Очаквани пролетни-летни бебета - Април, Май, Юни 2015

[posum]

Здрасти и от мен.
Днес бях на непредвиден преглед, бебето се е обърнало . Мн ме плашеше пустото секцио  :(и се радвам, че засега нямам индикации за такова .
От вчера сме в ремонт като днес кипеше трескава дейност на нашия етаж, та, се наложи да се пренеса в спалнята на нашите за следобед.
Иначееее, вчера бяхме на семейна фотосесия, госпожицата упорито се опитваше да провали снимките, но то се очакваше, та, не съм изненадана. Мн е яко някой др да те снима и този някой да не пуфти и да не върти очи от досада, докато го уговаряш за няколко кадъра . Облякох едни дънки на ММ и в бедрата ми стават точно , а фотографката каза, че не аз съм дебела, а ММ е слаб, при което ушите му се вирнаха до тавана, но истината е, че той не е слаб. Стреснах се, честно.
Румяна, сглобихте ли детската ?

[roumyana]

Пламък , как си? Има ли подобрение на кръвното?
Днес ми е много апатично и то без причина. Мисля и всичко ми е някак нереално. Само ритниците на бебка ме връщат в реалността. Но дори и на тях не обръщам подобаващо внимание. Чувствам се много уморена. Още 2 седмици остават.  Не знам как ще се справям, сега съм ежеминутно ангажирана с Ники. Дано да успея да постигна баланс. И за секциото се притеснявам, абе въобще супер депресарски пост. Някой нещо по весело има ли да сподели?
А нов пост от Посум.
Детската е почти готова. От десет дена са монтирани леглата. После дръжки слагаХме. Едната врата на гардероба я преправя. Както и два шкафа също не са доставени още. Това чакам , за да снимам. Голяма драма беше .ники отказваше да спи категорично. Но от две вечери спим в детската. Вместо с баща му с мен. Като и на мен ми е неудобно и аз си искам в моята стая. Той понеже говори много и такива сърцерадерателни ги реди , че първата вечер и тримата рева хме. "Тате не ми харесва тази стая. Аз искам само да ида да кажа Чао на мама и да я целуна и да и кажа че много я обичам" и други от този сорт. Но дано свикне по бързо. 

[mamcheto]

И на мен ми е супер отпаднало. Киселените ме мъчат много. Вземам от време на време хапче, но няма много ефект и от тях. Ставането нощем ме убива направо.
posum много хубаво, че бебчето се е обърнало  Да покажеш някоя снимка
roumyana и аз се притеснявам от гледането на бебе и кака, но вярвам, че ще се нагодим. Ще има ли кой да ти помага? Дано Ники свикне по-бързо с промяната.

[punk_girl123]

Руми, такова ти е понеже нямаш лист от 2000 неща за вършене. Като имаш за какво да мислиш и времето минава...
Жалко, че Ники не си харесва стаята  Дано да свикне, че иначе незнам как ще ги осъвместяваш в една като се роди бебка.
Мамче не се притеснявай като се роди бебо няма да киселини и пак няма сън

[mamcheto]

Пънк и аз това казвам - неспането сега е подготовка за после 

[roumyana]

Пънки, Ники реално много си харесва стаята и на всички я показва и разказва, но явно навикът си казва думата, но вече 2 нощи спи и се надявам скоро и с татко му да иска да спи. Ние допреди да забременея много пътувахме без него и той си беше свикнал да спи със свекърва ми, но сега вече 7 , 8 месеца сме двамата и той е свикнал. Но няма начин. Двамата ще са отделно.
Мамчето има кой да ми помага, и свекърва ми и леля ми. Проблемът е че той много се лигави и върши пакости като е с тях. Аз искам всичко да контролирам и сама да се справям. Но няма как. Най малкото къщата ни има десетина стълби, по които да свалям количката , та поне 3 месеца някой ще трябва да я сваля. Отделно Ники не може сам да се облича и съблича.на гърне да сяда , да яде и тем подобни. Но с любов всичко се постига. Надявам се де.

[mamcheto]

Уф тая нощ като реших че съм се наспала, а то още 4:15  И до 5:30 се въртях, въртях и не мога да заспя. И в 8:30 пак ококорена и наспана, а сега вече ми се спи  Луда работа 
Вчера бях на преглед и според доки бебо е 3300 вече. За сега няма изгледи уж, но каза ако не се родим до 21-ви да отида пак на преглед. Тогава щял и за разкритие да ме гледа.

[posum]

Ние допреди да забременея много пътувахме без него и той си беше свикнал да спи със свекърва ми, но сега вече 7 , 8 месеца сме двамата и той е свикнал.

А ние никога никъде не сме ходили без нея, дори на кафе, и засега няма никакви изгледи да прояви желание да спи в отделна стая.

[sunray]

posum, на колко е твоя мъник? Не се притеснявай, и това време ще дойде. Разбирам, че е тежко понякога, но ще стане самостоятелно детето, няма начин
Ние в града сме я оставили често с някоя от бабите, след 2 годишна възраст и за по няколко часа. До тогава нито веднъж. Аз не го чувствах, че мога да го направя и да съм спокойна някъде. А, излъгах, като тръгнах на фитнес да сваля килограмите, тя беше на годинка и половина. Приспивах я, баба й оставаше при нея, аз търчах до фитнеса и след 2 часа съм вкъщи. Но иначе, докато си е будна, чак след втората годинка.
А, да ви призная без нея съм ходила някъде с нощувка само веднъж. На една наша годишнина с половинката, миналата година. За 4 години и нещо, една нощ не съм била с нея. Почивки с мъжа ми отделно без нея не сме правили и не планираме. Гледаме да е с нас, да споделяме емоциите заедно, защото покрай динамичното ежедневие някак не стига спокойствие да си се порадваме взаимно тримата.

[roumyana]

Направо като ви чета и се чуда как сте издържали? Може би сте по големи домошари. Ние си излизаме поне веднъж седмично вечер, ако не излеза ще полудея. Но и преди това поне 3 пъти седмично излизахме и така сме свикнали. Ако колкото до пътуванията , вече съм казвала че първата година водихме Ники 2 пъти на море и втория път завърши в болница и много се уплаших и затова миналото лято никъде не ходи. Но и ние бяхме все в чужбина : първо в Турция.после в Шанхай, в Хамбург и Лондон. И на българското море бяхме , но без него. Не виждам нищо лошо да го гледа баба му за 3 часа вечер. Той много се радва и обича. Сега като си представя че няма да ходим никъде това лято и направо се побърквам.
Вчера бях на консултация и всичко беше наред, бебка върви даже 1, 2 седмици напред.Вероятно ще е по едри чка от батко си. Незнайно защо ме обзе невероятно притеснение и депресия. 2 дни съм много зле, рева постоянно. Много странно и необяснимо. Обзе ме страх , луда работа. Не съм чувала за предродилна депресия.
Иначе и аз стоя будна по 2 часа всяка нощ. Но то е нормално май.

[fanimira]

И аз като теб, Руми, - обожавам да пътувам - оставала съм Кари за по вечер с майка ми от годинката някъде, после за по дълго и сега вече остава и за по седмица при бабите без проблем, но тя е голяма и малко по-малко виждам, че става самостоятелна и макар, че никога не преставам да се притеснявам за нея, знам, че животът е такъв. Рано или късно ще трябва да стане самостоятелна и по-добре да свиква малко по-малко. Другата събота ще ходи на състезание с преспиване с майка ми. Много се вълнуваме. Бих отишла, но не ми се ще да раждам в друг град    Хич не се притеснявам кой ще ми помага след раждането - толкова бяха стреснати 1вия път, че май по-добре ми беше без тях, сега не знам - според зависи как ще протече раждането ще преценя. Мисля, че и Кари няма да създава проблеми и не мисля да я пращам на село - евентуално може да я запиша на лятна занималня, тъкмо да се научи да плува 

[plamak_]

Руми за сега кръвното е 140–145/80–90. Днес бях на тонове и бебка е добре, но снощи имах леко болезнени контракции , че доктора реши да ми назначи  Магнерот , за да задържим още малко положението , защото той предпочита да се раждат бебетата възможно по близо до термина.
Посум  много се радвам че се  е обърнало бебчето , особено щом се притесняваш толкова много от секцио.

[Gergancheto]

Магнерот в 37г.с? 

[punk_girl123]

Герганче аз то пих до последния ден преди секциото. Идеята беше да не тръгне раждане по рано.

[roumyana]

Пламък , а по принцип какво ти е кръвното? Защото ако по принцип ти е високо , не е чак толкова зле положениеТо. И аз по едно време се бях вкарала във филма с високо кръвно. По принцип ми е около 130 / 85 но като ида на лекар и от притеснение 150/100. опасно си е.но щом пиеш хапчета и са под контрол нещата, няма страшно. И аз това си мисля да устискаме по дълго време.