СЕМЕЙСТВОТО ИЛИ КАРИЕРАТА?

[fiibi_bg]

аз мисля, че всеки предпочита семейството пред кариерата, но няма как да си щастлив със семейството ако не си му полезен, т.е. за мен е добре да просперирам в кариерата за да съм полезна за семейството

Имам познати,за които кариерата е по-важна за тях.И само привидно говорят че правят всичко за семейството си ,но не е така!Здравото сенейство е такова дори когато нямаш пари,кариера и т.н.За мен кариерата в много голяма доза е задоволяване на собствения егоцентризъм.
За мен кариерата е много важна също.Работата е като наркотик.Направо не мога без нея,но ако остане без работа човек поне за малко и се размисли ще стигне до тази тема
Щатливци са тези , които намират баланса!

[shtastliva]

До скоро мислих повече за кариера, за да можем да си обзаведем жилището, както искаме, и да живеем добре, но сега все по-често се хващам, че мисля за едно "истинско" семейство, и страшно много искам да си имаме бебе. Смятаме да го направим веднага след сватбата, живот и здраве ако всичко е наред.
Кариерата много помага за самочувствието ни, но много често ни ощетява от много по-важни неща, като например важните моменти прекарани с близките. Един ден когато имам дете, съм решила да си го гледам вкъщи самичка докато тръгне градина, защото за нищо на света не бих пропуснала как расте детето ми.Имам позната, която остави детето си когато беше на 2 месеца на бабата да го гледа, и която изобщо не се интересуваше от него и мислеше само за кариера, и по скоро за пари, и така сега тя не познава детето си, което вече е на 6 години и не иска да стои при нея и да ходи някъде с нея, защото тя постоянно му викала, защото тя просто не знае как да се държи с него /това разбира се е до човека,има хиляди майки, които ходят на работа за да изхранват децата си и пак се грижат за тях/ Мислех, че никога няма да бъда готова за такава стъпка, но явно човек "узрява" и за всяко нещо си има време, сега толкова много го искаме и двамата, че постоянно си мисля, че няма какво повече да ми се случва на този етап в кариерата, а и като няма разбиране и признание...

[Женя Иванова]

До скоро мислих повече за кариера, за да можем да си обзаведем жилището, както искаме, и да живеем добре, но сега все по-често се хващам, че мисля за едно "истинско" семейство, и страшно много искам да си имаме бебе. Смятаме да го направим веднага след сватбата, живот и здраве ако всичко е наред.
Кариерата много помага за самочувствието ни, но много често ни ощетява от много по-важни неща, като например важните моменти прекарани с близките. Един ден когато имам дете, съм решила да си го гледам вкъщи самичка докато тръгне градина, защото за нищо на света не бих пропуснала как расте детето ми.Имам позната, която остави детето си когато беше на 2 месеца на бабата да го гледа, и която изобщо не се интересуваше от него и мислеше само за кариера, и по скоро за пари, и така сега тя не познава детето си, което вече е на 6 години и не иска да стои при нея и да ходи някъде с нея, защото тя постоянно му викала, защото тя просто не знае как да се държи с него /това разбира се е до човека,има хиляди майки, които ходят на работа за да изхранват децата си и пак се грижат за тях/ Мислех, че никога няма да бъда готова за такава стъпка, но явно човек "узрява" и за всяко нещо си има време, сега толкова много го искаме и двамата, че постоянно си мисля, че няма какво повече да ми се случва на този етап в кариерата, а и като няма разбиране и признание...

Да мила така е аз също оставих моята дъщеричка когато беше на 6 мес. и започнах да работя до пролетта и преди да се усетя от работа до яслата и вкъщи-тя вече е на 2г.и11мес.-времето лети,но нях избор сама си я гледах трябваше да работя за да имаме какво да ядем и да не бъде лишавана.От осмия месец докато не навърши  1 и 3 месеца и преди шестия месец аз бях плътно до нея.Възпитавам си я и тя много си ме слуша,на разбира се ако имах възможност и сега щях да си стоя вкъщи да сия гледам.Има и друго децата като стигнат опр. възраст -около 2години,вече започват да си създават контакти и съм много доволна че я пуснах на ясла защото тя там стана по-самостоятелна и доби едно детско самочувствие,вече не дава на другите деца да я бият/примерно/а тя им обяснява по детски да не я бият и че така правят само лошите деца

[Mai4eto]

Семейството на първо място

[shtastliva]

Да мила BEBO_SN, аз затова казах, че си зависи от човека, а не от това кой кога тръгва на работа, и се надявам да не ми се налага да ходя първите 2 години, за да мога да се радвам на всяка реакция на малкото човече.Евала на майките като теб, които успяват да съчетаят двете неща.

[prin4ipessa]

И аз мисля, че е хубаво да се намери баланса между двете неща, макар че е МНОГО, МНОГО трудно!

[˙·٠Outono Bolboreta™٠·˙]

И аз мисля, че е хубаво да се намери баланса между двете неща, макар че е МНОГО, МНОГО трудно!

Съгласна!!!

[fanimira]

българките са способни, и това го можем , щом с 300лв заплата(примерно) можем да сме и сити и елегантни, същото важи и за семейството и кариерата> Когато приятелят ми работеше по-малко но и получаваше скромно, бяхме заедно постоянно, но не можехме да ходим дори на гости, сега като работим и двамата, е аз не толкова колкото него, имаме средства, но не и толкова мн свободно време, нооооооо определено сега живеем по-весело и динамично!

[goldi]

Ами да ви кажа и ние като работехме по-малко, бяхме заедно много повече време, докато сега се виждаме доста по-малко. Когато нямахме достатъчно пари много се радвахме на всичко, което си купувахме, дори и да беше дребно. Вече има чувството, че каквото и да си купим не се радваме толкова, ето например така беше с колата, все едно си купихме нещо съвсем обикновено, така беше и с къщата. Само ще кажа, че парите не правят щастие, но без тях не може.

[fanimira]

ами, не знам как е при другите, но аз все още продължавам да се радвам като дете на всяка дрънкулка за 2 лв с която ме изненада! Знам колко ни е било трудно докато го постигнем това и не че се скрънзя, но всяка малка придобивка ме радва както преди!

[Selvet]

За всеки този въпрос е строго индивидуален , поне според мен.
Има хора който поставят семейството на 1-во място, а други кариерата ..Смятам че е добре да се намери баланс между двете .За да не се получи рака , че след  време да се съжалява за това че семйството или пък кариерата са били на първо място
Аз имам съвсем пресни наблюдения   и от двата случая

[Diavolinkata]

А не е ли най-добре да създадеш семейство,след кото вече си изградила прилична кариера ?Хем си спокойна,че не си само домакиня и имаш самочувствие на успяла жена,хем знаеш,че ако(НЕ ДАЙ СИ БОЖЕ!!!!!!!!!!)на мъжа се окаже,че не може да се разчита ,имаш финансовите възможности да си гледаш сама детенцето(или дечицата).Аз лично бих се постарала максимално да направя точно това.Въпреки че никога нищо не се знае,де,но пък не е лошо да имаш планове  .

[˙·٠Outono Bolboreta™٠·˙]

За мен СЕМЙСТВОТО  е на първо място!!! Поне за сега!!!

[fiibi_bg]

За мен СЕМЙСТВОТО  е на първо място!!! Поне за сега!!!

За сега? ohmyТова е принципен въпрос.Искаш да кажеш че някой ден кариерата ти ще бъде на първо място?

[Diavolinkata]

За мен СЕМЙСТВОТО  е на първо място!!! Поне за сега!!!

За сега? ohmyТова е принципен въпрос.Искаш да кажеш че някой ден кариерата ти ще бъде на първо място?

По-скоро се опитва да каже,че сега е доволна и нищо друго не й трябва,аз така разбрах.Което си е хубаво усещане от където и да го погледнеш  !!!