За караниците, сдобряваниците и компромисите :)

[Zahira]

Аз по същия начин все нещо искам да си говорим дори и да са някакви глупости и като мълчим се чувствам пренебрегната, а милото е уморен след работа и въобще не му се говори, вадя му думите с ченгел от устата. Той иска да спи, аз все нещо дърдоря, само и само някакъв диалог да се заформи. В много от случаите си водя монолози и накрая се чува само едно: "А, какво каза?"

[kleo_20]

да така е права си!!обаче аз си мисля друго че вече не се обичаме както преди и по скоро че проблемът е в мен!той ме обича просто малко по различно показва емоцията си за разлика от мен (не е тайна за никого че съм кълбо от емоции  )аз малко се промених по отношения чувствата ми към него и малко съм се стресирала от този факт но какво да се прави

[Zahira]

Хей мамче, я горе главата, мисля, че малко забавления няма да ти дойдат зле. Излизай, виждай се с приятелки, от кога не си ходила на дискотека? Според мен се затваряш в себе си и вкъщи и това те навежда на черни мисли. Трябва да имаш и личен живот, защото срещането и ограничаването на общуването само с един човек наистина води до скука.

[kleo_20]

даа а това е за друга тема  :girl_cray2:искам дискотека и приятелки!наистина според мен еднотипния начин на живот разваля отношенията и води до проблеми

[nina_nikole]

Аз по същия начин все нещо искам да си говорим дори и да са някакви глупости и като мълчим се чувствам пренебрегната, а милото е уморен след работа и въобще не му се говори, вадя му думите с ченгел от устата. Той иска да спи, аз все нещо дърдоря, само и само някакъв диалог да се заформи. В много от случаите си водя монолози и накрая се чува само едно: "А, какво каза?"

Оф толкова ми е познато - прибираме се в къщи след работа и той на компютъра аз в кухнята да сготвя, после аз пред телевизора - той мие чинии, до тук добре, ама после аз заспивам, щото съм си голям сънчо, а той пак на компютъра и се случва да се разсъня към 1-2 той да се ровичка нещо и аз да го карам да си лягаме е това ни е свободното време 

[ina_lemon]

Клео определено любовта след време се трансформира. Всяка връзка си има фази - първо е влюбването, трепетите, очакването на любимия, после вече любовта се задълбочава и това е нормално.

Съгласна съм, че любовта се променя.Но при нас пък се променя към по хубаво с всеки ден.Значи ние сме заедно от 4 години и половина и трябва да ви кажа, че все още тръпнем като наближи да се видим в нас или навън някъде.Все още си пишем мейли през деня такива готини, все още се обичаме така тръпкаво и готино и мило както в началото.Минахме си през етапите на опознаването, на съвместния живот и на напасването, вече сме и семейство, живот и здраве и трима ще станем нали скоро.Всеки един етап си идваше и отиваше с неговите си проблеми и скарвания и конфликти,но винаги а били градивни. Днес с чиста съвест мога да кажа, че да, няма грешка в тва че сме заедно.Нищо не е умряло, напротив засилва се все още и още.Предполагам че не е за подценяване факта, че ние се запознахме в една по-зряла възраст,в която всеки си имаше зад гърба връзки и приключения и някак си според мен, на базата на опита който имаш можеш да оцениш по-добре това,което си срещнал. Така е според мен.Неизбежно е да се трансформира любовта,както казва Захира, но въпросът ев какво. В рутина, в паркиране в коловоз без изход или в готина и стабилна отвсякъде връзка, където недоверието е непозната дума.А това налице ли е, всичко друго е без значение.

[d_petrovska]

даа а това е за друга тема  :girl_cray2:искам дискотека и приятелки!наистина според мен еднотипния начин на живот разваля отношенията и води до проблеми

Така е... Напълно съм съгласна. Но ти можеш да промениш нещата. Карай го да излизате, да се виждате с общи семейни приятели. Нормално е да срещнеш известна съпротива. Все пак той е малко по-голям от теб и може да му се стой повече вкъщи   Но това не ти пречи да се виждаш с твои приятелки. Дари и да не е дискотека, една кафенце с близка приятелка също би ти разнообразило деня и би те ободрила. Тъкмо ще има с кой да си споделяш емоциите и няма си тормозиш милото да те изслушва (поне за моето мило това е голям тормоз  )

[PetraShili]

Съгласна съм, че любовта се променя.Но при нас пък се променя към по хубаво с всеки ден....

За моя радост сега и при нас е така. И си мисля, че то е затова защото сега се познаваме много по-добре, зная какво го изнервя, какво го прави щастлив и как да го успокоявам,също и той за мен. Много по-спокойни сме, минаха проблемните месеци на "свикването един на друг".

да така е права си!!обаче аз си мисля друго че вече не се обичаме както преди и по скоро че проблемът е в мен!той ме обича просто малко по различно показва емоцията си за разлика от мен (не е тайна за никого че съм кълбо от емоции  )аз малко се промених по отношения чувствата ми към него и малко съм се стресирала от този факт но какво да се прави

Клео, и ние близо една година след сватбата имахме доста нерви и напрежение, особено от моя страна, бях изпаднала в депресия и понеже бях в чужда страна, не познавах никого, по цял ден си стоях сама в къщи и се самонавивах, и какви ли не черни мисли ми минаваха през главата, "защо съм се омъжила толкова рано?", "защо съм напуснала държавата си, близките си и всичко мило заради него?", "защо съм зарязала кариерата си"... и ред други глупости, а милото като се върне вечер уморен и изнервен от работата, аз допълнително го натоварвам с моите глупости и накрая се спречквахме. Добре, че милото обаче има правилото "Никога не си лягай да спиш, преди да сме си оправили отношенията", и ме е държал по цяла нощ, докато не "изчистиме" проблема... колко нерви и търпение е имал с мен незнам, и най-лошото беше че на другия ден като остана сама, отново изпадам в депресия и отново всичко се повтаря, докато накрая стигнахме до заключението, че трябва да си намеря занимание и хора с които да общувам да се разтоварвам, и така лека полека намерих си занимания, приятели, започнах да помагам на милото в работата, и си намерих цел в живота, сега чакаме и нашето съкровище и нещата доста са се успокоили. Нормално е да ги има тези спадове и възвишения в една връзка, само важното е да се има правилния подход към решаването на проблема. Незнам дали вече има в България семейни съветници,или къде могат да се намерят материали за семейно консултиране. Понеже милото се занимава с психология и съветване, има доста книги, материали а и знания и опит в семейното консултиране, което помага за доброто решаване на проблемите ни, ще е добре ако намериш някой добър семеен съветник (ако е възможно в бг) или поне някоя книга в тази насока, но най-важното е и двамата да сте свестни да постои проблем и двамата заедно да се опитвате да го разрешите с много тръпение и разбирателство. Не се предавай!  Любовта не е чувство, а е решение - решение, че ще дадеш всичко от себе си да направиш човека когото обичаш щастлив!

[Isabel]

Ние също като повечето двойки  се караме за пълни щуротии понякога, но с течение на времето, някак си вече си знаем табиетите и се стремим да не си създаваме караници за глупости.
Винаги обаче възникват конфликти, това е неизбежно. Със сигурност най-вече аз се стремя да си го "надвия", защото от мен идват поводите за повечето такива дрязги, от които в крайна сметка няма нужда . Само дето се караме, после и лека нощ не си казваме. Чувствам се ужасно в такива моменти

ние не се караме просто не си говорим или поне аз на него той си дудне там аз кога го слушам кога не!!

Клео, миличка, не така! Трябва да си говорите, трябва да общувате, не може да не се слушате. Според мен като говорите има по-голям шанс да разрешите проблемите помежду си

[fiibi_bg]

Виждам,че сте се опитали да направите тема,която след три страници е съвсем различна от идеята на Ава.Доближавате се много до темата Да или Не.Да не казвам че почти се сливате с нея.Или се върнете към първоначалнта идея на темата или я сливам с гореспоменатата тема.

[PetraShili]

За какво спорите или се карате с половинката? Дребните неща, важните спорове...
... И вярно ли е, че ние, жените, трябва да се научим да бъдем актриси, за да "ни е мирна главата" с мъжете /това последното го чух в един ден от 3 приятелки и около 1000000 пъти преди това от семейни жени/?

Хммм... за много неща, повечето са глупости но главно за неговата работа  понеже работи с хора и те го натоварват с тяхните проблеми, а аз се опитвам да му спестя психическото натоварване... ама май само допълнително го затормозявам... 
Друго за каквото спорим са неговите родители  ако ви кажа, че той ме ревнува от тях, няма да ми повярвате  често твърди да те са ме "осиновили", а него са го "разосиновили" ... не приема никакъв съвет от тях, а аз виждам че са прави... и става проблем  още повече когато имаме спор и неговите родители са на моята страна, това го убива...  и с право като се замисля, но от друга страна хората наистина се трудят да му дадат добър съвет и да помогнат, незнам дали му е заради професията или просто всички мъже са такива, но трудно приема съвети, свикнал е той да съветва а не да приема съвети...  затова съм намерила една малка хитринка: когато искам да постигна нещо, единствения начин да стане на моята, по мирен път е да го убедя да това е "негова идея"  и работи!  Тези от вас които са гледали My big fat Greek wedding знаят какво имам впредвид  така, че по мое мнение - да, ние жените трябва да се научим да бъдем актриси, да се научим да маневрираме по характерите на половинките си, да им влезем под кожата...

Как се сдобряваме? Кой прави първите стъпки?

Облека се "сладко", сложа една тъжна физиономия, отивам в кабинета му и го прегръщам, казвам му че съжалявам за начина по който съм казала дадено изречение, напомням му че много го обичам и се опитвам да му помогна, сгушвам се при него и го питам мило "ще ми простиш ли?"  тогава и той ми казва, че съжалява задето сме се спречкали, и започваме разговор около проблема, обикновено и двамата правиме по някакви отстъпки и се стига до решение. Друг път, като ме хванат инатите, или съм убедена да няма за какво да му се извинявам, милото идва и ми носи малък подарък или ми прави някаква изненада,извинява ми се сладко, прегръща ме и как да не му простиш! А и истината е, че никога не е само той или аз погрешил, така, че и двамата се извиняваме един на друг, и цуни-муни нещата се оправят. За досегашния ни семеен живот с гордост мога да заявя, че не се е случвало вечер да заспим, а да сме били скарани! То е основното правило да се помириме преди да заспим.

Можем ли да избегнем някои караници и как?

Разбира се, че може! С малко женска хитрост  Като видя, че в момента е страшно изнервен и знам, че няма да постигна нищо - просто замълчавам и оставям проблема за по-късно когато съм го предразположила и съм му "влязла под кожата", направя любимото му ядене, или го изненадам приятно с нещо което дълго е искал, и така, намерим все нещо  след което карам по същество...   

Сексът начин за сдобряване ли е?

Според мен в някой случаи доста добър метод за разрешаване на проблемите след гушкането обикновено вече нямаме проблеми 

[prin4ipessa]

Сексът начин за сдобряване ли е?

Според мен не е. С един секс не се оправят нещата, които те човъркат или измъчват отвътре. Да, може би сексът успокоява нещата за момент, но поводът за караницата си остава (освен ако не е бил проблем от сексуално естество). Сексът е само начин да се отложи за момент бурята, която обаче ще връхлети с още по-голяма сила, когато отново се повдигне проблемният въпрос. Така че решението на проблемите не е в правенето на секс, а в разговорите.

[Gery79]

Искам да подкрепя Шейла че никога не триябва да си лягаме сърдити един на друг. Сега си спомням ж едно предванията на Море от любов имаше една доста възрастна двойка баба и дядо коята искаха да изненадат техните деца и внуци.Та когато ги питаха каква е рецептата за дълъг семеен живот дядото каза-Никога не си лягайте сърдите вечер. Та значи ако тва е важало преди 50 години и все още има хора които вярват в него все пак има някаква истина.

И принцепеска е права че секса не решава проблемите а просто ги уталожва до следващия път.
Мисля че с кротък тон и разумни разговори всичко се постига но не знам дали е необходимо да се манипулираме,да се обличаме миличко да говорим мили думи.Аз гледам да виждам нещата и от неговата гледна точка и как той се е почуствал ж определената ситуация и сама се усещам че ставам по разбрана и отворена за диалог.Но хората са различни, важното е да се намери златната среда и да се уважаваме защото това е човека който сме избрали да бъде до нас и в добро и лошо.

[kleo_20]

ооо сексът определено не е начин за сдобряване поне личното ми мнение е такова!!то е временно решение за час два  :Pи след това какво проблемът решен ли е  не е решен само е притъпен и от там партньорите се научават че каквито и проблеми да имат секса ще ги оправи което е голяма заблуда!!ние лично когато сме скарани е ансурд да правим каквото и да е!!за това се радвам че напоследък не се и караме!!за мен е излишно губене на нерви 

[nina_nikole]

Ами компромисите, за да има сдобряване все някой трябва да направи компромис. Ние обикновено почваме такива преговори, че накрая избухваме в смях и ... но нещо ми е трудно да определя кой прави повече компромиси