СЕМЕЙСТВОТО ИЛИ КАРИЕРАТА?

[ROSI KRASTEVA]

да, да аз съм вече 3г в тази фирма и уж никога нямаше да ме съкращават, но уви
вече и аз не вярвам на никого и хем знае че ще правя сватба
многоооо ме е яд
е поже ще имам доста голяма отпуска за приготовленията по сватбата, така и иначе още нищо не съм подготвяла, а така ще имам на разположение 1м и нещо си

[goldi]

Петкова, надявам се да си знаеш правата, а ако не знаеш се чувствам длъжна да ти кажа какво трябва да направиш. Значи пишеш че от 29 юни вече не си на работа. Понеже те съкращават поради намаляване обема на работа, имаш право ако до 29 юли не си намериш друга работа - да отидеш при вече бившият си работодател и да ти плати обезщетение една брутна заплата по чл. 222 от КТ. Ако обаче си намериш работа например на 15.07 пак имаш право на обезщетение от бившия си работодател само че за 15 дни. Надявам се с това да съм ти била полезна и не ги оставяй да си правят каквото искат, което ти се полага по закон си го търси. Успех

[ROSI KRASTEVA]

goldi
много ти благодаря
нали знаете че след като ни се наложи тогава си разбираме правата
от 4 дни само такива неща проверявам и вече съм в час, но всичко зависи от шефа да ли ще ми плати, да аз знам че се пада по-закон, но се надявам да бъдат коректни към мен така както аз съм била към тях, цели 3г

ще видим какво ще стане и ще ви пиша

[ivaiva]

тук темата стана много тягосна
Петкова, съжалявам, но дано наистина това за теб е едно ново начало.

аз също най-много се тревожа да си сменям работата около сватбата и евентуалната бременност, но имам желание за промяна и това е основната причина да искам да отложим бебето.
първо да видя дали ще сменя работата

[ROSI KRASTEVA]

тук май се оформя тема за безработни и предстоящи безработни

[ivaiva]

аз точно исках да я изкарам от нюанса на безработните към идеята за промяна на работата

[goldi]

Извинявам се, че излизам от контекста на темата, но трябва да кажа на Петкова, че работодателят, ако откаже да плати обезщетението трябва да сезираш Инпекцията по труда, то ти се полага по закон и няма кво да го щадиш

[Smithy]

Ще се постарая разбира се и двете да вървят ръка за ръка.  Но никога не бих жертвала семейството, в името на кариерата! То е най-святият съюз на този свят, и си заслужава да сме му напълно отдадени и да се борим за него!

[digita]

Със сигурност семейството, но дано да не ми се наложи да избирам. И аз мисля, че двете неща могат да се съвместяват.

[shtastliva]

Петкова мила, изобщо не се притеснявай, ние с милото работехме на едно и също място и преди две седмици напуснахме и двамата, писала съм в седмичната тема защо.Не губи кураж, погледни на нещата от дгуг ъгъл, явно е дошъл момента да избереш семейството и може би биологичния ти часовник тиктака и е  време за семействооооо Така че, отдай се на подготовката и не мисли за неща, които те притесняват, пък може и след сватбата да не ти се наложи да работиш 9 месеца и после още някоя и друга годинка

[ROSI KRASTEVA]

е момичета без да искам си намерих веднага работа
тук във старата фирма съм до 29.06 а живот и здраве от 01.07 съм на нова работа то без да я търся - просто ме намериха
кофтито е обаче че несъм им казала че ще правя сватба защото това ме притесни много от мислълта че ще си кажат "охоо след 2-3 месеца тя ще излезе майчински" и затова
какво ще кажете згреших ли че не съм им казала
мислч да им кажа 1-2 седмици след като започна работа

[maria_lakova]

какво ще кажете сгреших ли че не съм им казала
мисля да им кажа 1-2 седмици след като започна работа

Като се замисля, сигурно и аз не бих казала в началото поради същите причини  Всеки си мисли, че се жениш, за да раждаш веднага след сватбата 
Но наистина след като почнеш работа, трябва да ги предупредиш, за да не останат изненадани като им кажеш "Искам отпуск за сватбата" 

[fiibi_bg]

Работохолизмът уврежда семейния и интимния живот
За нарастващите вреди от все по-масовия работохолизъм предупреждават резултатите от международно проучване, инициирано от американски и датски учени. Най-важният извод е, че милиони високоплатени специалисти в цял свят все по-осезаемо рискуват да си загубят семействата и да навредят на сексуалните си възможности поради напрежението в работата, продължителността на работния ден и служебното свръхнатоварване.

Тези учени въз основа на убедителни факти твърдят, че феноменът „екстремна работа“ заставя милиони хора на практика да се откажат от семейния живот, да забравят родителите си и възпитанието на децата. За това спомагат все по-засилващата се мания за печалби и свръхлуксозен и необуздано пищен живот, а също и свръхкариеризмът.

Оказва се, че около 45% от високоплатените служители в големите компании, пък и не само там, прекарват на работното си място приблизително 60, 70 и дори 100 часа седмично. Те получават 10-дневен отпуск веднъж годишно и са готови да отложат приятно забавление, тържество, сватба и дори погребение, ако работата им го изисква.

Подобен работен график нанася огромна вреда на семейния живот. Почти половината анкетирани „екстремно работещи “ признават, че избраната от тях работа и напрежението в нея са несъвместими с пълноценния интимен живот. Не стоят добре нещата и с възпитанието на децата в семейството на преуспяващите. Всички анкетирани признават, че техните деца гледат много телевизия, хранят се неправилно и се държат лошо в училище, което е нездравословно.

Впечатляващо е, че въпреки това 80 процента от участниците в изследването не искат да се откажат от служебното си положение. Те намират работата си нестандартна, стимулираща и даваща възможност за повече доходи, т.е. за повече свобода, независимо че повечето от тях дори нямат време да се ползват от нея.

„Екстремната работа“ става все по-често явление във всички сектори на икономиката, банковото дело, медиите, развлекателната индустрия, медицината, правото и на практика във всички възможни сектори на частното предприемачество. Очевидно е, че тази пренапрегната дейност пречи на нормалния живот и съкращава неговата продължителност.
По сп. „Харвард бизнес ревю“, САЩ

С любезното съдействие на в-к Лечител.


www.doctorbg.com
 

[raly]

все едно чета за себе си в някои от тези редове. Тази седмица не станах кума заради служебен ангажимент. Причината е, че жената на която щяхме да кумуваме искаше подписване през седмицата, но не ни беше предупредила предварително за датата и казва 3 юли, а аз вече имах командировка в Бургас. Не че шефът ми не би ме пуснал, но беше за важен клиент на агенцията и трябваше да отида. Плюс това ме хвана яд, че тя не ни каза по-рано особено когат остава въпрос за работен ден - ни е с милото и двамата работим и не е редно да отсъстваме без да сме поискали разрешение.
Днес пък получих интересно предложение за работа - една дълбоко желана от мен промяна. Шефът ми не го порие добре. Още не съм решили финално, но клоня към смяна. Много ми е трудно, защото с него сме доста близки и знам че това ще промени отношенията ни, но за пръв път в живота си съм егоист - и това е защото усещам огромната поддкрепа на съпруга си. Чувствам се страхотно от това че е толкова до мен и ме подкрепя безрезервно. Аз съм една щастлива жена.... определено

[muhichka]

И аз смятам че двете могат да вървят ръка за ръка!
Ако ми се наложи да избирам ще предпочета семейството!
Иначе около мен има няколко работохолици , на които въобще не им пука в колко часа ще си тръгнат след работа /може да останат и да 22:00/.Те за това нямат личен живот!
Питайте ме кога един мъж ще търпи една жена да се прибира всеки божи ден с часове по-късно от края на работния ден с оправданието , че имала много работа , която не е могла да свърши на време!ПОВТАРЯМ ВСЕКИ ДЕН!
Това е ненормално и се нарича работохолизъм и пречи да водиш и личен живот успоредно!