Кой как се запозна с бъдещия си съпруг

[˙·٠Outono Bolboreta™٠·˙]

аз пък ходих с негов приятел. и  вечерта, след успешното дипломиране, цял ден нерви...и т.н се напих и повръщах в ръцете му,смисъл той ме държеше-много грозно, но истина, докато "моя" приятел продължаваше да пие вътре сам. От тази вечер не сме се разделяли за повече от два дни

Ами това е много романтично!Щом се е влюбил в теб при тия обстоятелства значи няма накъде по-добре!

Ами, да!!! Щом  при тези обстоятелства, значи всичко ще е прекрасно!!!

[raly]

В стила на този форум , т.е. на интернет комуникацията - ние се запознахме по интернет. Но не в сайт за запознанства, а в сайт за съученици и приятели. Срещнахме се на 9-тия ден откакто започнахме да си пишем (21 септември 2005) и започнахме нашата връзка на третия месец, откакто се видяхме за пръв път (21-ви декември 2005).Ще се женим на 21-ви април 2007. Ясно е защо

[Marina]

Нашето запознанство си беше много тривиално. Запознахме се в университета, който посещавахме заедно. Приятелят ми тогава ни представи един на друг, а след няколко месеца двамата се видяхме съвсем случайно една вечер. Аз бях леко пийнала с приятелки и отивахме заедно на party, а той се беше запътил към общежитието си. Изглежда на него му хареса повече идеята да дойде с нас, вместо да се прибере, и така се започна всичко...

Същата е и моята история. И ние така се запознахме на по чаша сангрия на университетско парти. И не сме знаели тогава, че сме предопределени един за друг, просто много се харесахме, но и двамата бяхме с други хора. Съдба...

[geri84]

 Аз работех в един ресторант(само събота и неделя)и моя бъдещ съпруг ми беше клиент,аз знаех(от другата сервитьорка),че ме харесва,обаче тогава имах връзка и изобщо не му обръщах внимание.Една вечер се скарах с тогавашния си приятел и реших да отида до ресторанта,за да се разсея малко и да видя колежката си.И познайте  -той беше там.Покани ме да седна на тяхната маса-без ангажименти,просто официално да се запознаем и аз(бях още бясна)приех. На следващия ден пак се видяхме,на по следващия пак и ....така до днес.Наистина не очаквах нищо да излезе от тази връзка(в началото,де!),а вижте до къде я докарахме   

[Ели .]

сладка история geri84 ! и аз нищо очаквах да излезне от нашата връзка, тъй  като имах много разочарования !!! 

[geri84]

Аз мисля,че човек когато е загубил надежда или точно когато не очаква да му се случи нещо хубаво(като да намери любовта),точно тогава го сполита.При мен поне беше точно така.

[˙·٠Outono Bolboreta™٠·˙]

Аз мисля,че човек когато е загубил надежда или точно когато не очаква да му се случи нещо хубаво(като да намери любовта),точно тогава го сполита.При мен поне беше точно така.

Така е, и при мен беше така!!!

[Ели .]

ами аз бях приключила дълга връзка и след това имах няколко мимолетни, от което нищо сериозно и изведнъж от неочакваното ! аа и още по-интересно при мен беше , че ние се познаваме един вид от бебета съседи сме !!!!!!!!!!

[seny]

Аз мисля,че човек когато е загубил надежда или точно когато не очаква да му се случи нещо хубаво(като да намери любовта),точно тогава го сполита.При мен поне беше точно така.

Това сякаш аз съм го казала...  Определено е така - лично съм го изпитала. В такъв момент срещнах и моят бъдещ съпруг. А преди няколко години казах същото нещо на една приятелка - разочарована от връзките си. И знаете ли какво - малко след това тя срещна голямата си любов и вече са женени... съдба 

[Юлия]

Момичета аз все още не мога да повярвам, че имам такъв човек до себе си.  Дано всички вие се чувствате така. 
И да вярно е когато най-малко очакваш тогава сякаш от нищото излиза голямата любов. Най-интересното е, че дори и да си познавал този човек от сто години, пак в един момент се чувстваш като "гръмнат" 

[Yana_Bah]

С моя се запознахме в клуб за жива музика в Студентски град. Свириха PIF, а той беше там с тях (той е музикант). Когато те се качваха да свирят тои оставаше сам и аз се възползвах. Така де пробутах изтъркания номер че4 уж случайно съм го настъпила и тръгнах да му се извинявам и т.н. После той си тръгна докато си говорих с други хора без да се обади.... Бяхме си говорили 10-20 монути но после цяла седмица не спрях да мисля за него... дори не му помних името... Ама на - съдба - точно след седмица се срешнахме случайно пред моя блок. Бяха дошли да земаът барабаниста си който ми беше почти съсед - съвпаде4ние.
Разменихме си телефоните и се видяхме след 2 дни........... После той не се обади цели 2 месеца... Бях го отписала... аз си бях в Бургас, той в София.... ама есента дойдох в София за един концерт и реших да му се обадя... еи така.......... Той зе че дойде... После аз не му се обаждах, после той не ми се обажда... И наякрая като почна учебната година и се завърнах в София нещата се наредиха........
Все още му натяквам, дето цяло лято не се е обадил.

[cvetna]

Момичета аз все още не мога да повярвам, че имам такъв човек до себе си.  Дано всички вие се чувствате така. 
И да вярно е когато най-малко очакваш тогава сякаш от нищото излиза голямата любов. Най-интересното е, че дори и да си познавал този човек от сто години, пак в един момент се чувстваш като "гръмнат" 

Съвсем вярно!! И ние със сегашния ми приятел се запознахме преди 11 г.; бях поканила 2 приятелки на гости, те пък поканили него, хазяйката не разрешаваше да водя момчета, та малко се поизпотих , но той нали е ТОЛКОВА любезен и с такава чаровна усмивка - разминах се със скандала!! Известно време бяхме приятели-добри, но не много близки. После той си замина в неговия град /приключи следването/. Мои познати ми говориха за него, аз му писах, той ми отговори, видяхме се още няколко пъти, но... тогава нищо!! Докато преди малко повече от година не ми писа той!! Намерил ми mail-a /бях го сменила/, обаче в онзи момент аз имах сериозна връзка и планове за сватба  Лека-полека се убедих, че връзката ми не струва и реших да дам шанс на човека, който познавах от години. И ни най-малко не съжалявам!!  Колко е хубаво, макар и малко тъжно, да откриеш това, което ти е било винаги пред очите, точно под носа!!

[Yana_Bah]

А колко е гадно, когато с един човек се разминете в чувствтата... тоест единия се сетил за другия, когато на него вече му е "минало-свършено".... Радвам се че при вас не се е получило по този начин.

[cvetna]

А колко е гадно, когато с един човек се разминете в чувствтата... тоест единия се сетил за другия, когато на него вече му е "минало-свършено".... Радвам се че при вас не се е получило по този начин.

Яна, и аз много се радвам!! Имаше такава опасност, но всичко се подреди, слава Богу!!

[sabeva_07]

Ох, ако трябва да разкажа цялата история ще трябвя до довечера да ви разказвам.На кратко живеехме през един блок, но никога не сме се познавали.Бившето ми гадже беше войник М., и там се запознава със С., сприятеляват се и М. праща писмото си по С. тъй като се оказва че живеем през един блок в един квартал.Една вечер аз позвънявам на С. като преди това съм разбрала номера му от майката на М. и си уговаряме среща до моя блок.И така виждаме се С. ми предава писмото и до там.Не съм си и помисляла за миг да изневерявам на М., защото си мислех че той е голямата ми любов и бях страшно влюбена все пак бях на 15 год.И така С. започва да дразни М. с приказки от рода че ще ме открадне от него и такива подобни.Понеже С. се уволни 3 месеца преди М., излизахме на кафе, докато незапочнах да усещам че той ми звъни всеки ден и иска да се виждаме, използва всеки миг да ме докосне уж неволно и тогава спрях да излизам с него, нали все пак моето момче беше в казармата и скоро щеше да се уволни.И така М. се уволни и след 2-3 месеца се разделихме, и кой мислите беше насреща С.Неисках да бъда с него неизпитвах нищо, но неисках и да бъда сама, и така изкарахме точно 1 месец, след който аз го оставих и се върнах при М.Нещата уж се бяха управили минаха 2 год. и отново се разделихме, хванах го в изневяра, искал да си поживее, и ми съобщи всичко по телефона а имахме 4 год.връзка.Бях просто съсипана, всичките ми мечти бяха свързани с него, бях зарязала най- добрите си приятели за да бъда с него.И представяте ли си както си вървя по улицата насреща ми С., естественно неискаше да има нищо с мен, след като така го оставих.Започнахме да излизаме на кафе, на дискотеки но всичко за пред моите родители, щом влезехме в дискотеката всеки отиваше при своята си компания, без прегръдки и целувки само "Лека нощ".И така докато един ден казвам на С.(реших да се избъзикам с него), че съм танцувала с един, и че сме ходили в тях и какви ли не работи.Направо неможах да повярвам на реакцията му вдигна ми скандал, за какъв съм го имала, а аз си мислех че не го е грижа за мен.И така се започна всичко, след време започнах адски много да го ревнувам, и сега го обичам по-вече от всичко, и най-щастливият ни ден предстои.Така че в заключение човек никога незнае какво да очаква от живота, така че обичайте се, това е най-чистото чувство, със С.сме заедно от почти 5 год., от които почти 4 год.живеем заедно
P.S.извинявайте ако съм ви оттегчила