Сватбата на Faith_13 - 17.09.2016г.

[Bube]

Остава месец до голямото ви събитие! Пожелавам ти леки финални метри като госпожица  А после - само безмерно щастие!

Започвате съвместния си път на много хубав празник, дано ви донесе и вяра, и надежда, и любов 

[Faith_13]

Благодаря ти, Bube, за темата! 

Никога не съм си представяла, че ще имам лична тема за сватбата!

Колкото до самата сватба, остава толкова малко време, а имаме толкова много неща за вършене (не покрай нея, обаче), че хич не ми се мисли как ще успеем.

Но... нямам никакво търпение вече! 

[Bube]

От опит знам, че когато е по-натоварено, нещата се вършат по-качествено и организирано, така че не се притеснявай, с всичко ще успеете 

Когато имаш време пиши за всичко - запознанството, предложението, подготовката, има ли тема сватбата, каква е роклята 

[kmilewa]

Честита темичка. Да я напълниш с хубави емоции. И аз чакам повече подробности за организацията, за жениха, за събитието

[marry_me]

Faith, Честита темичка Много хубави сватбени емоции ви пожелавам

[Faith_13]

Много ви благодаря за пожеланията! 

Ще започна от начало - Запознанството:

Запознахме се преди малко повече от 5 години на едно събиране при общ приятел. Той тогава беше с предишната си приятелка, а аз нито обвързана, нито свободна. Тогава ми се стори много приятен и интересен човек, но до там. Все пак той бе обвързан, а аз си имам принципи. Около 6 месеца по-късно пак се видяхме, но тогава той вече бе без приятелката си, след което разбрах, че са се разделили. Аз по това време все още не бях наясно как точно ще се случват нещата при мен, тъй като бях хлътнала по един младеж, но си беше несподелено. Едва на третото или четвъртото виждане, вече на РД на наши приятели, се заговорихме по продължително, да не кажа, че цяла нощ си говорихме. Накрая, на сутринта, вече тръгвайки да се прибираме, супер изненадващо (за мен, че и за него, доколкото ми е разказвал) реши да ме целуне. Тотално не знаех нито какво да си мисля, нито какво да очаквам.

Следващата седмица продължихме да общуваме, но само виртуално, след което излязохме на първа среща. От тогава сме неразделни - утре ще станат 4 г. и 6 м. 

По-късно ще разкажа и за съвместния ни живот и за предложението 

[marry_me]

Faith, Честити 4г. и 6м.  Чакам си чинно да продължиш с разказа, когато имаш време

[Faith_13]

marry_me, сега виждам, че при теб почти не е останало време до Деня 

Ще продължа, само да намеря повече от 5 минути, тъй като имам хиляда неща (доорганизация на сватбата, ремонт, учене за държавен) за вършене и направо полудявам. 

И за да не е крайно негативно това мнение - утре съм на първа проба на роклята. Никакво търпение нямам!

[alexandrova_90]

Честита темичка, Faith! Желая ти леки финални метри, нека всички детайли са изпипани и сватбеният ви ден премине прекрасно и според очакванията ви.. Ще следя всичко, което споделяш с удоволствие, чакаме подробности около предложението, сватбата, организацията, всичко 

[Faith_13]

Връщам се да доразказвам, макар  и да нямам много време.

Съвместния живот.

Както споменах и по-горе, почти неразделни сме от самото начало, макар и да не живеехме заедно официално. Аз имам предишна връзка, която приключи зле, именно заради битови неразбории, поради което и бях леко предпазлива в началото. Дори отказвах да си оставя четка за зъби у тях, а нон-стоп си носих. Даже допълнително се бях уплашила и след като той ми каза на шестия месец от връзката си как не се вижда да живее с гаджето си скоро. 

Обаче, след този ни разговор, почна да ме убеждава да съм си била оставила четката за зъби и някакви дрехи у тях. Купи ми и домашни чехли, за да ми е по-удобно (да, не е романтично, но жеста беше страшно мил <3). И така, докато един ден имах повече вещи в неговия апартамент, отколкото вкъщи. Отделно, почна да ми става страшно изморително да се прибирам само, за да се изпера, докато един ден не дойде предложението да живеем заедно. Естествено, имахме проблеми, тъй като вървя в комплект с котка, а тогавашната му хазяйка не позволява домашни любимци.

След месец търсене, най-накрая намерихме първата си квартира. Тъй като вече неофициално бяхме поживели заедно, нямахме проблеми с нагласянето на битовите си навици. Да не кажа, че никога не сме и имали. Естествено, все още се караме за това кой да измие чиниите, но това ще е само докато се пренесем в новия дом, където ще имаме миялна. Предполагам, че тогава ще се караме кой да я пусне, но здраве да е - важното е, че това не ни пречи на връзката.

[Bube]

Хубаво е, че сте имали време да се напаснете. И това за чехлите, напротив, много е романтично  Малките ежедневни грижи, в това се крие истинската любов 

Чакаме за предложението 

[Faith_13]

Продължавам с Предложението.

Предложението дойде почти на третата годишнина по време на едно пътуване до Лондон, в началото на декември, 2014 г. Естествено, дори и не подозирах, какво ме чака на това пътуване.

Предполагам, всички очакват предложението да се е случило на Окото. Да, ама не.   В последствие той сам ми призна, че също го е обмислял, но се е отказал, като е видял колко много ме е страх от високото и как единствената ми мисъл през тези 30-ина минути е била как кабинката ше падне в Темза всеки момент.  

Предложи ми на последващия ден. В най-мразовития и дъждовен ден по време на престоя ни там. Типичното лондонско време. И понеже ми беше страшно студено, цял ден бях абсолютно кисела. Той пък беше страшно романтично настроен, хич не го разбирах.  

Както и да е, в края на деня - седнахме в един пъб. Оказа се, че единственото свободно място е пред камината, която беше запалена, а до нея имаше елха. Както си пийвахме, така по едно време той започна разговор как иска да прекара живота си с мен, как иска да имаме деца, колко много ме обичал и как не можел да си представи живота си без мен... и аз го гледам и не вярвам на ушите си. Тъй като тези неща не веднъж сме си ги говорили, направо не можех да повярвам защо ги казва сега  

След което извади кутийка с пръстен и ме попита дали искам да се омъжа за него. Сега, докато го пиша това, осъзнавам колко съм го измъчила с реакцията си след Въпроса - избухнах в нещо средно между плач и истеричен хилеж. Не вярвах какво ми се случва. И така в продължение на около 5 мин. Сигурно са били най-дългите 5 минути в живота му. След което дори не отговорих с "да", а само с едно "мхм".  

Да, предложението може да не е най-оригиналното и романтично предложение, за което сте чели. Но самия факт, че бе избрал място с камина и елха, думите, които ми каза, бяха най-прекрасното нещо, което ми се е случвало. Не бих ги заменила за друго!  

[Faith_13]

Подготовката за сватбата.

След предложението решихме, че сватбата няма да я правим веднага. Пък и ме чакаха доста изпити миналата година и го отложихме за тази, с идеята да съм завършила. Да, ама ми остана един държавен изпит, който е точно след сватбата - 2 дена, да сме по-точни.

Както и да, в началото на миналия октомври започнахме step by step с организацията. Запазихме ресторант ("Вега"), диджей (Емил Андреевю0 и фотограф (Ники Митев). Спокойни, че сме свършили по-голямата част от нещата, започнахме да мислим за концепция - за украса, покани, окончателен брой гости и други подобни дреболии.

След като минахме през различни идеи на тематични сватби - от книги, пътувания, Star wars сватба, накрая се спряхме на нещо средно между rustic и vintage, с акцент от дантела и ключове.

Ох, времето ми изтече - ще пиша после пак. 

[Bube]

Вълшебно предложение, идеалната атмосфера е избрал твоят годеник според мен! Всичко свързано с Коледа, елхи, запален огън, уют и зима навън - за мен това е магия 

Спрели сте се на отлични професионалисти. Ники Митев беше един и от нашите варианти за сватбен фотограф 

За темата - аз започнах с идея винтидж, после страшно ми хареса ръстик. А сега, заради това, че ремонтираха ресторанта и го направиха по шикозен, съм на прага отново да променям темата... Трябват ми поне 3 сватби, за да си изпълня всички идеи  (ама все да са си с моя мъж, де)

[Faith_13]

Мисля, че си харесах торта.   Сега остава само да намеря сладкарница.