Сватбата на hulcy 17.08.2013

[ma6ka_]

Хулси, дано и втората сватба е толкова хубава колкото първата 
И после добре да си починеш, че имаш многоооо да разказваш 

[pandapanda]

Миличка, невероятно красива си била в Пловдив. Сигурна съм, че и вчера е било така. Чакаме те с разказ и още снимки  Прекрасна !!!

[hulcy]

Мили моииииииииииии  Толкова ми липсвахте  Все си мислех за вас и за това ,че тооолкова дълго време не успях да ви пиша... Толкова много имам за разказване - ще се превърна в Паисий Хилендарски за час и нещо 

В момента съм с мама в "предишния" ми дом Много ми е странно да го наричам така, но е факт  А милото е на път за Турция, че нещо ни липсват някои документи за гражданския брак тук. Всъщност гражданския ни брак мина, беше в Турция, но за, да сме женени и тук в България, трябват някакви документи. Уж бяхме ги приготвили, но се оказа ,че нещичко липсвало...и така. Върнахме се от Турция преди два дена, а милото пак на път за там. Аз реших да не ходя, че вече нямам сили да вървя никъде. А държавните изпити вече почукаха - на 28-ми септември е единия, а на 12 октомври другия , а аз не съм седнала да прочета и една страничка Както и да е, нека да си говорим за хубави нещаааа...  И така - сега съм с мамчето до неделяяя  И милото ще ми липсва, но като знам ,че мамчето след седмица ще си ходи в Англия..става ми едно такова никакво...

И сегааа...Започвам да разказвам А и между другото - все още нямам снимки и видео Казаха ни ,че за месец ще са готови, така ,че има още 10-12 дена...

[hulcy]

Къна

Денят в който бях най най наййй ошашавена  Не знам какво ми беше станало, но въобще не можах да си сдържам емоциите..то беше такова вълнениее...Сутринта се събудих с мисълта - днес е къната, утре сватбата, оле олееее..как ще стане, какво ще стане  Към обяд тръгнахме за село. От там брат ми ме закара до Кърджали до фризьорката. Момичето беше много готино и направи точно това ,което исках  След това към 4ч. бях готова и се върнахме на село. Но тези часове до 8 направо не минаваха.. А аз - паника, стрес. Гледам - леля и майка готвят, баба прави баница...братовчедите носят столове от ресторанта, всеки прави нещо , а аз не мога да си намеря място  Към 7 ч. дойде милото, преоблече се и пак излезе. По принцип , обичаите са - младоженецът идва със смейството си и близките си след като къната започне, например чак към 22ч. Нооо, нашите гости са от Турция и ние решихме да ги поканим по - раничко , да ги нахраним По принцип на къна ядене - пиене няма. А по по - стари обичаи младоженецът въобще не трябва да се появява на къната, но явно и този обичай е вече модернизиран  Тааа, продължаваммм.. Гостите започнаха да идват, но преди това гледам аз едни облациии, вятър...ха да завали...и взех, че още повече се притесних. По това време таткото на милото ми звъни - "Дъще, ние тръгнахме от Пловдив, но тук в Асеновград вали гърми, буря...как в там? какво ще правим?" И аз направо...  Но нямаше какво да се прави. И така още някои братовчеди ми звъняха и ме питаха как е времето на село, че навсякъде вали гърми...Но изкарахме голям късмет - при нас не заваля  Гостите започнаха да идват. Посрещнахме ги, почерпихме ги. По това време дойде момчето за вдиеото. Той иска да ме снима, а все някой ме вика от нашите - Х. ела тук, Х. ела посрещни гостите, Х. сега какво да правим, Х. това как да го направим...и по едно време вече бях  Но се справихме с всичко Къната я омеси една моя близка, сложихме отгоре свещичките и я оставихме да поизчака малко. Всички излезнахме към мегдана на селото - оркестърът беше дошъл още в 18ч. И започнаха хората, танците... И хората от селото ни зяпат - булката непозната, младоженецът непознат , какво ли си викат хората - кои ли са тия, защо ли си правят къната тук аз много много на село не ходя и хората там не ме познават  И такаа... дойде време да се преобличамм..Тръгнахме с женската част към вкъщи (у леля - бяхме там за къната). Сложих си традиционните дрешки за къна Дадохме на момичетата по една свещичка, и по една лентичка с цветче , за да си вържат по ръцете. По традиция, те трябва да обикалят и танцуват около мен по време на слагането на къната. И такааа, излезнахме от вкъщи и тръгнахме към мегдана, където ни чакаха другите гости и младоженецът, които през това време продължаваха танците. И като вървяхме към мегдана нещо ми трепна...Почувствах се много странно и в този момент една моя братовчедка ме прегърна много силно и аз започнах със сълзите още от там. И всички - " аааа не, още не, недеййй...после ще си поплачеш, не сега..". Но, това не става по поръчка - какво да правя  Седнах аз на едно столче. Оркестърът пусна обичайната песен за къна - която още повече ме разчувства. В песента се пее - "не давайте едничката на мама на далечни места, не ги разделяйте, грижете се за нея добре..." и т.н. Аз си седях забулена с червен тюл, а момичетата танцуваха около мен със запалени свещи. По едно време погледнаха под булото, видяха, че аз едно хубавичко си поплаках и извикаха майката на милото. Тя милата дойде, и тя разчувствена...Отворих си дланта - първо сложи златна паричка и после малко парченце от къната, и така - и на другата ръка. Сложи и двете сатенени розички, които да държат къната. И после дойде младоженецът, който ме вдигна на ръце и символично ме отведе на няколко крачки. И последваха аплодисменти и радостни викове. И така - това беше символ на това, че вече младоженецът ме е взел После се върнахме към "дансинга" и продължихме с танците. Естествено, мама цяяяяла вечер беше с насълзени очи - последните 2-3 дена преди къната всички бяхме доста сантиментални вкъщи... И така, къната свърши към 12ч. полунощ - всички много се забавляваха. А най - странното е ,че хем си поплакахме, хем се забавлявахме  Към 1ч в полунощ тръгнахме за Пловдив...А аз през цялото време си мислех - след няколко часа ще започне нашата приказка... 

[pandapanda]

hulcy, благодаря ти, че така прочувствено го разказа 

сега чакаме сватбитеееее 

[hulcy]

Сватба в Пловдив

След къната се прирахме доста късно в Пловдив. И разбира се аз още няколко часа не успях да заспя от вълнение. Към 5ч. сутринта съм затворила очи и към 8ч. се събудих   В 10ч. трябваше да съм на фризьор. Събуждам се аз и мама веднага се втурна да ми приготви закуска. Направих си едно кафе. Ноооо... Отпийнах една глътка и хооп, гади ми се... Майка приготвяше принцеси - от миризмата, хоооп - хайде пак ми се гади. Наште взеха нещо да се притесняват , и аз така. Наистина не се чувствах добре...Както и да е , полежах малко и се пооправих , но факт беше ,че не бях във форма   Тръгнахме с мама и татко за центъра - там ми беше фризьорът. Първо татко остави мен, после мама. Като видях фризьора си - Коцето, усмихнат и пълен с положителна енергия, за секунди се пооправих Тооолкова съм му благодарна - този човек има златни ръце. Направи точно това, което исках. Само накрая , като дойде ред да ми слага воала спорихме доста Той беше решен ,че воалът трябва да е над кока. А аз - под кока. Не исках да ми се скрива красивия кок, какво да правя   А той - настоява ли настоява... Но и аз - инат   Накрая стана моето   Коцето беше очарован от воала - сложихме дългия, който беше за фотосесията. Бях готова в 11ч., а гримът ми беше чак в 12ч. Поседнахме си малко, но мен разбира се не ме свърта и тръгнах към грима, който беше на разстояние 30 секунди пеша Отивам аз, с воала в ръка, и гледам - салонът е заключен. Почаках 1-2 минутки и Слави дойдее   Той е другият магьосник , който ме накара да се чувствам буквално като принцеса. УНИКАЛЕН СЛАДУР Започна да ме гримира - бях му показала еда снимка, горе долу какво искам, а той "браво, много добър избор, но аз ще ти направя по - хубав грим " Седнах аз на столчето с гръб към огледалото - той така ми каза. Първо се притесних леко, защото щях да се видя чак накрая, но се оставих в ръцете му. Бях много впечатлена, защото за първи път ми правиха професионален грим. Все едно аз платното, а той - художникът. По едно време татко и мама дойдоха - донесоха ми роклята с всичките джиджафки. Бяхме се разбрали да се облека в салона и от там направо на фотосесия. Фотографът и видеото дойдоха. И всички влизат и ме гледат с удивление и една широка усмивка. И аз направо ще се пръсна от любопитствооо   И накрая Слави като ми каза "Готова си, можеш да се видиш", погледнах към огледалото и направо се зазяпах   Не можах да се позная   Толкова много се харесаххххх   Целият акцент беше върху очите - точно и това исках... От там отидохме в една стая да ме облекат. Мама сама не успя и извикахме и татко   и така, двамата ме облякоха... и като слизах по стълбите гледам на вратата милотоооо   и той ме посрещна с една голяяяяма усмивка и учудване От тамм започна фотосесията.... Просто нямам търпение да ги видя снимките, защото в продължение на 2-3 часа се снимахме без да бързаме, както искаме, където искаме...   А най - много ни впечатлиха група японци - туристи, които бяха в Стария град по време на нашата фотосесия. Бяха около 40 души поне и като ни видяха всички взеха да ни снимат, да ни поздравяват и да ни се възхищават. Нашият фотограф им каза как да позират и те изпълняваха до един Размениха си е-мейли и телефони и все повтаряха ,че искат снимките Големи сладури бяха После отидохме на центъра, снимахме се пред МакДоналдс - мястото, където се видяхме за първи път преди 5 години и половина   От там на гребната база и после ние с фотографа дойдохме у нас, а милото с видоопретора тръгна към тях. Прибрах се вкъщи и доста гости бяха вече дошли. Няправихме снимки и с тях и сама. И към 17.30ч. мъжката част пристигна с клаксони и тъпани. И тогава при мен вълнението беше на максссс Направиха обичаите - там парички, тук парички...докато стигнат до булката След това брат ми ме отведе долу до входа, там да ме предаде на милото. Този момент беше много труден. След като барт ми ме предаде погледнах към нашите, всички с просълзени очи...погледнах към брат ми - и той така...после естествено и аз..а милото все ме поглежда умилено, и ми прави знаци да не плача. после ме врътна към другата страна - да не гледам нашите как се поплакват, а да гледам към неговите хора, които се радват, че са си взели булката От там в колата и към ресторантааа...

[hulcy]

.... като стигнахме до ресторанта фотографът искаше да ни снима и пред панаира - вече заедно с кумовете, с брат ми, със сестричката на милото мисля, че се получиха много готини снимки, пак казвам - нямам никакво търпение вече!! След снимките се запътихме към ресторанта. Първо влзенаха кумовете с младоженеца с песента http://www.youtube.com/watch?v=kTZ2NXtD-AU После аз с татко, с марша на Менделсон  Беше тооолкова вълнуващооо... Само стана един малък гаф - тамън като влезнахме с татко, преполовихме пътя до дансинга и хоп моята рокля се закачи за тока  дърпам дърпам, тц - не става..ами сега..  и в същото време се усмихвам, хората ни ръкопляскат фотото видото срещу мен, общо взето - трагикомедия по едно време, една женичка от пресонала на ресторанта изскочи пред мен и ми помогна  и така, стигнахме най - накрая до младоженеца, после си направихме обичаите вторият ни гаф - забравили сме да разчупим питката  ех, после си я разчупихме де - и по - голямото парче остана в мен  първият ни танц беше тази песен - http://www.youtube.com/watch?v=VSZO7lHieHY  на турски е, от любим изпълнител и е много чувствена, в припева се пее - "остани завинаги до мен, моля се на Господ всяка нощ само ти да си до мен...". След сватбата някои от нашите приятели си признаха ,че са се просълзили по време на пръвия ни танц  И така..сватбата започна и всичко беше като ПРИКАЗКА.. През цялата вечер максимум да съм седнала за 20 минути най - много, и то беше по време на представлението на танцьорките. Нито съм яла ,нито бях гладна  Пих само вода и то мнооого вода С ориенталските танци се получи много готино - формация "Пловдивь" бяха страхотни, момичетата много стилни и елегантни. После танца на кумовете беше много весел. Всичките ни гости бяха очаровани от сватбата. Следващия ден толкова много хора ни позвъниха да ни благодарят  което още повече ни зарадва  Ресторантът и управителката, за която тооолкова много се притеснявах, просто надминаха очакванията ни. Както и музиката, фотото, видеото...Няма едно нещо , за което да съжалявам 

[hulcy]

hulcy, благодаря ти, че така прочувствено го разказа 

сега чакаме сватбитеееее 

много се радвам миличка , че като гледам колко подробно съм писала се замислям дали не се получи малко  отегчително  но май май, това е заради голямата пауза  продължавам с разказите ...

[elistoilova]

Твоят разказ ми е приказката за лека нощ 
Сигурна съм, че ще сънувам приказно красиви принцеси 

[mariola85]

страхотнооо , много се радвам че се върна най-накрая да раскажеш страхотно звучи сватба номер  и къната, чакаме и сватба номер 

[hulcy]

Благодаря ви момичета, много сте ми сладкиии  Утре ще продължа с разказа, че клюмнях в момента, много ми се спи  До утрееее 

[beberona]

оооооооооооо мила, страхотен разказ, страхотна сватба, ти си просто..... страхотна! чакам с нетърпение да продалжиш с разказа. всеки ден надничах да вида дали вече нямаме разказа ти Желая си от сърце да се обичате и подкрепяте винаги, до края на живота ви 

[svekarva]

О, добре си се заврнала! *INLOVE*Аз снощи нямах сърце да прочета толкова вълнуващи неща, та едва днес, малко преди седмичното пране, седнах....И сега не ми се пере , направо ми се реве , че моминството на всяка една от нас свършва така бързо. Прекрасни и несравними са трепетите на голямата любов, на радостта от подготовката за сватба. След това светът е различен, за да стане непознаваем след раждането на децата. Ама това са все хубави неща, просто животът си тече. Да взема все пак да попитам, това сутрешно гадене и умора дали няма да те отправят към едни други теми във форума?

[ratatui]

Мила, разказът ти е страхотен! Всичко е било невероятно!
Нямам търпение да разкажеш и за турската сватба.

[hulcy]

Аууу, душички златни  Благодаря ви много, много и то многооо Свеки, няма бебче все още, но много бих искала  Сигурно малко ще поотложим заради моите държавни изпити, но не искам много да се протака във времето. По план си даваме максимум година - макар, че това все пак е Божа работа Аххх..  и така

Сега малко да поразкажа за сватбата в Турция и медената седмичка (там не е толкова интересно, но все пак  ) и послеее нямам търпение да надникна в темичките на любимите ми булки, които ги пропуснах през тази дъъълга пауза...