СЕМЕЙСТВОТО ИЛИ КАРИЕРАТА?

[anntonia]

За мен семейството. То ти остава за цял живот... работата е преходна има я, няма я, но хората, които обичаш и те обичат са винаги до теб...

[ivana]

И точно защото семейството е за цял живот трябва малко да се обърне внимание и на кариерата!Неможе винаги да седиш долу в ниското и да работиш за мизерни кинти!Трябва и да се искачиш в иерархията и да почнеш да печелиш повече!Така семейството ще бъде много по-добре финансово и децата няма да бъдат лишавани от нищо!!!Малко е трудно да се съчетая двете неща но винаги има начин!

[Rodi]

За мен и мя съпруг най важно е семейството а работата или кариерата, това е нещо относително един ден си на върха на другия кой знае каде. Сега работим за увеличаване на членовете на нашето семейство

[mmagi]

През 27-годишния си живот съм виждала хора, които забогатяват или обедняват, но всеки се оттърсва и продължава напред, ако до себе си има съпруг или съпруга за подкрепа от една страна, и две мънички очички, които да разчитат на него и да му дават хъс и амбиция за живот и борба. От друга страна съм срещала и немалко кариеристки, говоря предимно за жени, които са изживели своя професионален апогей, но личностен никога-защото дори и да си шеф, вечер прибереш ли се в празна къща, без деца, без семейство, да няма кой да съпреживее с теб успехите и радостите ти? За кого и за какво го правиш? Много често такива хора остаряват сами, озлобяват се, нямат хъс за живот, изпадат в депресии. На последната ни екскурзия имаше 2 такива лели, които само си мереха "пишките" коя на какво била шеф, и какво от това? Само се чудеха към кого да се присламчат за компания, имат пари, но са личностно неудовлетворени, защото аз не съм видяла досега една доволна от живота кариеристка на 50 год.
Уважавам хората, които искат да постигнат определено ниво жизнен стандарт и тогава да създават семейство, за да има какво да предложат на децата си. И ние поради тази причина сключихме брак след 8 годишна връзка на 27 години. Имам познати, които правят деца, а нямат с какво памперси да им купят, това ме възмущава.
Но както казват старите хора всяко нещо с времето си. Ако трябва да избера едно- СЕМЕЙСТВОТО, няма по-трудна и по-благодарна кариера, от тази да си майка. И в нея най-много си струва човек да инвестира и време, и хъс, и амбиция и цялата си любов.

[danieIa ☼]

Не мисля, че семейството пречи на кариерата или обратното!
Поне примерите, които имам от мои приятели и познати са такива! Надявам се, че и при мен ще е същото . Радвам се, че вече спрях да се вживявам толкова в работата си. Сега съм на принципа, че 5 минути след работното време вече трябва да съм забравила за всичко свързано с работата .

[mmagi]

danieIa, успех мила.Най-накрая и аз да намеря съмишленик  И аз се надявам да продължа да се развивам в професионален план, дори и след като имаме деца. Най-малкото дори и човек в един момент да няма финансова нужда да ходи на работа, трябва да се занимава с нещо извън вкъщи, за да има интереси, стимули и да не досажда на децата си с постоянно присъствие.

[магито]

Момичера и аз мисля като вас.Не мисля, че едното пречи на другото.Аз искренно се надявам и след като имаме деца да мога да се развивам в професията си.
Даниела и аз като теб, вече след работа, не мисля за миналия ден 

[danieIa ☼]

Най-малкото дори и човек в един момент да няма финансова нужда да ходи на работа, трябва да се занимава с нещо извън вкъщи, за да има интереси, стимули и да не досажда на децата си с постоянно присъствие.

 
Мисля, че за децата ще сме много по-добър пример, ако се занимаваме с нещо, отколкото да се заробим в къщи. Наистина по-скоро ще бъдем досадни и незабележими за семейството си, отколкото полезни.

[BeRa]

доста пъти ми се е налагало да правя такъв избор...когато си в чужбина...чужденец...на никого не му пука дали има6 семейство и дали има6 нужда да си с човека до себе си...знаят само да изискват от теб работа и ни6то повече...
ние с половинката ми обаче не отстъпваме пред никого...и винаги сме гледали на6ите си взаимоотно6ения да са на пурво място..и да имаме по малко време за себе си...за6тото  когато веднъж се добие навик да си отдалечен от човека до себе си и да се губи комуникацията...става жалко...
та аз определено не бих поставила кариерата пред брака...за мен семейството е най-най-най вайното...и най незаменимото не6то...и красиво... 

[Denni]

Смятам,че мъжът трябва да гледа повече кариерата и реализацията....

[ERan]

четох мненията с интерес, а ето я и моята лична позиция:
Кариерата си е кариера. Семейството си е семейство. Според мен за мъжът е по-лесно да направи кариера, ако е способен на това, разбира се. Жената винаги трябва да дава повече от себе си (като грижа и емоция) за семейството.
Години наред живях с мисълта, че кариерата е най-важното нещо. Че трябва да стигна донякъде, за да има какво да дам на бъдещото си семейство, на детето си някой ден. Че съм длъжна първо себе си да подсигуря, а после да мисля за подобни неща.
Пълна глупост, разбира се! (поне за мен на тез години вече - 30).
Преди година-две започнах да се замислям какво съм пропуснала, тичайки след някаква си "кариера". Пропуснах и затова тепърва ще наваксвам. А с годините всичко става по-трудно. Сега виждам, че "деца се изглеждат", дори и да живееш в Студентски град например. Бебето едва ли ще помни дали е било с маркови дрешки или не. Но едно е сигурно - ако човек го прави с разум, ще го гледа с разум и това ще му дава сили да му осигурява винаги по-доброто - и на детето, и на семейството!
Иначе около мен примери за кариера колко щеш - работя във фирма с 30 човека, 25 от които жени. От тях женени са 3, аз съм на път да се омъжа ... А другите - моя възраст и +/-1-2 години - живеят с кариерата, обичат си работата и не си тръгват в 6ч., а най-рано в 8...Да не говоря за среднощните изпълнения. И в името на какво?
Но това са само мои размишления и позиция. Смятам, че човек най-добре сам за себе си да прецени и да избере пътя си. Има хора, които стават готови за семейство отрано.. Има други, които са родени за кариера. А трети като мен преминават през етапите, за да осъзнаят какво всъщност е НАЙ-ВАЖНОТО в тоя живот!

[cherry_tea]

Много добре казано, Elean.
Аз също смятам, че в определен момент кариерата е по-важна и на "преден план" и това е обяснимо - аз също съм вложила време, средства и усилия в образование. Инвестирала съм в себе си, колкото и колегите ми (мъже). Много ясно, че ще се старая към определена възвръщаемост. На даден етап обаче нещата се преподреждат и друг приоритет застава в началото на редицата - семейството и свързаните с него въпроси.
Кога ще се обърнат нещата зависи от мен и от вътрешното ми убеждение, от разума (както казваш), от други фактори, свързани с мен, но в никакъв случай защото такъв е стереотипа.
Ето тук вече мога да откача... Случи ми се на интервю за работа девойката, която провеждаше интервюто, да се опита да "мисли" вместо мен и да ми заяви, че след като аз съм на Х години, значи до n-брой години щяла съм са искам да родя. Да ви обяснавам ли, че побеснях...  Кротко и обясних, че семейство може да се направи и на 18 и на 40 години и че това, което тя прави в момента е дискриминация по признаците пол и възраст. Тя кротко каза: "Да"...  (сега, когато ви разказвам това в мен отново се надига една мощна вълна на ярост). И такааа....Не ми се продължава повече. Схванахте идеята, вярвам. 

[ERan]

така е, cherry_tea
ето какво е казала и bastet  по въпроса

Видяла съм съдбата на някои мои колежки (жените явно сме по-глупави) дето спяха в офиса и се биеха в гърдите колко обичали работата и как милеели за фирмата. И като дойдеше време за повишения, знаете ли какво ставаше? (викали са ме за мнение и затова знам) Шефовете казват - ами тя е добра работничка, обаче е доволна от позицията си, работи си, мотивирана е, не се оплаква. А тая другата е с единия крак навън, ако не я повишим ще я загубим, нека опитаме с нея. И някойсе обажда - бе те са жени бе, утре ще родят (или ако имат деца - с тия деца утре ще се юрнат нанякъде) дайте тука има един нов, нищо че нищо не знае и не може, да го направим шеф на отдела па той ще се научи.

Хайде, мили дами, правете кариери! Такава е БГ действителността..

[Patita]

Според мен не трябва да се избира така генерално, а да се съвместяват двете неща, доколкото е възможно.

Нормално е, човек да иска да се усъвършенства, да се образова и специализира, да намери хубава работа- да се развие като индивид.

Естествено е, че вътрешно знаем, че семейството е най-важното. Всичко, за което се борим "навън" е в полза на най-близките хора. Семейството обаче не замества работата, както и най-добрата кариера не замества семейството.

Предвид обаче всички неизвестности- защото човешките взаимоотношения са сложно нещо- бих ви посъветвала да не очаквате само и единствено от мъжа да гради кариера, да се развива в нея и да носи пари вкъщи. За съжаление, дори и най-безоблачната връзка/брак може да се разпадне. Ето защо, трябва да сме готови във всеки един момент да разчитаме само и единствено на себе си.

[Nina Style]

Според мен не трябва да се избира така генерално, а да се съвместяват двете неща, доколкото е възможно.

Нормално е, човек да иска да се усъвършенства, да се образова и специализира, да намери хубава работа- да се развие като индивид.

Естествено е, че вътрешно знаем, че семейството е най-важното. Всичко, за което се борим "навън" е в полза на най-близките хора. Семейството обаче не замества работата, както и най-добрата кариера не замества семейството.

Предвид обаче всички неизвестности- защото човешките взаимоотношения са сложно нещо- бих ви посъветвала да не очаквате само и единствено от мъжа да гради кариера, да се развива в нея и да носи пари вкъщи. За съжаление, дори и най-безоблачната връзка/брак може да се разпадне. Ето защо, трябва да сме готови във всеки един момент да разчитаме само и единствено на себе си.

  Повече от добре казано ! Каквото и да ни чака в бъдеще трябва да можем да се справим и сами ! Около мен има две жени , които целия си живот посветиха на децата ,мъжа, къщата и сега развод ! Нито професия ,нито среда, нито младост за да започнат тепърва нещо да градят самостоятелно !