СЕМЕЙСТВОТО ИЛИ КАРИЕРАТА?

[Diavolinkata]

Diavolinkata, въпросът не е само в паричките.
иамам нужда да се развия стабилно и да се реализирам в живота - тъй, че не знам кой е най подходящия момент да изляза 4-5 месеца извън работня процес.
просто ще откача - сутринта пак и двамата си казахме колко много искаме бебче.

 

Ако вече си се утвърдила в работата си и не си нова във фирмата,можеш да си поговорисш със шефовете,за да видиш дали известно време отпуск по майчинство ще се отрази зле на бъдещето ти там.А за да си в крачка с новостите,се чувай с колегите,или примерно можеш първоначално да движиш някои служебни дела от вкъщи(ако характера на работата ти го позволява).Но наистина защо не поговориш с началството си по въпроса?

[jasmine]

Винаги съм слагала семейството на 1 място ,кариерата на 2,но понякога взависимост от обстоятелствата колкото и да ми е гадно :\заради работата пропускам много моменти в семейството....но така е,винаги трябва да правим жертви колкото и да не ни е приятно.За жалост това е животът 

[aniiii8]

 Семейството винаги трябва да е на първо място!!!

[˙·٠Outono Bolboreta™٠·˙]

Семейството винаги трябва да е на първо място!!!

Винаги съм слагала семейството на 1 място ,кариерата на 2,но понякога взависимост от обстоятелствата колкото и да ми е гадно :\заради работата пропускам много моменти в семейството....но така е,винаги трябва да правим жертви колкото и да не ни е приятно.За жалост това е животът 

Напълно подкрепям казаното от вас, момичета!! !

[summer.]

Семейството е на първо място! Ние за сега нямаме деца, но нали двамата пак сме си семейство  И мисля, че ако всичко в семейните отношения е спокойно и се разбираме, това се отразява добре и на работата. Както казват хората зад всеки успял мъж, стои една жена! Обратното важи с пълна сила...

[Pisetata]

Естественно семейството трябва да е на първо място :bravo:За каква кариера говорите...

[Rou]

Тази тема все повече и повече ме вълнува...

Според мен зависи много от човека и също от кариерата... Аз имам прекрасна кариера, трудила съм се адкси много за нея и не мога да махна с ръка и да кажа, разбира се семейството...

Явно доста съм се побъркала на тази тема, тъй като онзи ден сънувах, че раждам, успях да сместя раждането в обедната си почивка... дори беше някъде на близо до офиса, на другия ден отидох на работа и към обяд се сетих че имам дете, и се обадих на мъжа ми да го питам дали той се е сетил да нахрани детето преди да отиде и той на работа... 

Какво да ви кажа, адкси бях стресната от тези си сън... много искам дете, но искам и кариера, смятам да пробвам и двете, но не съм сигурна че хората успяват, винаги има нещо което е по търпевшата... иска ми се да бъда толкова добра майка каквато майка ми е била, но тя ме е гледала по комунистичексо време когато институцията "майка и дете" е била на първо място... също тя не е била кариерист, имала си е работа, но и доста свободно време...

Аз смятам да продължа по течението и да чакам развитие защото отговор на този етап не мога да намеря...

[KlaraFina]

Аз смятам да продължа по течението и да чакам развитие защото отговор на този етап не мога да намеря...

Мисля, че сама за себе си осъзнаваш какво означават двете неща, както и че не става с двете едновременно.
Според мен, постъпваш правилно като се пускаш по течението. Нещата обикновенно се нареждат, просто се вслушвай в себе си и имай търпение.
Освен това, едно дете не означава край на кариерата! Дори и да си в страни от събитията за няколко години, след като си се преборила с толкова много неща, пак ще успееш да си върнеш позициите.

Ох, въпросът найстина е много деликатен.

[КатиНка]

Балансът е най-доброто решение, но, разбира се, за всеки той се изразява по различен начин  Едно занм със сигурност, винаги се стремя към баланса и ще продължа да го правя! Не е редно едното да" страда" заради друго ... И аз като вас искам и кариера и хубаво семейство  за сега имам и двете и съм спокойна и на двете места, нооооо ......  зададе ли се бебчо на хоризонта, ще наруши сегашния ми баланс и ще настъпят промени със сигурност. Разсъждавам от позицията на все още дори небременна работеща жена, но ако всичко се развива така, както сме си го подредили в главите, догодина ще настъпи и този момент. За това за сега поемам това, което сегашната ми позиция позволява и не искам повече, защото както казва Мечо Пух - "Колкото повече, толкова повече" ... в случая отговорности ....  След майчинството ще се впусна по по-високите върхове ... тези мечти трябва и да се реализират   Поне аз така мисля 

[Rou]

Във фирмата където работя, често се случва да работя денонощно и през почивните дни. Успелите жени в офиса, често четат приказки на децата си по телефона... за мен това е един много ужасен вариянт.

Свекърва ми е била кариеристка и мъжа ми и сестрите му са отгледани от детегледачка, която са обичали адски много и той казва че това е позволявало на майка му и баща му през почивните дни, часове те наистина да се занимават с тях... все пак аз за нищо не бих заменила вечната упора и присъствие на майка ми...

[fanimira]

И мен въпроса вече ме вълнува живо!!!! На този етап, колкото и да мисля - не мисля да съм си по цял ден у дома с детето повече от 9 м. Вярно, че когато го оставям в ръцете на бавачка или на бабите няма да съм спокойна, че съм се погрижила за него достатъчно добре.... Но от друга страна имам пресния пример на етърва ми - която сля две майчинства и вече 3 г. и нещо си у тях с децата!!!! Е вервайте ми нервната и ситема понякога е пред рухване, страшно изнервена е, изкарва си го на всеки за щяло и не щяло, просто защото се чувства страшно непълноценно!!!!! Значи мечтата и е била "да имам 2 деца до 30 г." , е да успя, но сега все по-разочарована се връща от интервюта за работа, защото макар и не винаги гласно работодалите дават да се разбере, че не биха желали служителка с 2 малки деца...
Та моята работа може и да се извършва без да вися по цял ден в офиса, мога да поработвам и у дома, мога да се пробвам първоначално на половин ден, преди да се върна окончателно.... И аз се надявам някак си от само себе си да се подредят нещата 

[MMariana]

Привет и от мен в тази темичка  , смятам, че семейството е най-важно, на този етап от живота ми моят бъдещ съпруг е това заради което бих жертвала дори кариерата си. Надявам се скоро да се появи и едно малко сладко бебче, което да изпълни сърцата ни и да ни превърне в едно прекрасно пълноценно семейство. Човек трябва да подрежда приоритетите си, но не смятам, че трябва да се жертва семейството. Понякога и работа и семейство е поносимно съвместимо. Зависи кой как приема работата. Ако си напълно отдаден и си болно амбициозен то е ясно, че не би могло да ги съвместиш.

[Agent T]

Мисля, че е трудно да се поддържа баланс и двете неща да бъдат на ниво. Аз лично избирам семейството, но в никакъв случай не бих се оставила само това да ръководи живота ми.

[Zahira]

За мен на този етап от живота ми на първо място стои семейството, тъй като все още не съм се себереализирала що се отнася до образование и т.н. Но си мисля, че това е продиктувано и от факта, че си нямам работа, която да е истински сериозна, отговорна и с подобаващо заплащане.  Имах една учителка в средното, която все ни казваше, че най-подходящия момент да се раждат деца е докато се следва, защото после като завършиш деца ли да гледаш, професия ли да упражняваш, на работа ли да ходиш, а и много сериозно отчиташе фактът, че много фирми предпочитат необвързани жени поради това, че нямат деца и семейство за които да се грижат и евентуално не им предстои да раждат деца поне за определен период от време.

[new_bride]

Даа.. много деликатна тема е това.
Аз примерно завърших образованието си, но скоро започнах да уча отново. Едновременно с това и работя по специалността си. Трудно ми е да си представя как ще успявам със семейните си задължения след като заживеем заедно с моят съпруг. И двамата обожаваме децата и искаме да си имаме едно веднага. Още повече, че съм почти на 28 години и нямам много време да чакам... 
Помислете си, няма ли да съжаляваме след години, когато сме вече негодни за работа, заместени от млади и амбициозни кадри, че не сме прекарали достатъчно време със собствените си деца? А дали и те няма да ни се отблагодарят със същото внимание и любов?