Нашите слънчеви деца набор 2012

[roumyana]

Децата знаят при кой какво минава. Много са хитри и се възползват умело от бабите. Ники за всеки си има номера и си знае от кой какво да изкрънка.   То тук по скоро до другите хора опира.Аз се опитвам да налагам на тях правила, но не винаги успешно.

[posum]

Именно това е. Усещат кой е по-мекушав и кой поддава и се възползват с пълна сила. 
Aз влизам да си похваля детето, че от 4 дена е без памперс. Наложи се миналата седмица майка ми да я гледа, понеже съм с доста контракции, и решила да я сложи на гърне, госпожицата проявила интерес и... трети ден няма пропуск, дори нощният е сух, вече 3-та нощ. Тъкмо се бях отчаяла, че ще купуваме памперси до първи клас...
А преди това дори не разрешаваше да я сложим на гърне, извиваше се на дъга, мучеше, мрънкаше, пищеше, явно е вярно това за готовността на детето.

[miauka]

Здравейте,момичета!Как сте?Как са наборчетата?На мен лично винаги ми е интересно да влизам в тази тема
Моят Алекс е добре!Неговите батерии никога не свършват От близо 2м има всички 20бр зъби и спи много добре и хапва всичко.Дори преди няколко дни бях правила боб чорба за мъжа ми и Алекс прояви огромен интерес и вика "супи,супи"!Изяде цяла купа  А преди от зъбите ядеше плодове,зеленчуци,сирене,макарони,кисело мляко и това е.Сега яде всичко дори месо!
Иначе казва много думи,но изреченията са максимум с 2думи.Споделих с нашият педиатър,той го накара да направи няколко неща и да назове някои неща от книжки и каза,че дерето чува и разбира всичко.Каза да не се тревожа и че ще го наблюдаваме.За момента всичко е ОК за неговата възраст.
Posum,и аз от моят опит с майчинството съм на мнение,че когато детето е готово за нещо тогава то се случва.Не когато ние решим.Колко е голяма твоята дъщеричка?Интересно ми е защото моят син е на 2г и 3м и още понякога не иска гърбето/табла за таолетна.Аз не го насилвам ако откаже.Отавам го на това,че наскоро ни се наложи отново да заминем за чужбина и всичко е ново за него.
Сноу,и при нас е така всички ни казват "хайде една сестричка и/или братче за Алексче".Моят мъж е готов на часа,но аз още не се чувствам готова за второ дете.Иска ми се той да поотрасне още малко и тогава.Вие искате ли втори дете?И тези които ги очакват вече как се решихте Много ми харесват деца с малка разлика,но не мисля,че момента е дошъл.
Целувки на всички

[Anita81]

Миаука, ние винаги сме искали 2 деца и понеже ни отне много време докато стане първото ни детенце, решихме че просто в момента, в който реша че съм готова спираме да се пазим и когато стане. За наше щастие второто детенце стана много по-бързо и Мими ще бъде почти на 3 годинки когато се роди беба. Не знам дали по-малка или по-голяма разлика е по-добре, но мисля че тяхната няма да е нито малка, нито голяма  и се надявам да са много задружни двечките. Някои хора ни казват че по-малка разлика е по-добре защото децата растат заедно, вълнуват ги почти еднакви неща, особено в пубертета и т.н. Други акзват че по-голяма е по-добре защото по-голямото дете разбира всичко и може да помага. Ще видим при нас как е, но като знам Мими колко е любвеобилна и как им се радва на малките бебенца, много ще се радвам ако възприеме бебка без ревност и рев.

Посум, браво за памперса. И ние все се бъзикаме с мъжо, че до 18 години ще сменяме памперси, ама когато тогава. Има напредък де. По цяла нощ е сух памперсаи сутрин се изпишква в гърнето или на тоалетната на седалка. Понякога дори през деня сама си казва чиш, съблича се и отиваме на гърнето където в повечето случаи се изчишква. Акото обаче все още е само в памперса и заради това не мога да я осатвя применро без памперс. Ако поне казваше преди да започне ок, ама тя изобщо не казва, а чак като се размирише и разбираме че е наакана. Иначе като се наака и почва да се бара по памперса и казва Ако, мирише и прави физиономия че мирише, ама явно не е готова да ни каже предварително.

[sunray]

miauka, слушай сърцето си, това е важното! Кой какво иска и смята за нормално, не е задължително да се отнася и за теб.
И моят съпруг беше готов още преди поне половин година, за да почнем опити. Но! Имах колебания дали ще се справя предвид работата и на двама ни, натрупаното напрежение, липсата на мъничко време за нас двамата, а и исках Ели малко да порасне, че да разреди болестите, за да не прихваща и бебето през седмица буквално. Също исках да си направя двете години работа преди евентуално следващо майчинство, за да получавам високо такова. Такива бяха нашите лични причини. И се съобразихме с тях. Ето, сега вече сякаш се настроих за второ и спряхме да се пазим от миналия месец.

Така че, когато прецените вие

[roumyana]

Миаука ние даже не сме го обсъждали просто знаехме че искаме поне 2 деца. Изчакахме година и половина, а трябваше 2 след секцио преди да спрем да се пазим. Просто при мен възрастта е фактор. На 36 съм. Никога не съм мислила дали ще е трудно или лесно. В общи линии мисля че ни се получи чудесен  баланс .две години и половина разлика ще имат. И б общи линии наведнъж ще избутаме бебешките години. Всеки сам си преценява как чувства нещат, а и не винаги зависи от нас. Второто бързо ни се получи.

[punk_girl123]

И аз да си кажа, въпреки че ние сме с по-малка разлика. Аз даже искам 3 деца, но от финансова гледна точка, не мисля, че ще се справим с 3. Малко ме критикуват за това, че все гледам финансовата страна на нещата, но много исках деца с малка разлика. И понеже за мен година и половина - две е малка разлика, решихме да спрем да се пазим след годинката на първото. Не станаха бързо нещата, но както винаг при нас станаха в последния момент и то неочаквано. Казвам последния момент, понеже много ми се искаше да попадна под този член на КСО, за изплащане на същото майчинство както с първото.  Истината е, че го направихме даже с определено даза риск, понеже съм секцио първия път и трябваше поне година и половина да не забременявам.
Като цяло мога да кажа, че е доста трудво в последните месеци. Сега в осмия впрегнах бабите да гледат каката, а аз да полежавам понеже всичко ме боли, не мога да се навеждам и прочее. Предполагам, че ако ми беше по-малък корема, нещата щяха да са по-лесни, но това не може да се предвиди. Иначе до преди това си се гледахме сами. Вдигала съм дребната, носила съм я. Това се преживява, но когато физибески вече, не можеш да правиш опраделени неща става по- трудно.
Всяка мама с която съм говорила/с деца с такава разлика/, ми казва че в началото е трудно, но после децата толкова се привързват и се търсят, че става по-лесно. А за мен е важно децата ми да се обичат и да се търсят, а не да се гледат като натрапници. Другото е, че второто бързо се учи на всичко, понеже има от кой да гледа. А и чесно да си призная каката толкова бързо порасна, че ми се иска пак да имам бебе. Толкова жени се спарявт, ще се справя и аз. А и все пак си имам баби да помагат.
Много ви завиждам за махането на памперса. Толко искам преди да се роди бебчо и ние да сме го махнали, но уви, по скоро виждам нещата към края на лятото.

[Snow_White]

Посум, аз дори не знаех, че си бременна   В коя седмица/месец си? С. как приема факта, че ще става кака? Бях остана с впечатление, че ползваш многократни пелени и прилагаш ЕБХ и мислех, че отдавна сте махнали всякакви пелени  . Браво на Мис! Като ви чета не мога да повярвам, че ни се случиха толкова лесно нещата с Ема....сега се замислям, че вече ще стане половин година без памперс (как лети времето!)
Мяуче, миличка, много се радвам, че се включи и писа как сте с Алекс <3 Ти си тооолкова млада, имаш време да се нарадваш на Алекс и на още поне две бебета (ако решите и ако е рекъл Господ ). При мен годините са си сериозен фактор, но въпреки всичко не се виждам(е) с второ дете в момента. Причините както е писала и sunray са много: финансови, жилищни, кариерни, лични.....Освен всичко друго нямаме никаква помощ, бабите са много работни и така ще е още достатъчно дълго време....а как си мечтаем за мъъничко време само двамата със съпружето. Относно говоренето (болната ми тема) съм сигурна, че Алекс е къде-къде по-напред от Ема, доколкото съм чела той произнася доста думи и то много правилно, така че няма място за притеснения

За да не ми е голословен поста ето да се посмеете как мис Бубет рисува дървета:
https://youtu.be/LE_VS0-Qhcw

[miauka]

Благодаря,че споделихте личните си гледи точки и мотиви.Абсолютно съм съгласна,че при всяка двойка нещата са строго индивидуални.Живота протича различно за всички.Но явно доста хора не го разбират и като им отговоря,че много искам второ дете,но след 2-3г те направо ме гледат с отворена уста.Почти всички мои познати имат деца(в БГ тукашните ми приятелки нямат) и вече работят за второ.И двете момичета с които бях в болницата(останах 7д и имах 2 съквартирантки една след друга) вече имат втори деца,и някакси исках да ви попитам вас тъй като ви чувствам някак близки.Моят мъж е много толерантен и страшно много уважава моето мнение и лично пространство.И за сега сме решили че ще изчакаме 2-3г.Аз съм едно дете и не искам и моето дете да е така.Бих искала пак да изживея трепера от полужителният тест,бременноста,пола на бебето...искам да сме четирима или петима Но искам и да уча още,искам с мъжа ми да идем на така отлаганата и мечтана почивка.А и тъкмо Алекс вече започна да спи и яде и някакси имам нужда за заредя батериите за да съм добра майка на децата си.И аз нямам на кой да разчитам сами се справяме и нашите баби са много работни Да 25г съм.Но не всичко винаги става както ние го планираме и искаме за това ако е рекъл Годпод живи и здрави.
Сноу,аз надничам,но не пиша.Трябва да поправя тази грешка

[posum]

Сноу, практикувахме ЕБХ първия месец, като се разчетох по-сериозно това си е едно дебнене и резултати - крайно незадоволителни за такова дебнене, та, бързо-бързо ни мина меракът. Многократните ги ползвах повече време, но не смятам, че децата с многократни отказват пелените по-рано или поне моят опит е такъв .
Чакаме новото попълнение юни, тооооооооочно за подарък за годишнината от сватбата е планувано да се появи , тъкмо няма да се чудя какъв подарък да избирам на Смърфовин . Иначе, Смърфовина обича бебетата много и много им се радва, ама то нали знаеш, че чуждото го гледаш известно време и го даваш на майка му, та, нашето не само ще го гледаме, ами и ще е скачено за мен и не знам как ще реагира. Подготвила съм си играчки за подарък на бебето от каката и на каката от бебето. Знае, че дрешките в кашона са за бебето, че прабаба плете одеало за бебето, засега няма ревност, но и бебе няма, т. е. според мен за нея това е нещо абстрактно.
В интерес на истината, имах съмнения дали не прибързваме, когато забременях тя беше още с памперс, возеше се чат-пат в количка, беше 1 голямо бебе и се притеснявах, че все още има голяма нужда от мен, но сега виждам колко много порасна за няколко месеца, стана по-самостоятелна, говори много, отстоява си мнението и мисля, че не сбъркахме. Дано да съм права.
А Мис Бубет е прекрасна ! Мис рисува само "чевей", ама ме е срам да снимам как го рисува .

[svekarva]

Ето къде били всички майчета и дечица....Всички пораснали, поумняли и вече по- лесни за гледане
Искам да успокоя тези, които са планирали по- голяма разлика за децата, че има много плюсове при отглеждането. И при нас ги имаше всичките субективни и обективни причини, та прескочихме цели 7 години. Да си призная, идва момент, в който си казвахме "защо ни е на баир лозе?", като знаем какво е, защо да си причиняваме отново всички неудобства, когато отново имам успешна кариера, детето е голямо и разумно, можем да пътуваме...С две думи - аха да се откажем и да си запазим спокойствието. Повечето ни приятели останаха с едно дете само заради моткането. Вярно, така се случи, че нямаха финансовите сътресения и запазиха работата си, продължиха да водят децата си по курсове, уроци и тренировки, а сега се тревожат само за едно, вместо за две как и за кого ще се оженят . Все още никой от тях не съжалява, че е с едно. То така се получи, че всички сме изобщо без деца, че те са по чужбина, ама това е друга тема. За плюсовете: голямото дете наистина помага много, а малкото се развива с изключително бързи темпове, че да го догони, не се застъпват трудните пубертетски години, най- големите финансови разходи по образованието също се разминават и не се налагат ограничения по избор на място, голямото е достатъчно голямо да дава разумни съвети, а малкото е достатъчно малко, за да приема авторитета на голямото /често мнението на баткото е по- важно от това на родителите/, радостта по бебешкия период на второто е съвсем като при първо дете, защото е минало достатъчно време.
Каквото и когато го решите, все е добре

[fibi]

Макар че вече рядко влизам във форума, реших че може да Ви е интересна малко информация за госпожицата.

Вече стана на 3г. - 97см/14,700кг



Вчера минахме очният тест при консултациите без спънки, както и всички задачки от развитието и ( цветове, говор). Момата вече приказва много и с цели изречения. Българският и обаче го няма никакъв, разбира и говори думи, съчетава ги  с холандския, става миш-маш направо. На логопед сме в средата на другият месец.

Вече от известно време сме без памперс, стана лесно и бързо

Все още е страшно активна, не можем да и смогнем, иска постоянно внимание и занимания. Замислихме се да си вземем куче, че да си отдъхнем ние, че сега без градината е направо лудница, кипи от енергия. Отказахме се обаче, защото след година като тръгне на училище и животинчето ще стои само в къщи поне 2 дни, ако съчетая работата ми с тази на Тон. По този повод, на мен ми увеличиха договора, та все още съм работна.
Това е от нас, ако има нещо питайте

[Anita81]

Фийби, ако може и мен да добавиш към списъка с децата - бебе Мария, родена на 12 ноември 2012.

Иначе и аз не съм от най-редовните, но да се отчета. Мими е супер активна, голяма бърбурана е. С нея си водим нормален разговор както можем да говорим с възрастен и тя разбира и обяснява всичко. Понякога направо ни учудва като каже нещо, което сме мислили че не и е напраивло впечатление а всъщност го е чула и запомнила. Хич на обича да ходи на ясла и всеки път като я оставим там я виждам как все едно се подтиска, сякаш не и е там мястото, не се чувства комфортно. Всяка сутрин плаче в яслата че не иска да я оставяме там, а иска при мен вкъщи. После явно се отпуска защото като я прибирам виждам че си играе с децата. Не знам обаче дали заради езика не и харесва там. Тя вкъщи не млъква, постоянно бърбори нещо, а там бг не разбират и речника и на френски и английски е ограничен. Следователно не може да си приказва свободно с децата там и вероятно това я подтиска. Иначе откакто се роди Лили, Мими постоянно се върти около нея, иска да помага, да я гушка, целува и много и се радва. Приготвя и млякото, когато е в бутилка, носи памперси когато трябва да се смени, завива я ако се отвие. Миналия ден обаче направи ревностна криза. Понеже ползваме нейната количка за беба и тя като видя че слагаме Лили в нея, като взе да се тръшка, да реве че това била нейната количка и т.н. Никакви обяснения не помогнаха и накрая се прибрахме и пак обяснявахме че тя си има друга количка и тази е за бебета, че и Лили иска да ходи на разходка и т.н. и след 30мин тръшкане и реване накрая ужким разбра че така трябва и вече няма кризи за количката Все още обаче иска само с мен да се приспива, а понякога не ми е възможно да и отделя време за приспиване, ако примерно Лили е будна или трябва да я кърмя и направо не мога да им смогна понякога. Добре че имам помощничка сега та ме отменя да приспива Лили когато я накърмя  и приспивам Мими, но не знам после как ще успявам да ги приспивам и двете. Сега Мими си е вкъщи още 2 седмици във ваканция и на обед иска уж с мен да се приспива. Отнема ми по 1-2 часа да я приспивам и в повечето случаи не успявам, защото тя от 1/2 година някъде вкъщи много рядко спи на обед, а в яслата всеки ден си спи на обед. Не знам на какво се дължи това. Не ми остава никакво време нито за ядене, даже понякога забравям и вода да пия, я тя е супер важна за кърменето, а камо ли пък да имам време да сготвя. Но... да са ми живи и здрави двете, все ще се оправим някак