Очаквани бебета 2016г. 3-та част

[nansita]

Раждането е мнооого индивидуално за всяка жена На моята майка болките й започнали рано сутринта, а роди систъра следобед към 17ч.
Също така, при някои жени водтите изтичат чак при по-голямо разкритие, когато вече са с болки в болницата. При други започват да изтичат постепенно, при трети- изведнъж. Всичко зависи къде ще се спука околоплодния мехур (според беседа с АГ на едно от училищата за бременни, поразпитах си я хубавичко ).
Първото раждане може да се проточи доста време. Т.е, отнема повече време на родилката да достигне до т.нар. активна фаза на изгонване на бебето. Разкритието при първораждащи жени напредва средно по 1см на час, а при всяко следващо раждане- с 1.5см на час. След това вече са напъните и самото раждане.

Свекърва, голям смях! Бисери....

[Marri]

Да ви кажа момичета, които сте в тази тема, не сте пожалени...

Не си спомням да е имало досега теми за очаквани бебета, където толкова открито да се обсъждали "страшните" въпроси - лекари, болници, раждания.....

Поздравления, че можете да го понесете

Мисля, че ще имате възможност да отсеете доста ценна информация.

[nansita]

Що да са страшни въпроси? Съвсем естествени неща са това.
Мен лично ме е страх повече от неизвестното, отколкото от болка. Нещо като пътуването до ново място, което искаш да посетиш от дълго време- 1ч път ти се струва като 10 часа на отиване, а връщането минава като един миг.
Честно казано, след приятелския разговор с тази АГ днес съм много по-спокойна. Не спести нищо пред цялата група, обясни за практиките в болницата, където работи. Не се опита да убеждава никого в нищо, просто поднесе информацията по разбираем за всички начин. Сега вече ми е доста по-ясно защо биха ме върнали вкъщи с 3-4см разкритие и нерегулярни контракции. И аз самата не съм ОК да вися в предродилна 7-8 часа, ако всичко е наред.

[Marri]

Хората са различни.

Някои/като мен/ предпочитат да са информирани, да обмислят "всички" варианти и възможности и да се "подготвят", поне психически.

Други предпочитат да не знаят, за да не го мислят и да не се натоварват....

Точно по тази причина много се колебах дали да пусна поста с темата за болниците, защото си е стряскащо, откъдето и да го погледнеш.
Ако можеш да си позволиш да платиш и да потърсиш вариант, който те устройва-добре, но ако не можеш..... тогава идват тревогите.

[sladur4eto_90]

Аз също съм от тези,които предпочитат да са информирани.На първата бременност постоянно разпитвах братовчедки родили преди мен какво да очаквам,но не искаха да ми кажат нищо,уж да не ме плашат.Но според мен по добре да си знаеш всичко,отколкото да се паникьосаш когато момента настъпи.

[Feribotka]

О, искам да знам всички аспекти, както каза Мари да съм подготвена и информирана, пък каквото стане...по-добре отколкото да си мисля, че всичко е цветя и рози   Доволна съм, че тук има кой да споделя, защото от момичетата около мен почти нито една не иска да сподели, за да не ме плаши...

Мен от болката не ме е страх, страх ме е от самото раждане дали аз и бебето ще сме добре  

Отивам да търся поста на Фани  

[always_and_forever]

Както писах и в месечната, искам да знам всичко, подготвям се психически за предстоящото, макар да знам, че всяко раждано си е индивидуално. Не мога да си представя да съм напълно неориентирана и да не знам какво ще се случва. Това, че още преди да забременея четях бебешките теми, интересувах се кое и как се случва, четях и слушах разкази на родили вече жени, според мен ми е много полезно. Не се чувствам в небрано лозе, а малко или много се подготвям психически. Опитвам се да мисля положително, да не се натоварвам прекалено много, но в същото време не бягам от действителността. Опитвам се да го приема като нещо напълно нормално, нещо което ще трае няколко часа, а после ще дойде най-хубавото.  Може би, когато наближи моментът ще се шашна малко, но съмнявам се да има жена, която не се страхува от предстоящото. Моля се само всичко да мине успешно и двамата с беб да се приберем живи и здрави вкъщи. 

[Marri]

Може би, когато наближи моментът ще се шашна малко, но съмнявам се да има жена, която не се страхува от предстоящото.

В интерес на истината, когато дойде моментът, бях най-най-спокойна. Два месеца по-рано, включително и с влизането в болнцата/аз влязох по-рано, защото бях с преносване/ ми бяха голям стрес, голям страх, голямо чудо.

Това ме кара да се замисля за едно интересно сравнение вагинално раждане/секцио, понеже имам опит и с двете.

Първият път беше така да се каже естествено раждане и въпреки, че беше предизвикано, организмът все пак беше подготвен физически, а умът-психически.
Докато с операцията, която беше планирана, чувството беше супер странно. Вече държах бебето в ръце, а някак не можех да почувствам, че раждането е минало.....
Определено се усеща разликата.

[fanimira]

А ти разказвала ли си ги, Мари, че ми е интересно 

[Marri]

А ти разказвала ли си ги, Мари, че ми е интересно 

 
За съжаление за първото раждане не съм писала никъде. Щеше да ми е интересно да го прочета сега.
За второто съм писала в темата ни.

[pandapanda]

Аз четох  за второто раждане на Мари (не съм стигнала до наши дни в темата, затова не съм писала). Винаги като почне да ми заема странни пози корема се сещам за Мари и как бебето изглеждало седнало.

[Marri]

Аз четох  за второто раждане на Мари (не съм стигнала до наши дни в темата, затова не съм писала). Винаги като почне да ми заема странни пози корема се сещам за Мари и как бебето изглеждало седнало.

Истина си беше, жалко, че нямаше как да снимам изражението на лекарката. Всъщност то ми направи впечатление, иначе аз на чудни пози се бях нагледала вече, не ми беше толкова странно.

[nansita]

Седнали, полегнали на една кълка...големи акробати са! Ние си правим семейни залози преди всеки преглед за позата. Няма познал, всеки път е с нов номер

[Feribotka]

Хахахахах ох нямам търпение да видим нашата госпожица другия месец  Ама и тя всеки път нови номера показва, само последният беше малко мързелива и освен да се върти, друго не ни показа  И ние с Боби си правим предположения преди прегледа какво ще видим 

Ох! Продължавам почти да не я усещам...или поне не разбирам, ама се притеснявам 

[sunray]

На Анастасия й се чудим как намери място в 8-ми месец да се изпружи напречно в корема ми Предния месец главично, после напречно...