Здравей, Гост    Вход: 
 
Регистрация   Забравена парола
Карта на сайта    Сватбен речник

Добре дошъл, Гост.

ноември 24, 2024, 13:59:48

 
Добре дошъл, Гост.

За вход използвайте лентата в горната част на екрана!

Новини:
 
   Начало   Помощ Търси Календар Вход Регистрация  
Страници: 1 ... 7 8 [9] 10 11 12   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: БРАКЪТ ВЕЧЕ НЕ Е НА МОДА... ИЛИ НАПРОТИВ?  (Прочетена 107697 пъти)
 
AIVEN
Сватбен ГУРУ
*****
Пол: Мъж
Публикации: 878



« Отговор #120 -: юни 21, 2009, 17:22:17 »

Маги ,,може би си права че в провинцията е много по-трудно но имам чувството че 60% от населението е вече в София.Специално тези които мислят за деца сигурно са повече и от 60%. Иначе за щатите колкото познати имам там всеки вика баби дядовци и.т.н от тук за  да им гледат децата,защото повечето ги грози опасноста да останат без работа.
Активен
Pachoran
Сватбен ШАМАН
*
Пол: Мъж
Публикации: 1044


« Отговор #121 -: юни 21, 2009, 18:16:02 »

 Маги, аз не мисля само за хората в столицата. Самият аз съм роден и отрасъл в много дълбока провинция на тази страна. Там все още живеят моите родители, част от приятелите ми, част от роднините ми. Често пътувам в различни части на страната и то страшно отдалечени - къде по работа, къде от удоволствие. Но тъй като се отплеснахме доста от темата искам да отбележа един факт. Процентът на младите двойки живеещи съвместно без брак в селата е почти нула. Такъв е приблизително и процента на същите в градове до 10-15 000 души население. Защо това е така? Да не би тези двойки да притежават много по-висок морал и отговорност към институцията наречена семейство. Аз лично не се сещам за такова съжителство в споменатите населени места - не мога да дам дори един пример. Причини-много. А защо тези млади двойки идвайки в по-голямо населено място пренебрегват брачната институция и заживяват съвместно. Какво ги променя ? Коя е тази важна причина за това тяхно безотговорно отношение към семейството.
 Не е възможно да съществува такъв дисбаланс, ако той не се подхранва от пренебрегване на традициите във всяко ниво на родствените отношения. В селата и малките градове традициите се спазват и всичко се "контролира" от по-възрастните - къде правилно и неправилно. В този смисъл искам да кажа, че новоизградената семейна еденица /с брак или без брак / в България тотално отрича връзката си със семейството, от което произхожда. Тя на всяка цена иска да заживее сама и със собствени сили да гради нещо ново. Да но това е тук, а не в Испания, Португалия, Гърция и т.н. Всички родове в изброените страни държат на традициите и всякакъв уклон на младите членове се наказва "жестоко". Поради тази причина имаме и добро благосъстояние на родове от столетия. Малко консервативни нации, но сами погледнете, когато пътувате насам-натам. Просто разберете, че в рамките на един човешки живот със заплата на сервитьорка и заплата на мениджър не в собствена фирма не можеш да създадеш, това което е създадено от столетия.
 Бракът не е само форма за съществуване, начин на живот и продължение на рода. Бракът е и договор за управление на всичко това, което са постигнали бракосъчеталите се много преди Вие да сте се родили- вашите близки. За това тези нации са си уредили добрият семеен живот, а авантюристите като нас им берат маслините, портокалите и аспержите, сменят чаршафите в хотелите им, работят в малките и средните им цехове и заводи и т.н. и т.н.
Активен
ellie_bellie
Баш Майстор
**
Пол: Жена
Публикации: 1738

мрън-мрън, мяу-мяу


Моят сватбен албум

« Отговор #122 -: юни 22, 2009, 08:25:43 »

AIVEN - не виждам каква е връзката на това дали ще си загубя работата, ако не викна майка ми или свекърва ми да ми гледат детето. Ако твоите варианти са детегледачка, която ти наблюдава детето и баба, която го отглежда с любов и желание, какво би избрал? Ако живеех в България пак бабите щяха да ми го гледат. Разликата е единствено покупката на самолетен билет.
В САЩ майчинството е 6 седмици. Всичко повече от това вече опира до компанията, за която работиш. lyubopitka е в благоприятна позиция заради това, което предлага работодателя и. Това не е стандарт тук обаче. Обща практика е майките да си пазят и годишната отпуска и да я прибавят към майчиството и ако работодателя им разреши да си вземат неплатен отпуск и по този начин периодът се удължава. С това съвсем не казвам, че този период е достатъчен. България пък е другата крайност и затова системата е на този хал.
Пачоран, като цяло има доста истина в това, което казваш, но не съм съгласна с това, че новоизградената единица отрича връзката си със семейството. На запад също има много голям процент двойки, които живеят на семейни начала без сключване на брак, а тези, които сключват брак, го правят съвсем не прибързано. Говорим за съвместен живот 2-3 години и повече преди впускане в брака. Това, че те живеят самостоятелно и без брак, не ги прави изкоренени от семействата им. Единствено със сватбите бързат изключетелно религиозните двойки, защото не могат да "консумират" любовта си, ако може така да се каже. Не е честно да хвърляш вината върху това как се е изменило българското общество. Този феномен съществува навсякъде в съвременния свят. Да, има нации, които насърчават встъпването в брак, но не трябва да се гледа на това еднозначно. В общия случай на един американски младеж да предложи брак му трябва доста солидна инвестиция в годежен пръстен. Съответно след това и на заплащане на сватбено тържество, което излиза около 1 средна годишна заплата и нагоре. Ако сметнеш възвръщаемостта ти от данъците след това, едва ли ще покрива разходите по-горе. Винаги има и изключения, разбира се.
« Последна редакция: юни 22, 2009, 08:27:36 от ellie_bellie » Активен
AIVEN
Сватбен ГУРУ
*****
Пол: Мъж
Публикации: 878



« Отговор #123 -: юни 23, 2009, 17:37:46 »

Искате да ми кажете,че колкото повече прекараш с един партньор преди брака,толкова по-сигурен ще е той.Така ли????? Според мен е точно обратното...Колкото повече си с един човек преди брака толкова по-голяма е вероятноста да НЕ останете заедно.Житейския опит и статистиката го доказват.Един човек не го ли разбереш в началото.Няма и да го разбереш.За какви 2-3 години става въпрос.Ако прекарваш по толкова време със всеки мераклия,каде ще ти излезе края.това е страшно много време загубено от живота ти.И най-вече от младоста. Както се казва акъл не ти ли дойде на време ,не го и чакай. Друг е въпроса че на много хора им идва на време но предпочитат да се самозаблуждават,което им излиза доста солено накрая. Кой каквото си направи сам,друг не може да му го направи. А на кандидат емигрантите прав им път и без това много глупаци се народиха в тая държава. blum blum blum

Пачоране почваш да ми харесваш good
« Последна редакция: юни 23, 2009, 17:45:53 от AIVEN » Активен
ellie_bellie
Баш Майстор
**
Пол: Жена
Публикации: 1738

мрън-мрън, мяу-мяу


Моят сватбен албум

« Отговор #124 -: юни 23, 2009, 20:10:19 »

AIVEN, тъй като между твоите 2 последни мнения сме писали само аз и Пачоран, смятам, че това е насочено към мен, но не виждам къде съм казала, че трябва 2-ма човека да живеят повече време заедно и това ще направи брака им сигурен. Такова заключение аз не съм правила! Просто споделям какво се случва с младите хора. Не съм взела нито отношение дали според мен това е правилно или не, нито пък съм казала, че аз съм минала по този път. Моята история е съвсем различна и съвсем не претендирам за асоциация с останалите. Това по колко време живеят без да сключат брак си е тяхна работа. Аз излагам наблюденията си.
Не ми стана ясно и кого визираш със заявлението за кандидат емигрантите  dirol
Активен
Mrs.™
Заслужил майстор на спорта
***
Пол: Жена
Публикации: 4641



Моят сватбен албум

« Отговор #125 -: юни 23, 2009, 20:40:17 »

Извинявам се,че се меся,ама какво ви интересува вас Х и У ще се женят ли,няма ли,ще емигрират ли,тук ли ще си живуркат/живеят? Това си е личен избор,всеки сам си решава иска ли да сключи брак,или му е по-добре да живее без подпис. Много хора искат само църковни бракове,но в България без граждански брак това е невъзмо и не се женят,прави ли ги това безотговорни,и не само тях ,а всички живеещи без брак. Това малко ми напомня на това което се опитват да кажат по тв относно новия СК-хората живещи без брак са едва ли не престъпници,децата родени от родители без брак,едва ли не няма да получат 'облагите',които получават децата родени през време на брак. Това е сватбен форум и тук влизат само хора решили,че ако не сега то някога ще се омъжат,но това не означава,че същите трябва да се бъркат в решенията на хора решили да не го сторят и да има ги слагат под общ знаменател с обидни епитети. 
Какво ви интересува и Х и У колко време са живели преди брака,и колко е продължил той. И на каква база изказвате мнения,че дългите връзки преди да се скл.брак са нетрайни ? Надявам се да ми отговорите и пак казвам ~съвсем добронамерено го казвам,макар най-много да мразя това хората решили нещо за себе си да го налагат и на другите~@}->--
AIVEN ,не съм съгласна с мнението ти и ще ти кажа защо,един човек е един навън и съвсем друг вкъщи,когато битовизмите го натиснат,когато двама души не са живяли заедно няма как да ме убедиш,че тяхната връзка е по-здрава и се познават по-добре,от хора живели поне няколко месеца /години заедно.
Активен
Pachoran
Сватбен ШАМАН
*
Пол: Мъж
Публикации: 1044


« Отговор #126 -: юни 23, 2009, 21:26:32 »

 Аз като данъкоплатец на тази държава се интересувам много от това да ли лицата Х и У имат сключен граждански брак. Искам парите, които плащам като данъци да отиват при моето дете и децата на сключили граждански брак родители. През 2008 г. 20 000 бащи не са дори припознали своите деца. При 70 000 новородени и 50 000 аборта този процент е близо 25. Данните цитирам по памет от информацията в медиите, която рядко се различава от официалната. Не желая да издържам децата на безотговорни към живота и закона родители. Тези пари могат да се предоставят на нормални семейства. А тези семейства, които се опознават да си намерят друг вид финансиране на опознаването. Щом могат да се издържат сами, нека издържат и своите деца. Издръжка не 1,2,3,4,5-10 години, а толкова колкото е нужно за отглеждането на един човешки индивид.
 В твърденията си изобщо нямам в предвид расовата и религиозна "обремененост" на подобни семейства. Мисля, че ме разбирате какво искам да кажа.
 AIVEN е много прав в твърдението си, че 1,2,3,4,5-15 години са много голям период за "опознаване". "Опознаването" днес е чиста проба съжителство по чисто икономически причини и много слаб контрол на родителското тяло. Нищо друго ! Съжалявам, но аз не бих позволил сина си да се опознава 5 пъти по 1,2,3 години. Ако синът ми не знае, че животът на човека е много кратък - аз ще му напомня. Ако по начина, по който Вие се опознавате, навремето аз никога нямаше да се оженя. И тогава беше криза, и тогава аз и моята съпруга нямахме работа и пари, а бяхме студенти.
 И пак повтарям - съвместното съжителство без брак е налице само в "големия град".
« Последна редакция: юни 23, 2009, 21:53:59 от Pachoran » Активен
AIVEN
Сватбен ГУРУ
*****
Пол: Мъж
Публикации: 878



« Отговор #127 -: юни 23, 2009, 21:54:16 »

 Извинявам се че в предният ми пост бях малко груб но някак си в повече ми идват някой неща.Като например. Миячи на чиний да ми се хвалят колко добре си живеят на запад като пържат картофи или продават пуканки,шото повечето вишисти за друго не стават. Интересува ме защото покрай сухото гори и суровото. Покрай многото малоумници замина и доста читав народ надявайки се на по-добър живот.И още по лошото е че си продават имуществото и после и да искат няма къде да се върнат.И поради тази причина само им остават хвалбите които в повечето случай са далече от истината.Не бих искал и мойте деца да станат жертва на подобни приказки от 1001 нощ и да оставят доста по-добрия си живот тук за да слугуват на други народи без история.

 На ЕЛИ БЕЛИ бих отговорил с цитат от нейния пост: 
На запад също има много голям процент двойки, които живеят на семейни начала без сключване на брак, а тези, които сключват брак, го правят съвсем не прибързано. Говорим за съвместен живот 2-3 години и повече преди впускане в брака. Това, че те живеят самостоятелно и без брак, не ги прави изкоренени от семействата им. Единствено със сватбите бързат изключетелно религиозните двойки, защото не могат да "консумират" любовта си, ако може така да се каже. 

Ето тук ми се струва че се толерира точно това което не ми харесва а именно съжителсвото без брак. Но нали за това е форума да изказваме мнения.

Да отговоря и на МИСКАТА:
Вече почти 11 години живея със съпругата ми без да съм живял и един ден с нея преди сватбата ни. Резултата е щастлив живот, 2 деца , и живот и здраве чакаме трето blum blum blum
 Като данъкоплатец също искам да ми се намалят данъците защото искам с тези пари да отглеждам своите деца а не чуждите на тези дето се пробват по няколко години и после децата страдат а аз им плащам здравните осигуровки и учението,с мойте данъци. Yes Yes Yes
« Последна редакция: юни 23, 2009, 22:19:46 от AIVEN » Активен
lyubopitka
Любопитен
*
Пол: Жена
Публикации: 28



Моят сватбен албум

« Отговор #128 -: юни 24, 2009, 01:41:22 »

Avien, радвам се за теб и съпругата ти, но това че при вас е проработила тая схема изобщо не значи, че по принцип е успешна за всички. Всеки съди от собствените си изживявания, но все пак при всеки ситуацията е индивидуална, и не може всички да се слагат под един знаменател. Например родителите ми също не са живяли заедно преди сватбата, познавали са се само от един месец, и брака им е пълен провал. За един месец изобщо не можеш да опознаеш нов човек, и така е и станало. Баща ми има много комплекси, които са излязли наяве чак когато са възникнали първите проблеми - деца, финансови трудности, загуба на работа. В началото всичко е романтика и рози, но истината излиза наяве когато опрете до проблемите, и тогава брака зависи от това дали можете да ги разрешавате заедно. Всеки може на хубаво. Разбира се, няма как да се тестват всички възможни трудности предварително, но е много полезно поне да се опознаят партньорите както в добрите си дни, така и в лошите. А за това трябва време, прекарано заедно. Съжителството според мен е важно, за да се изпробва битовата страна на връзката. Не всеки приятел става за съквартирант, както казвахме по студентско време. Някои хора са просто несъвместими в битови условия, особено модерните двойки в които жената иска равноправие и помощ в кухнята, а мъжа се дърпа с това че кухнята не била мъжка работа. И така нататък.

Не подкрепям нито съжителството без брак, нито това със брак. Просто не мисля, че брака без добро познанство между партньорите е рецепта за успех. По-скоро лотария.
Активен
магито
Global Moderator
Заслужил майстор на спорта
*
Пол: Жена
Публикации: 4922


яхнала метлата


Моят сватбен албум

« Отговор #129 -: юни 24, 2009, 07:32:19 »

Съжалявам Айвън, но не съм съгласна.Да в много от случайте на съвместно съжителство се получава бързо изхабяване на връзката и прекратяването и, но това щеше да се случи между тези двама души дори и да се бяха оженили.А и аз сега имам пресния пример на хора оженили се без да прекарат и един ден изцяло заедно, без да живеят и една седмица само двамата и да ти кажа бяха много влюбени, но това беше преди сватбата.Сега майко мила, по добре да не приказвам.Въпроса им е къде ни е бил ума и защо не се пробвахме взаимно, защото ак оот едно съвместно съжителство се излиза лесно, то от брака не е така.
Активен
AIVEN
Сватбен ГУРУ
*****
Пол: Мъж
Публикации: 878



« Отговор #130 -: юни 24, 2009, 11:16:13 »

Момичета.... благодаря за смислените и коректни постове. give_rose Трябва да призная,че имате право.В днешно време наистина така се получава и тези като мен са рядкост. Въпроса е обаче,защо това е така,и защо само до преди 100-ина години тези като моето семейство не са били рядкост а точно обратното. да не говорим че до преди 120-130г. В голяма част от семеиствата младоженците не са решавали сами за кой ще бъдат венчани. Това е решавано в голяма степен от родителите.От там идва и думата сватба. От сватове,Сватосване.Сродяването на два рода и най вече родителите на младоженците когато станат сватове тогава има сватба. Младоженците кой ги пита.?......
Мислите ли че по онова време хората са били по-малко щастливи? Аз мисля че даже е било обратното.
Били са доста по-щастливи въпреки че сме били под турско робство и.т.н. разводи почти не е имало.
В днешно време това което ни пречи да сме щастливи заедно е егоизма и липсата на любов. От там идват и липсата на компромиси и.т.н. Добрината на хората вече не е същата,за съжаление. любов заедно kiss
Също така, по онова време не се е гледало много на парите, защото те не са били толко важен фактор.За това се е обръщало внимание повече на личноста. А сега повечето жени гледат повече в портфейла а не в душата на мъжа. До някъде съм склонен да оправдая тази меркантилност,защото в днешно време наистина парите са голям фактор. Но останалото с поред мен продържава да е по-важно въпреки реитинга на портфейла. Както казвате вие това се вижда едва когато заживеете заедно. Но защото повечето хора тогава обръщат внимание на душата а не когато е трябвало.По същият начин мъжете грешат като си избират жените по-красота а не по душа. После друг им виновен. tease Но това последното аз нямам право да го казвам защото е казал народа -хубавата жена е дар от Бога.- И аз за това съм Му брагодарен. Но не на всеки е дадено. За това първо се гледа душата а после красотата. Аз се ожених за три дни защото прозрях вътрешната красота а не външната. При положение че и двете са налице не беше нужно да се мотам. За това най- важното е това което обикновено не се вижда с очите.Въпреки че понякога виждам как много хора се самозаблуждават виждайки очебийните различия помежду им и въпреки това се самонаказват сами с този човек. А такива мазохисти в днешно време колкото искаш. Та така скъпи дами и съфорумци това е от мен. good
« Последна редакция: юни 24, 2009, 11:51:04 от AIVEN » Активен
магито
Global Moderator
Заслужил майстор на спорта
*
Пол: Жена
Публикации: 4922


яхнала метлата


Моят сватбен албум

« Отговор #131 -: юни 24, 2009, 11:27:49 »

Да съгласна съм, че хората не са същите и нравите също.Едно време развода е значел да си заклеймен за цял живот.Това е било нещо невиждано и са можели да си го позволят само богатите и ексцентрични хора.Тогава младите не са имали думата.Сега всеки е самостоятелен, а и "аз обичам прекалено много себе си, за да ме е еня какво ще кажат хората" така мислят почти всички.Аз мога да дам пример с моя живот с мъжът ми се познаваме от мнооооооого време мисля че 13 г вече, от почти 6 живеем заедно от няма една сме семейство.Когато заживяхме заедно аз имах желанието да го изхвърля.Битовизма мили мой може да убие и най-голямата любов.Ние стиснахме зъби и издържахме, някой се разделят на първия месец, а други след години.Та да предпочитам да го пробвам, да видя дали ще стисне зъби и ще издържи, дали ще работи каквото и да е, за да издържа семейство, дали ще ме уважава по същия начин след като заживеем заедно има много далита.Защото аз не мога да разчитам само на голата дума, че майка му и баща му са го възпитали добре.Имам прекалено много примери който са обратни.

Та накрая след многото писане и умуване, важното е да се обичаме, УВАЖАВАМЕ един друг и зачитаме желанията си.Жененни или не това налице ли е то тези двама човека ще са добре заедно, а това значи че и близките им ще са добре. good
Активен
Pachoran
Сватбен ШАМАН
*
Пол: Мъж
Публикации: 1044


« Отговор #132 -: юни 24, 2009, 12:11:53 »

 Манталитет, възпитание и образование са точните думи, а не битовизъм. Аз съм също млад човек и когато се ожених познавах своята половинка във всяко едно отношение. Ходихме 5 години, но никога не сме живели съвместно и един ден / с малки изключения - море, на гости ... /. Опознахме се твърде много - ние двамата, нейните и моите родители и роднини, приятели, съученици, състуденти. Когато се събрахме почти нищо не научихме един за друг. А се оженихме твърде млади - тази черта в съвремието е не много характерна. Може би опитите днес отлагат бракът към 30 -те години на човешкия живот / половината от него е минала /. Днес обаче след 15 години брак при мен нещата не са същите - нещата се промениха, защото и ние се променихме. Ето днес аз започвам да опознавам партньора в живота ми.
 Едно много лошо явление, което пречи за т.нар. опознаване днес е интернет / в частност мобилните телефони / или по-точно комуникацията чрез различни софтуери. Просто вече младите хора не комуникират основно само "на живо", а превес има дистанционната комуникация. Последната няма как да представи определени качества на партньора и естествено ние трудно ги забелязваме. Истината е, че вече много по-малко говорим един срещу друг, а повече си пишем или говорим от определено разстояние.
« Последна редакция: юни 24, 2009, 12:16:09 от Pachoran » Активен
AIVEN
Сватбен ГУРУ
*****
Пол: Мъж
Публикации: 878



« Отговор #133 -: юни 24, 2009, 12:16:11 »

Да де,ама каква е гаранцията че ще издържи и после когато е по-важно. За някой хора е много трудно да мислят трезво когато вече са прекарали няколко красиви нощи заедно. Така се правят най-големите грешки. И като цяло съм на мнение че това с пробването е поскоро в сексуален план а не в душевен. Нямам в предвид конкретно  а по принцип. Нищо не пречи да се опознаят и без да си лягат заедно. Ако искат и 10г. Тогава ще се изумите колко прозрачни са хората,когато всичко е извън секса.Защото никой не се съмнава че това е хубаво нещо,и е нормално следствие от брака. За това не бива да си мътят мозъка предварително точно когато имат най-голяма нужда от трезво мислене.
Отговора ми е за предишния пост
МАГИ, много се радвам за вас че така сте се намерили,но не при всички е така както вече някой каза.Изложих няколко довода против това съжителсво и от всички мисля че най-важен е последния.
Спокойно,,,, вече съм залегнал мятайте. blum
« Последна редакция: юни 24, 2009, 12:25:40 от AIVEN » Активен
Little flower
Сватбар
***
Пол: Жена
Публикации: 192



Моят сватбен албум

« Отговор #134 -: юни 26, 2009, 15:53:59 »

Интересна дискусия сте заформили... За мен лично брака не е нещо, което е на мода или не - брака е решение, което се взима за цял живот. Харесва ми това, което се казва при венчавката в някои църкви: взимам те за свой законен съпруг / съпруга в добро и зло, в здраве и болест, в богатство и бедност, докато смъртта ни раздели. Няма колебания и съмнения, а по-скоро взаимно посвещение и решение да сме заедно, независимо през какво ще минем. С бъдещият ми съпруг не живеем заедно, ще започнем съвместния си живот чак след сватбата. Сега имаме възможност да се опознаваме като характери, разбирания и ценности, да разговаряме за всичко, да спорим понякога, да искаме мъдрост и съвети от семейства с по-голям опит... с две думи, да се подготвяме доколкото можем. С Божията помощ се моля да се справим.  good   
Активен
Страници: 1 ... 7 8 [9] 10 11 12   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  

Powered by SMF 1.1.16 | SMF © 2011, Simple Machines