Как преживявате раздялата с любимия?

[Joyce]

Sestrichka, do bolka znam za kakvo govorish-tova,koeto kazvash,kak ostavash vkushti i ti idva da plachesh-i az sum go pravila mnogo puti, no mila iskam da ti kaja "bravo",che si bila silna i veche ste na finala-podgotviate si svatbata i tova samo moje da ti dava novi sili! Az vse se opitvam kato teb da sum silna, no v niakoi momenti ruhvam i placha li ne placha
Kolko vreme biahte razdeleni?

[ками]

Joyce найстина е много тежко да сте разделени, разбирам те напълно и то при вас разстоянието е наистина много много голямо... няма ли начин той да дойде и да остане при теб... успех

[Joyce]

Здравей Ками ,опитваме се да направим така че той да дойде и най-важното ,че той има желание въпреки че си има страхотна работа в БГ ,но отнема време , Сега ми става топличко на душата ,защото знам ,че ще дойде след месец  - нали се събират празници в БГ  и няма да има нужда да си взема много отпуска,чакам с нетърпение .
 :offtopic:Ками,видях снимките ви с твоето мило - много сте хубави,много ви се радвах!

Моля пишете само на кирилица!

[sestri4kata]

Joyce миличка,наистина се старая да се държа,поне пред другите и пред моето миличко,знам че и на него не му е лесно ,и поне тази мисъл не успокоява че още малко остана и да потърпя..Общо взето имаме 3 раздели от по 4-5 месеца,тази сега преди сватбата е за половин година,е аз не се стърпях и си отидох малко при него,а времето така бързо лети като сме заедно...С това се успокоявам,живота е пред нас и има много по-страшни неща които могат да се случат,важното е че се намерихме ,че се обичаме и през всичко ще минем за да сме заедно...Ех то това нашето като сапунен сериал... Имай търпение Joyce ,знам че не ти е леко ,и колкото и да говорите по скайп не е същото,но казват че любовта така се засилвала повече

[Rapunzel]

Лелеее момичета сега виждам темата, а колко са ми близки историите ви. Познанството ни с моето мило започна от лятото на 2006, уж само като приятели но любовта много лесно пламна по между ни, след кратките 3 месеца последва 9 месечна раздяла, след това оюе 3 месеца заедно, пак 3 месеца раздяла, 1 месец и 20 дни заедно(бях взела туристическа виза за САЩ) и пак 5 месеца раздяла, направо се побърквах, живота ми беше само работа, учене и интернет-единствената ни връзка, телефона също не ми падаше от ръката. Той живееше в САЩ, аз в БГ и с тази часова разлика направо кошмар. 2008 на 1-ви юли пристигнах в Чикаго пак с туристическа виза и вече решихме, че повече не можем да се разделяме, в началото беше малко като фантастична идея, понеже е доста трудно да се мине от туристическа на друг вид виза или зелена карта, но ние решихме че ще се борим и така септември подписахме брак, и започнахме с хилядите документи, започна процеса и за 5 месеца аз вече имам зелена карта, което ме прави толкова щастлива, умирах си от страх че няма да ми дадат и ще трябва пак да си замина. Та момичета искам да ви успокоя че нещата се получават когато ги искаме много силно и когато се борим, не се предавайте, знам че е много трудно, само който го е преживял знае колко е ужасно и дори сълзите не носят облекчение. Раздялата колкото и трудна да е засилва обичта и изпитва най-добре една връзка, защото за истинската любов няма разстояния и прегради. Успех на всички скроро да се съберат с любимите си.

[Joyce]

Zdraveite,mnogo,mnogo blagodaria za podkrepata-vchera stana chudo i vse oshte ne moga da poviarvam-miloto specheli zelena karta ot lotariata:) i  nai-veroyatno shte doide pri men v usa:)estestveno sega ima kup podrobnosti i formalnosti i razbira se interview v posolstvoto, no se nadiavam vsichko da mine,kakto triabva-
celuvki na vsichki momicheta v temichkata, a na moderatorite izvinenia, no s tazi vista ne moga da se opravia i poviarvaite mi probvah kakvo li ne da kiriliziram sauobshtenieto, no ne stana-help!

[Rapunzel]

Бравоооо, чудесно много се радвам за вас, всичко ще се нареди, Господ си знае работата. Успех ви желая и още малко търпение, после ще сте щастливи и няма да се разделяте вече.
Аз днес си тръгвам за БГ и така ми е свито на душата, понеже милото ще си идва след 20 дни, не са много, но така си свикнахме заедно че сега ще ми липсва, пък и ми напомня за предишните раздели, много е гадно и съчувствам на всички разделени. Раздялата понякога сплотява и ни помага да разберем колко значим един за друг, но и изтущава емоционално, така че успех на всички да се съберат по-скоро с половинките си и да са щастливи.

[mushichka]

много драми е имало в нашата връзка, дължащи се точно на long-distance характерът й, но с желание от двете страни всичко се преодолява. историята ни започва през 2005 и с немалко прекъсвания и страдания..

докато в един прекрасен ноемврийски ден миналата година не се срещахме в амстердам и не се убедихме, че където и да ходим, все един при друг се връщаме. през тези осем месеца, до днес, минахме през много перипетии - аз в холандия, той в дания: телефонни разговори, скайп до 4-5-6 часа сутринта, после на работа колко време ходех недоспала и с тъмните кръгове под очите. още от влизането вкъщи се включва камерата и не се изключва. не е било пиене на вино, не е било мъкнене на комп в кухнята да му показвам как да си сготви нещо, той ме е разнасял из градината на съседите си да ми покаже котката им . учили сме заедно по скайп - аз си чета моите неща, той неговите в пълна тишина и от време на време някое промякано "мило-мило-мило". зимата, когато още нямаше съквартирант дори сме спели с включена камера.

прекрасно е ,че технологиите ни позволяват да споделяме до такава степен живота си, въпреки че сме на 900 км един от друг, но същевременно не е  особено здравословно, защото те прави малко асоциален: все гледаш да се прибереш навреме, да се видиш с милото, не ти се излиза с други хора, все вкъщи гледаш да си стоиш, че нали той/компютъра/нета е там. кусур на тази ситуация е още факта, че винаги се виждате в една и съща обстановка, което след време може да стане и нетърпимо и да се отрази на връзката. в търсене на разнообразие се отварят теми на разговор, които може би не е толкова хубаво да се зачекват. търсейки нови емоции, може да се преекспонира някой диапазон от чувства, което рано или късно резултира в конфликтчета, драми и сърцераздирателни ситуации. не че няма нужда и от това.  =]трудното е, че единственото изразно средство, с което разполагате е речта, а тя в един момент става крайно недостатъчна. човешкото същество така е устроено, че непрекъснато да иска още и още. е, ние (или по-скоро той) издържахме така до февруари, когато той ми звънна на врата и аз примрях от щастие, че обичам точно този човек.

три седмици след това се видяхме в прага, през май аз му отидох на гости и чак си  *db*изпуснах *db*самолета като трябваше да се прибирам, та останах още една седмица извън планираното.  през юни в последния момента решихме, че може да се видим в лондон. вече издържам много трудно цял месец без да го видя, да го пипна, да му се порадвам. а варианта с пътъванията също си има много минуси - едва ли не всичките ни пари отиват само за самолетни билетин, хотели, коли под наем. отделно на ръка, че все се налага да се чопне нещо от работното време, да се уговаряме с шефове и супервайзори, те да ти се дзверят насреща "пак ли?!" и да се мусят.

при всички тези обстоятелства някак естествено се зароди желанието ни да заживеем заедно. в момента дори не бих го нарекла "желание" - по-скоро необходимост. трудно ми е да живвея без него, физически ми е трудно. да дишам даже без него. той ми е и мотивация и всичко! една приятелка както думаше "ако обичаш някого, и на другия край на света да е, ще намериш начин и ще живееш със него"

родителите ни, като разбраха, че сме си намерили къща в копенхаген, и то не беше радост, не беше еуфория, повече от нас самите май се радваха.

та така.   вижда му се края, ми не само края ми и началото му се вижда  
 

леле, сега чак видях колко съм изписала. простете словоизлиянията ми.  

[fbvgb]

Ние с милото не сме се разделяли никога и ще направим всичко да не се случва, много добре се чувстваме заедно. От момента, в който го зърнах не е имало ден, в който да не сме били заедно. 

[az_moga]

Здравейте момичета като,чета вашите истории толкова са ми познати..моята всъщност е малко по-различна,но вярвам че мъката ни е еднаква.Работата е такава ние с моето момче сме постоянно разделени 4 месеца го няма 3 е тука и така той пътува с търговски кораби и когато е там нямаме възможност да се чуваме по телефон или скайп има единствено е-майли които можем да си пишем..не може да се пращат снимки има ограничение и за размера на майла..общо взето както сме си свикнали да си говорим постоянно по телефона предния път се чухме само 3 пъти,а тези писма не че са нещо малко ако не бяха и те не знам какво щяхме да правим,и представете си ако не ми е писал писмо поради някаква си причина работа или няма връзка или някъде писмото е отишло и не се е изпратило цялата изтръпвам аз не мога да званна да го чуя..пълно невидение само се моля всичко да е наред с него и да се върне жив и здрав тук при мен..остават"само" още 3 месеца и 20дни..
Вашата тема я намирам съвсем случайно и като чета останалите постове и ми става по-леко.Успех и търпение на всички чакащи като мен!

[petq1989]

след аборта, аз го усещах беше по мълчалив,беше като призрак,говореше ми ако се налага,спеше в друга стая,мислех че ще иска да се разделим,така живяхме месец и накрая той сякаш го беше преживял,сякаш го беше приел, за нас като 2ка това беше най голямото изпитание,знаеше че нямам вина,но аз си мислех че ме вини,поведението му беше кошмар...но всичко се нареди , сега стягаме сватба...просто го оставих да изживее мъката и депресията без да ровя в раната,на мен самата ми беше още по гадно,стигаше ми че аз се винях, че ревях хем за бебето,хем за него,абе тъжна картинка...не го пожелавам на никого