За караниците, сдобряваниците и компромисите :)

[nina_nikole]

Абе то хем е така хем не, като вземеш двете майки дето почват да изживяват разни копнежи и неща които не са се случили на тяхната сватба. Аз какво да ви се оплача. Поканихме свеки у родителите ми уж да си говорим, ама за сватбата беше - каквото кажете това и цяла вечер други приказки, да ама като знам майка какъв списък е приготвила и свеки какъв ще извади и май компромисите тепърва предстоят

[maya_bunny]

Дааа, и аз мисля, че трябва само двамата да решавате какво ще има/няма на сватбата. Поне при нас беше така и почти не се опитаха да ни се месят. Но за съжеление някои родители са на мнение "който плаща, той поръчва музиката", затова ние двамата си плащахме и направихме каквото си поискаме.

А това за р-т Железник ... с помощните масички и т.н. трудна работа. Като ги знам там какви са гадняри и управителя и персонала, по-скоро ще умрат от смях като им кажеш. Това е ресторант средна хубост (какъвто беше и моя) и такива неща са им сложни и непознати. Подобна украса на масите е по-възможна в Извора или Армира, защото там гонят класа, но не ми беше по джоба ...
Затова не си троши нервите!!!

[maya_bunny]

А това, че милото не е застанал зад теб ... той вероятно не го приема точно така. За мъжете нещата са черни или бели, ако е на твоето мнение ще каже нещо, ако не - не си усложнява живота, стои и чака да отмине бурята. И аз бих се издразнила, но повечето мъже са такива!!!
Докато жените имаме дар слово и все ще вмъкнем някоя обща приказка, която да не позволи прекалено нажежаване на страстите и т.н. или дори конфликт.
Но мъжете са различнииииииииииии!

[prin4ipessa]

Лелеее, Авичка, ако знаеш колко позната ми е само твоята ситуация. Все едно слушам за мен и душито - абсолютно същата история, ама едно към едно. И честно да ти кажа, понякога сякаш ме разбира и се опитва да ме подкрепя, но имам винаги вътрешното усещане, че е по-склонен да застане на страната на родителите си, като че ли те са бедничките и уязвими същества, които имат нужда от подкрепа, а не аз!  Пък и не знам какво толкова съм ги нападала, аз просто се защитавам, когато те ме нападнат и въпреки това пак аз бивам изкарвана лошата. Абе ужас...ама хайде да не философствам вече че се приближавам твърде много до темата за свекървите.

[Diavolinkata]

Авва , Принчипеса ,много добре ви разбирам.Много от мъжете,които познавам,изобщо не си отварят устата пред родителското тяло.Такива са си,умират си да се правят на големи мъже навън,обаче не могат да кажат 2 думи напряко на майка си или баща си.Поне успокоението е,че не го правят,защото не ви обичат,а защото по непонятни за нас причини им се връзва езикът  И с милото съм го забелязала това,обаче не мога да си го обясня... 

[new_bride]

Ние с милото се познаваме от 8 години и между нас прехвърчаха искри, но попаднахме в различни компании и така и не припламна пламъка. До преди година и половина, когато лумна пожар! Не мисля, че си познаваме всички извивки на характера, ноооо..... както казва maya_bunny всички ние трябва да се научим да им вадим "душите с памук" - тихо и кротко...
Според мен, момичета, единственото от което се нуждаем понякога са конски дози търпение и хладнокръвие! Иначе сме си страхотни и половинките ни го знаят!

[maya_bunny]

Ох и от памук ми писва и от търпение!!! Особено това с търпението е ужасно трудно, искам всичко сега и веднага, знам че съм добър организатор, предвиждам напред какво ще стане, какво може да се обърка, как да го избегнем, какво да направим и т.н. ииииииии на моменти давам "съвети много настоятелно" т.е. взимам ръководната роля  както съм правила винаги, но тук не ми минава номера 
Уж си търсих мъж с характер, а като го намерих голям зор 
Актьорското майсторство явно се учи с мнооооооооооого години.

[mirmar]

Ох и от памук ми писва и от търпение!!! Особено това с търпението е ужасно трудно, искам всичко сега и веднага, знам че съм добър организатор, предвиждам напред какво ще стане, какво може да се обърка, как да го избегнем, какво да направим и т.н. ииииииии на моменти давам "съвети много настоятелно" т.е. взимам ръководната роля  както съм правила винаги, но тук не ми минава номера 
Уж си търсих мъж с характер, а като го намерих голям зор 
Актьорското майсторство явно се учи с мнооооооооооого години.

Малеее, Майче,  :girl_impossible:ставаме две- и аз така планирам, предвиждам и наставлявам. Винаги съм попадала на мъже, които само ме гледат в очите и викат "Да, мило" и ми беше писнало-исках мъж! Мъж на място, със собствена воля и характер.
И си го намерих,ама баш както си трябва Това поражда караници- два силни характера  Колко пъти съм чувала от милото, че съм се държала като мъж  Че съм се правела на шефка  Явно трябва ...де да знам...да съм по-кротка ли, кво ли... Но чак такива актьорски заложби нямам  Може би с годините ще се научим?

[Бебче]

Ох и от памук ми писва и от търпение!!! Особено това с търпението е ужасно трудно, искам всичко сега и веднага, знам че съм добър организатор, предвиждам напред какво ще стане, какво може да се обърка, как да го избегнем, какво да направим и т.н. ииииииии на моменти давам "съвети много настоятелно" т.е. взимам ръководната роля  както съм правила винаги, но тук не ми минава номера 
Уж си търсих мъж с характер, а като го намерих голям зор 
Актьорското майсторство явно се учи с мнооооооооооого години.

Малеее, Майче,  :girl_impossible:ставаме две- и аз така планирам, предвиждам и наставлявам. Винаги съм попадала на мъже, които само ме гледат в очите и викат "Да, мило" и ми беше писнало-исках мъж! Мъж на място, със собствена воля и характер.
И си го намерих,ама баш както си трябва Това поражда караници- два силни характера  Колко пъти съм чувала от милото, че съм се държала като мъж  Че съм се правела на шефка  Явно трябва ...де да знам...да съм по-кротка ли, кво ли... Но чак такива актьорски заложби нямам  Може би с годините ще се научим?

Амии то и аз съм към вашата групичка Милото даже ми вика честичко шефке  Хаха и пред други хора..примерно "питай шефката" ама сме такива инати и двамата ... И милото и на мен все ми вика.. винаги искаш на твоето да става, ти да ръководиш нещата, ама няма да стане ама в повечето случаи става

[maya_bunny]

Хе хе! Здравейте пак шефки!

Първо - "Внимавай за какво мечтаеш, че ще вземе да се сбъдне!"

Второ - със силни характери е по-интересно!!!  Ако се съгласява за всичко с теб ще стане като онези предните мекотели дето им се качваме на главите и горките момчета ...
Освен да се опитаме да остъпваме особено за по-незначителните неща. Аз, например когато много искам нещо, стройно и подредено си казвам аргументите и после вмятам онова клише "Ама както решиш", а не е баш както реши!
А като отстъпя за нещо, за което преди това много съм се надъхала ... много странно се чуствам, едно такова неестествено, аз ли съм, не съм ли ... голям майтап. Абе порасваме малко по-малко, неможе за всяко нещо да се тръшкаме като деца.

[prin4ipessa]

Аз, например когато много искам нещо, стройно и подредено си казвам аргументите и после вмятам онова клише "Ама както решиш", а не е баш както реши!

Оооооох, тази фраза как я мразя  . Душито от време на време се мъчи да ми я пробута, ама не е познал, че ще му мине номера, виж го ти - тръгнал на краставичар краставици да продава. Даже понякога го бъзикам къде е тръгнал с тези женски номера, че то ние жените сме ги измислили и сме шампиони в употребата им. Най-мразя някой да ми пробутва идеите си с недомлъвки и да ми маже очите, че уж ще стане както аз искам, ама на "куков ден". Като иска нещо човек най-добре да го каже право в очите на другия и да си държи на позицията (ако не е готов на компромис), а не "хем аз искам така, хем както ти решиш!" Не знам, май в това отношение се държа и разсъждавам като мъж, ама винаги съм мразила повечето женски номерца. Самата аз не прибягвам почти никога до тях (само в много крайни случаи заради хора, които са ми много неприятни) и честно казано адски се дразня когато някой се опитва да ги прилага на мен. А душито понеже е ужасен актьор и хич не го бива в лъженето и номерцата, когато реши да ми мине с някой номер от селски вечеринки, ама на секундата го улавям. Не знам аз си мисля, че за компромисите и отстъпките трябва да се редуваме, а не само еднта страна да ги прави и мисля, че това е най-важното, което трябва да накараме мъжете ни да разберат. Че независимо кой е "силната" половинка, компромисите трябва да идват и от двете страни, а не всеки да си тропа като магаре на мястото или да се лъжем и мамим. То така до никъде няма да се стигне... 

[nina_nikole]

 Е браво на вас. Аз като кажа на милото "Ами както искаш" и все едно не съм го казала...
В повечето случаи той решава наистина както той иска и аз трябва да му се нацупя хубавичко, за да спре и да се замисли поне малко.
Аз много често обаче се опитвам да се поставям на мястото на другата страна и малко се обърквам, защото знам, че с неговия начин на мислене е прав за себе си.
Но аз нали съм си  и все гледам да е на моето.
А относно силните характери - двамата сме зодия ЛЪВ - сещате се какво става

[maya_bunny]

За компромисите определно на душито шапка му свалям. Обикновено като се скараме той прави повече компромиси, за да се избегне следващ скандал.

E при нас определено не е така. Затова търся подходящата форма на общуване според характера на човека.

Май не ме разбра правилно. Изобщо не мисля, че това за което съм разказала е говорене с недомлъвки, даже напротив - изразявам си позицията, убеждавам, но по по-деликатен начин, защото ако кажа директно "Искам това, това, онова, тук да идем, това да направим и т.н.", той ще отговори: "Чудесно, искай си!".

Просто всеки е различен и номера е да намериш правилния подход към него, за да са доволни всички и да няма "аз командвам, ти командваш" и т.н.

[new_bride]

Олееее, доста ставаме в отбора на шефките!  Аз примерно имам много заето и забързано ежедневие и по навик мога да се организирам бързо и стегнато за пътуване или някакво друго събитие, докато милото малко се бави.. Отдавам го на липсата на опит в това отношение и се надявам да свикне бързо    Иначе достойнството му е недосегаемо и не ми е казвал директно, но усещам, че той смята моите "заповедчета" за леееко излишни!
100% съгласна съм, че в съвместния живот трябват компромиси и от двете страни, но си мисля че без женски хитринки и търпение не може! Както казва баба ми: "От две мили приказки няма да ти се претърка езикът", а аз добавям: " ..и от "както ти си решиш, миличко!"  - също"     

[swet]

ОТ НАЧАЛО Е ПЪЛЕН АД СБЛЪСАК НА ХАРАКТЕРИ,НО ТРЯБВА ДА ИМА И КОМПРОМИСИ И ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ ИНАЧЕ СДОБРЯВАНЕТО Е МНОГО ГОТИНО