Дете на разведени родители:(

[kleo_20]

не мога да преместя постовете но всяка от вас може!!нека тук споделим своите чуства и тревоги като деца на разведени родители!!излейте душите си ако го желаете разбира се!!нека споделим всичко което ни е притеснявало като малки или пък сега

[dani81]

И аз съм дете на разведени родители Втория мъж на майка ми ми е повече баща от моя роден. По тази причина реших да не го каня на сватбата ми. Той си има второ семейство и явно това му стига. Честно казано ми е малко неприятно, на засъжаление това е живота. Предполагам , че и моя като бащата на Мая ще се сети когато има нужда , абаче незнам дали аз няма да му обърна гръб както той на мен през всичките тези години. Немога да разбера да не подържаш връзка с детето си 

[nqma me]

Хей,хей....още едно дете на разведени родители......
Аз съм била на 2, когато родителите ми са се разделили и бях на 6, когато баща ми почина. Не го познавах мн добре, но малкото ,което си спомням от него не е никак хубаво. Понякога се замислям какво ли е да имаш баща......аз обичам втория ми баща....но 7 години от живота ми са минали само с мама...тя беше и баща и майка за мен. Въпреки, че сегашния ми татко е мн мил и добър с мен...., аз се притеснявам да го прегърна и целуна....и може би винаги ще е така. Това понякога ми липсва....и ми е тъжно, че никога няма да изпитам чувството,което деца изпитват като малки. Сърдя се на биологичния си родител,защото не се постара да го обикна, аз плачех когато той ме взимаше, беше ме страх от него, поради факта, че когато пркаляваше с алкохола идваше вкъщи и с викове и ритници разбиваше входната врата....Няма да изпадам в подробности, но аз и до ден днешен се страхувам ужасно много от тъмното именно поради факта, че редовно ни изкарваше акъла посред нощите.....
Мама никога не е казала лоша дума за него.Но факта, че имам две играчки подарък от него е красоречив.........Но в крайна сметка виско се случва така както трябва....Ако го е нямало и мен нямаше да ме има....така,ч е поне за едно съм му благодарна........ЧЕ МЕ Е НАПРАВИЛ!  
А пък на моя втори татко, че ме е отгледал като свое дете.......
Това е моята кратка, малко объркана история.....Съжалявам за несмислените изречения.....

[dani81]

Е моя е жив, но пак единсвеното което е направил, е че ме е направил 

[Мама Дидка на бебе Влади]

Ето и още едно дете на разведени родители, т.е двамата с мъжът ми сме такива. Не съжалявам, че са се развели, защото пък иначе можеше да е по-зле. Надявам се единствено с мъжът ми да не стигнем до там. Вярвам силно, че няма да стане след като и двамата сме преживели разводите на родителите ни.

[Стю]

Запис в клуба 
Бях на 16, когато родителите ми се разведоха. Майка ми има втори брак и благодаря на бога, че попадна на човек, който я боготвори. За 10 години той ми е бил повече баща отколкото биологичният ми такъв. Синът ми познава него, като свой дядо и нямам никакво намерение да го запознавам с първия съпруг на майка ми.
От 6г. нямаме никакви контакти, нямам желание за такива и не съжалявам за това.

[Lilito]

Още едно дете на разведени родители.
Майка ми и "баща ми" са се развели като съм била бебе... Той си е хванал дърмите и е изчезнал на някъде за 1 година. Аз и майка сме живяли при нейните родители няколко години. Бях на 4 години, когато майка ми се омъжи за втори път за втория ми баща, който може да не ми е биологичен баща, но е ИСТИНСКИ баща, бащата за който съм мечтала винаги. Биологичния ми почти не се интерисува от мен, винаги за него са били важни втората му жена и сина му от нея, но това мен слабо ме интерисува, защото нямам никакви чувства към този човек, аз не съм израснала с него. Виждам го много рядко и като се видим нямам даже какво да му кажа. Поканих го на сватбата ми само заради баба ми и дядо ми, защото хората нямат никаква вина, че сина им е такъв и ако не беше баба ми да ме взема през ваканциите при тях той може би сега нямаше да ме познава...
Благодарна съм на Бог, че втория ми баща е такъв добър човек и благодарение на наего и майка ми и аз станах човек.

[kopche]

Мъчно ми е за това, което сте преживели  Пожелавам ви да създадете здрави и сплотени семейства и вашите деца да растат щастливи с родителите си.

[Miri]

Аз също съм дете на разведени родители. Моите родители започнаха да се развеждат 1989 г, а разводът им приключи 1993г. През това време аз Живеех с баба ми и дядо ми , докато те деляха имущество и мен. Накря аз отидох при майка ми , заедно с баба ми и дядо ми. Моя баща е най-прекрасният човек на света, всяка събота и недял е идвал, заедно сме ходили на ски ваканция. 1994г заминах с него на мандат в Швейцария и от тогава сме неразделни, до момента в който не се омъжих. За майка ми какво да кажа - тя е едно недорасло и разглезено дете, което е свикнало да получава всичко от живота. За мен тя е повече сестра, от колкото майка. Истинската ми майка е баба ми всъщност , която ме е отгледала от 4 дни. Майка ми си има втори брак  и синът на вторият и съпруг изглежда е по-важен от мен-собствената и дъщеря. Много ме е наранявала с думи и отношение, но винаги съм и прощавала. Единственото , което е направила за мен е ,че ме натискала да уча езици и ме е мотивирала за други мои начинания. Което не е малко. Но като цяло винаги съм и била пречка и тя много пъти ми го е казвала. Въпреки,че когато работех по един проект на ФАР и взимах много голяма заплата бях любимка и на нея и на мъжа и. Когато стана спонтанния аборт , аз и се обадих по телефона, тя даже не дойде да ме види в болницата. Ако баща ми беше разбрал, щеше да вземе първият възможен самолет и да дойде от Виена до София  да ме види.
Преди няколко седмици  помолих майка ми  да ми изпрати едни билкови хапчета, които тук ги няма, тя каза ами ако са 20 лв няма д амога да ти взема ,че съм зле финансово. Седмица по-късно ми съобщава ,че са купили за 5000 лв Мерцедес на сина на мъжа и . Толкова за майка ми. Въпреки всичко тя ми е майка и аз я обичам и и желая най-доброто. Но с това искам да разкажа ,че не винаги мъжете са виновни или лоши . Има прекрасни бащи и лоши майки.

[bori]

Здравейте,момичета!
И аз съм дете на разведени родители.Мога само да съм им благодарна,че във всички моменти са били до мен.Лошото след развода беше заболяването на майка ми.И никак не е лесно да се справяш и с такива проблеми.Лека и пръст(тя вече не е сред живите 1 година),беше много добър човек.
С баща ми сме много близки и винаги мога да разчитам на него.Има друга жена,която е неверочтен човек.Много се раздава,радва се и се тревожи заедно с мен и сестра ми.Нейният син си е наш брат и си го чувстваме такъв.Да са живи и здрави и да си помагаме!
Животът е сложен и предлага различни препядствия.Можем само да ги прескачаме,да ги заобикаляме или да се спъваме в тях.Пожелавам на всички да успяват да налучкат верния път към щастието и разбирателството.Пътят никога не е гладък,но всяко нещо в живота ни ни се случва,за да се научим на нещо.Няма как да е само сладко,понякога горчи,друг път киселее.В това е магията да живеем!Пожелавам ви интересно пътуване!

[summer]

И аз съм за тук. Единственото лошо нещо от развода на родителите ми е че беше няколко месеца преди моята сватба, но иначе и майка ми и баща ми са страхотни и много ги обичам. Не ги виня за решението, което взеха, защото то зрееше от години, но просто момента не беше най-добрия . 

[karmella]

Следващата за тук.
Нашите се разведоха когато бях на 5 и ми беше много трудно да разбера какво и защо се случва.Хубавото е,че имат и до сега много цивилизовани отношения, винаги и във всичко са ме подкрепяли.Сега по сватбата са много задружно организирани.
Преди ми беше много кофти по празници-два часа при единия, два при другия, всеки ми пълни торбички за вкъщи и ме изпраща до таксито.На определени години започнах да ги усещам,че се опитват и двамата по всякакъв начин да ме компенсират за развода - скъпи придобивки по незначителни поводи, екскурзии в чужбина за отличен успех..ей такива..и един ден ги събрах и им казах,че им благодаря за всичко,че те винаги ще са ми родители и си ги обичам,но няма нужда да ми купуват щастливи емоции под различни форми и да се надпреварват в стойността.Разбраха ме правилно и двамата, пък и аз смятам,че постъпих правилно.

[skylife]

Запис - разведоха се когато бях на около 5 години, по- късно той се ожени повторно (имат 2 деца), катастрофира и почина заедно с втората си съпруга.

Какво да кажа - благодарна съм, че не сме заедно, защото ня онова място можеше да е мама, а и ни спукваше от бой (помня съвсем отчетливо синьото си от бой дупе на 3 год. и постоянният побой над мама). От друга страна - дори не ме е искал...при развода директно се е отказал от мен в полза на майка ми. А и като се замисля, ако той беше с нас, нямаше да съм това, което съм днес.

Благодарна съм на майка ми за всичко. Тя така и не се омъжи повторно, но има човек до себе си, който дори и да не е "гадже" или каквото и да е там, в буквалният смисъл, е до нея вече поне 15 години и съм му много благодарна за това.

С роднините на баща ми - баба, чичо, брат, сестра, братовчеди и т.н. съм в добри отношения. Дори бяха на сватбата (без "сестра" ми). И независимо, че през всичките тези години са направили какви ли не гадости заради пари и имоти (като например да не ми дадат нищо от това, което ми се полага или да ме пишат и мен "пълен сирак", за да вземат всичко, което е можело да се вземе), ве пак ги уважавам, защото са ми родини...знам, че може би не трябва, но съм си такава...

Поне знам, че на моята сватба са изразили съжаление за проваленият от баща ми живот на толкова много хора. И поне това е вид утеха, че рано или късно, всичко се вижда...

Много се разписах, ама - това е. С майка ми имаме страхотни отношение - приятелско- родителски и ми е много добре. Знам, че и е било тежко през всичките тези години, за това сега се опитвам да и помагам и да я развам когато и с каквото мога

[ivana]

Аз също съм дете на разведени родители,но често да ви кажа много много не си го слагам!Баща ми Е женен товторно,но нямат деца!Съпругата му е готина но неискам да се сближавам с нея!Просто не ми пука за тях!Когато бяхме малко системно ни пребиваше...мен,мама и брат ми!Не е пияница,но е абсолютен побойник!А да не говорим,че водеше жените вкъщи една след друга и само дебнеше мама да я няма,да ни заключи в детската и да ги вкара в тяхната спалня!След развода им нещата станаха къде къде по-добре!Вярно,че не сме имали много пари в началото,но после мама си стъпи на краката,имаше си собствен бизнес и ние всички така се успокоихме...просто семействто тръгна напред!Сега когато вече аз съм майка и съпруга съм си обещала,че случи ли се нещо (да не дава Господ) грабвам си децата и се махам от тук!Може да ми е трудно,но няма да позволя децата ми да изживеят и видят това което съм видяла и изживяла аз!

[Invisible]

и аз съм в този клуб...нашите се разведоха наскоро преди 2-3 години, въпреки че реално бяха разведение от преди 10г. просто мама нямаше смелост да подаде молба за развод като бяхме по малки. Той изкарваше много пари /работеше на границата/, но изведнъж кранчето спря и той се залежа и почна да харчи спестявания...не му се работеше, почна да пие и после вече не искаше да почва работа за една "мижава месечна заплата" така се иразяваше. Мама работеше и правеше всичко възможно аз и сестра ми да не усещаме липси и винаги да имаме всичко необходимо. Да но това продължаваше вече с години чудех се как издържа, той спеше по цял ден защото вечерта е бил в кръчмата а тя работи, домакинства и прави всичко сама е ние и помагахме ама все пак. Та така добре, че мама най-сетне се престраши и приключи цялата драма.... от тогава не съм го виждала а живее в квартала където и мама, не пита за нас не се интересува нищо. Чул от някъде, че чакам дете и разбира се чудусен повод да се напие уж почерпил, че ще става дядо