за ревността

[aniiii8]

Когато много обичаш някой, е нормално да се страхуваш да не ти го откраднат. Ревността е страх да не загубиш любимия. Може на него да му имаш доверие, но на другите жени имаш ли им доверие? Когато една   жена поиска твоя мъж, малко са нещата които могот да я спрат. Малко са и мъжете които могат да устоят на хубава жена...

[ivaiva]

aniiii8,
аз си мисля, че ако се страхуваш да не загубиш любимия, значи му нямаш пълно доверие. Дори и да успее да го "спечели" жената, която го е поискала - за една вечер ли ще е или ще те измести завинаги?
мъжът, който обича и е спечелил доверието на една жена я предпочита пред всички останали, както и жената така би се почувствала.
не знам дали съм права, но аз така разсъждавам и съм много съгласна с метафората за пясъка в по-предните постове

[tonitta]

Момичета вижте какво намерих в дир.бг!Стори ми се интересно и за това го показвам и ан вас
"Влюбването траело три години
28 ноември 2007 / ProntoSofia.com
Физиологически заложено е, че влюбването може да продължи три години, след което прекъсва.
Тази теза поддържа в новата си книга “Невярна любов“ известният италиански сексолог и психолог Вили Пазини. Той аргументира тезата си с биологическия факт, че хормонът на влюбването - dopamina, трае само три години, след което бива заместен oт хормона на нежността - ossitocina. В тази фаза, при липсата на страст и влюбване, мъжът или жената може да изневерят на партньора си.
Според Пазини причините за това могат да бъдат различни - защото единият от двамата е влюбен в друг човек или пък защото не се задоволява вече с любовта на партньора си, но същевременно иска непрекъснато да бъде влюбен. Съществува и т.нар. модел Мадам Бовари, който се изразява в непрекъснато бягство от скуката.
Според Пазини изневярата в двойката може да бъде и с цел секс, тъй като единият от партньорите иска повече секс от този, на който се радва вътре в двойката.
Друг все по-чест феномен пък е изневярата с човек от същия пол, която носи на извършващия я чувството на еротика.
Пазини дава в книгата си и рецепта за удължаване на тригодишния период на влюбване. Това, според него, може да стане чрез вътрешносемейно прелъстяване. Той го илюстрира с два примера. В една американска двойка например жената насочва прелъстителните си способности навън от двойката. През цялата седмица тя се разхожда по домашни дрехи и ролки на главата си вкъщи, а в петък вечер се разкрасява за вечеря навън.
В една двойка от Саудитска Арабия пък жената се облича непрекъснато секси вкъщи, а когато излиза навън, се забулва. Според Пазини печели вторият тип прелъстяване.
Вили Пазини говори в книгата си и за новата тенденция на поли-любовта, или за изпитването на любовни чувства едновременно към двама души. Според него причина за това е, че все повече хора изпитват нужда както от нежност, така и от еротика, а двете неща не могат да бъдат дадени от един и същи човек.
Човек не се задоволява, иска да обича и да изживява в пълна степен чувствата си и затова търси и друг партньор. В същото време обаче иска да има сигурност. Теорията на поли-любовта влиза в конфликт с ревността. Тя също може да се превърне в нов стимул за чувствата между двама души. Любовниците, които са се разделили и имат вече нови връзки, се оказват още по-здраво свързани отпреди заради силата на ревността, която започват да изпитват един към друг."

[margi]

Така се замислих, докато четях че ... 
Във всички мнения в тая екзестенциална и дълбоко ровеща в душата тема има истина. Всички са или съвършено близки или безкрайно антагонистични. За мен всички са прави, защото всеки е сформирал мнение на база преживяното. И всеки е интепретирал фактите и последиците посвоему. Съгласна съм, че ревността се поражда с любовта. Че като ревнуваш даваш знак на света, че ще браниш своето. Но съм и съгласна, че ако се премине границата  - ревността убива индивидуалността и нарушава личната територия на всеки мислещ човек. Дори в някои случаи спира развитието му. Ако емоционалната ни връзка е споделена и човека има близка до нас ценностна система, нещата се случват в положителната им посока. Но ако обичаш и даже на пръв поглед те обичат , но в същото време мислите и душата на любимия са другаде, няма как да не усещаш празнината в сърцето. Това е типично за примитивно устроените и с по-ниски амбиции личности /според мен при мъжете само, но..../
Но в заключение на мислите си много се възхищавам на този цитат на една съфорумничка, която може би обобщава всичко:
"....И въпреки всичко както любовта,така и ревността се предизвикват най-вече от действията на другия....има хора,които не заслужават както да бъдат обичани,така и да бъдат ревнувани.... "
 

[Aneliq]

Ох,ами аз съм адски ревниво същество,на моменти направо не мога да се понасям!

[Tеди]

Две вечери подред мисля над този въпрос 
От месец се усещам , че вече неревнувам така яростно половинката  , но немога да кажа , че не го обичам , в обичта ми няма промяна , но ревността изчезна.
В крайна сметка , ако човек реши да прави нещо , ревността на другият няма да го спре , нали така 

Та ми интересно да чуя и вашето мнение по въпроса: Изчезва ли любовта ако изчезне ревността

[ками]

според мен не, аз винаги съм била много много ревнива но от доста известно време вече и аз като теб Teddy не ревнувам но това не значи че не го обичам, напротив даже мога да кажа че с всеки изминал ден го обичам повече и повече
доста странно беше и за мен и още повече за половинката ми че се изпари тази моя ревност и той даже няколко пъти ми казва “ и сега какво не ме обичаш вече така ли? “ което и той знае че не е така... е моето мнение е не не изчезва

[tonitta]

Аз по принцип не съм ревнива и затова не съм сигурна дали е удачно да си давам мнението,но темат ми е интересна...
Аз ревнувам когато имам някакъв основателен повод и да ви кажа понякога чак ми се иска да ревнувам мъжа си,че да поосвежим малко връзката си 8PДаже наскоро имах малък повод заради една мадама,ама на мен ми стана по-скоро смешно отколкото да се ядосам като знам, че мъжа ми няма да й върже на номерата ,та Теди да ти кажа и аз се стреснах и си зададох подобен на твоя въпрос....
А отговорът пак май зависи от самата връзка и отношенията между двамата.Ако освен липсата на ревност забележиш и други неща и всякаш не ти пука вече за този човек-да....сигурно вече не го обичаш!Но, ако ревността я няма вече(поне за момента!),а ти продължаваш да изпитваш привързаност,обич,тревога,уважение,гняв,радост,трепет,страст..... към този човек,то тогава просто си пораснала,връзката ви е укрепнала,ТОЙ ти е показал,че може да му се вярва и отношенията ви най-вероятно вече са преминали на друга фаза....
Та в нашия случай с теб май става въпрос за втория вариант....

[Tеди]

Май наистина си права Тонитка , с това , че съм пораснала,връзката ни е укрепнала,ТОЙ ми е показал,че може да му се вярва и отношенията ни най-вероятно вече са преминали на друга фаза.... 
Сега ще чакам с нетърпение момента когато ТОЙ ще порасне и ще дойде на мойта фаза , щото на моменти даже прекалява с тая ревност 

[margi]

Момичета, тъкмо щях да лягам  Много сложна, много спорна тема. Четох в афоизми и сентеции две противоположни мнения . Ал. Дюма-син: "Ревност - това е страх от превъзходството на друг човек."
Ами, моите уважения към велия творец, ама да си гледа работата! Страх да не те превъзхождат е вид комплекс за малоценност Злоба и най-вече завист. А завистта е негативно чувство и който я изпитва разяжда душата си. Ние не правим съревнования кой повече постига и кой кого превъзхожда в любовта и брака, нали?Думите на Дюма могат да вдигнат самочувствието на някой мъже с и без това голямо самочувствие /като Андрей от острова на изкушението/. Щом тази ме ревнува, значи я превъзхождам. Хайде, бе?
Другото мнение е на нашия Славейков: "Всеки човек е ревнив, защото всякому е свидно своето добро." Ами, това не е ли по близко до реалността?Естествено, че никой не иска да загуби любимото си. И великия Фройд е казал:" нормалното е да ревнуваш, а ненормалното е да не ревнуваш."
САМО ЧЕ: има и друга ревност и тя вече граничи с лудостта - ама нея друг път да я коментирам Аз в ученическите си години имах такъв приятел ревнивец - УЖАС!
Искам да кажа на   TEDDY  че само може да бъде горда с тази промяна в емоционалното си състояние.Това е психична зрялост.Но сто процента затова ти е помогнал и половинката. Вдъхнал ти е доверие, сигурност и спокойствие.А ревността се ражда когато липсва доверие! Кой каквото иска да казва - че уж ревнуват тез, които били несигурни в себе си, били некачествени и т.н. Добре, ама ако ти си много самоуверена в себе си, но видиш половинката си с друга в интимен план, няма да им стиснеш ръката и да кажеш: Много важно, аз нали не съм комплексарка и няма да ревнувам?!?! Аз мисля, че всеки трябва да изгражда доверие в другия. Андрей от острова на изкушението, който е антимъж /за мен/ и ме вбесява всеки четвъртък , каза една македонска поговорка: "Като си нямаме доверие, почваме да се следиме.Ама като се следиме все ще се хванеме и те тогава трябва да се тепаме....."И от такъв простак можеш да научиш нещо полезно
TEDDY   щом си задаваш тоз въпрос изобщо- значи няма страшно @}->--СОРИ ЗА дългия пост на форума 

[tonitta]

Teddy да ти кажа при мъжете нещата стоят по-различно!Те първо не се развиват като нас(сори,ама си е така ).Ние се развиваме доста по-напред най-вече в емоционален план.Ако ние трупаме от всяка връзка и всяка случка емоционален и душевен опит,те май наблягат повече на сексуалния... :girl_wink:Освен това при тях го има и силно развитото им чувство за собственост,за доминиране,за по-силния и т.н.Моя мъж и той не е от ревнивите(не и в големи дози,то не може съвсем без), а и аз съм много общителна и си имам доста приятели мъже с които се прегръщаме и целуваме и с които и той самия става близък, НО....Понякога забелязвам как когато сме в заведение например и забележи,че някой мъж ме заглежда или види някой познат и слага собственически ръка на раменете ми или на врата ми и аз хем се забавлявам,хем се вбесявам... :angry:Малко го приемам като "Това тук е мое!Заето!" 8PНо мъже.....все пак е по-добре отколкото да казва,че не му пука...
А колкото да Андрей и цитираната от него "мъдра" мисъл.....аз пък не съм съгласна.Какво значи,че като се следим ще се хванем-значи подозренията и ревността са основателни...Не става въпрос да те "хванат" да флиртуваш или да контактуваш и с други представители на противоположния пол,а за мен "да се хванем" означава да се хванете "на калъп"... За мен такива мъже като Андрей сами са си виновни-те сами предизвикват половинките си и даже колкото и да се оплакват на тях им харесва да бъдат ревнувани-така си подхранват егото!Ако аз не предизвиквам любимия той няма за какво да ме следи-това вече ще е болезнена ревност, а ако му изневерявам и той ме "хване" няма за какво да му се сърдя-значи е имал основание...
И аз пак се отплеснах,сори!

[swet]

Ревноста е болесно състояние,когато е голяма.

[max_hym]

Здравейте момичета  доста мислих по темичката и в крайна сметка стигнах до извода, че истината е някъде по средата ...

според приятеля ми от известно време съм станала много ревнива ...
и аз усещам, че е така и това страшно ме дразни, но е по-силно от мен

при нас нещата стоят по следния начин: докато живеехме отделно му имах доверие, а ние сме от различни градове и дълго време се виждахме събота и неделя, рядко през седмицата. Странно е, че тогава се обичахме много повече или поне така се чувствам в момента. Откакто живеем заедно, преместих се при него във Варна, почти година и половина, всичко се обърна наопаки. Загубих самостоятелността си и станах супер зависима от него, все пак ново място, познавах само него и неговите приятели, които определено не ме харесаха и започнаха да се държат ужасно с мен, а за мое най-голямо разочарование се оказа, че приятелите са на първо място.

Да, ревнувам го ... защото се чувствам много уязвима и не на място си, тук.

И все пак ... всеки ревнува по един или друг начин ... не е задължително винаги да става въпрос за изневяра.
Нормално е да ревнуваш поне мъничко, но когато това стане много обсебващо и болезнено за двамата, е лошо. Така, че истината е някъде там в златната среда.

Надявам се скоро да преодолея това и да намеря мястото си, защото иначе края е ясен ... а не ми се иска да стигаме до там ...

[fanimira]

... всеки ревнува по един или друг начин ... не е задължително винаги да става въпрос за изневяра.Да, ревнувам го ... защото се чувствам много уязвима и не на място си, тук.


Надявам се скоро да преодолея това и да намеря мястото си, защото иначе края е ясен ... а не ми се иска да стигаме до там ...
[/quote]
Здравей, не те познавам, не знам и в какво моментно емоционално състояние си била докато си пишела поста си, но за мен нещо куца във вашата връзка... Значи след 3м. ще се жените, а ти се чувстваш толкова несигурна, защото според мен проблема ти не е в ревността ти, а в твоята несигурност... Извинявай ако ще прозвучи грубо, но как може да искаш да продължиш живота си и да градиш бъдеще с човек за когото "приятелите са по-важни", ами утре другиден като имате деца ???? Не започвай семейния живот със съмнения.... Не трябва само ти самичка да преодоляваш нещо.... За да не е пълноценна дадена връзка вина има и в двамата !!! Трябва да говорите,  не си мисли, че нещата ще се оправят с времето от само себе си, защото само ще става по-лошо - или ще сложиш край, или ще се примириш... Смятам, че нещата не са фатални и при добро желание и от двамата ще се справите...  за дане съм повече  пиши ми на лични, ако искаш

[Стю]

Ревнувах в началото на връзката ни, много бързо осъзнах, че тормозя само и единствено себе си 
Сега не ревнувам, дала съм му пълна свобода на действие, само с едно условие - каквото и да прави, да го прави отговорно за да няма неприятни изненади 
Така се чувствам много по-спокойна и уверена в себе си