Очаквани бебета 2017г.

[ma6ka_]

Много интересно тук

Мари, много добре си изглеждаш. След 2-3 месеца всичко ще си е по местата

Тони, много се радвам за хубавите новини от прегледа. За д-р Чавеева мога да кажа само мноогоо хубави неща. На мен ми следеше и шийката, когато моят проследяващ лекар беше в отпуска. Единствено лошо е трудното записване на часове.

Миленка, много неприятна ситуация с името. Снаха ти е постъпила малко подло. Въпреки, че аз вярвам в неслучайността на нещата и ако трябва да избирате име за момиче, ще ви хрумне по-подходящо <3


scilla, ще ми е много любопитно да разкажеш за акушерките и как протичат прегледите при тях. Следя ги във ФБ и чета отзиви за тях.

[scilla]

Привет, привет!

В сряда бях на преглед при акушерките за първи път и беше изключително приятно и спокойно. Взеха ми проби за изследвания (резултатите вече излязоха и всичко е прекрасно). А след това седнахме и си говорихме. При първо посещение при тях се попълва един въпросник от 4 страници за лична и фамилна анамнеза, разни други интересни подробности около предходни раждания и какво ли още не, който аз занесох надлежно попълнен предварително. Постарали са се да получат и да си архивират достатъчно информация за родилката. Обсъдихме каквото им направи впечатление във въпросника, разказах им моите притеснения и впечатления от предходното раждане и плановете ми за настоящото.

Те бяха приятелски настроени, но не прекалено, за да се почувстваш странно. Казаха, че поне от съвети по здравословно хранене нямам нужда (носех си шейк от всякакви прекрасности за закуска, че нали отидох гладна). После легнах да измерят височина на матката и да опитат да открият бебето и да го чуят с един доплер, но ме предупредиха, че е много слаб апаратът и в края на 10-та г.с. (както бях аз) е малко вероятно да се чуе нещо и да не се притеснявам (изобщо нямах намерение да се притеснявам). Та на този етап беше това. Много съм доволна от избора си по първи впечатления! Страхотни са и двете 

Следващият преглед е чак след средата на юли месец при тях, а пък на стандартен АГ преглед ще ходя чааааак в 20 г.с. за ФМ. Та преди това няма да разбера пола освен ако не реша, че примирам от любопитство и не отида по-рано за ехография, но аз се стремя да ги огранича като няма изрични медицински показатели за това. ma6ka_, аз също ги следях от самото им създаване и си бях решила, че при втора бременност съм при тях задължително 

Аз още корем нямам освен като изпия голямо количество вода или като изям 500 гр череши или пъпеш  Разбира се разширявам се, тъй като вече трудно закопчавам някои панталони и дънки.

Мари, много си свежа! Искрено се надявам девойката да си излезе, когато ѝ се надяваш 

[milenuity]

Привет, привет!

В сряда бях на преглед при акушерките за първи път и беше изключително приятно и спокойно.

Супер. Много се радвам <3

Аз дори не съм ги и чувала... Понякога се усещам, че съм толкова влязла в едни мои си коловози, че пропускам толкова много интересни и важни неща.
Аз днес съм на преглед. Мисля, че няма да ме гледа на УЗ, защото на феталната ме гледаха преди две седмици, но ми е толкова любопитно дали полът ще се види .
Снощи ММ четеше книжка на Дани и по едно време го чувам да му говори нещо за бебета и батковци и да казва: "И ти като имаш сестричка трябва така да се грижиш за нея като голям батко"
<3 <3 <3 Та, мисля си, че и той тайничко се надява да е момиченце.

Вече започна да ми идва "пауъра" и, да чукна на дърво, се чувствам отлично.

Откакто минах 12та седмица все се каня да започна да си снимам корема и все не ми остава време. Искам да си направя по една еднаква снимка от всеки месец и после да си направя колаж. Дано сега като съм по-енергична да започнат нещата да се отмятат по-бързо.

Тони, ти си -3, аз +3. Незнам как успявам като де факто нито се тъпча, нито ям повече от преди да забременея. С първата бременност по това време бях +5, но 2 месеца някъде бях вкъщи болна, а и беше зима, т.е. по-малко движение и по-тежка храна. А после от 8ми месец до края не качвах въобще.

[alexandrova_90]

Scilla, много се радвам, че всичко е наред. Браво, че имаш нужното търпение да се следиш така.. Аз ще се побъркам   Много ще ми е интересно да споделяш, не съм се интересувала, та няма и как да знам, но би било полезно според мен.

Миленка, аз се снимам след всеки преглед с банския ми и си вземам плодче с приблизителни размери на бебо.. Видях го някъде в интернет.. В началото корема си ми е чисто дебел, но на последната снимка е някак по-различно, макар и минимално   Дано се получи интересно

Аз не се чувствам изморена, макар понякога вечер да задрямвам, докато гледаме филм, което е нетипично.. Но мисля, че е нормално аз събота и неделя, не се спирам 

[Alichka]

Някой беше питал за промяната в ежедневните навици, когато очакваме бебе.
Едно от първите неща, които промених, разбирайки, че съм бременна, беше махането на коритото. До този момент къпехме Мария в корито, като накрая аз я вдигах и ММ я обливаше. Започнахме да я къпем права. Отлагах го много дълго време, защото си знаем шавливото дете и ме беше страх от подхлъзване в банята. Реших си проблема, като залепих една играчка като система от водни колела на стената. Така вниманието и ръцете бяха ангажирани и нямаше излишно тичане и гонене из банята.
Другото много съществено беше с качването и слизането от детското столче за кола. Научих Мария да се катери сама и да слиза сама. В началото стъпвах на прага на колата, а тя ми сядаше на коляното, оттам се покатерваше сама. Никакво вдигане! Към онзи момент да подмятам 18-19 кг беше безумие.
Започнахме да й обясняваме, че имам бебе в корема и няма силови игри с мен - търкаляне, подмятане, гъделичкане, ръчкане из корема... Баща й компенсираше моето отстъствие в такива случаи.
Беше й направило впечатление как си слагам колана в колата. Обясних й, че само сега и само аз го слагам така, а за нея и за баща й това не трябва да е така.
Преди и след всеки преглед пред Мария се говореше къде съм била и защо. Е, разните му детайли й ги спестявах, че да не ме разнася из квартала и в градината, без тя самата да разбира за какво става дума.
Говорехме относно храната, че аз каквото ям, това опитва в момента и бебето вътре в мен. Говорехме, че в началото бебето ще яде само мляко от мен. Обяснявахме, че когато наближи бебето да се ражда, аз ще бъда в болница, където лекарите ще се грижат за мен и за бебето. Дадохме "срок" кога ще е това - "когато стане топло и дойде лятото". За щастие не се наложи както предния път да лежа месец след месец по болниците. Бяхме си оставили вратичка за такива случаи, че мама не трябва да прави това и това, за да не се наложи да ходи в болница и да й бият инжекции.
След раждането Мария  ме пита за абоката какво е това и й обясних, че е тръбичка, чрез която ми слагат лекарства, за да не ми бият инжекции. Тази тръбичка боли, но само когато я слагат, а не постоянно. Спестих й гледката на катетъра!
Сега поясняваме, че имам рана и трябва да внимава с мен. Ден през ден ме пита дали ми е зарастнала раната.

[milenuity]

Alichka, много хубаво сте направили. За сега съм успяла да науча Дани само да се качва сам на столчето в колата и да не ми удря корема. Той е свикнал да се гъделичкаме и борим и сега му е трудно да не ми връхлита . Но още хич няма идея, какво означава, че, живот и здраве, след няколко месеца ще има конкурент у дома за вниманието на мама и тати. Много се притеснявам как ще го подготвим за това. Знам, че с появата на бебето е нужно да обръщам на Дани много внимание и да го въвличам в заниманията около малкия човек, за да не се чувства изолиран. В момента най-голямата ми чуденка е как да направим нещата с кой къде да спи. Дали Дани и татко му да са в спалнята, а аз и бебето в детската. Или бебето при нас в спалнята, а Дани да си е в детската. Или и двете деца в детската...Всяко има колкото позитиви, толкова и минуси. Така че нямам и идея какво да направим.

Тони, страхотна идея с плодчетата.

Пак се скри мушмурочето. С прибрани крака и пъпна връв между тях. Нищо не се видя от към пол:( 

[alexandrova_90]

Миленка, важното е, че всичко е наред.. Ще се покаже, няма къде да ходи И без това преди 5-тия месец нищо не е сигурно.. А може и след това.. Поне няма да са напразни надежди  

[bulche91]

Миленка, Дани не спи ли сам в детската от новороден? Аз бих си го оставила там където си е, бебето при вас в спалнята.

[Alichka]

Миленка, Дани не спи ли сам в детската от новороден? Аз бих си го оставила там където си е, бебето при вас в спалнята.

При нас Мария спи от годинката сама в нейната стая. Когато вече видимо имах корем, но не съвсем преди раждането, махнахме кошарата с обяснението, че е за бебета. Мария я преместихме на голямото легло в нейната стая. Сега тя е там със знанието, че някой ден й брат й ще е там, но сега той е бебе. Събужда се през нощта, плаче (е, не е ревлив, но за пред Мария) и тн, затова той сега спи в спалнята при нас.
Въвличането в дейностите около бебето ще дойдат от самосебе си. Ще видиш кое му е интересно на Дани и ще му даваш такива отговорни задачи  Аз лично се старая да запазя максимално много ритуали с Мария - прическа преди градината, вечер четенето или разказването на история...

[milenuity]

Миленка, Дани не спи ли сам в детската от новороден? Аз бих си го оставила там където си е, бебето при вас в спалнята.

Да! От новороден си е в стаята, но вече и той е на голямото легло и последния месец все води преговори мама да си легне с него докато заспи (принципно винаги сме били само с "Лека нощ" и излизаме от стаята) или призори се чува "туп, туп туп" и пристига с босите крачета, гушнал любимото одеалце и пристига при нас. За това си мисля, че ако бебето е при нас ще пристига всяка нощ, хаха.

Въвличането в дейностите около бебето ще дойдат от самосебе си. Ще видиш кое му е интересно на Дани и ще му даваш такива отговорни задачи  Аз лично се старая да запазя максимално много ритуали с Мария - прическа преди градината, вечер четенето или разказването на история...

 

[Marri]

Ето ме и мен в 37 г.с и 5/7. 
Бях на контролен запис на тоновете(а то си стана цяла консултация), понеже от няколко седмици бебето не е особено активно(днес доказа точно обратното през цялото време, докато бях там, може би от цялото ръчкане по корема за запис и след това ехографията(много неприятно ми става това пипане по корема).
Добре е, в норми са му тоновете, активността, въобще си е в топ форма. Според замерванията е 3300гр, ще видим на финала.
Аз, за две седмици съм +1кг, срам. Интересно, че това е само според техният кантар и вече се изравниха показателите с този вкъщи.
Днес бях буквално като слънчасала, говорят ми разни неща, аз напълно неадекватна, не знам това от жегите ли е, от хормоните ли или нещо друго.
Предстои ни седмица на температурните рекорди, 30+градуси, нещо което от 15 години не е било, сигурно в моя чест, че едва дишам в тези температури.
Заредила съм се със студени напитки, млека и плодове и ще е я карам на режим "оцеляване".

Имам час за болницата в денят на термина, няма мърдане, ще насрочваме бързо секцио, ако дотогава не се е излюпила госпожицата.

Въобще не мога да се храня на маса, както и да спя като хората, леко ме изнервят тези неудобства Ако и да е вече на финала.

Обзели са ме чувства, че няма да тръгне сама, ще видим какво ще стане.

Моля, всички да стискат палци да не тръгва до неделя или поне да е през нощта, че за последно съм сама вкъщи с децата и след това ще си имаме тати, а по-късно и леля вкъщи.

По другите теми...
Симеон започна да спи сам в стая, около 5 месеца преди да се роди бебето. Когато се роди, нямаше претенции, че то спи в нашата стая, понеже знаеше, че има нужда от мен постоянно, а и не му харесваше как плаче през нощта, освен това майка ми спеше два месеца в неговата стая, не е имало драми.
По-скоро, по-късно, когато вече започна да го приема като равен прави бунт за това, че един вид той(Симеон) е изолиран, но в същото време не го иска в неговата стая например, та се примирява с положението.

Сега идея нямам как точно ще процедираме. Вероятно бебето ще спи в бебешкото легло, Сами при нас, а аз въобще няма да спя, защото със ставането по 100 пъти на нощ не е я виждам как ще стане тази работа...

За промяната в ежедневието..., промениха се някои неща при нас, например Сами не го нося вече нагоре-надолу 4 етажа, няма и как, но още от по-рано започнахме да тренираме по малко качване и слизане и с месеците вече е много задобрял. Не го вдигам да го мия на мивката, със столче се справя, ползва гърне, та не мием през деня и дупе. Остана обаче и до днес вдигането на стола за хранене и къпането в корито, при което аз съм с главата надолу, тъй като коритото е вътре във ваната. Пробвах с душ, но такива драми бяха, че просто се отказах и карам така, докато мога. Идея нямам какво ще правя, ако действително е секцио раждането и ми престои по-дълго възстановяване, но все ще измисли нещо.

[alexandrova_90]

Мари, стискам ти много палци.. Нека се роди на 26-ти.. Илиян е роден тогава и е един от най-спокойните и уравновесени хора, които познавам... За жена това би било прекрасно, ако е възможно разбира се  Ти стискай зъби, сигурно на съвсем финала е по-трудно и от началото, но ти си герой, няма мърдане 

[milenuity]

Мари, и аз стискам палци <3

[marry_me]

Мари, може ли вече да залагаме за дата 

[Marri]

Мари, може ли вече да залагаме за дата  

Като те видях в темата, казах си уау..., ама не било, каквото мислех

Ами залагайте....
Аз ще съм първа, нито едно бебе не е тръгнало само досега, затова залагам на секцио след термин, т. е преди 5-ти не ми се струва вероятно.
Където се казва, въпреки че ми е трето дете, нямам идея как ще се чувствам като започне, не ми се е случвало досега.

Тони,Миленка