Знаем как да преживяваме, но незнаем как да живеем

[fiibi_bg]

Знаем как да преживяваме, но незнаем как да живеем

.....Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост; широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко; купуваме повече, но се радваме по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства; повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум; повече знания, но по-лоша преценка. Имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.
Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени; четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко...
  Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често. Знаем как да преживяваме, но незнаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме до Луната и се върнахме,но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща, но не и по-добри. Пречистихме въздуха, на замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме.Това е времето на бързото хрнене и лошото храносмилне, на големите мъже и дребните души, на лесните печалби и трудните връзки...
      Времето на по-големите семейни доходи и на повечето разводи, на по-красивите къщи и на разбитите домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал; на връзките за една нощ и наднорменото тегло; на хапчетата, които правят всичко-възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни.
Запомнете:

Отделяйте  повече време на тези, които обичате, защото те не са до вас завинаги
Кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу-нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порастне и няма да е вече до вас
Горещо прегърнете човека до себе си, зашото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка
Казвайте " Обичам те" на любимите си хора, но най-вече наистина го мислете; целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето
Дръжте се за ръцете и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас
Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете, защото животът не се мери с броя на вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.

                                                                   Джордж Карлин-комик

[Picolina]

лелелееееееее Фийби,много добре казано и написано.чак настръхнах.този Джордж Карлин сигурно е преживял някаква загуба.нали оценяваме нещо едва когато го загубим?!
хубавото тук е,че ако това не сме го осъзнали,още имаме време да се поправим!

[Elena]

  Точно на време го публикуваш, когато никой не се замисля за тези неща.

[fiibi_bg]

Просто и аз май сега се замислих.Моя любим заминава за 6 месеца и чак сега оценявам колко малко време прекарваме със любимите си хора.......и не само това

[fiibi_bg]

лелелееееееее Фийби,много добре казано и написано.чак настръхнах.този Джордж Карлин сигурно е преживял някаква загуба.нали оценяваме нещо едва когато го загубим?!
хубавото тук е,че ако това не сме го осъзнали,още имаме време да се поправим!

Всъщност сега разбрах че Джордж Карлин е написал това,когато е загубил съпругата си!

[˙·٠Outono Bolboreta™٠·˙]

fiibi_bg, това са прекрасни редове!!! 
Аз ги знам от преди близо 3 години, когато милото беше далеч от мен за 5 месеца... аз му ги изпратих!!!

Наистина е много хубаво, че публикува това!!! Дано го видят повече хора и да се замислим над тези редове!!!

[Юлия]

 Това са истините от живота. Трябва да се замислим... Живота изтича. А не живеем.

[˙·٠Outono Bolboreta™٠·˙]

Живота изтича. А не живеем.

Животът е кратък миг от вечността... 

[fiibi_bg]

fiibi_bg, това са прекрасни редове!!! 
Аз ги знам от преди близо 3 години, когато милото беше далеч от мен за 5 месеца... аз му ги изпратих!!!

И аз ги открих когато милото заминаваше!Явно наистина човек се замисля само в такива ситуации!А трябва ежедневно да си напомняме за истинските неща!

[˙·٠Outono Bolboreta™٠·˙]

fiibi_bg, това са прекрасни редове!!! 
Аз ги знам от преди близо 3 години, когато милото беше далеч от мен за 5 месеца... аз му ги изпратих!!!

И аз ги открих когато милото заминаваше!Явно наистина човек се замисля само в такива ситуации!А трябва ежедневно да си напомняме за истинските неща!

Нали знаеш, "човек оценява това, което има само сле дкато го загуби", добре, че при нас "загубата" е за малко!!!

[Oizo_Zoizo]

Добри редове.
Моето кредо е : Живей днес, защото може и да няма утре, вчера няма да се върне. И не съжелявай за всяка глътка въздух която си поемаш, защото най-голямото щастие е да се чувстваш жив.

[˙·٠Outono Bolboreta™٠·˙]

Прав си, Oizo_Zoizo!

А аз имам друго мото: "Живей, за да се бориш още един ден!"

[fiibi_bg]

Добри редове.
Моето кредо е : Живей днес, защото може и да няма утре, вчера няма да се върне. И не съжелявай за всяка глътка въздух която си поемаш, защото най-голямото щастие е да се чувстваш жив.

Максимално се старая да спазвам този принцип Oizo_Zoizo 

[˙·٠Outono Bolboreta™٠·˙]

Обаче не винаги може да се спазва на 100%, нали?

[Oizo_Zoizo]

Обаче не винаги може да се спазва на 100%, нали?

Не бих казал. Каквото и да правиш трябва да го постигнеш на всяка цена. Провалът не е вариант. И най-важното!!!! Не трябва да съжеляваш за нещо което си направил. То няма да се върне.