КОГА СМЕ ГОТОВИ ЗА БЕБЧЕ?

[maria_lakova]

Наистина годините си летят, а и не мисля, че такова нещо като децата трябва да се прави по план! 
Ние също ту не се пазим, ту отлагаме бебеправенето и сме раздвоени, поради същите причини почти като вас! 
Много ми е гадно, но все пак трябва да се мисли и по финансофия въпрос 

[galchos]

естествено, че трябва да се мисли за финансовия въпрос, за съжаление, за съжаление много неща зависят от парите,при мен има и малко егоизъм да си приязная, защото изпитвам леко притеснение, че ако има един бебок, мъжа ми ще бъде много отдаден и грижовен татко и няма да ми отделя толкова внимание, много съм лоша нали.....така че си го искам поне за малко само за мен

[Аni]

Аз също съм малко егоистична в това отношение! Искам да прекарвам цялото си свободно време със съпруга ми, да му се радвам, да се наслаждаваме един на друг ... с други думи-все още не съм напълно готова за дете!

[plamik]

Парите никога няма да ни стигат, така сме устроени хората. Но мен хем ме е страх да стана майка, хем много искам дете. А и искам да си го правим с любов, а не да е плод на "грешка" в неподходящия момент. Дано ме разберете правилно, че това винаги го обяснявам сложно.  

[galchos]

не е въпрос на грешка според мен, щом сте се оженили, значи се обичате достатъчно да сте завинаги заедно....въпросът е, че ни се живее 

[plamik]

не е въпрос на грешка според мен, щом сте се оженили, значи се обичате достатъчно да сте завинаги заедно....въпросът е, че ни се живее 

Ама като неща да си го признавам гласно  

[galchos]

трудничко ще ни е после по кръчмите или по морето 

[fanimira]

не е въпрос на грешка според мен, щом сте се оженили, значи се обичате достатъчно да сте завинаги заедно....въпросът е, че ни се живее 

е животът не свършва с раждането на дете?!  писнало ми е да отлагаме!!! никога няма да имаме толкова пари колкото ни се иска или няма да сме се устроили така добре както ни се иска, а аз че няма да порастна си е ясно,  така че оставили сме се на течението и когато му дойде времето бебчо да заповяда ще си е добре дошло!!! нека животът планира вместо нас, че нашите планове все излизат криви!!!!!!

[Diavolinkata]

Вярно,че животът не пита,но все пак понякога ни оставя право на глас.Аз искам бебето ми да се роди един далечен ден,когато ще мога да му дам всичко,от което има нужда и което е липсвало на мен.А за това се иска доста опит и потготовка.

[mandarinka]

Аз също съм малко егоистична в това отношение! Искам да прекарвам цялото си свободно време със съпруга ми, да му се радвам, да се наслаждаваме един на друг ... с други думи-все още не съм напълно готова за дете!

естествено, че трябва да се мисли за финансовия въпрос, за съжаление, за съжаление много неща зависят от парите,при мен има и малко егоизъм да си приязная, защото изпитвам леко притеснение, че ако има един бебок, мъжа ми ще бъде много отдаден и грижовен татко и няма да ми отделя толкова внимание, много съм лоша нали.....така че си го искам поне за малко само за мен

При мен нещата са малко такива като при вас момичета, само че аз не го ревнувам него от бебока, а имам чувството че ще сме вглъбени в бебчето и няма да имаме време за себе си, някак си ме е страх, разбира се този страх както казах по-назад е абсурден, реално може би нещата няма да са така и пак да намираме време за себе си. Мъжа ми много иска дете, но аз не съм готова, до някъде физиологически имам известни проблеми които за сега спират правенето на бебчета, и дано скоро да ги излекувам че не си е работа. Отделно че живота ни е толкова неуреден, той се опитва да завърши, съответно да си намери по-добра работа, аз немога да оставя семейството без финансова помощ и да тръгна да раждам, разбира се част от мен си иска бебето, нормално, но голяяяяямаааааа част от мен не е порастнала, неможе да поема достатъчно отговорности, особено тези на майка, пфуу абсурд, аз ще се паникьосам като заплаче... и незнам въобще как ще я бъде един ден, то сигурно всичко от само себе си ще дойде, ама тази стъпка с бебето ми е мнооогоооооо мноооооооогггггооооо далечна, както казвам понякога, то това е за възрастните не за мен 

[denisimo]

Не се чувствайте егоисти, че искате да прекарате известно време само двамата. И при нас беше така-решихме се 2 години след сватбата, а и преди нея доста време бяхме живяли заедно. Еми нормално е да искате да си "поживеете", да се порадвате един на друг, не че с бебето живота свършва, но отговорността наистина е огромна. Понякога си е облекчение и свобода да знаеш, че никой не зависи от вас всяка минута, че никой не ви чака вкъщи и може да отпрашите нанякъде-поживейте си, ние поне така направихме. Е, има го и другият момент-понякога колкото повече отлагате толкова е по-трудно да се решите, тя свободата се "услажда. При нас нормално след живот заедно, брак, меден месец, що-годе стабилни работи и на двамата, пътувания в чужбина, екскурзийки, най-после решихме, че логичната следваща стъпка е бебчето. Щастието е огромно и все пак никак не е лесно да си родител. А пък мамите винаги се справят добре, не се бойте. Аз лично съм на мнение, че никой по-добре от майката не може да и гледа детето, тя си има силна интуиция, пък и ако се интересува достатъчно вече има инфо навсякъде.

[mandarinka]

Не се чувствайте егоисти, че искате да прекарате известно време само двамата. И при нас беше така-решихме се 2 години след сватбата, а и преди нея доста време бяхме живяли заедно. Еми нормално е да искате да си "поживеете", да се порадвате един на друг, не че с бебето живота свършва, но отговорността наистина е огромна. Понякога си е облекчение и свобода да знаеш, че никой не зависи от вас всяка минута, че никой не ви чака вкъщи и може да отпрашите нанякъде-поживейте си, ние поне така направихме. Е, има го и другият момент-понякога колкото повече отлагате толкова е по-трудно да се решите, тя свободата се "услажда. При нас нормално след живот заедно, брак, меден месец, що-годе стабилни работи и на двамата, пътувания в чужбина, екскурзийки, най-после решихме, че логичната следваща стъпка е бебчето. Щастието е огромно и все пак никак не е лесно да си родител. А пък мамите винаги се справят добре, не се бойте. Аз лично съм на мнение, че никой по-добре от майката не може да и гледа детето, тя си има силна интуиция, пък и ако се интересува достатъчно вече има инфо навсякъде.

Миличка, прекрасно го каза! Благодаря ти! 

[tonitta]

Милички и аз все си мисля,че не съм готова за това макар и много да обичам децата.обаче да ви кажа мисля си,че колкото повече време минава ставам все по-нерешителна вместо по-решителна...и това е защото виждам какво става около мен.Племенниците на мъжа ми пищят,реват,щъкат навсякъде и вместо да им се радвам аз се дразня и си викам аз ли не съм добре...Децата на съседите са супер нахални и ходят из стаите ни,влизат когато им скимне у нас,скачат по леглата...Приятелките ми които имат бебета изглеждат изморени и все се оплакват,че съня не им стига и не могат да отидат тук и там и аз как да се реша?! :girlsigh:А иначе много искаме бебче и знам,че и мъжа ми много ще ми помага и с гордост ще го извежда на разходка,но ако не се спарвим?Иначе в момента си имаме всичко и мисля,че бихме могли да му осигурим що годе добър живот,обаче някак децата започнаха да ме дразнят?и съм отчаяна от себе си!Когато бях на 21,22г. беше друго,а сега на 26 вместо да се чувствам по-сигурна,аз се плаша....

[denisimo]

Ами то и мен някои хлапета ме изнервят, нищо че и аз съм вече майка и имам бебче. Виж за умората -има я, да, но аз лично познавам много бебенца, които спят по цяла нощ, дори аз лично съм била такава. Тъй че не се знае вашите бебечета какви ще са, може да са кротички. Е, нашата кукла изобщо не спи, но тя се е метнала на баща си, тъй че по-добре разпитайте бабите как сте били вие и половинките  Не мисля, че това може да ви спре за бебче, де, все пак без него  живота след един определен момент става твърде празен, представете си как на 40 год. все още си живеете по същия начин с половинката, не мислите ли, че и най-приятните неща вече няма да са ви толкова интересни?! Пък и какво да ви кажа-нашата принцеса вече като ни види и започва да се усмихва, направо се разтапяме и двамата и колкото и тежка нощ да сме имали като ни посрещне с беззъбата си усмивка, очичките му греят като види мама и татко, абе това е истинско щастие.
Трудно е, но по добре, да сте наясно с трудностите отсега и да си признавате колебанията, отколкото да не сте подготвени поне отчасти психически, тогава със сигурност ще е по-тежко.

[tonitta]

Така си е миличка,благодаря ти!Знам,че ще бъдем адски щастливи и дните ни ще са изпълнени с нов смисъл...И за това нямам търпение да изпитам това ново чувство първо да съм бременна,а после да станем трима!да ти кажа ние от скоро си имаме кученце и като гледам то как промени само живота ни и как въпреки белите си ни умилява и ни дава нови емоции и си казваме-ето го нашия тест и нашата одготовка  да бъдем родители!Остава само да минат няколко месеца живот и здраве и дано и аз да се похваля с едно ъниче вътре в мен,а ако може и да е принцеса като вашата...