СЕМЕЙСТВОТО ИЛИ КАРИЕРАТА?

[Miri]

onedream , много добре си го казала. Ние с моя съпруг имаме малко различни виждания за професионална реализация. Имахме малко спор , но един ден седнахме и поговорихме открито. Казах му че ако не опитам тук да се реализирам с мояата специалност , цял живот ще съжалявам, че поне не съм опитала. За съжаление реализация в моята специалност може да наложи преместване в друг щат, което той въобще не харесва, но е съгласен да направи компромис, даже веднага направи план как всичко би протекло. Остава само аз да завърша магистратура и да взема гражданство. Естетсвено сега с бебето кариерата ще се отложи за малко, но жертвата си заслужава. Според мен трябва да се намери баланс. Има жени , които предпочитата да бъдат домакини, няма нищо лошо в това, даже им се възхищавам, че могат да се отдаадт 100% на семейството, но аз не съм така и искам да работя. Но ако трябва да направя компромис ще предпочета семейството, защото в кариерата имаш върхове и спадове, но семейството е това , което те крепи в трудни моменти.

[♥ Тiama ♥]

Определено семейството е на първо място за мен  Професията, която съм си избрала, е много благодатна за кариеристи, но докато се стигне до момента, в който да се избира между кариерата и семейството предстои един дълъг периода на обучаване, специализиране и т.н. Издигането в кариерата може да стане много по-късно, когато нямаш малки деца, и просто няма да се стига до момента, в който трябва да пренебрегваш семейството си заради работата. Имам и жив пример пред себе си, а именно моята шефка, която постоянно ми доказва, че избирайки семейството си, правя най-добрия избор. Нейните деца (скоро ще станат 3), биват гледани до 2-3 месечна възраст и след това се оставят на детегледачката, на която казват "мамо"! Децата нямат елементарно възпитание, въпреки че учат в частни детски градини и училища, изключително разглезени са, тъй като детегледачката не смее да им се скара, и си личи от километри, че не им се обръща внимание вкъщи. Ако това е цената, която трябва да платя, за да мога да кажа, че имам кариера, то "Не, благодаря!". Предпочитам да имам сплотено семейство и щастливи и обгрижвани деца и съпруг, макар и без главозамайваща кариера!

[Maria_I]

Преди няколко години си мислех, че кариерата е много важна за мен - давах всичко от себе си на работа, на моменти съм пренебрегвала половинката си заради работата и на моменти дори съм мислела, че работата е по-важна. Радвам се, че с времето стигнах до извода, че работата не е най-важното. Разбира се, аз никога няма да бъда изцяло отдадена на семейството, за мен е важно да се развивам професионално, както и да съм относително самостоятелна финансово... Но ако трябва да избирам в даден момент, ще избера семейството. Шефът ми никога няма да ме обича така, както съпругът ми, а ако не дай боже се разболея, семейството е това, което ще е загрижено за мен, докато работодателят ще го интересува единствено кога ще се върна на работа...

[fiibi_bg]

Може би в намирането на баланса между кариерата и семейството се крие част от щастието на една жена.Мисля,че човек каквото и решение да вземе винаги ще му липсва това ,което е пренебрегнал.И двете са много важни - семейството ,за да имаш опора ,утеха,спокойствие,уют .....,кариерата ,за да имаш успех,самочувствие,сигурност.Именно затова се борим в живота си ,за да имаме всичко ,но нали няма как това да стане?В такъв случай просто избираме с какво да направим компромис.Но както казват старите хора :"Всяко нещо с времето си"Има време и за кариера и за семейството и за деца.Заедно двете и всичко да бъде идеално?Все пак сме хора ,не мисля,че е възможно .....

[tsvetentse1]

Преди няколко години си мислех, че кариерата е много важна за мен - давах всичко от себе си на работа, на моменти съм пренебрегвала половинката си заради работата и на моменти дори съм мислела, че работата е по-важна. Радвам се, че с времето стигнах до извода, че работата не е най-важното. Разбира се, аз никога няма да бъда изцяло отдадена на семейството, за мен е важно да се развивам професионално, както и да съм относително самостоятелна финансово... Но ако трябва да избирам в даден момент, ще избера семейството. Шефът ми никога няма да ме обича така, както съпругът ми, а ако не дай боже се разболея, семейството е това, което ще е загрижено за мен, докато работодателят ще го интересува единствено кога ще се върна на работа...

Подкрепям, макар и не напълно! 
Какво става, ако сам си си шеф, т.е. имаш собствен бизнес, който искаш да развиваш и подобряваш. Това го правиш и за себе си, и за семейството.... И някак се променя отношението ти към работата. Едно е да имаш шеф, друго е да си работодател. Думата кариера придобива малко по-различно значение..

Аз не съм кариеристка, но понякога си мисля, че ако човек се справя добре със семейството, трябва да си направи фирма, защото самото семейство е като малка фирма, справиш ли се в семеен план, то е много вероятно да се справиш и с ръководенето на фирма 

И колкото повече опит събирам, толкова повече си мисля, че всъщност хич не е зле да си имаш самостоятелен бизнес - не само че можеш да развиваш собствените си идеи, но можеш да го правиш по най-професионалния начин, а не така както някой ти е наложил да го правиш.
Изискват се много усилия и самодисциплина, за да съчетаеш успешно такова нещо със семейството . Според мен, ако една жена се реши да развие собствен бизнес, трябва да порови малко за литература на тема бизнес+семейство, със сигурност има много интересни теории и практики, които могат да са от полза, не е казано, че трябва да откриваме топлата вода в такива случаи. Особено американците и западноевропейците пишат много на тази тема. 

[Maria_I]

Когато имаш собствен бизнес е друго - тогава въпреки че като цяло си по-натоварен, отколкото на 8-часов работен ден, разполагаш сам с времето си, сам решаваш как да го разпределяш и можеш спокойно да комбинираш личните ангажименти със служебните. Но колко жени могат да се похвалят с успешен собствен бизнес? Развиването на бизнес не е толкова лесно, особено ако нямаш много средства за инвестиране и разчиташ нещата да се случват лека-полека. На мен това ми е мечтата - да работя само за себе си и сама да разполагам с времето си. Поради тази причина от 2 години съм стартирала собствен бизнес, но за съжаление все още не съм постигнала достатъчно стабилни доходи, за да се откажа от постоянната си работа /а в сегашните времена определено не е време за рискове/ и се получава един затворен кръг - хем искам да се отделя от работодателя, хем заради постоянната работа не ми достига време. Да, прекрасно е да работиш за себе си, но за съжаление в България няма достатъчно стимули и улеснения, за да можеш да започнеш от нулата.

[Lionelsa]

Когато имаш собствен бизнес е друго - тогава въпреки че като цяло си по-натоварен, отколкото на 8-часов работен ден, разполагаш сам с времето си, сам решаваш как да го разпределяш и можеш спокойно да комбинираш личните ангажименти със служебните.

Тук ще поспоря. С времето си разполагат свободните професии - фризьори, трньори, маникюристи и т.н., които записват часове с клиенти, когато на тях им е удобно.Това е моето наблюдение.

Познавам много хора със собствен бизнес, вкл. и майка ми. Точно това са хората без лично време, почивки, безсънни нощи и т.н. Време за лични задачи няма, защото е от една среща, на друга, зареждания на стоки и т.н, колко приятели са ѝ се сърдели, че и за 5 мин не може да им отдели време за кафе. Че тя няма време тока да си плати Тя мечтаеше да поема нещата от нея, но имайки този и много подобни примери в живота си категорично отказвам да се поробвам така. Сега имам 8 часов работен ден/ 5 дни в седмицата и 20 дни почивка годишно. Прибирам се и спя спокойно.

[Maria_I]

Аз не твърдя, че собствения бизнес те прави по-свободен, напротив, напълно ми е ясно, че е свързан с повече от 8 часа труд. Имах предвид, че когато сам си си шеф, няма нужда да молиш някого за разрешение, ако трябва да излезеш за 1-2 часа да си свършиш лична работа в работно време и си свободен да изведеш децата в 4 на разходка, пък после да си напишеш доклада в 10 вечерта, да речем. Например имам много познати, които всеки ден са подложени на стрес, защото трябва да приберат детето си от детска градина/ясла до 5-6 часа, до когато им е и работното време и ако работодателят ги задържи малко, хабят сума ти нерви. Ако сам си си шеф, ще си свършиш семейните дела когато ти е удобно и ще си свършиш работата когато ти е удобно.

А това дали ще станеш роб на бизнеса си зависи най-вече от теб. Аз бях в ситуация на безсъние и липса на лично време преди 2 години, без да съм собственик на бизнес, без дори да получавам прилични доходи за това /бях просто влюбена в работата си и шефът ми се възползваше от това/, добре че се осъзнах навреме, че си вредя и напуснах. В същото време познавам и много хора със собствен бизнес, които не се преуморяват чак толкова - сегашният ми шеф идва на работа в 9, тръгва си в 6, взема си дълги отпуски /повече от оскъдните 20 дни, които се полагат на средностатистическия служител/ и бизнесът му върви доста добре. Естествено, понякога работи извънредно, естествено че на главата му са хиляди неща, но явно успява да балансира. Друга позната - има собствен бизнес, 3 деца, разпределя си служебните ангажименти според личните такива, не се лишава от почивки със семейството. Значи има начин, стига да знаеш кога да спреш със служебните ангажименти /а най-хубавото е, че когато си си шеф, това зависи само от теб /. Според мен ако бизнесът ти докарва безсънни нощи, значи просто трябва да се промени нещо - да се наемат допълнително служители, да се направи по-добра организация или пък да се откажеш от някаква част от доходите си в името на спокойствието и семейното щастие. Нали идеята да си си сам шеф е да си независим, в този смисъл, ако бизнесът ти те заробва, или нещо куца, или не е подходящият бизнес за теб.

[tsvetentse1]

Според мен ако бизнесът ти докарва безсънни нощи, значи просто трябва да се промени нещо - да се наемат допълнително служители, да се направи по-добра организация или пък да се откажеш от някаква част от доходите си в името на спокойствието и семейното щастие. Нали идеята да си си сам шеф е да си независим, в този смисъл, ако бизнесът ти те заробва, или нещо куца, или не е подходящият бизнес за теб.

Mного съм съгласна, според мен една от тайните рецепти за успех на собсвения бизнес е да знаеш как и на кого да делигираш задачите! 

[магито]

Момичета ще ме извинявате ама малко говорите в сферата на възможностите.Собствен бизнес е точно това което е описала Нинка.Адски трудно е, за всичко ти си виновен и отговорен.Няма на кой да се сърдиш и караш ако нещо не се получи.Ближеш гъзове на тоя и оня, за да има праи и за теб, правиш всичко, за да си конкурентноспособен, а ако си съвестен шеф, се чудиш как всичко да е ОК и с фирмата и с теб и с работниците.Там няма почивкам поне психическа никаква.И дори да делегираш задачите на някой ти ще си този на който му пука най-много за задачите и ще си под  напрежение това дали ще стане, а работника ако не успее просто ще напусне работа и ще намери нова.

[Maria_I]

магито, повярвай ми, много добре знам какво говоря и съм наясно какво е собствен бизнес и как се управлява. Всичко, което казваш е така, но тези нерви и т.н. често ги има и на работа, а в случая със собствен бизнес поне знаеш защо го правиш и имаш свободата да си по-гъвкав. И това, че повечето собственици на фирми се скапват от работа и нерви, не означава, че е невъзможно да се намери баланс, аз имам около себе си няколко примера за постигнат баланс между бизнеса и семейството /както и 10 пъти повече примери за описаното от Нинка, но пък това не ме спира да вярвам, че аз мога да съм от другите/. Ако нещата бяха толкова черни, никой нямаше да се захваща със собствена дейност, нали? За съжаление в България точно малкият бизнес е максимално затруднен от непосилни изисквания и бюрокрация, но това е съвсем друга тема.

[stefanel]

Частният бизнес не е лъжица за всяка уста.Искат се определени качества и определен начин на мислене.Има хора,които се чувстват по-добре на 8 часов работен ден при работодател и след това спят спокойно както се изрази някой по-горе.Други не.Собственият бизнес не е лека задача,но само той ти дава възможност да просперираш,да се развиваш и разрастваш,да сбъдваш мечти.Ако ходиш на държавна работа или работиш за някого нямаш този шанс.Можеш да имаш спокоиствие,сигурност и рутина,но толкоз.Нямаш шанса да развиеш нещо голямо,да постигнеш нещо в живота.

[Lionelsa]

След спора, който се развихри тук последните два дни, пак стигаме до извода, че всеки сам избира на какво да се отдаде- кариерата или семейството  Ако психически позволим работата да ни завладее, независимо, дали сами сме си шефове или не, то никой друг не може да ни помогне.

[Miri]

След спора, който се развихри тук последните два дни, пак стигаме до извода, че всеки сам избира на какво да се отдаде- кариерата или семейството  Ако психически позволим работата да ни завладее, независимо, дали сами сме си шефове или не, то никой друг не може да ни помогне.

   
Много добре казано! Моят съпруг си има собствен бизнес, който му върви доста добре (да чукнем на дърво), но не се е оставил работата да го завладее. Аз съм на първо място за него. Никога собствения бизнес не ние пречил да пътуваме и да се забавляваме. Може би схемата при него е, че когато работи е отдаден нан работата и успява да свърши еща в рамките на работния ден, без да се налага да доработва у дома.

[plamak_]

Не мисля че е нужно да се прави избор  ,стига да е достатъчно организиран човек всичко може да върви достатъчно добре и в кариерата и в личния живот.