Дете на разведени родители:(

[Nina Style]

Тъжно е всичко това което прочетох . Аз не съм дете на разведени родители но моето дете сега е дете на раделени родители ! Старая се да му дам всичко от което има нужда макар да знам че не мога да заместя липсата на баща му ! Положих зверски усилия обаче да държа баща му близко до него и да не усеща неговата липса но все пак ние си живеем отделно и баща му отделно ! На път сме да се съберем но все още не мога да взема това решение ! За сега поне предпочитам нещата да останат такива ! Желая на всички влюбени двойки да останат заедно и да се обичат и уважават ,защото децата са най големите потърпевши от всичко което се случва със нас !

[salasar]

Здравейте и аз да се впиша в този клуб на напатили се от разводи и раздели деца!
Майка ми и баща ми се развели когато съм на 2г, а имали голяма любов.Но нещо се е случило с голяма намеса от страна на родителите,не искам и да знам вече!Аз по закон оставам при майка ми ,а баща ми се връща в родния си край край морето.След време и двамата сключиха втори бракове-баща ми взел жена вдовица с две малки деца, а майка разведен мъж,за който се надяваше да ме заобича или поне да е внимателен към мен.Това беше важно за нея и по това преценяше много мъжете!И двамата ми родители създадоха от браковете си по едно дете-от баща ми имам сестричка,а от майка братче!Когато брат ми стана на две годинки майка почина от рак на гърдата.Направи се всичко възможно,но....по закон отивам при родния си баща.И тогава се започна ада....то не се намери някой да ме обича,освен  дядо ми.Накрая от много обич баща ми ме прати да живея при неговите родители,за да има мир. *crazy*добре,че беше любовта на дядо ми и моят силен дух и твърда воля.За това да го имам се бяха постарали родителите на майка ми,живи и здрави да са още цял един живот!!!След като завърших ме приеха студентка пак към моя си край и бях щастлива-тук беше любовта,приятелите,положителните неща в живота!Но пак цял живот сама-издръжка,квартири,работа.....до полуда.Но пък излезе прекрасен резултат след толкова много страдания-добър авторитет в професионалната област,прекрасен съпруг,добри приятели и едно прекрасно момиченце   Понякога страданията те правят силен,оправен в живота и е хубаво борбата да придадеш на децата си,нищо че нямат твоята съдба,а просто да се научат да се борят за всичко,което искат.

[¤ Enigma ¤]

Хайде и аз да се запиша тук. Моите родители се развехода, когато бях на 14 години. Баща ми не проявява никакъв интерес към мен, но честно казано мен не ме боли от това, защото вече ми е безразличен този човек и все едно, че го няма. Имам един въпрос, ако не е за тази тема, се извинявам. Майка ми се притеснява кой ще изпълнява ролята на баща на сватбата ми - кой ще бъде до нея в гражданското и т.н. Ние си мислихме за вуйчо ми, но все още не сме решили окончателно. Много ви моля, дайте ми някакви идеи! Благодаря ви !

[skylife]

Ами например - дядо, вуйчо, чичо, а ако не искаш - може и кума или някой много близък семеен приятел, някой братовчед????

Мен ме изведе кумът и толкоз - да няма сърдити

[Lionelsa]

И аз да се включа в клуба 

По  много причини не поддържам връзка с баща ми и семейството му, а някои хора ужасно ми липсват. Но кой каквото си направи, никой не може да му го направи. Някой ден искрено се надявам да намеря и отново да се сближа с другите му две деца - момиче и момче. Не съм ги виждала от 10 години.

Майка ми живее с мъж, който има син на 12. Страхотен човек. Рядко го виждам, но той определено й влия много добре. Тя самата промени отношението си към мен към по-добро и под негово влияние. Гледа на мен като на собствено дете и честно казано на моменти чувствам него като родител, а не нея.

Той ще е човекът, който бих искала да ме заведе към олтара.

[lunno momiche]

Не знаех за тази демичка. Сега я виждам и се включвам.
И аз съм дете на разведени родители.
Бях на 8 годинки, когато се разведоха.
Да си призная - един Господ знае за какво са се развели - не е имало нищо непреодолимо.
Слава Богу, аз почти не съм усетила, че съм дете на разведени родители, като изключим празниците и липсата, която несъмнено се е усещала.
И двамата ми родители са се грижили и продължават да се гръжат страхотно за мен, също са в добри приятелски отношения и нямат други бракове ( според мен като те поостареят малко ще бъда "дете на разведени родители, които са се събрали"  ) .
За мен са най-страхотните родители, въпреки, че имат развод помежду си и те са мой пример, както за добри родители, така и за това, че разводът е нещо ужасно за едно дете. Много по-хубаво е родителите да са зедно!

[sladur4eto_90]

Здравейте ето и аз да се впиша.Аз също съм дете на разведени родители...Развели са се когато съм била на 2 месеца.А когато бях на 2 годинки майка ми се ожени повторно...опатих единствено с това че пастрока ми ме бияше мн,а майка ми не ме е удряла нито веднъж..Но иначе никога не ни е делял с братчето ми(което е негов син от мама)било за пари,за подаръци,ето човека ми направи абитуренска,а после и сватба за чудо и приказ...А на моя си баща не му пука за мен,нито издъжки,нито обаждания за рожден или имен ден нищо...но и на мен ми е все едно....

[sevity]

здравейте и аз да се впиша.аз съм едва на 15 години моите родители се разведоха преди 4 години и майка ми се омъжи повторно,защото тя си е младичка тогава е била на 28 години.честно казано аз даже се радвам че се разведоха защото ако не го бяха стори ли на бял свят нямаше да се появи моята сестричка.тя  е най-сладкото бебе на света,а вторият съпруг на майка ми е чудесен просто прекрасен човек много го обичам той не ем дели от собствената си дъщеря постоянно ни води някъде купува ми подаръци и др.с биологичният ми баща поддържаме връзка и аз мноооооогоооо го обичам той много ме обича и всяка седмица се виждаме за по 2-3 дни и аз съм много щастлива от това.

[iva19991]

zdraveite iskam da popitam poneje sam obarkana i neznam kakvo da pravq do sega mai se praveh 4e neznam kakvo stava i ne sam povdigala vaprosa pred deteto mi tq e na 4 godini ot dve godini sam razdelena s ba6ta i toi q vzema rqdko poneje rabotata ne mu pozvolqva no iskam da znam kakvo da i kaja kak da znae istinata da znam kakvo izpitva znam 4e tq ve4e razbira no dvamata li da sednem da govorim s neq neznam kakvo da napravq moite roditeli sa razdeleni i sega ne mi e nikaka dobre neiskam tq da strada taka kakto az makar 4e ne si priznavam pred nikoi 4e stradam ot tova 4e nqmam ba6ta koito da e do men molq posavetvaite me kakvo da pravq

[franzelkata]

Моите родители се разделиха миналата година, майка ми живее с друг мъж, баща ми е алкохолик, още от сега ми става зле при мисълта, че на сватбата майка ми и баща ми, и съответните баби и дядовци ще са заедно, защото не се понасят. Още по-зле ми става от мисълта, че трябва някой ден преди сватбата да запозная "нашите" с родителите на годеника ми, направо не знам какво да правя 

[ivan4u0320]

И аз влизам в клуба!Въпреки че,никак не ми се иска!Аз съм на 13 и нашите се разделиха преди около 6-7 месеца,но още не са се развели,водят се там някакви дела(дано наи накрая да не стане дай си ми хладилника на ти си печката )!И аз незнам защо се разделиха (майка ми казва че баща ми и е изневерявал,пък баща ми казва обратното.....)!Но както и да е раздялата е факт!И майка ми има вече приятел,който се нанесе точно 2 дена след като ми беше казано че нашите ще се развеждат(и нали на мен ми стана много криво,ама викам да не казвам нищо и да влезна на майка ми в положение),но вече не издържам (тоя тапанар(мога да го кажа с чиста съвест)ме кара да бачкам(вкъщи) през лятната ваканция ) а пък той си опъва рибиците на леглото и когато тръгна да се карам с него (да му кажа че той е гост в тази къща,ако ме разбирате )майка ми излиза с думите "айде сега нищпо не е станало" и това се случва след като през деня (в 35 градуса жега) съм бачкал като луд навън докато ОНЯ си спи!И направо ми идва да и кажа"Осъзнай се бе жена" или да и задам въпроса "или той или аз ИЗБИРАЙ" според вас как да постъпя ?

Благодаря предварително и извинете за правописните грешки!

[♥ Тiama ♥]

Моите родители се разделиха миналата година, ... още от сега ми става зле при мисълта, че на сватбата майка ми и баща ми, и съответните баби и дядовци ще са заедно, защото не се понасят.

Аз се чувствам по абсолютно същия начин! Даже съм решила да ги сложа на различни маси, за да огранича контактите до минимум...

[♥ Тiama ♥]

И аз влизам в клуба!Въпреки че,никак не ми се иска!Аз съм на 13 и нашите се разделиха преди около 6-7 месеца,но още не са се развели,водят се там някакви дела(дано наи накрая да не стане дай си ми хладилника на ти си печката )!И аз незнам защо се разделиха (майка ми казва че баща ми и е изневерявал,пък баща ми казва обратното.....)!Но както и да е раздялата е факт!И майка ми има вече приятел,който се нанесе точно 2 дена след като ми беше казано че нашите ще се развеждат(и нали на мен ми стана много криво,ама викам да не казвам нищо и да влезна на майка ми в положение),но вече не издържам (тоя тапанар(мога да го кажа с чиста съвест)ме кара да бачкам(вкъщи) през лятната ваканция ) а пък той си опъва рибиците на леглото и когато тръгна да се карам с него (да му кажа че той е гост в тази къща,ако ме разбирате )майка ми излиза с думите "айде сега нищпо не е станало" и това се случва след като през деня (в 35 градуса жега) съм бачкал като луд навън докато ОНЯ си спи!И направо ми идва да и кажа"Осъзнай се бе жена" или да и задам въпроса "или той или аз ИЗБИРАЙ" според вас как да постъпя ?

Благодаря предварително и извинете за правописните грешки!

За съжаление не мога да вляза напълно в положението ти, тъй като не ми се е налагало да живея с половинката на някой от родителите ми, а и ти си в такава възраст, в която бунта и недоволството са нещо напълно нормално, но ще се опитам да ти дам няколко съвета. Отчитам грешката на майка ти в това, че твърде рано е допуснала приятелят й да живее у вас. Съвсем нормално е да си ядосан и да не го харесваш и си мисля, че първо е трябвало да има някакъв период на запознанство, привикване, свикване с мисълта, че вашите вече не са заедно, и едва след това да заживеете в една къща. Не мисля, че майка ти трябва да очаква да обикнеш някакъв непознат и да му се подчиняваш като на баща.
От друга страна, помисли малко и за майка си - с тези караници я поставяте между чука и наковалнята и тя ти отговаря така, защото не иска да избира страна. Мисля, че трябва да поговориш с нея и да й кажеш от какво си недоволен, проведете нормален разговор, опитай се да разбереш и нейната позиция. Обсъдете дали не е най-добре да говорите с приятеля й и да му се обясни, че ти не го приемаш като баща и трябва да прояви търпение и разбиране към чувствата ти. С каране едва ли ще постигнете решение на проблемите си, само взаимни компромиси и търпение могат да помогнат. Ако пък и тогава нещата не се променят, обсъдете възможността да живееш с баща си. Желая ти успех!

[franzelkata]

Аз се чувствам по абсолютно същия начин! Даже съм решила да ги сложа на различни маси, за да огранича контактите до минимум...

Tiama, ти какво мислиш да правиш, на мен ми е каша в главата, отделни маси - ОК, ами др. неща, танц за родителите изрично казах на DJ-а да няма, яд ме е само, че лишавам родителите на Милото от някои неща заради моите родители, въпреки че те хората нищо не казват, влизат ми в положение, но направо ми става лошо като си представя, че баща ми, който пада от една чаша твърд алкохол, ще трябва да мине да поздрави 70 човека и да им каже "Наздраве!"

[♥ Тiama ♥]

Ох, какво да ти кажа... ситуацията е много неприятна, но за жалост се случва Ние също няма да имаме танц за родителите, а и милото няма баща, така че изобщо няма как да се получи. При мен проблемът е, че двете фамилии (по майчина и по бащина линия) не се разбират и още не съм измислила как да ги позиционирам, но се надявам да намеря оптималния вариант. Относно проблемите с алкохола - изобщо не е необходимо баща ти да минава и да поздравява всички гости. Това може да го уточните предварително - само вие ще минете да си кажете наздраве с гостите и така няма да има проблеми. Също можеш да поговориш с баща си и да го помолиш да не пие твърд алкохол, но само ти можеш да прецениш дали ще се случи. Абе каквото и да си говорим, никога не знаеш какво точно ще се случи, просто стискаш палци и се надяваш да няма изцепки пред гостите... За съжаление няма точна рецепта...