Какво си пожелавате за новата 2008 и какво ви донесе 2007?

[didi_vla1983]

Предлагам тук всеки да сподели какво тръпне да получи или за какво си мечтае през 2008г., което не е постигнато досега......Споделете и какво ви се случи през 2007 - добра или лоша е равносметката?

Ето я и моята история - през 2008г. си пожелавам да ми се роди едно хубаво сладко малко бебче :baby_girl:или  няма значение какво, което най-важното искам да е здраво!!!Искам да съм здрава и аз, за да мога да се грижа за него и да му се радвам Наистина си пожелавам милото и всички близки да са живи и здрави,че това е най-важното!Не искам да съм банална, но тази година го оцених.....Пожелавам си и да можем да направим ремонт в апартамента преди бебо да се е родило, за да може после спокойно да си расте
А за 2007г. - какво да кажа - толкова много неща се случиха и добри и лоши...Вярно, че последните години коя от коя по-динамични, но тая беше направо....Имам чувството, че всичко ми се случи едновременно!Годината започнах болна с температура (от септември 2006 пък съм постоянно с нова болест и оттогава все съм на някакви хапчета.... ) и в сесия. Февруари ми откриха поликистоза на яйчниците и започнах лечение...Междувременно все болна.На 28 март - моят рожден ден ми предложи брак и аз се съгласих разбира се .Започнаха приготовленията...Ходя и на работа междувременно.Същеременно завърших висшето си образование и вече съм магистър Резултата е още 1 диоптър за тази година Около завършването и началото на лятото правихме ремонт в къщи, т.е. сесия, работа и ремонт - 3 в 1!!!!Незнам как издържах! Тогава ми откриха и увреждане на сърцето, което е нелечимо, от което постоянно изпитвам силна умора, дори седнала не можех да стоя, исках само да лежа, а лятото започваше.....Започнах да пия хапчета и за това (освен за поликистозата), от което се чувствах много добре!Като 13 годишна и пълна с енергия!През юли се разбра, че съм се излекувала от поликистозата Така и бързо мина лятото и останаха малко дни за приготовления и....средата на септември разрах,че съм бременна Най-голямото щастие на света *YAHOO*Само че спрях хапчетата за сърцето да не увредя бебо и пак започнах да се чувствам зле .... И ето, че дойде 13.10.2007 - СВАТБАТА НИ !Беше страхотно незабравимо, дори и не бях мечтала да е толкова красиво!!!!!!!!!!!!   2 седмици след това кумувахме на друга сватба и след това заминахме на нашето медено пътешествие - първо през Трявна, а после Френско-Италианската ривиера - нещо незабравимо!!!!!!!!!!!!!!И така откак сме се върнали само вълнения около бебо, а сега чакам с нетърпение Коледа  :chr_tree:и празниците!!!!
И разбира се на ред идва големия въпрос - какво ли ще ми донесе 2008г.??????????

[kleo_20]

ох каква мила и същевременно съкровенна темичка мила ми Диди си сътворила!!!първо да пожелая на всички ви сладки чаровни и добри създания от форума 2008 да ви донесе сбъдване на всички ваши мечти и желания!да се слуват все прекрасни нещица за вас и вашите близки!!! аз какво искам ли ами на първо място да съм здрава и аз и цялото ми семейство и всички обични за мен хора защото в живота съм се убедила че това е най-важното имаш ли здраве си най-богат на света!!само то не се купува с пари искам да успея да вляза да следвам защото в тая държава и не самоп разбира се без образование си за никъде!нито имаш свястна работа нито те приемат като равен тези с повечето знания можеш да си супер мил добър и открит човек но те гледат като втора ръка искам с милото нещата да се развиват добре да сме щастливи да си създадем уютен дом където да ни е приятно да живеем!искам да си намеря и хубава работа за да мога д аму обръщам внимание да си гледам къщата и да уча едновременно(еха аз ще съм като жената котка)много бих искала да умножим нашето скромно двучленно семейство с още едно малко палаво сладко полълнение  жовот и здраве!и ми се иска милото д ане ходи там където е решил за 6 месеца защото адски ме е страх!!!такива неща се случват и толкова умират че съм изпаднала в ужас и безумие 
равносметка не обичам да правя защото това значи да гледам назад а миналото искам да остане минало не искам да го чопля имам много тъжни спомени за тази вече на прага да си замине година :'(направих много глупости и грешки и си ги платих сурово даже повече от колкото трябваше но всичко се сръща и то двойно и тройно в тоя живот!!не ме прияеха студентка!почина кучето на милото преживях го много зле!казах в къщи кой е мъжът ми не онзи съученик за който го мислеха а мъж на 32 солидни години! малко по малко се изнесох при него и за няколко месеца се случи това което за 5 години не стана предложи ми адски романтично аз приех!!!!прекрасната си подготовка споделих с вас и във ваши очи видях приятелки @}->--сватбата ми беше приказна неописуема и отново я споделих с вас!имах и пздравословни проблеми откриха ми киста после раничка на шийката много лоша цитонамазка  :'(милото влезе в болница месец преди датата на сватбата :'(бях така притеснена добре че сега вече е добре!пътувах със самолет малее какъв страх брах ходих на места които не съм и предполагала че ще видя *YAHOO*и сега очаквам Коледа с нова надежда НАДЕЖДА за нещо по-добро надежда в утрешния ден в утрешните хора в утрешния свят!и зная че там горе на небето има един човек който никога не ме забравя който е с мен когато съм тъжна и щастлива който никога няма да ме изостави и ще е с мен и през следващата 2008 година а тя щее по-добра зашото аз ще съм по-добра!

[maslinka]

аз сега виждам темичката
аз си говорих с мама,че 2006година бях абсулвентка,милото ми предложи брак,бяхме кръстници на най добрите ни приятели с милото,2007 се случиха още по хубави неща.2007  започна много напрегнато,защита на стаж 2 държавни изпита едновременно с това подготвяхме  с милото и сватбата от разстояние само по телефона и чрез интернет,бях супер изнервена.Беше невероятна раздост като си взех държавните след месец(29.април) се роди нашият кръщелник Василен ., през май имаше дипломиране,беше страхотно с тогите и шапките .
29.09 беше деня на нашата сватба,видях Париж .....мноого много емоции ми донесе 2007
пожелавам си през новата година да бъдем много здрави,щастливи да имаме много късмет и се надяваме 2008година да бъдем вече тричленно семейство

[didi_vla1983]

  за всички, които не са успели да разберат какво става и защо изведнъж всички започнаха да говорят за 2007 и 2008 едновременно искам да уточня, че бях направила отделна темичка за това :Какво си пожелаваме за новата 2008г. и каква ни е равносметката за старат 2007г." още в Събота и когато вчера момичетата са я видяли и решили да пишат в нея модераторите са я сляли с тази тема и са изтрили моят коментар Незнам защо, ако не им е интересно да изтрият всички тогава....И мисля, че така разводнихме тази тема, това са 2 различни теми!Съжалявам, че на всички коледното настроение може и да потъне в други размисли, което не беше целта...Моля модераторите да отделят отново темата и да пуснат моят коментар....Благодаря!И отново се извинявам за 

[Alannah]

Направо настръхнах от прочетеното! Радвам се, че все пак нещата за теб са повече положителни, отколкото отрицателни и повечето изпитания си ги преодоляла! Знаеш ли, никога не съм си давала истинска равносметка на една изминала година! Никога и сега ще ми е за първи път. Обикновено моментно ми минават спомени: и хубави, и лоши; но никога не съм се опитвала да обобщя всичко накуп. А от прочетеното осъзнах, че има смисъл да го правим винаги!
Първо желанията :
Пожелавам си 2008г. да е по-добра от отиващата си 2007. Понеже ми предстои дипломиране през февруари, си пожелавам да направя хубав дипломен проект, който да защитя успешно пред свирепата комисия! Дори си пожелавам тази комисия да не е кръвожадна, както обикновено ! Предстои ми да се преместя в Сливен при семейството на моя бъдещ съпруг и си пожелавам да съжителстваме гладко и безпроблемно, докато се сдобием със собствено жилище! Пожелавам си една прекрасна и наистина запомняща се само с хубави емоции сватба! Пожелавам си само хубави следсватбени емоции и да имаме положителен тест за бременност, когато Бог пожелае ! И понеже "последните ще станат първи" според Библията, така и аз оставих за финал най-силното си желание: Да сме живи и здрави всички, които се обичаме и Бог да е с нас винаги!

Равносметката:
Ами годината започна смесено. На НГ бяхме в София аз и Тишко. Посрещнахме прекрасно празника и нямаше какво повече да искаме от това... Докато не звъннах да поздравя семейството си. При тях НГ е започнала с горчиви сълзи. (Аз съм от семейство с 4 деца и съм най-голямата. Родена съм '83г, после е брат '84г, после сестра '85г и след това брат 93г. Не сме с ромски произход- за протокола. Живеем в може би най-хубавия Бургаски к-с - "Лазур", но не сме нито богати, нито бедни. Господ не ни е лишил от нищо! Но живеем трудно, заради баща ни, който мрази мама и цял живот я е тормозил, както и нас. Израстнахме в ужасна среда на непрестанна агресия и физически и психически тормоз. Досега не сме имали истински щастливи празници, винаги настроението е ужасно, защото баща ми от злоба ги съсипва нарочно.) При тях е имало побоища и кръв. Мама плачеше по телефона. Помня думите й:"Така ни тръгва годината, маме, със сълзи!" После ежедневието ни погълна- тук нещата вървят винаги сравнително предвидимо, а там винаги напрегнато и в очакване на нещо лошо. В този ритъм вървяха нещата до края на април. Иначе дотогава с Тишко си имахме хубави поводи. Той е роден на 14 февруари и държи цялото внимание да е насочено към него. Не признава празника на влюбените. Според него всеки ден си засвидетелстваме любовта и на 14.02. само той трябвало да бъде специален  - лигльо! И така си е. Той постоянно си измисля поводи- пр. че е петък и т.н., за да ми прави романтични изненади и подаръци. А на 08.03. ми подари роза, шоколад и едно пакетче. В пакетчето имаше зелена кадифена кутийка. Като я отворих... вътре имаше медальон- едно страхотно сребърно тумбесто сърце (понеже нося сребро или бяло злато). Толкова се зарадвах! А някъде през март една колежка, която по програма Еразмус замина за 1 година в Париж, ни покани да й отидем нагости през лятото. И аз спонтанно приех, а дори нямахме парите тогава. До април месец успях да ги заработя и купихме билетите за средата на юли! Господ отново ни помогна! Но животът е непредвидим и в края на април ми съобщиха, че мама е получила инфаркт и е в болницата. Толкова се молехме тя да се справи и да преодолее заболяването! А тя, като я вкарвали в интензивното, се помолила:"Господи, имам още какво да направя за децата си, позволи ми да живея!" Мина време и тя лека полека се съвзе. В края на май се обадихме в Наионалната Кардиологична Болница в София да я прегледат, за да я запишат за коронарография. (Научих доста неща за заболяването, но да пази Господ!) Записаха я за 28 юни за преглед. На 27 юни тя дойде в София, а когато отивахме към болницата на 28-ми, gsm-ът й звънна. Обади се инспектор от полицията, който й съобщи, че по-големият от братята ми е починал и в момента е в моргата за аутопсия. Всичко е толкова непокътнато в паметта ми: автобусът, хората, мама... времето спря! Усетих, че ми се повръща и ще припадна. Никога не съм вярвала, че ще ни се случи това. Беще ужасно, беше...

[Alannah]

Мислех за мама, докато ми се повръщаше. Исках да знам какво става с нея, как е! Аз цялата бях в сълзи и се усещах безтегловна, а тя... само гледаше с празен поглед и ми каза:"Мимче, не мога да си позволя да заплача сега, защото ще рухна." Започна да се обажда на хора да проверят какво става и да организират всичко, което е необходимо. Аз само плачех, а тя се опитваше да е силна. Като мина прегледът, на който решихме все пак да отидем, хванахме влака и тръгнахме към Бургас. Там вече тя направо се стопи в сълзи. А в Бургас-... там нямаше кое да я спре да плаче с глас от болка... Толкова я боли от загубата на дете... Толкова я боли, че не е направила всичко, което е можела, за него; че не е предусетила; че не е била там; че не го е спряла; че... няма никога вече да го види! Погребах брат! Живях като сянка 2 седмици- не се хранех, почти не пиех вода. След като минаха 2-те седмици, по настояване на някои възрастни хора, свалих черните дрехи и траура и лека полека се окопитих. Предстоеше и пътуването до Париж на 15.07. Малко се посъвзех и реших да мисля за пътуването. Приготвихме се и тръгнахме. Беше невероятно! Там успях да се потопя в новите преживявания и нямах възможност да мисля за случилото се. Едва последните 2 вечери си дадох сметка, че в БГ ме чака една грозна действителност, която не е била кошмарен сън. Като се прибрахме, седмица по-късно дойдохме двете с мама в София да й направят коронарографията. Тя беше с фиксирана дата месец след прегледа. Изследването показа, че е добре и няма нужда нито от стендове, нито от байпаси. Била се подобрила невероятно много! Толкова се зарадвах! Задържаха я в болницата за няколко дни, през които сестра ми се обади да ми каже, че баща ми е изхвърлил 8 торби с вещи на мама, сред които бил и смъртният акт! Аз й казах да събере всичко от контейнерите и да го върне. Звъннах на баща ми и му казах в рамките на 2 часа толкова отвратителни неща, които един нормален човек не би пожелал дори случайно да мине и чуе. Както и да е. Прибрахме се. След няколко дни на 05.08. направихме 40 дни на брат ми. Мина смазващо ... Не би могло да е иначе. В навечерието на 15.08. (моят имен ден) получих предложение за брак с годежен пръстен, което съм разказала тук. Разбира се, получих след 12:00h подарък и за именния ден . Седмица след това вуйчото и вуйната на Тишо ни подариха едноседмична почивка в Слънчев Бряг, в един страхотен апартамент на 1-ви ет. с тераса и разкошна гледка към басейна във вътрешния двор! Беше много медено ! После отново ежедневието ни погълна. Не сме запознали родителите заради баща ми. Но дори това не е най-важното, а просто искам да се махне от живота ни и да ни остави да си го доизживеем всички заедно като нормални хора! Искам да спре да заплашва живота на мама и да се изпари един ден от живота ни. След трагедията си мсилех, че поне ще се сплотим. Разбира се, забравих, че той е коренът на злото и няма как това да стане! Стана дори по-отвратителен!
Пожелавам си за Коледа чудо! Моля се за Коледно чудо- това да е първият празник, в който, макар и без скъп за нас човек, да сме сплотени и спокойни! Баща ми да излезе от живота ни веднъж завинаги и да намерим мир на земята! Иначе няма как да се отпуснем и празнуваме с песни и танци, защото не ни идва отвътре все още, но поне за първи път и винаги след това да се усещаме спокойни в дома си! Аз не ви казах, но на 27.06., когато брат ми се обеси (той се самоуби), беше рожденият ден на баба (майката на майка ми)- тя стана на 83г. А седмица след това, на 06.07. бе рожденият ден на мама. Тя каза, че това е най-тъжният рожден ден в живота й. После на 08.10. беше моят- отново плакахме всички и не празнувахме. Само се почерпихме за здраве. То просто не ни идва отвътре да пеем, когато той не е с нас поне в такъв ден. А на 14.11. щеше да е неговият 23 рожден ден. Ние направихме помен.. седяхме с подавки на масата, ревем и ни присяда в гърлата всяка хапка, но се ндявахме поне да му се види . Другата седмица, живот и здраве, е рожденият ден на сестра ми на 18.12. Може би няма да съм в Бургас, но се надявам да мине добре и да бъде щастлива в живота си! Вероятно докато не мине поне 1 година, няма да можем да се отпуснем на празниците. Кой знае...

[Alannah]

Но ще ви споделя нещо. Винаги съм мислела, че сватбите е хубаво да са в неделен ден, защото обикновено в съботите са задушниците и се говори, че е ден на умрелите. А пък заради смъртта на брат ми, бих искала да се оженим след като мине 1 година оттогава. Което значи, че може най-рано през юли. Взех календара и видях, че първата юлска неделя е 06.07., което е рожденият ден на мама!!! Толкова ми се иска да успея с два щастливи повода в него ден да залича мъката, с която се свърза тазгодишният й рожден ден!

Това е май цялата ми равносметка! Сега виждам, че е много дълга за четене, но ще я пусна така. Не се чувствайте длъжни да я четете !

Обичам ви!  Обичайте се и вие!  

[YYY]

Ужасна тъжна история.трябва да с исилен характер за да преодолееш тези нещастия

[didi_vla1983]

Тя е силна и се бори!Щом е тук с нас и ние всички я подкрепяме!!!!Всеки има тежки моменти, хубаво е да имаш на кой да се опреш да ти помогне НИе затова сме тук!

[Alannah]

 
Аз толкова много ви харесвам! Последните 2 седмици, откакто съм тук, направо ме промениха! Успях да изкажа на глас всичко онова, което ме задушаваше! А насреща си имах вас, които не ме замерихте с камъни, но отворихте сърцата си за мен! И след като събрах почти цялата си 2007 година в тази страничка, сега наистина чувствам, че мога да я обърна и се надявам да не ми се налага да я прочитам отново! Наистина се моля за ново начало и шанс да живеем по-истински отпреди! Ако плачем, бих искала да е от щастие!

P.S. Благодаря на абсолютно всички за подкрепата и пожеланията! Но бих желала да добавя нещо, което казах на Диди. Аз не написах тази равносметка, за да ме съжаляват хората, защото нямам нужда от това. Явно съм силен човек щом съм тук и се държа. Трудно, но успявам да продължа напред след всичко. Не го пожелавам на никого, защото само тогава човек би могъл да разбере колко наистина ужасно е то! Освен че написаното ми помогна на мен по някакъв начин да го оставя зад себе си, бих искала да помогне на други хора да не допускат грешки, за които да съжаляват, както аз за моите. Да видят, че животът ни поднася изненади, които всеки понася различно, а може и да не понесе. Ако за миг съм допускала, че брат ми ще си отиде от нас завинаги и то по този ужасен начин, щях да му покажа, че го обичам такъв, какъвто си беше. Майка ми е най-силният човек, когото познавам и тя ми дава сили да се боря с най-трудните неща в живота. Затова ми е нужна, тя е част от мен. Може би затова и брат ми го е направил, докато тя е пътувала към София. И както казва Диди, в тежките моменти е необходимо рамо, на което да се опреш. А моят брат е бил сам, нямало е никого. Толкова ме боли като си представя колко отчаян е бил, за да не ни каже дори истинските причини. Миличкият е пътувал с влак до селото ни и се е случило в горичката там. Дори си сдиплил блузката под дървото, чехличките наредил, хлябчето си завил... Дори инспекторът се разстроил от гледката.
Изводът: разговаряйте винаги с тези, които ще направят дупка в живота ви, ако изчезнат! Дори и те да не искат! Разговаряйте и си помагайте, дори да грешат въпреки вашето мнение! Не ги отблъсквайте заради грешките им!
  Извинявам се за отклонението, но държах да ви дам посланието си, за да не пропускате нещата, които ние пропуснахме! И никога не мислете за такива неща, че вас не ви касаят- НЕ! На мен, въпреки че не съм ги игнорирала, наистина и през ум не ми е минавало, че ще ни се случи, независимо от трудностите! Мислех, че позанвам брат си и че е по-силен от мен, от мама, от баща ми..., от всички нас! Това си мислехме всички за него!

[dafni85]

Alannah възхищявам ти се на силния характер  
Историята ти е покъртителна катоя четох много ми стана мъчно и всъщото време си казах божеее какво силно и смело момиче направо нямам думи браво само мога да те поздравя за всичко и да ти предложа подкрепата си макар и вируална  

[kleo_20]

оххх милата ми тя сладурката 
а защо някои мнения са преместени в темичката за коледа и нова година а други си остават тук *crazy*модератори сладки моля да кажете

[fiibi_bg]

Мисля че темата е оправена!

Аз не обичам равносметките.Прекалено много ме натъжават особенно тези целогодишните.Моята равносметка е само вечер преди заспя,на гроба на майката на милото,когато сгреша.Тези годишни равносметки честно да ви кажа ми приличат на данъчни декларации.
Моята равносметка са уважението,обичта която ми показват близки и не толкова близки хора.Не си управлявам добре банковите сметки,защото не обичам сметки и равносметки.Всичко е преходно.Това ,което имам никой незнае докога ще го имам затова му се наслаждавам на макс.Това ,което искам е това което нямам.Знам че всичко което искам ще го получа.Трябва само желание ,работа и време.Лошото е,че времето на човек почти никога не стига и това ме натъжава.затова мразя равносметките.Знам,че давам всичко от себе си на хората и това ми е достатъчно

[didi_vla1983]

  Благодаря ти fiibi_bg, че оправи темичката!

[сиска]

Alannah възхищавам се на силния ти характер и на борбения дух *THUMBS*Малко хора през целия си живот не са преживявали това,което ти за 1 година :'(Биди винаги така силна

За 2007-ма.....
Помня,че нямах търпение да дойде януари месец за да се заловя с подготовката за сватбата :yes:Годината ми започна много добре........работата ми вървеше,подготовките течаха гладко.Март месец (моят любим) празнувахме всички празници както си му е реда+ рождения ми ден и то неусетно дойде април........мислех само за сватбата *INLOVE*След поредната ми нощна смяна телефона ми звънна.........беше майка ми да ми съобще,че единия ми дядо е получил инсулт :'(Цялото семейство отидохме до Силистра да го видим.......Беше в болницата.......жив 3 дни :'(Погребението му беше на 20 април,8 дни преди сватбата........много тежък момент за цялото ми семейство..........
Веднага след като всичко около сватбата и местенето ни в друго жилище приключи започнахме с бебеправенето.....и то взе  че се получи *YAHOO*Началото на август разбрах,че в себе си нося нашето малко бебче.......нямаше по-щастливи от мен и мъжа ми.........и така до днес

За 2008-ма.....
Само си пожелавам аз и цялото ми семейство да сме живи и здрави,април месец да родя малкия бебо........а моят любим дядо да му бъде Ангел Пазител