не съм се омъжила,за да го променям

[whynot]

Здравейте ,знам че е малко глупаво да търся отговор на толкова лични въпроси по такива места,но вече съм наистина много отчаяна,а и нямам човек до мен , на кого да си кажа всичко ,което ме мъчи . Та проблема е следния-всичко започна много отдавна ,още преди около 7 години. Тогва бях на около 16 и както всички момичета си имах приятел.  Бяхме заедно около месец ,след което аз реших ,че това е много време и го зарязар,понеже се страхувах да не стане нещо по-сериозно. Но той не престана да ме търси и да иска да бъде с мен ,въпреки ужасното ми държание той все така ме обичаше и искаше да сме заедно. След време пак се събрахме,като историята се повтаряше и повтаряше-аз го зарязвах за известно време,той продължаваше да ме търси и да ме моли ,после пак заедно и всичко отново и отново. В крайна сметка осъзнах ,че няма от какво да ме е страх и че това е човека за мен,няма да има друг ,който да ме обича повече и да ме накара да се чуствам по-щастлива. Така след около година непрекъснато заедно се оказа ,че съм бременна и решихме да си запазим детето и да се оженим.  Въпреки нежеланието на моите роднини и като цяло на семейството ми ,въпреки всички предупреждения и опити да ми отворят очите,аз се омъжих за него.  Женени сме от по-малко от година ,а ситуацията вече не се търпи. Той толкова се промени,че аз имам чуството ,че никога не съм го познавала този човек,няма нищо общо с държанието му преди и след брака. Сега съм просто никоя за него ,все едно съм си свършила задължението(родила съм му дете) и вече съм абсолютно безполезна. Мнението ми е без никакво значение,мога да си говоря с часове и просто бивам игнорирана,абсолютно всички въпроси се обсъждат с родителите му ,а аз бивам просто известявана(от време на време) за решенията,които „ние „ сме взели. Все родителите му са по-важни,на тях всичко им е простено,те са по-добри (в сравнение с моите и мен) ,аз съм простата и глупавата  и като цяло вече имам чуството , че с всеки изминал ден започвам все повече да го мразя,да се отвращавам от него и начина по който говори,начина по който се държи,дори по начина по който яде или прави елементарни неща-всичко ме дразни ,не мога да дишам  когато е в стаята. Поисках да се разделим ,но той не е съгласен,не иска да ми даде развод . Семейството ме съветва да си остана с него,да обсъдим нещата ,да му кажа какво мисля ,да се опитам да го променя и т.н. Но как да говоря с някой толкова горделив и самовлюбен,той просто не ме слуша,всичко което искам да кажа и съм написала и тук ,съм му го казвала,за него са просто мои измислици и „глупости“ . Не виждам и смисъл да го променям „ да си го върна какъвто си е бил“ ,аз когато се подписвах ,че съм съгласна да се омъжа за него ,се съгласих да съм с човека,който познавах ,който той беше тогава,а не съм се съгласявала да бъда с някой съвсем друг или да бъда с някой за да го променям.НЕ ИСКАМ да го променям ,не виждам смисъла, а и не вярвам ,че той ще се поправи и ще започне да се държи като преди. Нищо хубаво не сме преживяли откакто сме женени,дори сватба няма да правим ,защото на майка му и баща му така им е удобно,тъй като „нямат средства да се отсрамят“ ,дори пръстени нямам поради причината ,че баща му трябваше да „ни подари“ ,но все нещо се проваля с поръчката и не може вече ние да си купим защото „баща му ще се обиди“ …просто всичко е съобразено с неговите родители,но когато аз или моите родители изпаднем в ситуация,в която той и неговите са били вече-за нас няма оправдание и прошка….моля ви ако някой има някаква представа как мога да постъпя-отворена съм към всички мнения и съвети….благодаря

[emmmmmy]

както си го описала, мен ми идва да ти кажа съвсем честно, само едно нещо- Бягай докато си млада! Бягай и не се обръщай назад. Коалицията която е сформирана срещу теб ще става по-силна, а не по-слаба. а млада жена да живее с мъж, който вече почва да я дразни като говори, не си е работа. всеки има право на нов шанс и нормален интимен живот.

[Vivi20]

Съгласна съм с Еми за съжаление. В една връзка трябва да има взаимно уважение, разбиране и комуникация. Ако тези неща липсват и ти си се опитвала да водиш разговори без резултат е ясно, че оттук нататък за теб ще е само мъчение да се съобразяваш с този мъж и родителите му. Не бъди сянка, не сламяй духа си, направи това което ти казва сърцето, а не това което ти казват околните. Бъди по-смела и решителна, за може ти да си по-спокойна и да дишаш свободно!

[ratatui]

И аз ще ти дам същия съвет както Еми и Виви, взимай си детето и се махай от там по най-бързия начин. Ще намериш истинското си щастие другаде, не си проваляй живота за някой, който не заслужава!

[whynot]

Първо да Ви благодаря за отделеното време…..явно мненията съвпадат и не си въобразявам ,че това е единствения изход от ситуацията….до сега да съм го напуснала 1000 пъти,само че ме е страх за детето ….то все още нищо не разбира,едва на 7 месеца е ….аз ще преживея един несполучлив брак,но не мога да твърдя същото за него-дали той ще понесе тази ситуация….винаги съм вярвала ,че едно дете се нуждае от двама родители ,но сега не мога да си представя цял живот да търпя това отношение,дори и заради детето….понякога си мисля ,че постъпвам много егоистично  и  съжалявам ,че дори съм си го помислила,но в други моменти си мисля ,че дори и да останем заедно какво възпитание мога да очаквам да има едно дете,чието родители постоянно се карат,какво отношение мога да очаквам да има той към бъдещите си приятелки ,дали това което вижда в баща си като държание към мен,няма да му се стори като нормално отношение на мъж към жена и съответно да го прилага върху своята бъдеща жена ? Всичко изглежда толкова сложно ,а колкото повече се бавя с решението си ,толкова по-зле става ….

[mariola85]

аз не съм съгласна че раздялата е единствения вариянт, той е просто най лесния. Аз пък имам много примери където млади двойки са имали много проблеми в началото, даже една приятелка преди няколко години беше в подобна ситуация след раждане на първото дете, той я караше да работи след 2 месеца раждане обиждаше я караха се ужасно много, но стисна зъби и лека полека се оправиха нещата и сега си имат и второ детенце и са много щастливи ! майка ми и баща ми са били в същото положение в началото, дядо ми е обиждал майка ми ( бременна в 7 месец) че яде като свиня, и гое карал баща ми да я зареже но тя не се е отказала и типично по женски си е завртяла нещата в нейна полза. Щом твоя човек е бил различен преди брака, този човек с усилия може и да можеш да си го върнеш, не казвам че при всеки се получава но като гледам нашите колко са влюбени и щастливи след 30 години брак мисля че старанието си заслужава, за това сте заедно в добро и зло ! Успех и искам да ти пожелая да не се предаваш лесно!

[tsve4e]

Ситуацията ти е много объркана, но и аз мога само да ти кажа Спасявай се от там. Млада си, не пропилявай живота си с неправилния човек. Това са време и нерви, които никой няма да ти върне. Ти си млада и ще се справиш. Взимай се в ръце и хич не се чуди.

[tsve4e]

whynot, а замисляла ли си се че детето ще порасне и няма да е винаги до теб. И тогава на теб какво ще ти остане, когато то тръгне по своя си път и ти звъни веднъж в седмицата да те чуе как си. Тогава ще сте само ти и съпругът ти и ако продължавате да живеете в този малък ад и тогава, как ще се чувстваш и дали някой ще го оцени. Едва ли ние сме хората, които да ти дават такива съвети или каквито и да било съвети, защото не живеем твоя живот и не изпитваме твоята болка, но като дете на разведени родители ти казвам, че и за секунда не съм упреквала родителите си че не са заедно. Дори си мисля, че липсата на любов в едно семейство травмира едно дете, повече отколкото липсата на един родител. И все пак, въпреки че не съм от хората които вярват че човек може коренно да се промени, преди да направиш каквото и да било хубаво си помисли, дали е това което наистина искаш.

[fiibi_bg]

За мен е несериозно за такъв личен и сериозен проблем да се иска мнение във форум.Най-малкото не те познаваме,незнаем гледната точка на съпруга ти и в края на краищата ние ,потребителите тук какви се явяваме?Четем някаква история и като психотерапевти даваме акъл.За мен е супер несериозен този пост,че и в отделна тема?????

[whynot]

Знам, че е най-лесно да избягам. По принцип не съм от този тип хора и това ще е против принципите ми....честно казано не мога да повярвам, че мъжът ми така се е променил, просто всичко ми излгежда като някакъв кошмар, от който не мога да се събудя, за това и все още не съм си тръгнала, все пак надеждата, че всичко ще се оправи умира последна....но също знам и че децата усещат всичко. Знам,че липсата на любов между нас ще остави следа и върху сина ни и по някакъв начин това ще го травмира и в крайна сметка може да се окаже, че не си заслужава да търпя целия този ад. Освен това, както каза tsve4e, детето ще порасне и когато дойде време да поеме по собствения си път,не знам дали ще има смисъл да започвам всичко отначало,тъй като голяма част от живота ми и най-хубавите ми години ще са изминали в сълзи и унижение....

[whynot]

идеята ми не е да искам вие да решите проблема ми fiibi_bg . Писала съм в този форум,тъй като наистина няма на кой да си излея душата, а и освен това четейки мненията на различни хора, може да видя нещата под друг ъгъл, да видя нещо, което иначе пропускам. Смятам, че това би било от най-голяма полза за мен

[магито]

Без да се заяждам имам чисто технически въпрос.Казваш че всичко е започнало преди 7г, после пишеш че една година сте били ту заедно ту отделно, накрая сте се събрали и ти си забременяла.КОга си забременяла?Живяхте ли заедно преди да се ожените?На колко години си?

[moshi]

 Whynot, здравей! Сега ще ти разкажа моята история (накратко). През 2008 срещнах човек, който боготворях и бях повече от убедена, че е мъжа на живота ми. През 2011 се омъжих за него и бях най-щастливата жена на света. След около година започнахме да се отдалачеваме един от друг и да си намираме недостатъци.
Преди сватбата ходехме на гости и на купони поне 3 пъти в седмицата. Знаеш как е- танци, алкохол, веселба. Съпругът ми обича да си пийва, но когато това стана системно започна да се превръща в проблем за мен. Беше проблем защото отиваме някъде, той си пийва, след което заспива и няма будене до сутринта, т.е. след като заспи не мога да разчитам на него. И когато решавах да повдигна темата за алкохола, той се оправдаваше с това, че купона е супер и няма как да не си пийне, след което обещаваше, че това няма да се повтори. След многократно четене на конско той каза, че няма да пие вече.
Не, проблемите не свършиха до тук. Толкова се отдалечихме с времето, че спяхме в различни стаи. Той сядаше вечер на компютъра и започваше да играе някакви игри. Аз, след като измия чиниите отивах в спалнята и започвах да си плача, страдах си тихичко с надеждата, че нещата ще се оправят. Ходихме на почивка в БГ с надеждатада се сближим отново, но пак не се получи.Шест месеца ходих като болна, защото не исках да затормозявам моите и неговите родители с нашите проблеми. Накрая се обадих на моите родители и им разказах всичко.Казах им, че ако наистина нещата не се оправят се развеждам. Казах и на него. За съжаление отношението към мен не се промени и той продължи да ме пренебрегва. Три пъти му казвах, че трябва да опитаме отново, и трите пъти казваше "ОК" и пак вечер си лягаше в другата стая. Когато се стигна до момента, в който не можех да понасям да седя в една стая с него взех окончателното си решение за развод. Ужасно съм благодарна на родителите си за подкрепата, която ми оказаха. Живея в чужбина и най-тягостното нещо е, че приятелите ни заеха неговата страна и никой не говори с мен, дори кумовете ни, защото реших да не занимавам хората с проблемите ни и не казах за скандалите, които сме имали и за многобройните му вечери с консумация на алкохол до припадък. И така приключи брака ни, който продължи около година и 10 месеца.
Аз нямам деца. Понякога е по-добре родителите да са разделени и щастливи, отколкото да са заедно и нещастни от караници и скандали.
Ти сама прецени дали има нещо за спасяване от този брак, премисли нещата отново.Успех!!!

[whynot]

Без да се заяждам имам чисто технически въпрос.Казваш че всичко е започнало преди 7г, после пишеш че една година сте били ту заедно ту отделно, накрая сте се събрали и ти си забременяла.КОга си забременяла?Живяхте ли заедно преди да се ожените?На колко години си?

от 16-годишна имам нещо общо с него,когато бях на 20 се събрахме за пореден път и от тогава не сме се разделяли,на 22 се оженихме,сега съм на 23

[магито]

Ясно, не съм те разбрала.

Много малко сте живели заедно, много бързо е станало бебето.Спасявай се, мисли за себе си и детето си.