някой бил ли е в Истанбул?

[nori]

може би е малко късно но тъй като чак сега се включвам във форума сега успявям да ти напиша нещо по въпроса,
аз съм от Истанбул и мисля че мога да  ви помогна за града, видях че всички са писали за дворците в града/които наистина са впечатлявящи/ но има и толкова други места че форума няма да ми стигне да ги опиша, но ако някой иска информация мога и да опиша,
приготви си фотоапарата за много снимки, задължително си направете една екз. по Босфора но през нощта, зареди се психически за 25 000 000 град и подобаващо му задръстване и романтика по нищо не отстъпваща на Париж стига да имаш време за всичко

[mandarinka]

Благодаря, Нори! 

За мое истинско съжаление, екскурзията ни в Истанбул мина много бързо, може би защото беше безумно хубаво, вълшебно. Има някаква магия в тоя град, грабва те, обсебва те. Не искаш да си тръгнеш. Казваха ми, че ще се влюбя в Истанбул. Така и стана. Изпитвам носталгична любов.

ето тук има снимки, ако на някой му се гледа, само че снимките немогат да предадат истинското усещане за града

http://picasaweb.google.com/mandarinkata/Istanbul02

[nori]

мандаринка виждам че котките са ти направили особено впечатление , радвам се че града ти е харесал и аз съм влюбена в него иначе сте видяли повечето забележителности доколкото разгледах снимките но незнам доколко сте имали време да разгледате подробно,  мисля че е време да разкажеш подробно как е протекло, какво са ти впечатленията абе всичко 

[mandarinka]

Котките ги обожавам по принцип! затова и умирах от кеф всеки път като видя котка и пищях от радост на Боби да вади фотоапарата да снимам

Впечатленията-страхотни, изживяването-страхотно! Видяхме почти всичко без двореца Топкапъ, беше все затворено за посетители, предполагам заради засилените мерки за сигурност около празника 29.10  , също Сюлеймание пропуснахме и разходка с корабче по Босфора, за тия двете неща най-съжалявам, особено за Босфора.

Но си оставихме като резерви за да се върнем пак 
Сега чета "Истанбул" на Орхан Памук, препоръчвам я, невероятна книга! 
Някак не ми се ходи никъде другаде за сега... ако може само пак там 

[nori]

орхан памук няма да ти даде никаква представа за града или за каквото и да било, една националност му плати доста солидна сума за да напише такава книга и за да бъде по застъпена му дадоха и нобелова награда. Орхан Памук има забрана да влиза в страната си заради писанията които е написал. Днес мисля че всеки трябва много внимателно да проучва това което чете и какво точно е вложено като смисъл в това което чете. И все пак това си е лично мое мнение

[mandarinka]

орхан памук няма да ти даде никаква представа за града или за каквото и да било, една националност му плати доста солидна сума за да напише такава книга и за да бъде по застъпена му дадоха и нобелова награда. Орхан Памук има забрана да влиза в страната си заради писанията които е написал. Днес мисля че всеки трябва много внимателно да проучва това което чете и какво точно е вложено като смисъл в това което чете. И все пак това си е лично мое мнение

наистина ли, не го знаех това. да,преставата за града си я създадох поне до някаква степен от екскурзийката, добре че първо отидох и видях и чак сега чета книгата а не обратно, защото наистина книгата неможе да промени усещането от видяното 

[*mwpo]

Мандаринка ме тласна към спомени.Макар че съм имала възможността да обикалям доста,аз съм  влюбена в Истанбул, в забързаните хора и все пак наслаждаващи се на всеки момент, най-елементарно дори- на момента в който седнат да пият чай. След това-пак забързани. Всяко нещо ме удивяваше там. Ако щете и границата на модерното с религията и уважението към нея.

[mandarinka]

Мандаринка ме тласна към спомени.Макар че съм имала възможността да обикалям доста,аз съм  влюбена в Истанбул, в забързаните хора и все пак наслаждаващи се на всеки момент, най-елементарно дори- на момента в който седнат да пият чай. След това-пак забързани. Всяко нещо ме удивяваше там. Ако щете и границата на модерното с религията и уважението към нея.

Бравоо!!! СУпер добре казано!!!  точно така е 

[danieIa ☼]

  Аз не съм ходила, но на 11.12.2007г. на работа ще теглят томбола и една от наградите е Незабравима Нова година в Истанбул за двама 29.11.2007-02.01.2008г. 
Тъй като досега не съм печелила от такива работи, мисля че ми е време. А пък и нямам планове за нова година, защо да не се поразходим 5 дни в Истанбул?!
  Ако стискате палци и спечеля, ще ви разкажа в текст и снимки .

[Natalia Borisova]

Страхотна награда - нова година в Истамбул! Искрено ти пожелавам да спечелиш Даниела!  Ще стискам палци! 

[Selvet]

Милички заминавам за Истанбул  Влюбена съм в този град  Заминавам във Вторник другата седмица и се връщам в Неделя..Обещавам много снимчициии ...

[mandarinka]

Милички заминавам за Истанбул  Влюбена съм в този град  Заминавам във Вторник другата седмица и се връщам в Неделя..Обещавам много снимчициии ...

еййй суперррр  Весело и незаменимо изкарване! И аз така!!!! 

[Selvet]

Здравейте милички ето и моето скромно разказче

Истанбул в един 16 милионен град, дълъг около 180 километра, в него е  трудно да се направят малки преходи. Града се събужда постепенно и живота се изсипва на улицата. Задръстванията и трафика са  неописуеми - но за сметка на това са много по организирани шофьорите . Истанбул е град, който те обсебва и не можеш да му устоиш. Разстлан на 180 км дължина и с жители, които никой статистически институт не е успял да преброи – от 13 до 16 милиона, градът е шокиращ микс от шумове и аромати, цветове, ред и хаос, европейска динамика и ориенталска леност. Ако не си бил никога там и отиваш не с търговска цел, а за разходка – натоварваш докрай сетивата си и в безбройните предизвикателства се опитваш максимално да уловиш духа на Изтока и Запада.

Единият от дните ни престой там трябваше да отидем от европейската в азиатската част . .. като преди това няколко наши познати ни обясняваха как да стигнем до там и все ни повтаряха , че трябва да минем по 2-я мост а не по първият , понеже той бил за предплатени карти и незнам си още какво... и така тръгваме ние рано сутринта за да избегнем трафика, но уви ... нема бегане ..задръстване ..немога да ви опиша – ние разбира се изпълнителни следваме напъствията който са ни дали – движението ни поема и в един момент виждам табела - последна отбивка преди  моста ... но вече беше късно и се озовахме точно на този мост който е за картите\(нашите познати само бяха пропуснали да ни споменат имената на 1-я мост за автоматично минаване и на 2-я мост с гишетата за плащане ) ...какво да правим –чудихме се чудихме се – и милото отиде да пита в еднасграда която беше непосредствено на изхода от моста  как да минем през бариерата – обясниха ни да се помолим на някой с карта и да минем след него – голям смях падна- отива милото при първия срещнат обяснява му че сме от БГ и че сме объркали мостовете и сега неможе да минем – ит.н. момчето се позасмя и каза че ще ни помогне и така  благодарение на него минахме по моста .Намерихме фирмата която ни трябваше всършихме си работа и на връщане минахме по 2- я мост по който трябваше  минем на връщане   Много се смях...немога да ви опиша колко беше забавно .
Гледката от мостовете е невероятна .Всичко около Босфора е най! И няма лъжа – къщите са богати и красиви, ресторантите – лукс. Мястото, от което се открива невероятна панорама към европейската част на града и ясно се извисяват небостъргачите на новия финансов център, принадлежи на Коч холдинг. Тузарският квартал се познава по всичко – и по луксозните заведения, и по цената на кафето, което ти сервират, и по блесналите от чистота и ред алеи и градини. Минахме и покрай  край цикламената жп гара, построена през 1890 г. специално заради “Ориент експрес” . Искахме да  влезем във Военноморския музей, където се пази бронзовата верига, опъвана някога в Златния рог, но не ни остана време .
...После ходихме до Laleli В старата част на Европейския Истанбул се намира квартал Laleli .Преходът от Азиатската чат до Laleli ни отне около 2 часа .Този квартал се нарича така , защото навремето се смятало, че колкото повече черни лалета притежава  един човек то той е толкова по - богат. Един от султаните вярвайки в това, създал огромни градини с черни лалета. След време от градините не останало  и следа, но останало  красивото и звучно име на квартала . В този квартал има много изселници от България , а също така има и типични нашенски кафенета в който се предлага експресо и се слуша – Планета  

[Selvet]

Шарено и пъстро множество от хора вървящи, говорещи, смеещи се, работещи, натоварен трафик, метро, влакчета и на фона на някое минаре прелитащи хиликоптели, самолети и въпреки своята модерна и светеща страна, в Истанбул винаги е време за приказки, любов и сладки толубмички, кюнефенца, профитероли и др.. Уличната търговия в Истанбул изненадва с разнообразието си. Кого ли не срещаме по тротоари и площади – пекари на огромни месести кестени, продавачи на кибрит и разни пластмаси, прочутите локуми, халви, подправки, чай от ябълки, канела, гюл... Истински факири са майсторите на дондурма – турски сладолед, с различен цвят и аромат, божествен на вкус. Доближава го до нашия само усещането за студ, а приготвянето му е нещо като миниспектакъл. Майсторът размахва високо горе дълъг прът, на който бързо върти огромната ледена топка и със същата скорост я вкарва обратно в дълбокия цилиндричен съд, където блъскането продължава. Търговците около някогашната църква “Света София”, превърната в джамия, са друга история. Облечени в атрактивни пъстри носии, нарамили украсени с пискюли гюмове и чаши, те опасно настъпват, буквално преследват всеки турист да си купи шербет. Отиваме на известния Мъсър пазар или иначе казано египетския. Няма друго такова място - ако искате да си купите подправки, там има и такива, каквито никога не сте знаели, че съществуват! Щом разбират откъде сме, търговците направо полудяват – комшу, комшу, подканят отвсякъде, щедро черпят с локуми, ядки и всякакви източни сладости, а когато разберяха че с милото говорим и езика още по-вече започваха да ни глезят . На някой места на пазара лавината от хора е толкова мощна, че най-сигурният начин да не се загубим беше  да се движим, хванати за ръце.

На корабчето  се открива гледка към екзотичното крайбрежие с древни и ултрамодерни сгради , като всяка една си има своя история . Една от тях която ни разказаха  – когато френската императрица Евгения се задържала през лятото на 1871 г. 3 месеца при султан Абдул Азис, в Париж тръгнали слухове за нейния престой там на път за Изтока. Изглежда шушуканията из коридорите на френската аристокрация не били безпочвени – плъзнал слух, че двуметровият султан, който тежал 160 кг, като изпратил императрицата, бил смалил теглото си на 90 кг...
НАучих една друга версия за построяването на  синята Джамия , позната и като Султан ахмет  джами, разказ който по-рядко влиза в туристическите справочници. Архитектът, който започва строителството през 1609 г. по нареждане на Ахмед I, трябвало е да построй джамия която да е по хубава и по- голяма от Св.София . Архитекртът обаче всъщност построява джамията с 6 минарета погрешка. Султанът му казал тя да бъде със златни минарета, но архитектът  – вместо “алтън” /злато/ чул “алтъ” /шест/. Той успял да довърши импозантната сграда за 7 г.Да но не можело друга джамия освен тази в Мека да има по-вече минарета  и за да няма скандали, султанът бил наказан (задължен) да построй  още 1 минаре на джамията в Мека, от която според корана не бивало да има по-голяма. 400 г. по-късно Синята джамия продължава да е едно от архитектурните чудеса на света, за жалост обаче и то не е подминато от човешките набези. Виждяхме  следи от откъртени плочки - уникалните сини фаянсови плочки, заради които носи името си. Казваха  ни, че се търгуват на черния пазар от 5 до 50 хиляди долара едната...
Успяхме да видим и българската църква “Свети Стефан”, излята изцяло от чугун. Наричат я още Желязната перла на Златния рог. Тази църква е символ на българския дух, люлка на Възраждането. В  моомента  Антоанета, българка от София, която заедно с мъжа си Богдан държаат  ключа за църквата . От нея научаваме, че няма свещеник, идва само ако го повикат за венчавки, а понякога използват мястото като сцена за концерти и спектакли. Разказват  ни  – че църквата, която до Освобождението е била за 40-те хиляди българи там една малка България, с печатница, училище – сега е застрашена от срутване. Построена върху дървени колове във вода, тя е започнала да пропада, но турското правителство, което я поддържа като свое наследство, подготвя реставрацията й. 
Хотелът ни беше в квартал “Таксим” - улиците и сградите там са с европейски изглед, хората – още повече. Млади, усмихнати, със светло излъчване и някак освободени от напрежение и злоба. Едва ли са хора без проблеми, по-вероятно това да е тяхната нагласа към света, мислим си. Оскам още толкова много неща да ви разкажа ...признавам си очарована съм от този град ...

[Инка-маслинка]

Леле Селвет много ми хареса разказчето за Истанбул - направо все едно съм там, направо се размечтах! така ми се иска пак да отида - била съм доста пъти и пак ми се иска, не мога да го сравня с друг европейски град - този ориент много ми допада, животът е различен, и хората също, храната страшно много ми допада, Босфора, кафенцата, които пиех там до брега, ресторантчетата - абе простооооо  !
Мандаринка много готини снимки -и аз имам ама тогава нямаше така разпространени както сега дигиталните фотоапарати и моите снимки са на хартиен носител, но се надявам пак да отида и този път ще ги публикувам!
Аз и затова медения ни месец исках да е там!!!