Как получихте предложение за брак? - 2 част

[ros4e]

събудих се сутринта, той ме гледаше и каза, какво ще кажеш някоя събота, примерно следващата, да отидем да подпишем, че вече умирам за бебе от теб изключително романтично, направо да се гръмнеш хаха, но пак ми въдейства и ревах от щастие цял ден

[JANET_1]

Ето как се случи и при мен
Бяхме на уикенд в Смолян с нашите бъдещи,прекрасни кумове и 00:00 часа,в настъпването на рождения ми ден ми поднесе огромна тора върху,която имаше една малка червена кутийка,повярвайте ми  в този момент незнаех какво се случва  ,моят любим взе кутийката,отвори я,погледна ме и със треперещ глас   ми каза "Ще се омъжиш ли за мен?"Разплаках се от радост, погледнах го ,видях сълзи и в неговите очи  иии казах ДА!
Всичко което ви разказах беше придружено от невероятна музика,страхотна заря и  прекрасната  компания на нашите бъдещи кумове     

[desideskata]

ето ме и мен, първото мнение във форума го пазех специално за тази тема....

Ние бяхме на почивка с приятели в Родопите, обиколки, веселие, уникална обстановка и незабравими преживявания....и човекът решил да се възползва от момента и от слабостта ми към прекрасните гледки...тези,които спират дъха ти...

Към София решихме да минем през Девин-Кричим пътя и да видим яз.Въча..и двамата не бяхме ходили по тези места и искахме максимално да се възползваме от възможността

Та..всичко се случва на Въча...спирахме общо 4 пъти от различни страни, за да снимам (любимото ми хоби) и на последния път все ме караше да снимам някакви неща...Снимай това цвете, това борче, виж го как е цъфнало...виж облаците как хубаво се виждат в язовира....чак започна да ме изнервя, защото никога не ми е казвал така настойчиво какво да снимам...обикновено ме пита, снима ли това....
И докато се бях обърнала да снимам, той извадил пръстена, гушна ме и ей така от нищото: Ще се ожениш ли за бебето....и аз понеже изобщо не вярвах и понеже непрекъснато се ебавахме на тази тема му казах само: ооо, от каде се сети сега да се базикаш пък с това...но той тактично ми показа пръстена в дланите си и аз... 5 минути не мога да реагирам 

И така...това е моята история. Сега бистрим сценария на сватбата 

[rady17]

Здравейте!

Прочетох много романтични истории и все пак за всеки неговата си е най най. Аз все още си чакам пръстена, нищо че вече сме си избрали дата за сватбата и кумове също. Но пръстен още няма...

[VeronicaAndIvan]

 
Аз получих моя пръстен в Париж, на 5тата ни годишнина, преди почти 2 месеца...Бяхме на ресторант на 7мия етаж..Айфеловата кула свтеше...Роматика бликаше отвсякъде..
Пожелавам на всички многгооооо любов и хубави преживявания...
Сега ставам почитен член на форума 

[veseto_87]

Aз вече пиша по другите теми, но за предложението не съм разказала. Пръстена го получих на 22,09 на брега на морето!  Бяхме на друга сватба и Милото ми вика: "Айде да отидем до морето?" На мен ми се стори странно това негово желание, защото все ми се смее, че много обичам морето (ние сме от София). Та отидохме до морето де и аз си събувам обувките и айде да си натопя краката. А него го гледам нещо се мотае около колата, рови тук там, ама изобщо не ми идва на ум, че рови пръстена.  И аз си стоя с лице към морето, ама изобщо не му обръщам внимание и след като вече се понамокрих достатъчно се обръщам и какво да видя: седи той там на колене с една черна кутийка. Колко време е стоял така - не знам. Знам само, че направо ми се подкосиха краката, даже е разтреперих. Имах чувството, че ще получа удар, а някои моменти ми се губят. Дори не помня точно какво ми е казал и аз какво съм отговорила. Ама щом организираме сватба, явно са били правилните думи.
Официалният годеж беше на 24,09 с близки и роднини както си му е реда. Милото беше толкова притеснен на ме поиска от татко. Хем се познават от толкова време... Никога не съм го виждала такъв. Може би и затова татко много бързо ме даде! 

[yl]

Вече и аз съм официално част от вас  Предложението беше след 8-ми нон стоп работен ден, адски уморена, с температура, текат ми и очите и носа и както разбирате не исках да виждам никой! Та 'припаднала' съм си аз на дивана, увита до ушите и си гледам филмче на компа със слушалки, та принца да си гледа телевизия. А господина се умилква, подхилва и глези на максимум. По едно време скача с "Да видиш аз какво съм направил" и се появи с горда усмивка пред мен, клекна и ме попита дали искам да се омъжа за него. Аз му теглих един мръсен поглед и леко му теглих една ***, че съм уморена и да не ме закача. Да, ама животното е упорито и повече и не попита, а директно ми взе ръката и ми напъха пръстена  Така и не му казах 'Да', ама няма измъкване (заедно сме от 4 години и ако съм искала да бягам съм имала време ) 

[m0onlight]

Поздравления на всички бъдещи булки!!!   
Моята сватба мина преди малко повече от два месеца, но все още ми е толкова развълнувано      , че реших и аз да ви разкажа как получих своя пръстен.
Един зимен и студен ден както си стоях в офиса на работа пристигна куриер с огрооомен букет в ръка и като разбрах че е за мен щях да припадна  . Към него имаше прикрепена картичка с краткото и категорично послание 'Багажа бързо си стегни-на почивка заминаваш ти' . При което целия офис избухна и се започнаха едни въпроси къде ще ходите, кога заминавате ... а аз идея си нямах 
Чак след като видях билетите разбрах че заминаваме за Арбанаси и нищо повече-аз нищо не подозирах! Там беше приказно, защото като тръгвахме във Варна времето беше много ветровито и нямаше никакъв сняг. Пристигайки в Арбанаси заваля приказен бял и пухкав снежец!!!
Естествено, предложението не го получих вечерта когато пристигнахме, защото той много добре ме познава и знаеше, че ако очаквам нещо, то ще е първата вечер.
Сутринта се събудих и милият ми поднесе закуска в леглото със специален десерт, който беше закрит с купичка отгоре. Когато го отворих вместо десерт намерих кутийка под формата на червена роза. В този момент ми спря дъха и направо не знаех къде се намирам!!! Той падна на колене и ме попита 'Ще се омъжиш ли за мен?'. Естествено сълзите ми бликнаха и така ми се стисна гърлото че не успях веднага да му отвърна 'ДА!'
Беше адски романтично! 

[vampire_lady]

При нас беше много оригинално предложението и явно беше замисляно с месеци
Аз по принцип уча в чужбина, и се прибирам само ваканциите. За лятната ваканция бяхме се разбрали да отидем за пореден път на рилските езера, защото е едно от любимите ни места за събиране на положителна енергия и имаме много спомени там. Та отиваме ние на езерата със цяла туристическа група (мисля че бяхме около 50 човека..). Той през целия път не се издаде изобщо какво ще следва. На самата екскурзия бяхме ние, моите родители и сестра ми и неговата майка (баща му е в чужбина). На втория ден качваме самите езера, по пътя нагоре аз много исках да правя снимки, но той не ми даваше, бързаше да се качим на сълзата (милият, сигурно е бил много притеснен). Та качихме се ние на Сълзата и почнахме да правим снимки. В един момент ме извика да отида при него на ръба да погледна уж какво се виждало и да си направим снимка. Отивам аз там, приготвям се за снимка, а той ми пада в коленете и ме пита дали искам да се омъжа за него.. Майка му в този момент ни снимаше на видеоклип. А аз, каквато съм си шантава, го попитах той нормален ли е и що за човек иска да си вкарва таралеж като мен в гащите В един момент се усетих, че чака отговор от мен и естествено му казах ДА

[krisss_bs]

Здравейте милички, за първи път ще пиша тук, макар че ви чета доста често
Ето и моето специално предложение. На 11.11.11 стават 11 месеца откакто с най-добрият ми приятел се загаджихме.
По негово настояване се прибрахме до Бургас ( аз съм от там) и малко след като започнахме да вечеряме с нашите ( всички по пижамки, че беше късничко), той извади един лист и започна да чете най-милите и красиви думи на света.
Беше толкова шокиращо и неочаквано, че моментите ми се губят
Поздави на всички романтички!

[Pepelqshka]

Здравейте! Предложението за брак,което получих беше като от приказките..С моя бъдещ съпруг ходихме до Лондон за няколко дни,тъй като той живееше там доста време и трябваше да си вземе багажа..И така преди да се върнем отидохме да разгледам Двореца на кралицата..седнахме на една пейка в градината и изведнъж той падна на колене с пръстен в ръка а аз направо се разплаках .. Много хубава емоция..

[Vivid]

Здравейте. Аз получих моето на морето. Бяхме отишли с няколко приятели и първата вечер в заведението, където вечеряхме всички отидоха да гледата програмата (имаше някакви танцьори), а ние двамата станахем и тогава той ми каза нещо от рода на това, колко му е хубаво да сме заедно и дали бих искала да съм завинаги с него. Аз отначало не повярвах, а и не видях пръстена и казах нещо тъпо от рода на:ама ти сериозно ли?   Той ми сложи пръстена и ме налегна вълна от чувства. Беше много странно. Приятелите се върнаха, поръчахме шампанско и така. Всъщност се получи малко спонтанно и от негова страна. Каза, че е решил да ми предложи именно тогава, защото го било страх да не намеря пръстена и не можел да го крие вече. Оказа се, че аз на два пъти съм била на косъм да го намеря... Беше мило и романтичо, и след това изкарах най-хубавото си море досега!

[mirena30]

На нова година точно 00:00
беше голяма изненада

[anna_karenina]

Здравейте, аз не съм разказвала за предложението...Честно казано малко ме е яд, че лееко бях развалила изненадата, тъй като подозирах отдавна, че се крои нещо Познавам го и като се бавеше след работа и т.н., се досетих, че може да избира пръстен, тъй като си бпхме говорили отдавна за това...И даже бях открила някаква поръчка за бижутерски услуги и се досещах, че може да е пръстен...Обаче дни наред след това нищо не се случи. Заминахме за Франция да се дипломирам и първите 5 дена пак нищо, аз спрях вече да мисля за това...После се оказа, че идеята му се е провалила, тъй като искал да си наемем мотори и да идем в планината, а не ни дадоха без кредитна карта (аз тогава изобщо не се сетих, че може да е затова и му се чудих защо се разочарова толкова). В крайна сметка измислил резервен вариант и на едно мое много любимо място над морето...Първо се целувахме много хубаво и го усетих, че е разнежен, но беше пълно с хора. след това се преместихме на по-пусто място и той ме погледна сериозно и тръгна да си бърка в джоба, аз се шашнах и той видя, и затова не извади пръстен, а един вестник, за да помисля, че съм се объркала  Аз съвсем вече объркана и леко разочарована се загледах нанякъде и по едно време какво да видя- той на коляно, откъм страната на морето, и държи кутийка и задава въпроса...Въпреки че от дни подозирах, така се шашнах и развлънувах, всичо ми се размаза и се разтееперих, клекнах долу да го гушна и не се сетих, че иска отговор, та той каза, че няма да стане, ако не му отговоря  и тогава му казах някакво 'да' и чак след няколко минути обърнах внимание изобщо на пръстена (това така и не ме интресуваше, исках символично предложение и даже без пръстен щеше да е хубаво). И така, беше една много романтична седмица, най-хубавата в живота ми, а надявам се и за него...Ех, добре, че разказах, за да си припомня, че това се случи преди 3 месеца и вече приемам пръстена за даденост, а тогава така често и щастливо си го поглеждах...

[Lovelica]

След ужасно разпитване кога ще се оженим, моето мило каза- ще се оженим, обаче трябва да събера малко пари  И сега го чакам- ужким събира, знае че правя подготовката, и се надявам да ми предложи вече  как да го накарам да ми предложи по-бързо. Вие сте невероятни щастливки .. сигурно ще се налага вече да поставям разни ултиматоми  Побърква ме това чакане