СЕМЕЙСТВОТО ИЛИ КАРИЕРАТА?

[mihneva]

Според мен семейството е от първостепенна важност! Но изкуството е в способността да умееш да балансираш достатъчно добре и на двете поприща

[emotikona]

Според мен семейството е от първостепенна важност! Но изкуството е в способността да умееш да балансираш достатъчно добре и на двете поприща

Именно, трудно постижимо но не и невъзможно

[dodo5]

много е трудно да се лавира между двете чак понякога е невъзможно все още търся златната среда

[Pachoran]

 Семейството е най-важното нещо, което човек трябва да построи в живота си. Човешкият живот е много кратко явление в природата и то за съжаление. Човек се създава, ражда и израства в семейство. Човек умира като член на създадено вече семейство.
 Кариерата е нещото, което е присъщо само за човешкия индивид. Тя се гради и развива само в 1/3 от нормалния да речем 70 годишен период на съществуване. Всичко останало са семейни отношения.

[kristinabojanova]

Кое е по-важно според вас?

Кое бихте избрали, ако се наложи да правите такъв избор?

А лично мисля, че двете неща могат да вървят успоредно без кариерата да е за сметка на семейството или обратното! А също знам, че ако някога ми се наложи да избирам, ще избера семейството - за мен то е най-важно!!!

А според вас?

[roumyana]

Аз пък въобще не мисля, че съществува такъв избор, напротив, двете неще си вървят ръка за ръка и не си пречат в никакъв случай. не мога да си представя да не работя, тоест мога защото е имало периоди , през които съм била без работа и е ужасно, човек се депресира, няма пари, няма какво да прави дори по цял де, ужасно е, деградиращо, а и когато не работиш нямаш доходи и стандарта на живот доста се понижава, откъдето и е трудно да издържаш семейство.
 и двамата с мъжа ми имаме добри работи, които ни носят удовлетворение и във финансов и във духовен план, правим това, за което сме учили и което ни носи удоволствие.И държа да подчертая, че добрата кариера не значи непременно оставане след работа и преумора, а точно обратното. моето мнение е че този, който остава след работа, просто не може да си организира добре времето. на мен ми се налаг ада оставам само когато имам приерно срещи и то е 1-2 пъти месечно.

[Kiksi]

...моето мнение е че този, който остава след работа, просто не може да си организира добре времето. на мен ми се налаг ада оставам само когато имам приерно срещи и то е 1-2 пъти месечно.

О, roumyana, зависи от професията, повярвай ми. Аз затова се отказах от моята, защото исках да имам семейство, а не ставаше

[ellie_bellie]

който остава след работа, просто не може да си организира добре времето. на мен ми се налага да оставам само когато имам приерно срещи и то е 1-2 пъти месечно.

Руми, и аз ще си позволя да не се съглася с теб. Много зависи от работата, много зависи и от самата компания и културата на компанията и естеството на работния процес. На всички места, на които съм работила, ми се е налагало постоянно да работя извънредно, да нося работа вкъщи, да стоя дълги часове и това, повярвай ми, не е било моя вина. Не са ми плащали допълнително за това в повечето случаи, защото съм била на твърда заплата. Практиката навсякъде, където съм работила е, да наемат недостатъчен брой хора, за да могат всички да работят на повече от 100% в по-голяма част от времето. По този начин рядко се случва дори и в най-незаетите моменти някой да няма работа и да се чуди какво да прави. Но това е една друга тема на разговор.

Мъжът ми работи по минимум 60 часа седмично, доста често и повече, понякога и събота и неделя работи, понякога му се обаждат и в 3 сутринта. Същевременно прави и магистратура. Но работата е там, че още когато те наемат на работа, ти казват, че ще се работи по толкова, не е като да не го знаеш. Така че понякога въпросът наистина опира до избор между семейството и кариерата и ако не можеш да ги балансираш, а искаш и двете, до сменяне на работата, особено ако става въпрос за това да бъдеш майка и съпруга.

Ако имаш 3 деца и съпругът ти има възможност да издържа цялото семейство, може би ще избереш ти да възпитаваш децата си поне до определен етап, вместо някой друг. Друг вариант е работа на непълен работен ден или ако професията ти го позволява - работа от вкъщи или нефиксирани часове.
Аз мисля, че тичането покрай децата е доста и едва ли би мислила, че е ужасно да не ходиш на работа.

[roumyana]

не съм искала никой да засегна с моето изказване, че който остава след работа неможе да си организира добре времето, това е мое лично наблюдение от работите , които съм работила, а и съм обсъждала тази тема с приятели и наистина сме достигнали до този извод. В предишната фирма , в която работех, работата беше толкова много и супер интензивна и повечето колеги оставаха всеки ден поне по 2 4аса и вършехме еднакво количество работа, че аз дори вършех повече. Но като цяло аз съм човек, който се концентрира добре и предпочитам да работя по концентрирано , но по-малко.
 същото важи и за мъжа ми , той работи супер много, върши два пъти повече работа от колегите си за много по-кратко време, което се видя във фирмата и го повишиха и сега е заместник директор, а фирмата му е от тези старите предприятия, я които всички са връзкари.
Нямам превдид работи,в които по принцип е практика да се работи over time предлагали са ми такава работа, в която ми казаха, започваме в 9 и няма фиксиран край на работния ден, докато има работа, еми аз отказах, въпреки че заплатата беше доста висока и позицията беше добра с хубави перспективи.
Смятам, че трябва да се намери баланс, защото ако работя всеки ден по 12 часа няма да съм щастлива и тогава действително живота ми ще бъде само кариера, а какъв е смисъла от това?
 има разбира се и друг момент в тази криза е трудно човек да намери добра работа и понякога трябва да правиш компромиси , особено ако имаш деца. Но в един момент живота ти ще е минал и каква ще е равносметката- съсипани нерви, никакво време за семейството и дали си е заслужавало?Едва ли.
Според мен по-натоварената работа , стремежът към кариера и оставането след работа са неща които по-скоро мъжът в семейството трябва да прави, това съсем не значи, че съм от тези жени, които смятат , че мъжът трябва да ги издържа, не съвсем не е така, освен това и аз съм амбициозна, но в умерени граници.

[Soldier`of`Fortune]

Много е спорен въпроса за баланса, но наистина предполагам, че трудно се сколасват и двете. Зависи от работата, разбира се, но аз примерно съм на дежурства и ще имам нощни смени и съм убедена, че ще ми е трудно, но е рано да се мисли още. Като ми дойде на главата, ще му мисля

[Scarlett]

Аз мисля, че двете неща могат да вървят ръка за ръка, много е трудно, но баланс се постига. Всичко е въпрос на времева приоритизация и добра организация.

[Polia]

Като чуя кариера и се сещам за наперените мацки с бизнес костюми по филмите, които нямат други амбиции освен това да стъпчат всичко и всички, за да са на върха, от тези без личен живот, приятели или каквото и да било. Тук в България според мен нещата изобщо не стоят така - сигурно има такива жени в големите банки и в политиката да кажем, но във фирми - едва ли. Ние тук сме друго тесто хора, така си мисля аз. Там са сами в големия град, няма майка и татко, няма семейство в ежедневието им, затова работата им може да се нарече кариера.
А мъжете - при тях колкото и важно да е семейството, водеща е работата - кой мъж ще се чувства пълноценен, ако жена му печели повече от него?

[Pachoran]

 Филмите са нещо хубаво, но много далече от реалността. Те и с такава цел се "измислят", създават и т.н. Подчинени са на единственото нещо - печалба, от тези, които ги създават. А друг е въросът - как се тълкуват, от кого и с какъв "багаж". Българинът по нищо не се различава съществено от себеподобните в други държави. А също и жената! Аз може би ще съм първият мъж в България, който ще бъде доволен от факта, че не работи, а жена му е тази, която "изнася всичко". Трябва да Ви кажа честно, че ще бъда най-щастливия мъж. И за нищо няма да се сърдя, дори на жена си. "Да, ама не!" - фраза на журналист от близкото минало.

[atsuki]

винаги съм държала изключително много на кариерата, даже много пъти сме се карали, че си "нося работата вкъщи", че много закъснявам и т.н.
но откакто се омъжих като че ли започвам да виждам нещата различно, някак си ми идва музата за семейство, деца и ... абе все хубави работи. странно нещо е бракът 

[Боги]

Преди и аз поставях работата на преден план, сега се опитвам да балансирам, но когато дойдат децата определено те и милото ще са най-важни