Юни дойде с усмивката на дете!

[магито]

Тони и аз така правя за рождените дни като теб.Всеки ми е важен.В семейството на моя мъж не беше така ама ги научих.А много обичам и годишнината на нашите.Винаги правим нещо със сестра ми!Просто обичам семейните празници.

[skylife]

А аз никога не съм празнувала рождени дни като нормално дете. В къщи не се даваше да се канят деца. Празнувала съм така само веднъж и даже беше доста тъпо...

Обикновено все съм била навън с 1-2 човека да се почерпим...откакто се помня. И винаги много ми е било тежко това. Сега поради липса на място, винаги се събираме с приятели пак навън, но ги събирам всичките 12-15 човека - да се видим, да си поговорим и така де...

Иначе с времето ми стана яко така, защото нашите приятели не се познаваха в началото, но така с годините се поопознаха и сега даже понякога си помагат един на друг - едната е юристка, другият прави мебели, третата е архитект...на кой каквото му трябва хаха

[addicted_to_u]

 Добро утро!
 Аз от няколко поста все тръгвам да описвам едни наши приятели и после се отказвам, но като продължаваме темата вече ще го кажа. За мен това дете е голямо очарование. Когато аз се запознах с тях (ММ им е приятел от повече от 10 години, те двойка, а той трето колело- както си казват мормонско семейство) ... та детето беше на 6м. Видяхме се в заведението под тях, за да се запознаят с мен. Детето го донесоха в кошница и го сложиха директно на масата. От тогава до сега това дете не ги спира да ходят, където и да е, обяснява й се като на възрастен човек абсолютно всичко. Беше на година и 6 м., когато бяхме с нея на НГ в Арбанаси. Не разбрахме, че има дете с нас - беше душата на купона, танцува хора, а ние вече бяхме изпозаспали по масата. Каза само "нани", хвана баща си за ръка и си отиде да спи. Тръгна на ясла на малко над 1 год. без рев и плач, пожела сама да спи в отделна стая на 3 г. без нито една нощ плач, казва, че татко й хърка и си е по-добре така, става си през нощта, ходи си на гърнето и демонстративно си затваря вратата- сигнал да й се изхвърли гърнето. На 4 г. е и миналата седмица бяхме с нея на бирария, рисуваха си кротко с ММ и точно когато й дойде време за сън, поиска да си тръгват. Тези хора не се взеха на сериозно като родители, не се вторачиха в детето и им се получи чудно, не са го пренебрегвали, просто не пренебрегнаха и себе си. За сравнение имам друг пример на стоене в къщи и непрекъснато съобразяване с детето, което вече им се качи на главите, все е чувствително, неразбрано, недоволно и наистина тревожно. Ами честно казано искам да съм от първите, не са по-малко родители и резултатът им е усмихнато, контактно и самостоятелно за годините си дете. Не визирам никого нито в един от посочените примери само споделям лични наблюдения. 

Тони, лошото е, че много фирми не искат да дават много пари на заместниците по майчинство и търсят различни варианти. Аз не се оплаквам там, където бях доскоро,  дадоха ми доста добра заплата за заместничество, предвид и моя опит, но на фона на титуляра и на средната заплата в тази фирма беше доста по-ниско. От друга страна пък за тези пари нямаше как да намерят човек с опит също като при вас. Въпросът е да се осъзнава колко опитни кадри привличат със зададената заплата и да се осигури обучение. Лошото е, че ще ангажират и теб и то не в много подходящ за тези неща момент. Мен никой не ме обучи и се тормозих доста време преди да взема решение, че здравето ми е по-ценно от това да треперя, че съм объркала нещо, което никой не ми е показал в дълбочина как и защо се прави.

 Фани, понеже миналата година имам спомен, че го празнувахте на 25 и съм решила, че тогава е роден. Да ти е жив и здрав! Много жизнен, усмихнат и любопитен към света    

Мен пък от сутринта ме вдъхнови ето тази дама:
http://www.boredpanda.com/rainbow-colored-apartment-amina-mucciolo/


 Като фен на ментовото слагам една тортичка за здравето на Кико!


ПП: Видях, че Тони е била пъргава, докато пиша, ама оставям и моята

[Bube]

Привет от мен!

Честит рожден ден на Кико! Да е жив и здрав, да расте весел, умен и добър

Както е казала Тони, за мен празниците са особен момент, в който ти се отдава възможност да проявиш повече грижа, да се поглезиш с нещо, което не върви да се подари просто, защото е вторник, например. Не че винаги си подаряваме скъпи неща, но се стараем на Коледа и на рождените дни да обмислим подаръците повече, за да намерим нещо, което наистина е мечтано за другия. Ето сега, за рождения си ден, получих много книги - всичките такива, за които дълго съм мечтала, ама все не ми се даваха пари за луксозните издания. Освен това една от тях е на физична тема - т.е. милото се е постарал, търсил е и ровил, въпреки, че не разбира толкова от това, да намери, нещо, което ще ми е от полза. Как да не го обича човек! Сега за неговия рожден ден съм решила да му взема дрон с камера, остава ми да проуча обаче марките, ако някой има наблюдения, може да сподели 

[alexandrova_90]

И аз това имах предвид с темата, като я подхванах за родителите и децата.. Затова дадох и примера с Милена и Филип.. И аз искам да съм от първите, то и детето следва да го позволява, но според мен е както свикне.. Онзи ден бяхме излезли с моя приятелка, понеже беше мрачно и се канеше да вали, отидохме в Ринг Мол.. По едно време след 1-2 часа, малката заспа в количката и ние обикаляхме и си говорехме, още в началото тя ме помоли да говоря тихо, за да не я събудя.. Пък предвид, че сме навън и бебе спи, не мисля, че бях гръмогласна.. Еми не ми е ок, това дете да е свикнало до такава степен на тишина.. Ами другите хора около нас?   Другите ни приятели пък не могат да пътуват повече от 100км с детето (което вече е на 3 и половина) в колата.. Ако живееха на 400км от морето, никога нямаше да го заведат??! Едва ли.. Просто не им се занимава да го научат да е спокойно в кола и да може да пътува..

И така.. Спирам, че пак ще има недоволни и несъгласни от казаното, аз съм страничен наблюдател, но ми се иска да съм от другите, които приспособяват живота си към детето, но и неговия към техния и стават едно цяло..  

[svekarva]

Хайде и от мен една мъжка торта за Кико
Да е жив и здрав, рода да ви продължи!
Булче, първо твоя, после моя да подготви С уговорка да не подкокоросва никого да ме изненадва с подаръци, обаче

[alexandrova_90]

Свекс, няма да давам идеи за съдомиялна или сушилня, обещавам 

[bulche91]

Аз съм човек който примерно възприема родителството като подарък от живота, не ми тежи грам, радвам му се.  Примерите на адиктед не са толкова нетипични, моето дете също е мъкнено навсякъде, изкара по-миналата година 4 дни с нас на Нова година на купони, ходил е на море, вили, къси, дълги почивки всичко. Миналата НГ го оставихме на баба му че едно исках малко да си почина и второ върлуваха вируси. Но не е нетипично.

Ще дойде момент в живота в който като приспиш дете не само ще шъткаш всички ми и няма да дишаш за да не го събудиш, брат ми чак сега осъсзнава защо се нервирах като тряскаше врати докато малкия спи. А пък да не говорим че спането на шум за мен е безумие, ние да не би да спим на шум за да искаме и децата да спят на шум? Или пък недай боже ще се молиш на всички богове детето да спре да се дави от рев в колата защотоооо не иска да се вози. С мм сме пяли Зайченцето бяло по магистралата на цял глас в един сняг, щото Звярченцето мало не спираше да се дере....

Ей да е жив и здрав Кико и много да ви радва!  

[alexandrova_90]

Булче, съгласна съм от части, ама не съм искала аз да стоим в мола, докато детето спи.. Ходи обяснявай на хората да мълчат и децата да не пищят  Иначе за пътуването все пак го водите някъде нали.. И се опитвате да промените ужаса от пътуването. 

[магито]

О да е жив и здрав Кико и много да ви радва.

Много зависи от детето мили мои.Моника и сега не ще да седи на едно място да рисува, абсурдно ми звучи.Водили сме я на нова година нямаше 1г. и бяхме на балкан с приятелски семейства.Не сме се изгубили, напротив променихме се.Няма как да не се промениш.А и повярвайте не знаете какво ще ви се случи.Моника се разболя беше на 47 дни, лежахме в болница.Е повярвайте до много късно не я събирахме с хора по лекарска препоръка, не излизахме на заведение.и сега избягвам детските кътове.Като чуете как диша дете с пристъп, и като видите абокат в малката бебешка ръка, вие сами се променяте.
Аз пеех Две калинки като балеринки, иначе ревеше като магаре!

Аз съвети не давам от както родих.Много говорех и мислех преди това, обаче тая малка дивачка обърна живота ми и всичките ми правила.Сега гледам просто всички да сме доволни!

За това и всички майки ви казваме, ще видите като родите.Родителството не е само грижи, родителството е огромна отговорност!Да има изтрещяващи двойки, но кой не би изтрещял?


Скай, много обичам такива събирания, и ние така станахме една компания с различни хора.Събирахме се защото едните са познат на един, другите на друг и накрая излизаме заедно и ни е много весело.Дискотеките не ни блазнят отдавна ама на заведение или боулинг не отказваме да отидем.

В тоя ред на мисли и от танците излизаме от време на време на кръчма да се наиграем, ама в последно време не мога да се доредя.Все разни задачи, празници и т.н. ни се получават и няма ходене.

[Bube]

Мога да дам пример с брат ми (предполагам че и с мен е било така, но нямам спомени то толкова малка възраст) - когато се роди, аз бях на 11. Животът ни не се промени, освен, че се появи едно ново човече за обичане. Имам предвид - продължихме да пътуваме семейно, всяка година преди и след това ходим по 15-20 дни на море. Нашите са ни приобщили към живота си толкова, че и до ден днешен аз се прибирам с огромно желание вкъщи, и до ден днешен продължаваме да ходим заедно на море и екскурзии.

[магито]

Съвсем далеч от темата моята сестра сега каза, че си е взела държавния и вече е детска учителка а на мен ми се обадиха по телефона от Фонд асистирана репродукция и мога да ходя да си вземам заповедта. Много съм щастлива!

[alexandrova_90]

Браво, Маги!!! Хайде да е скорошен успехът, независимо с или без фонда Браво и на сестра ти 

[djosi]

Добър ден

Фани честит празник! Да ви е жив и здрав малкия юнак..

Обичам рождените дни и да се организира някакво тържество.. С мм сме заедно почти 6 години и не сме празнували рождения му ден, защото е на 1 януари и няма кои да дойде.. Тази година като бяхме на бг и организирах негови приятели и малко братовчеди в едно заведение, следващата седмица след нова година.. За него беше пълна изненада ( той си мислеше, че отиваме да се видим с един приятел, а се оказаха 10 човека хахаххаха.. Поръчах и торта с негова любима тема - механик, та беше приятно изненадан.. Всички му бяха взели и подаръци и беше много хубаво..

Харесва ми когато някои се сети дори и само да ти честити за празника..  

Вчера като първи ден от лятото открихме сезона.. Ходихме на плаж, духаше гаден вятър и имахме усещането, че е студено.. Та натопихме си крачетата, поседяхме малко и се прибрахме..

Ето една снимка.. Хубав ден..

Два нови отговора, не мога да смогна..

ПП: Браво Маги   много се радвам за вас УСПЕХ  

[emmmmmy]

хора, деца всякакви.има такива които казват нани и си затварят вратата, но това не е само от отношението на родителите. просто психиката на всяко бебе е различна вселена.

а дали ще ходите на пръсти  и ще държите чехлите си в ръка, ще видите. според детето е.