А как се разбирате със свекървата? - част 2

[˙·٠Outono Bolboreta™٠·˙]

Ооох, момичетааа...
И аз ще ставам свекърва един ден, дано не съм токова чудо!!!
Моята свеки още не се е обадила да честити Новата година, дори на сина си!!!
Щяла да си идва от Гърция в средата на месеца и направо пак ще ми развали спокойствието в дома и семейството, ей няма мира тая жена, защо не вземе да си остане в Гърция тая жена!!!

[Agent T]

Булечка, мила ние живеем със свекървата в един град и пак не се е обадила да честити - нито рождени дни, нито именни (мои, разбира се)...За Коледа също не  се обадиха.За Нова година се обадиха, но естествено с мен никой не пожела да говори....А пък да не говорим за подаръци
Да ви кажа хем не ми пука, хем пък ми е малко обидно...Хем, много ме обичат и ала-бала, хем пък....не е така..   
Не знам какво да мисля.Аз ви казах и преди - никога не сме се карали.Нито аз някога съм показала по какъвто и да е начин неприязън и лошо отношение(но може би се усеща), нито те мен са нагрубили.Като ме видят са едни мааазни, маазни (пък да не говорим на сватбата - то не бяха прегръдки, то не бяха целувки и мили думи).Минали са само 3 месеца от сватбата и май, май смениха тактиката
И все се радвам, че сме си сами, че никой не ни се меси и въпреки, че сме в един град ги виждам 1 път годишно, но май започнах да се дразня,че са толкова безразлични.
..................
А пък за подаръците по празниците, това е мираж.Не говоря за себе си, аз не искам от тях нищо, но те не дават нищо и на мъжа ми - няма рожден ден, имен ден, Коледа.......Понякога не знам какво да мисля за тези хора.

[Gergancheto]

Гери,аз намирам за нормално да му го каже на него,а не на теб,едно че може да реши,че ще се обидиш,едно че все пак той и е дете и за нея той е по-близък. Помисли си ако майка ти не удобравя нещо свързано с мъжа ти на него или на теб ще го каже .

Наде така е, аз за това казвам че нито се сърдя, нито сме в лоши отношения, но на мен ми се ще да ме приема и мен като по-близка, но все някога и това ще стане. И да права си, че много ме щадят да ме обидят нещо и тя и мъжа и, все по тъч линията заобикалят само и само да не ме засегнат нещо 

[Mrs.™]

Гери,това е хубаво,че мисли как да не те обиди и засегне
Bulechka™,стискай зъби,може изобщо да не и видиш очите докато си е в България.
Agent T,не е задължително ти да си лоша,не търси вина у себе си и в твоето поведение  Щом те не ти говорят и не те зачитат,не ги зачитай и ти,дръж се с тях така както те се държат с теб-студено,все си мисля че по-добре хора,които не ти обръщат внимание са по-добрия вариант,пред хора,които ти се мешат и бъркат във всяка крачка .

[prosto_kuma]

Малка мис,ако знаеш колко си права само.
Въпреки,че толкова години брак имаме със съпруга ми (14 ще станат лятото),свекърва ми и до ден днешен ни се меси за всяко едно нещо.
Последния хит знаеш ли какъв беше? Обажда ми се на Нова година,честити на всички ни и ми заявява,че нямало да могат да ни помогнат за сватбата,на която сме канени за кумове.И при това без нито да сме ги молели за помощ,нито дори да сме ги питали за това...   

[goldi]

Аз пък как се моля да не ни търсят, ама нямам такъв късмет. Живеем в един град и гледам до ходя  рядко, но само търсят мъжа ми да им върши работа, сещат се че имат син, когато нещо трябва да се върши

[Agent T]

Не, не ме разбирайте погрешно.Аз не горя от желание да ме търсят или харесват.Просто понякога е логично да ми звъннат за рожден или имен ден!Всякакви хора на този ден те поздравяват, дори непознати Дори тук където не се познаваме лично си честитим, защото така е нормално.А те които уж много ме обичат не се сещат.......малко е странно.
Аз съм щастлива, че не ги виждам и че не ни се месят.Как да кажааа.........не са от хората, с които бих желала да общувам.............но на такива поводи мамка му.......поне на мъжа ми да се обаждат.
После се правят на обидени, че не им обръщаме внимание, ама то заслужили ли са......??
И то не е само това, това е най-малкото.......но сега няма да изпадам в подробности.

[beb4eto_na_me4o]

Аз съм писала доста пъти за моята бъдеща свекърва....Но вече много ми се събра и имам нужда от помощ и съвет на по-вещите от мен 
Момичета, на кратко, да ви разкажа как стоят нещата.
На милото татко му (мир на духа му вече ) е бил женен за една жена, от нея има син, след това са се развели, оженил се е за майка му на милото - бъдещата ми свекърва, и се е родил Жоро....Така че брат му е с 18 години по-голям от него, но майка му не се е грижела за него, за това той е отгледан от мащехата си - бъдещата ми свекърва. На нея обаче реално единственият и син е Жоро - бъдещият ми съпруг.
От този факт произтичат всичките ни проблеми до момента..Ние с него сме от повече от 6 години заедно. Говорим за сватба от миналата година през август. От една година говорим, че ще заживеем заедно, а от половин година живеем заедно. Значи, много беше щастлива майка му, като разбра, че ще се женим - това поне беше миналата година. Как ли не ме наричаше, обясняваше на всички, че съм слънчицето в дома й и какво ли не. Е, не пропусна да обясни и на майка ми един ден, че то на мен не ми трябвало много образование, какво съм се напъвала толкова, на една жена мястото й било в кухнята, там било и моето място...Както и да е, да не се повтарям. От както разбра обаче, че ще заживеем заедно...и то, че ще заживеем заедно в къща, която не е нейната - т.е., че сина й ще излезе от нейния покрив, цирка се започна! То не бяха ревове, не бяха реплики, че имал време да се поогледа още, не бяха сръдни и цупни, какво ли не беше!!!
Като отиде да си вземе багажа, го изпрати разревана,рева и вечерта по телефона, рева и през идните седмици, почти през ден. И се обясняваха едни неща, ако не успеем да отидем в тях още същата седмица - че разбрали колко струват за нас, и какви ли не обиди, то не му говори една седмица, че една събота трябваше да сме на работа, а не успяхме да отидем....Не ми се спомня....От както живеем заедно един ден спокоен не сме имали.
Сега, като почина татко му на милото, нещата са още по-зле, защото го използва като оправдание, колкото и грозно да звучи, за манипулациите си. Звъни примерно в 9 вечерта, знаейки, че ние живеем на повече от 40км разстояние от нея, и започва да реве, да му обяснява как всичко я боли, колко зле, абе - направо, едва ли не, нещата са на живот и смърт, стресира го и него, дето и без това му е достатъчно тежко, и затваря. След това звъни и милото да я чуе как е, тя започва да обяснява как повръщала, ама е по-добре. А ден преди изпита му отиде до работата му и му казала, че толкова е повръщала, че чак припаднала, ама нали била сама...и той ми се прибира пребледнял от притеснение. Всичко това се разиграва и преди да почине татко му, то не са неща от днеска или онзи ден....То е от месеци. Иска всеки ден Жоро да и звъни по няколко пъти - включително да и казва, че се е прибрал в къщи, за лека нощ, и какво ли още не. Ако не й се обади, се започва с ревовете, с тръшкането, с мълчанието по телефона...Изобщо, сцени ужасни. И това дори не е всичко. Ще кажете - защо не отидем да поживеем там, да се поуспокоят нещата. Ние и двамата няма да издържим, мили момичета, честно ви казвам! Тя ни влиза в стаята, рови ни в нещата, беше супер грозно и смешно, един ден оровила в на Жоро стаята - това преди да се сгодим, да търси къде са ни презервативите, и като ги намерила, му каза, че ги е намерила, ама да не се притесняваме, пак там ни ги била върнала, където си били....На Жоро пък му обяснява, че бил залинял и отслабнал, явно не се хранел добре - а той е напълнял, само да кажа...Не пропуска да ме пита дали мога да готвя и какво му готвя...и как го готвя...и дали го готвя както на него му харесва...ама на него харесва ли му...Ужасно е, и само плете разни интрижки да ни скарва....Само повтаря колко не е добре и всеки ден нещо ново я боли, а отказва да отиде на лекар - нищо, че кабинета му е на 5 мин от тях, просто така, напук, защото Жоро не е при нея....и не и прави впечатление ама изобщо, че той има изпити, че вече е глава на семейство, че какво ли не...
Мислех си вече, дали да не говоря някой ден на саме с брат му и съпругата на брат му, може би биха ми дали съвет за нея по-добре от колкото аз мога да преценя какво да правим. Вдигам ръце, казвам ви, ние с Жоро се караме всеки ден вече, то това не е живот на бъдещо семейство....С нея на глава не се излиза, то просто всеки опит за разговор относно поведението й завършва с трагедии и ревове и циркове, чак се плаша. А от друга страна, ме е страх и брат му как ще реагира на такъв разговор, все пак не се познаваме чак толкова добре...Моля ви, кажете ми какво мислите, аз много пъти съм писала, но за първи път се чувствам наистина отчаяна по въпроса и губя надежда, че нещата могат да се променят....

[Дидето]

Бебчето  на мечо защо не и кажаш какво мислиш аз ако бях въпреки него ще да и кажа все пак пречи на вас и се карате заради нея пък и той трябва да те разбере и да не ти се сърди ако и го кажеш
Бори се за вашата свобода и самостоятелност това е преди всичко няам право да разваля вашите отношения

[Петето]

според мен е по-добре Жоро да говори с нея  Майка ми беше в същата ситуация. В началото баща ми се е връзвал на идиотските изпълнения на баба ми, но в един момент е осъзнал какво всъщност цели и прави тя. За съжаление при тях не стана с един разговор - то не бяха разговори, то не бяха чудесии..... тя пак си пее същата песен, но поне баща ми я реже и няма такъв ефект върху отношенията на нашите 

[Дидето]

така е ама акое зависим много от нея и се води по свирката и едва ли ще има някакъв ефет но по принцип е правилно той да разговаряс нея все пак и е син ама незнам

[магито]

О Бебчето на мечо, колко ми е познато всичко.Когато на милото баща му почина беше същия ад, с тая разлика, че мъжа ми има брат който е две години по-малък от него.Той беше на 18 ние тъкмо бяхме тръгнали, а тя го направи луд.Само търпение и много любов, друго не мога да кажа.Стискам ти палци.

[Петето]

Диде, той ако е зависим и й се води по акъла, няма как да стане дори и Гери да говори с нея. Преди всичко той трябва да го осъзнае..... иначе смисъл няма 

[˙·٠Outono Bolboreta™٠·˙]

Bulechka™,стискай зъби,може изобщо да не и видиш очите докато си е в България.

От твоите уста в Божийте уши!!! А дано!!!

[beb4eto_na_me4o]

Милички, благодаря ви за подкрепата. С Жоро ще говорим с нея след 10-ти, като минат 40-те дни на татко му. Проблемът е, че аз вече не вярвам, че нещата могат да се променят. Знам ли...търпение, нали така