Сватбата на Allicia 24.08.2013

[pocketgirl]

Ето, че дойде време и за твоята темичка! Пожелавам ти да я напълниш само с хубави неща...

[Allicia]

pocketgirl, Mulan , Благодаря ви!  

[Allicia]

Първият човек, на кого съобщихме беше сестра ми. Аз просто нямах търпение да кажа на някой, а тя ми е най- близкия човек и следваше тя да разбере преди всички. Нямаше как да й кажа на живо и затова по телефона, голям рев падна...тъкмо тя се успокои и аз почна...сигурно около половин час така. После едва я изнудих да си мълчи пред всички. То не е лесно да се пази такава тайна, но тя се справи перфектно! Всички изненадахме
След като сестра ми знаеше, решихме, че трябва да измислим дата, за да може като съобщаваме на родителите си, да сме подготвени за този въпрос. В началото мисляхме за 28-ми сепрември, но в последствие ни се стори доста далеч и затова изместихме датата за 24.08.2013г.  Няма никаква символика в датата, просто взехме календата и я избрахме. Решихме, че не е на хубаво да нагласяме много нещата с датата и затова импулсивно, пък каквото- това.

[ratatui]

Мила, малко със закъснение ти честитя темата и ти пожелавам спокоен последен месец на подготовка! Пожелавам ти всичко да бъде перфектно, така както си го представяш!

[Allicia]

ratatui , Няма никакво закъснение тука, точни 24.07 е днес Благодаря ти много, ще се вълнуваме заедно до нашите мечтани дни...

[ratatui]

Да, аз отдавна се радвам, че има още една булка тази седмица, дори се бях наканила да ти правя темичка, но тази седмица не се спирам много и ме изпревариха  . Нищо кандидатирам се един ден живот и здраве да ти направя бебешката тема 

[ma6ka_]

Али, честита темичка 
С много положителни емоции да я напълниш и подготовката да върви спокойно и без изнервени ситуации 

[Allicia]

ratatui , Дай Боже скоро и такива теми да направим!
Добре дошла, ma6ka_ !

[Allicia]

Аз продължавам с разказчето
Първо съобщихме на неговите родители, защото при тях ходим по- често, а и са по- наблизо. Не знам защо, но те някак не се изненадаха особено (поне не го показаха), обаче определено се зарадваха де. Оставихме ги да го обмислят през нощтаи и на следващия ден започна обсъждането на това колко парички ще са ни необходими, къде и как. Но все пак не бяхме казали още на нашите, затова оставихме правенето на планове за момента, в който всички вече знаят.

На следващия уикенд заминахме към моя роден град, за да ме "иска" от нашите. Седнахме да вечеряме  и още със сядането ние извадихме бутилка уиски и кутия бонбони. Нашите  . Особено баща ми... не можех да повярвам, целия се разтрепери миличкият. Каза нещо от сорта на "Аз отдавна съм ти я дал" и побърза да звънне на баба и дядо, за да им каже радостната новина. Само каза "Направиха ме дядо"... и пак започна целия да трепери, беше много вълнуващо А майка ми... изглеждаше някак спокойна. После двамата уж отидоха да донесат вечерята, ама се позабавиха, сигурно са си поплакали двамката или просто са ни обсъждали 
Тъкмо сервираха вечерята и се звънна на вратата. Викам си "Сега пак се сетиха да търсят тати за работа по никое време точно в този момент". Обаче се оказаха баба и дядо. Милите толкова се развълнували, че не могли да легнат спокойно, преди да дойдат да ни честитет. Дядо ни даде по 50 лв и каза "Исках да ви ги закича, ама баба ти не ми даде" 
И така пиинахме уиски и говорихме, мисля си че едва ли са спали много тази нощ и нашите и баба и дядо, или пък може би са се отпуснали най- накрая, че сме се решили. Кой знае?...

[elistoilova]

Много мило ми стана като четох как са реагирали баба ти и дядо ти 

[tsve4e]

Alli, много ми стана мило за реакцията на твоето семейство, защото си спомних и нашите как реагираха и липсата на реакция от на милото родителското тяло. Докато четях си представих вълнението на баба ти и на дядото от тази хубава новина и нетърпението да ви видят.

[evyevy]

Allicia, честита темичка! Ох, как ми е познато това чувство - пеперудките в корема, преди да кажем на родителите...Относно предложението и аз си мислех, че ще разбера, когато половинката реши да ми подарява пръстен, просто защото толкова добре се познаваме и по цял ден сме заедно, че няма как да не го усетя. Да, ама не..Ще го помниш вечто този 8-ми март

[hulcy]

Allicia , честита темичка и от мен ! За мен 24-ти август също ще много специален, ще се вълнуваме заедно на този ден, защото моята втора сватба е тогава    Прочетох всичко и съм очарована - и от историята ви и от очакваното с нетърпение предложение, семейството, баба и дядо  Голям късмет сте имали с твоето момче да се намерите по този начин - всъщност това си е съдба Въобще да не ти пукат хорските приказки, всеки си има свой живот и глава на раменете - много ясно , че няма да се откажеш от любовта на живота си, че еди кой си ще те обвинява или какво ли още не   

Радвам се вас двамата, и то много  Пожелавам ти една безгрижна подготовка около сватбата и с интерес ще следя темата ти 

[Allicia]

hulcy , аз също, както написах и в твоята тема, те следя с интерес
evyevy, тези наши половинки явно могат да бъдат непредвидими в подходящ момент.

След като вече всички знаеха и определихме датата, решихме, че трябва да апочнем с търсенето на ресторант. Моето момче е от Радомир, но градът отпадна като вариант, защото не ни харесва нещо големият им ресторант ( понеже сметнаме, че гостите ще са над 100, като първоначалната бройка беше 130, затова пиша "големият"), а и за хотелът сме чували доста негативни мнения (понеже доста голяма част от гостите ни няма да са от там). Затова се насочихме към Перник. Обиколихме всички ресторанти подходящи за такива поводи. Харесах един. И тъкмо се бях навила, че ще е той и влязох в страницата им във фейсбук и   . Видях една сватба там и ми се стори отвратително, голямо разочарование. Целият ни ден беше пропилян, а накрая нищо, само скапано настроение.
Остана само един вариант, който не обмислихме, защото изобщо не знаехме дали съществува. Ресторант, който е работил преди 5-6 години, но нямаше никаква информация никъде в и-нет, освен един телефонен номер. Естествено или трябваше да се обадим и да проверим варианта, или трябваше да избираме друга датата. Но на мен втората възможност изобщо не ми се понрави. Затова звъннахме. Оказа се, че ресторантът работи само лятото, а през зимата управителите държат друг и са в него. Жената ни каза, че можем да отидем и веднага да говорим и да ни обясни условията. Аз естествено само това чаках. Запалихме пак колата, беше сигурно 21:00 часа, но знам, че си заслужаваше. Много ми хареса и отношението на жената, и снимките, които ни показа, и менюто, и това, че те ще украсят ресторанта така, както искаме и няма да имаме нужда от агенция. Казахме й, че ще си помислим, но... в момента, в който излязохме от мястото на срещата се погледнахме и...беше ясно - той ще е- "Байкал". А дори не го бяхме виждали на живо. На другия ден го капарирахме...

[Allicia]

След като запазихме ресторанта, веднага отидохме до ритуалната зала, но там не ни дадоха да се запишем, защото беше неделя по никое време и затова го оставихме за понеделник, но поне видяхме в голямата тетрадка, че няма никой на нашата дата и от нас си зависи всичко. Затова на следващия ден рано- рано (понеже бяхме пуснали отпуски и двамата) още в 07:30 бяхме там и само чакахме да отворят, за да не ни изпревари случайно някой   .
Църквата още в неделя си я капарирахме и нея - "Св. Иван Рилски". Та поне направихме така, че с ресторанта да са на 5 мин. Само дето църквата ще е в 15:30, а изнесения ритуал в ресторанта в 18:00. Дано на гостите не им се стори много дълга дупката, но нали все пак трябваше да отделим време за фотосесия.
А и тъкмо ще се запознаят и поопознаят роднините ни.