Кой как се запозна с бъдещия си съпруг

[karito]

При нас се случи малко странно...
Запозна ни едно момиче (бившата му приятелка).. С нея бяхме в един клас и учихме 4 години.. Но ето, че последната година той скъса с нея и започна да поддържа връзка с мен.. Ние сме комшии, но до тогава не се бяхме засичали.. Тя му е говорела разни гадости за мен, само и само да се подсигури, че след време той няма да тръгне с мен.. Той ми разказа, че се допитал до няколко мои приятели и те са казали, че нямам нищо общо с това, което говори тя..
И така.. от декември месец започнахме да контактуваме по Skypе.. той ме караше на училище, на рожденият ми ден (13.01) ме изненада като спря пред нас и в мига, в който се качих в колата той ми пусна Илиян - Честит рожден ден.. Някои ще кажете, че това не е нищо, но самият жест, който направи ме накара да се замисля, че точно той е момчето за мен..
И ТАКА..
Денят, в който беше първата ни целувка не го помним и двамата как стана, но в едно сме сигурни.. Двамата сме един за друг... Официално сме заедно от 14.02.2010г. ... Това е денят, в който започна моето щастие.. Сега (да не чуе дявола и бившата му, която се опитва по всякакъв начин да ни раздели) сме щастливи и се надявам наистина Завинаги да сме така Влюбени!!

[lina_bs]

Станахме приятели във феисбук, заради фермата.Трябваха ни комшии и така от дума на дума , видяхме се и .........

[carlyangel]

Аз излизах с едно момче,което ме запозна с неговият най-добър приятел.Приятелят му се представи като Веско.Тогава хич не ми хареса,но на следващият ден изглеждаше някак много красив.След около 2-3 дни започнахме да се виждаме,аз скъсах с приятелят му и така .В последствие той ми призна,че се казвал Данчо,а не Веско  Почти веднага заживяхме заедно и така вече 5 години.Неговият приятел малко се разсърди отначало,но сега няма никакъв проблем.Вече очакваме и първото си дете

[Mariaid]

Нас ни запозна общ познат в един бар 

[soulless]

Ние се запознахме по най-популярния може би в момента начин - по Интернет Интересното е, че аз винаги съм обожавала името му (руско е и е доста популярно в огромната страна, но не и по нашите ширини, та винаги съм си мислила, че би било доста малко вероятно да срещна човек с това име, но ето че се случи) и един ден съвсем случайно реших да пусна търсачката в един сайт за запознанства, като задам точно това име като параметър за търсене. Бях в емоционална дупка, в един ужасен период на неуспешни връзки и ... така, намерих няколко мъже с това име и само той ме привлече визуално и с описанието си. Писахме си писма около месец, бяхме много постоянни и старателни в писмата си и нямахме търпение да се видим. На практика се срещахме 3 пъти преди да заживеем заедно, а месец и половина след запознанството ни в Интернет той ми предложи брак и аз приех. Много бързо се разви всичко, но мисля, че когато чувствата са истински, няма нужда от чакане и отлагане, а в нашия случай е така и дано винаги остане така...

[nadelina88]

soulless, много сладка история. А какво е всъщност името на съпруга ти?

[soulless]

Nedelina88, Алексей се казва любимият ми мъж Наистина нашата история се получи романтична, никога не съм си и представяла, че така ще срещна любовта

[Monikamaria]

Много готини истории, момичета!
soulless, все едно предварително си знаела как ще се казва мъжа на живота ти!
Ние пък с моя годеник се запознахме преди 6 години. Той за кратко точно тогава работеше като таксиметров шофьор. Една вечер бях на заведение. Той пък стоял с колата отпред и ме видял да слизам по стълбите. После ми разказва, че като ме видял и било като по филмите: все едно на бавен кадър слизам и около мен светлина и някаква музика!  Твърди, че веднага се влюбил! Аз се качих точно при него за късмет. Шефовете на заведението са ни общи познати и от тогава той се побъркал как да се "докопа" до мен. Запознаха ни. Ужким нещо се заформи, но около нас имаше много зложелатели и интриганти. 5 години раздели и събирания. А и аз една луда глава! Големи драми... Той обаче не се отказа от мен и накрая получи голямата награда! Предложи ми брак миналото лято, съгласих се тъй като вече бях разбрала,  че това е Моят Мъж! И сега година и половина почти сме вече щастливи и (да не чуе дявола  ) няма кой да ни раздели! 

[rafaeLa]

Моникамария много мила история! когато на двама им е писано да са заедно, дори земята да се преобърне те пак ще са заедно!

[Monikamaria]

И аз така мисля, rafaeLa! Благодаря ти! 

[franzelkata]

Ние бяхме колеги и много си допадахме, тогава аз живеех с друг, след около 6 месеца го напуснах след изневяра от негова страна. Последваха много сълзливи нощни смени в офиса, аз му плачех на рамото за бившия, той беше до мен като приятел, дори после ми е казвал, че тогава съм имала нужда от приятел и затова е бил приятел. След това аз напуснах фирмата, работех на др. място, но си пишехме на скайп, един ден нямаше какво да правя и му писах, той щеше да ходи на кино, аз се натресох, т.е. казах му да вземе билети и за мен. А междувременно и тои се беше разделил с последната си приятелка, и така след това нещата просто се случиха. Докато работехме заедно никога не съм си и помисляла, че живота ще ме събере с него, но се оказа, че това е Мъжът.

[InaLutay]

Нашата песен... по - късно ще разберете защо...
http://www.youtube.com/watch?v=jP3C6pEAcmw
Ох, да започвам ли? 
Добре, започвам...
...Беше 3-ти Юли, 2010г. Станах рано, с приятелката на брат ми си правехме прическите и се подготвяхме за мото събор. Мото събор? Да. Аз отидох на такова място, може би защото беше ново и непознато за мен. Това беше място, на което никога не бих отишла, но сякаш нещо ме притегли на там. Никога не съм се заглеждала по моторите, нито пък съм ги мразела и никога не съм мислила, че някога ще имам нещо общо с тях. На мото събора случайно се припознах в него с един приятел и така поредни 3 пъти, и ако не беше това припознаване сега нямаше да бъда с най - прекрасния човек в живота ми.
Вечерта се случи така, че по ирония на съдбата брат ми и приятелката му бяха заспали в палатката, а аз не само че не бях спала никога в палатка и не знаех дали ще мигна, а и нямаше място за мен в нея. Стоях будна цяла нощ ...но не сама. ТОЙ, реши да ми прави компания, за да не умра от скука. Оттам се започна, без никакви намеци за връзка, аз дори не исках да поглеждам на някой като на мъж, просто приятелски. По - късно към 2ч. стана доста студено, въпреки че си беше лято...
Даде ми якето си, за да ми е топло, започнахме да си приказваме, в един момент осъзнах, че такъв тип разговори не са типични за един такъв просташки мото събор, на който всички ходят за да пият, ядат, гледат сеир и накрая да легнат потни и мръсни в тези студени палатки, докато вятъра свисти леко, а някой похърква от съседния храсталак... Говорехме си за книги, за живота, за хората, на дълго и на широко, за неговото семейство, за моето, за това как сме попаднали там по ирония на съдбата, и на моменти се смеехме, докато всичко друго беше потънало в сън.
Предлагаше ми да ми вземе стая в хотела, но отказах, покани ме в неговата палатка, но отказах. Цяла нощ реших да остана вън будна на студа, казах му да си ляга, да не стои заради мен, защото ми е неудобно. Но той... остана при мен, за миг не ме остави сама. И въпреки, че му беше адски студено и в онази хладна нощ студа го жилеше по голите ръци, изложени на какво ли не от тениската, той остави якето си върху мен, и ми беше що годе топло.
На сутринта, когато се вдигна росата, той ми предложи да ме закара до нас с мотора му, защото нямаше кой да ме прибере, а ако исках някой да ме върне трябваше да чакам поне до 2ч., а аз бях стояла будна цяла нощ и една устисквах.
И тогава ми се случи огромна тръпка. Качих се на мотора... Даде ми каската си, за да предпази мен, като истински джентълмен. Когато спря мотора пред нас, точно като по филмите, аз се сбогувах с него, а майка ми излезна да види с кой съм и той я поздрави с най - изискания маниер, абе, беше невероятно чувство. Взе ми телефона, и Фейсбука... Започнаха да валят покани, да иска да ходим на вечери, и т.н., но аз се дърпах, не трябваше и дума да стане, не съм такава... И така и не се видяхме седмица след запознанството му.
Една вечер брат ми ме покани да гледаме мач, с приятели, у сегашния ми годеник, реших да приема, все пак нямаше да бъдем сами, щеше да има и други хора. Той не очакваше да отида у тях, след като толкова пъти бях отказвала, макар че не спираше да търси контакт с мен. Толкова много се интересуваше от мен, вслушваше се във всяка моя дума. Качвам се аз по стълбите, до 5-тия етаж и какво да чуя... нашата песен, която толкова ми пращаше като поздрави по Скайп, помислих че знае че утивам и затова я е пуснал, но се оказа че е просто съвпадение... когато се появих на вратаа, той все още беше на терасата вън, влезна и онемя... Беше голяма изненада за него. И така... цяла вечер прекарахем разговаряйки...

Беше момент, в който ако пропуснеш, може би ще пропуснеш живота си. Аз съм момиче на риска. И... нямах какво да губя! Имах само няколко неуспешни връзки, просто си давах чувствата на грешните хора. А той ги заслужаваше най – много от всички да сега.

Щастлива съм, че срещнах този мъж, той промени настроението и живота ми завинаги...
А в един слънчев ден се обърна и каза, тъкмо бях решил, че всички жени са еднакви и срещнах една, която коренно промени мнението ми. Ти си не само красива, умна и добра, но и не си лека, пазиш дистанция и знаеш кое кога и как...

И до днес той не се е променил, знам че ще бъде такъв цял живот, ОБИЧАМ го страшно много!
Надявам се да не съм ви отегчила с историята си, малко дълга дойде...

[Lionelsa]

manuela_dobromir , историята ти много ми напомня на нашата и определено ме разчувства Като се замисля, не съм разказвала тук как се запознах с милото, а ти ме провокира да го направя
 Мен ме бяха поканила на отркиването на един клуб, но в последствие се оказа - саласа клуб, а аз и понятие си нямах от таква музика и танци. Реално никога не бих стъпила на такова място. Милото беше този, който направи привидно провалената ми вечер невроятно забавна. Плени ме с маниерите си, с начина на говорене, с отношението си към мен, с лекотата, с която  ме разсмиваше.....и вместо да се натанцува (за което беше отишъл) цялата вечер ми прави компания, за да не скучая.  Дадох му телефона си, но далеч нямах намерения за нещо по-сериозно. Още не бях преболедувала раздялата с годеника си, а датата на така и неосъществената ни сватба наближаваше.
Няколко дни по-късно ми се обади в момента, в който всички ми отказваха да отидем да гледаме "Артур и отмъщението на Балтазар" и когато ми звънна, веднага го застрелях с въпроса, знае ли кои са? За огромна моя изненада знаеше и веднага го поканих на кино. В последствие не остана време за кино, защото много бързах в онзи ден, но пък уж "да пием кафе на бързо" премина неусетно в тричасов непринуден разговор.  Последваха още няколко срещи и така и не разбрах кога ме завладяха чувствата. Половин година по-късно сключихме тайно брак. А вече година откакто сме заедно, сме все същите влюбени лудетини.

[InaLutay]

Историята ти е хубава, общо взето и при вас се е получило така, както при мен, мног осе радвам!
големи кавалери си намерихме с тебе. Да са ни живи и здрави
Най - хубавите нещша стават случайно, знаеш ли, и от твоя и от моя опит на това мнение съм...
Точно когато най - малко очакваш, съдбата си знае работата и задвижва нещата

Между другото да включа нещо, което може да се стори странно на повечето, 2 - 3 месеца преди да се срещна с годеника ми, е бил да му гледат на кафе. Една приятелка на майка му, която си гледа на приятелките в магазинчето си. Много е добра...
Казала му, че ще срещне момиче, с което ще създаде семейство, с дълга кестенява коса, зодия близнаци...и малко по -късно се среща с мен и се сеща за думите и, когато вижда моя стара снимка и разбира че косата ми не е черна, а кестенява и че я боядисвам. Зодията също позна, всичко.

Не е уместно да говоря тук за другото, за което позна, то е малка тайна, не мога да съмс игурна дали някой мой близък няма да го прочете, но ще пусна жокер... Предсказа ни нещо и на двамата, но ние мислехме, че ще се случи в по - късен период и когато след 2 месеца се случи, разбрахме за какво е говорила...

[eviaz]

уау супер готини истории ние пък работихме на ено и също място но чак на банкета за коледа 2009 си поприказвахме повечко и така лека полека започнахме да излизаме колегите щяха да паднат като разбраха хаха