Топли Августовски нощи

[marry_me]

Ратче, Честит Рожден Ден Да си здрава, щастлива и усмихната  

На Мари, Мимето, Машка, на Али русото диване Мария и всички знайни и незнайни форумки - Честит Имен Ден   Да сте здрави и щастливи, да ви слушат домашните любимци и повече усмивки  

Поствам ви един цитат, като го прочетох и се стреснах, че аз използвам всички тези чужди думи

"...Я ми кажи на български как се вика „партньор“? - Райна се ококори.
- Партньор?! Ами партньорът си е партньор... ох, не мога сега да се сетя... Мъжът ми е мой партньор! - викна тържествуващо. - Ти и баба Рада сте партньори!
- Не ти казвам да ми го обясняваш, а да ми кажеш думата на български, можеш ли? - не я изпускаше Вангел.
- Чакай, ще се сетя... Спътник... Сродна душа... либе... - нещо ѝ трепна извътре.
- Боднаха ли те думите? Хубави са си нашите, нали?
- Хубави са! Питай ме пак!
- Талант как е?
- Дарба!
- Хубаво. А какво е концентриран?
- Концентриран - внимателен не е ли?
- Не е!
- Такъв, който... е събран в едно нещо.
- Съсредоточен му се вика на това. Чуваш ли каква умна дума е? Съ-средо-точен.
- Не бях се замисляла, питай още.
- Имам няколко любими. Креативен какво е?
- Ами такъв, който измисля, умен...
- Творец, Райно! Който твори. А информация на български как ще рече?
- Е, тук ме разби, информацията си е информация... чакай... знание! - обяви тържествуващо.
- Нищо подобно! Телевизията и компютърът те информират, така ли е? Там знание няма. Те само те уведомяват за нещо. Дават ти сведения къде какво се случва и това е! Ако искаш да придобиеш знание, учиш, ходиш на училище, четеш... не се просто уведомяваш. За жалост, на света вече му стига да е уведомен, не - да знае.
- Харесва ми това с думите, искам още!
- Комуникация какво е?
- Да си говорят хората...
- Така, де, баба и внуче, като си говорят, какво правят?
- Общуват... нали?
- Ето я друга мъдра дума. Общение има, приобщаване, общност, нещо общо и заедно се случва, затова е общуване. А хармония как е?
- Баланс!
- На български питам как е!
- Равновесие...
- Можело значи. А характер как е?
- Характер ли? Че това не е ли българска дума?
- Не.
- Не знам... Нали все казваме - добър характер, лош характер, този е с тежък характер, според характера на човека...
- Ето ти добър пример как една чужда дума е толкова як плевел в нашия език, че вече няма изкореняване. А нашата си дума е далеч по-кратка, удобна и звучна.
- И как е характер на български?
- Нрав.
- Всъщност я знам тази дума. Хубава е...
- Повечето хора я знаят. Те и баба знаят, че са имали, ама не я помнят. Традиция как е?
- Традицията си е традиция! Пълно е с книги за български фолклорни традиции.
- От това най ме боли, Райно! Такива книги трябва да са хранилища, убежища да са на народната памет. А в такова заглавие само думата „български“ е наша. Традиция значи „предание“, нещо предавано от уста на уста, прескочило векове. А фолклорът какво е?
- Не знам вече... Криво ми е да те слушам...
- Ще слушаш! Дано разбереш докъде я докарахме, фолклорът е на-родната памет, може да се рече и „народност“. Това са ни народните песни, народните приказки, народните хора, народните обичаи... И баш на тая памет българите изгубиха българското име и му туриха ново - фолклор... Още да питам ли?
- Питай.
- Енергия как е?
- Сила! - усмихна се Райна.
- Браво, Райно, има хляб в тебе! Има надежда!
- Е, да, ама не звучи същото, не е съвсем като енергия.
- Нима?! Чакай да те питам още нещо. Напоследък много говорят за „негативни енергии“, много е модерно. На български как е?
- Шегуваш се!
- Никак! Питам те, как е? Какво правят някои кукери, като обикалят и дрънчат с хлопки и чанове?
- Гонят злите сили... - тихичко рече Райна.
- И къде са тези зли сили?
- Навсякъде. По къщите, по хората, в мислите им.. .в думите им...
- Та как, викаш, било „негативни енергии“ на български?
- Зли сили... не е възможно...

[marry_me]

- Такааа. Това е стар народ, Райно. И езикът му е стар. И няма как в един стар език да няма думи с насъщно и изначално значение. Важни са тези думи - те седят в основата на една памет. Там е изворът, от където идат приказките, преданията и обичаите на един народ. От където иде истината за неговата история. Стари думи - от старо злато, с голяма сила в тях. Да ти кажа и за хората, дето твърдят, че не било на български същото. Та те дори не си познават езика! Питай ги такива хора, както аз те питах сега тебе, кое как е на български. Няма да ти рекат, ще ти се ядосат. Но не от друго, а от безсилие, защото не знаят.
Я се опитай да си представиш езика като една песен. Звуците в нея играят по техен си начин и създават тяхна си музика. Знаеш, че не може една песен да бъде преведена дословно на чужд език. Думите могат да имат съвсем еднакъв смисъл, но играта на звуците ще се препъне. Ще се препъне равновесието. Новите думи ще тежат по друг начин, друго ще им е хорото на тях. И ще вземат да я килнат песента. Просто думите на всеки език звучат различно. Защо ли? Защото всеки народ си има негова памет и нрав и различно се е движил напред. Ама да се върнем сега на нашата песен. Опитай се да заместиш в „Хубава си, моя горо!“ десет думи с английски със същото значение. Или поне пет. Или дори само една. Веднага ще прозвучи фалшиво, нали? Нещо ще се изкриви. Ще приспи ли някой детето си с такава песен? Магда ти е рекла, че човекът има корен - онова нещо,
което е памет на род и народ. И че в него е силата ни, волята ни за живот. Родният език, на който като деца проговаряме, е неразделна част от този корен. Той е жив! Какво му се случва, ако го мърсим постоянно? Или ако просто го пренебрегваме... Обичта и омразата са две страни на отношението, така ли е? Знаеш как работи тази сила, нали? Ако обичаш един човек, той си е добре около тебе, има си нужда от тебе, търси те. Ако го мразиш - той боледува и гледа да се махне от тебе, далече да е, да не го заразиш с лошотия. Но ако спреш да го забелязваш или го забравиш, може да умре! Защото забравата е липса на всякакво отношение. Тогава човекът остава непотребен. И залинява... Така е и с езика. Има хора, които го обичат, ползват го и се грижат за него. Има други, които не го долюбват, смятат го за беден и грозен. Но има трети, за които е непотребен и стар. И не си служат с него, не го и познават. Те са най-страшните и най-опасните! Защото не го правят от омраза, а от незнание. Който не знае, няма отношение. Когато не познаваш някой достатъчно, как да го обичаш и да се грижиш за него? Той ти е непотребен, нямаш нужда от него в твоя свят... И точно така умира един език..."
------------------------------------
из" Стопанката на Господ"

[cvete_78]

Kiwi, понеже днес сме бели и добри ще те приемем за mothe of all dragons.Дано и малки змей се умири,че той бара трябва да се зарежда.

[marry_me]

Булче, голям съм заплес Честит Имен Ден  Зло да те забрави

Не знам за вас ама с тези форумски кодови имена  Като трябва да се обърна към някоя и ми идва кодовото име Не стига, че трудно запомням имена, ама така съвсем се обърквам

[svekarva]

Киви, няма начин, три броя са драконите Пък и ти косата си на черта резна, ще чакаме...
Хич не му обръщай внимание на водния змей, първо яж, пък тогава всичко останало.
Стигнах до средата на 5-ти сезон. Обогатявам си колекцията от начини да се гътне някой от главните герои, докато измрат всички. Вече си мисля, че наистина ще продължат като мъртви, докато пак оживеят и така до безкрай.

[alexandrova_90]

Честит имен ден на всички именици и честит рожден ден на Рат   Да сте ни живи и здрави, много щастливи и обичани   Да е живо и здраво бебе Мария, направо си е дошла с името и то на какъв ден 

Киви, хич не мязаш на Денерис и за щастие! Бъди си майка на Змейчета  

[skylife]

Ееех, тая Сотпанка на Господ. Майка само ми дудне за тая книга от не знам колко месеца вече...

[always_and_forever]

Булче, и аз те пропуснах. Да си жива и здрава! 

[emmmmmy]

Тая книжка Стопанката на Господ,  тук плюят авторката й за плагиатство и видоизменяне на факти, ако някой му е интересно.
аз мнение не мога да имам, не съм я чела, звучи ми интересно.
http://www.ploshtadslaveikov.com/stopankata-na-gospod-plagiatstvo-i-izmislitsi/

[магито]

Добро утро.

Рат, да си жива и здрава на патерици, много щастлива и обичана!

Честит имен ден на всички големи и малки Марии и производните им!

Днес съм офисна, имам много работа и по някое време се надявам да ви прочета.хубав и усмихнат ден!

[svekarva]

Привет рано- рано!
Господарката....
По някаква случайност попаднах на представянето на книгата в Пловдив, след това гледах и официалното, с В. Балканска, семейството на авторката и видни представители на литературния свят и двата пъти бях поразена, смазана, запленена и всички останали суперлативи. Спор няма, много умело ти влиза под кожата, всяка казана дума от нея е точно в целта, без просташки патриотизъм с трикольори и тупане в гърдите тип "Булгар, булгааар!" и цоп в басейна. Речта и се лее гладко, сценичното и поведение е безупречно, все едно гледаш прекрасен балет, комбиниран с още по- прекрасен рецитал на най- прекрасната вдъхновяваща поезия.
Хехе, не успях да си купя книгата и на представянето, отвори ми се спешна работа, а после, за да се сдобия с нея, трябваше да влезна в групата и във ФБ и по някакви неведоми пътища да ми я дадат лично. Естествено, минах през блога и, изчетох сума нейни публикации и така попаднах на видеото с официалното представяне на книгата. Както слушах и гледах с отворена уста, изведнъж хванах нещо много познато от една моя любима статия на не много известна журналистка. Май съм дала линк към нея за 3-ти март, тогава само Ина я прочете. В общи линии е, че не е нужно да се гордееш, че си българин, защото просто ти е дадено да си такъв. Ще направиш нещо значимо, ако ушиеш шевица, научиш някого на песен или предадеш традиция и т.н.т. Както е известно, аз като надуша нещо крадено и настръхвам, докато не си изясня нещата докрай.
По различни поводи Роз Мари Де Мео публикуваше глави от книгата си я в блога, я в групата, та май повече от половината съдържание ми е познато. Играеха в групата една игра - тя цитира откъс от статия във вестник и се започва със заменяне на чуждиците с български думи. Интересно е, спор няма. Докато не се срещнах с образовани жени в лицето на мои съученички от началното училище и не чух как се води истински разговор за хубав български език и литература.
После започна и велик спор за правата и да нарече книгата си Требник, прочетох мненията на много изследователи, видях с очите си крадени, че и пречупени през нейния поглед автентични интервюта, и просто нямаше как да остана на нейна страна.
Предпочитам сухите, но достоверно описани обичаи, които не ме задължават и заплашват. Дали ще ме вдъхновят или информират, зависи от здравия ми разум, не от натрапчиво милия  гласец на сладкодумница, следвана от фанатизирани тълпи.
Върхът дойде с една сватба от форума, пак без видимо пряка връзка. Става въпрос за облекло... Даааа, е. ти асоциацията. Въпросната Роз Мари се облича изключително елегантно- черни панталон и туника и прехвърлен дълъг тесен шал с красива българска бродерия, който стига почти до колената и. Въпросната сватба имаше официална венчавка в протестантска църква и пасторката имаше заметнат по същия начин, същия вид шал, с втъкани християнски елементи. Някак ми стана гадно и подсъзнателно реших, че не е редно да се самопровъзгласяваш за духовно лице и да си присвояваш отличителни белези, на които нямаш право.
Стана дълго, но ми е съмнителна екзалтираната позиция и ми действа като зарибяващо движение /да не кажа секта/, което използва много деликатна струна от сърцето и достойнството на поколение, останало по стечение на историческите събития без духовно образование, с цел лично обогатяване.
Всичко казано е лично мое мнение и не ангажирам никого.

[emmmmmy]

мда, ти все едно описа само че по свой усет и мнение, написаното в горното интервю. от теб звучеше по-интересно, неговото беше много научно и сухарско.

[svekarva]

Еми, това интервю ми беше отправна точка да отида до библиотеката и да се разровя. 

[Marri]

Добро утро !:)

Честит рожден ден,  Рататуй! (с малко закъснение )
Да си жива и здрава и много щастлива!

Свекърва, не само Ина я чете статията,  но не съм писала мнение,  защо нямах коментар по въпроса (да не повярваш )

[svekarva]

Мари, ти си ми утеха, че нямам само аз извратена памет да помня дребни детайли
Хехе, надявам се, разбираш и защо задавах необичайни въпроси на булката