така нежна, така топла в отношението си към мен, че не дава косъм да падне от главата ми, както казваш понякога ми идва в повече, но не мога да й кажа по име никога, тъй че остава варианта с 'мамо' или 'майко' , но май се оказа доста трудно  Много ми е некомфортно, всеки път като се звънне на вратата гледам да не отварям защото ако търсят нея няма как да я извикам, трябва да отида до нея и да й кажа "пенка те вика" супер тъпо ми е от тая ситуация....

[kali_gali]

Ми,моята свекърва такова хубаво име пък си има как да не се обръщам към нея по име-а кажете сега такова красиво име като Лора може ли да се похабява с това фалшиво мамо. .Това в кръга на шегата,но то наистина името си е хубаво,а тя пък не ми е майка.

[ina_lemon]

Момичета,имам малък проблем!
Как да се престраша и да почна да се обръщам с "майко"?
Искам го,но не мога да премина бариерта!А тя много го желае!

Е ... ти ли искаш значи или тя. Май смяташ, че го заслужава, но не ти идва отвътре. Ако е така - виж какво ще се случи във времето. Може пък по-нататък от само себе си да и кажеш "мамо".
Бариерата, за която говориш е показател, че не си готова сега, или пък че не искаш , така че не пришпорвай нещата.

[StAsSi]

Момичета,имам малък проблем!
Как да се престраша и да почна да се обръщам с "майко"?
Искам го,но не мога да премина бариерта! А тя много го желае!

Много ми е некомфортно, всеки път като се звънне на вратата гледам да не отварям защото ако търсят нея няма как да я извикам, трябва да отида до нея и да й кажа "пенка те вика" супер тъпо ми е от тая ситуация....

И аз съм във вашето положение. Хем ми се иска да ми се обърне езика, хем пък немога да го кажа. И ми е най-гадно като трябва да кажа или питам нещо - винаги има един мълчалив интервал и след това въпроса; нещо от сорта на: "Ммм, .....(мълчание)...аз мога ли да помогна с нещо?". И тя жената понякога се поправя, когато говори нещо. Примерно: "Ето тази порция е за татко ти, хммм .... за Лазар". И става едно малко неловко положението.
Ама какво да се прави, немога и немога. Пък и отношенията ни не са от най-цветущите. Мисля си, че ако имахме хубави отношения и се държеше с мен като с родна дъщеря щеше един ден да ми дойде отвътре. Но сега не идва и не идва. И няма как. Засега се въздържам от обръщение. Смятам, че като му дойде времето и го почуствам то самичко ще си излезе. Пък и се надявам, че първият път е най-страшен. После става рутина и дори не се забелязва и се свиква. Ама в началото е...трудно 

[skylife]

Уфф - поне го нямам този проблем. Още от началото ми каза "Мамо не искам да ми казваш. Ще ми викаш Таня" Пък аз си и рекнах - хич даже нямам намерение, аз имам една майка. Ама при нас отношенията хич ги няма де За една година съм я "посетила" веднъж

[ina_lemon]

Ама добре изглеждаш, нали те видях оня ден, значи ... не ти се отразява зле НЕвиждането с нея 

[deskatap]

Момичета, след като не ви идва отвътре да кажете "майко", недейте, аз на моята си й казвам на име, но  тя си знае, защото съм го казвала милиони пъти и пред нея, че си имам една майка която ме е раждала. А отделно стои и въпросът, че не сме първи приятелки с нея.

[uliaulia]

Най- добре не им казвайте "мамо", щом не ви идва отвътре. И аз на мойта никак не и викам, но не сме и имали много контакти, милото се обръща към майка ми леля "еди коя". Но тя казва на сина си "мамо това, мамо направи онова", а на мен не ми говори така. Щом е така защо аз трябва да се обръщам с "мамо"??

Но тя ми е казвала, че не се е обръщала към нейната свекърва с "майко", защото човек си има само една майка  Поне за това нямаме проблеми.

[Su_to]

Хъм, на мен нито сега, нито когато и да било ще ми дойде отвътре, обаче вече казвам, какво да правя. Аз на моите родители винаги съм казвала "мамо" и "тате", така че "майко" и "татко" не са точно обръщенията към собствените ми родители, но самият натиск, да искат да ги признаваш едва ли не за свои родители е много дразнещ.

 Като ходихме за сватбата на братчето на милото и естествено имаше хиляда прояви, но едно от нещата беше, че милото беше, така да се каже, техният Меркурий, който ми снесе, че не съм им казвала още "майко" и "татко". Аз го резнах, че вече за енти път му повтарям, че това става след сватбата. ... Да, обаче другата снаха не чакала сватбата. И накрая, аз му казах така "Ще им казвам, щом искат, но да знаеш, че изпросеното, не се дава никога от сърце!" Прас, с тухлата четворка по главата.

На следващия ден, отидохме у тях и аз "Майко, вода останала ли е в шишето?" Тя наости уши и така...понаду се. Айде, оправихме работата. После като се прибра баща му... "А, татко си е дошъл вече, искаш ли кафенце?" Пльос, изпълнихме си задължението. От този момент, още един два пъти съм им казала, но престанах да говоря с тях, освен когато те говорят с мен и винаги намирам как да наглася изречението, та да няма нужда от обръщение. Еми като цяло, мисля, че те загубиха.

Слава богу, майка ми е широко скроен човек и през ум не й минава, че Колю трябва да й казва майко. Той си й казва "лельо Наде" и готово.

А свекито още от началото, ние с милото два пъти се бяхме виждали наживо и започна "Той татко ви това, татко ви онова.". Ееее, моите уважения! А върховното беше как миналата година на рождения ден на свекъра и тя вдига тост и казва "Айде сега наздраве за нашия татко, защото нали Мегито (тоест аз) си няма (почина преди няколко години), а пък на Нинчето е болен." Еми казвам ви, направо се опулих и само вродената ми Близнашка склонност към "да има мир" ми задържа възклицанието.

Просто не мога да разбера каква е тази мания, еми то е ясно, че и да ти казват ще е лицемерно, от куртоазия, щото традицията повелява или както щете. Какво толкова ги топли това нещо, не знам.

Обаче, казвайте, момичета. Спестявате си куп натяквания и ръчкания. Когато ние станем свекърви или тъщи, няма да го искаме от нашите снахи и зетьове и постепенно тази традиция ще замре и ще изчезне, за радост на младите.

[katya_79]

Аз съм писала вече по този въпроси затова няма да се повтарям.Само ще кажа че една моя много близка приятелка, която е в прекрасни отношения със свекър и свекърва и им казва "Маман" и "папа" така това е бръщение което използва само към тях и така святите думички "мамо" и "татко" си остават за истинските ни родители...

[Su_to]

Това е много добро и дипломатично решение, наистина. Жалко, че при нас няма как да стане, защото те си държат на конкретните думички и ако им кажа така или пък "майче" или някакви производни, ще ме обвинят, че се подигравам.