Седмица на абитуриентите и славянската писменост

[svekarva]

Всички сте много хубави  
И аз ще ви се кача   черно- бяла. То излиза, че рядко някой се харесва.... Аз се бях подула от рев по няколко причини. Моделът на роклята беше с широк колан, до под бюста. Ама роклята ми се шиеше в Пловдив и пролетната ваканция не успяха да ми направят проба. Като се облякох, видях, че коланът стига до средата на бюста ми и щях да умра. Хубаво, че имах още една нова рокля, предвидена за вечеря на класа в къмпинг Каваците. Обувките ми, също правени по поръчка в Пловдив, бяха ужасни и ми хлопаха. За гримове и прически изобщо и не исках да чуя, действах сама. Първият ми рев беше, че майка ми цъфна в Бургас точно в часа, когато официално се прощавахме с учителите, а мен трябваше и да ме наградят за отличен успех. Но вместо това аз трябваше да чакам на гарата влака, закъсняващ повече от час. Липсва ми този тържествен момент, четири години си мечтаех за него . После дойде разочарованието с роклята, а след това пък се ядосах, че майка ми не се беше сетила да измисли подарък за четирите ми най- близки приятелки. С тези момичета пет години бяхме заедно и през деня и през нощта в пансиона, те ми бяха повече от сестри.
Хехе, ама не ревах само аз, само бях първата. Едната приятелка се остави на майка си и тя я замъкна на фризьор и козметик. Бяха и оскубали веждите като на фльорца, пък прическата и беше на букли /ужас/, като на селска булка. Другата приятелка рева, че нямала никакво златно бижу /бяха от бедно семейство, а сестра и беше родила преди месец и всички пари явно са били в тази посока/. Третата приятелка си лепна една ютия, докато си гладеше роклята и рева безутешно почти час. Значи ние четирите, ревящи едновремено или последователно, четирите ни майки, изнервени от ситуацията, момичетата от пансиона от по- долните класове, които ни съчувстваха и идваха да гледат какво става, направо бяхме един кокошарник, пълен с крякащи кокошки. Ама като се наревахме, взе, че ни мина и тръгнахме към сборния пункт, от където трябваше да ни возят с рейсове до Спортната палата. Всички абитуриенти празнувахме там, в един и същи ден. Такава беше модата. Няма вечеря, няма класове - седиш на пейките и ако решиш- танцуваш. Ако не- седиш и блееш. Най- интересно беше на сборния пункт.   Там се оказа, че пет от момичетата бяха с рокли от един и същи плат. Като ден днешен го помня - светло лилав, на нежни райенца. Доставили един топ за Бургас и понеже нашите бяха все връзкарки, си купили точно от него. Естествено, че сега беше техен ред да реват. В Спортната палата ни нападнаха абитуриентите на Морското училище, защото ние имахме само едно момче в класа. Ей, много хубави момчета, ама когато са с униформи. С костюми си бяха обикновени пубери и за нищо не ставаха. После посрещахме изгрева целия випуск на плажа. Имахме петима преподаватели от ГДР, които трябваше да се върнат там след бала. Поплакахме си с тях, без да знаем за какво точно. Та общо взето, 24-ти и абитурентския бал го свързвам предимно с рев . Не ми е хубав спомен, нямах и гадже, пък и предстоеше кандидатстване. Като тегля чертата, от гимназията си спомням много учене, влага, бургаски вятър и едно стягане в корема от непрекъснато притеснение, как да се справиш в изключително конкурентна среда на 350 км. от дома.

[m0onlight]

Хехе май никой не искал да ходи на бала си или не се е харесвал
Свекърва пак ни би по точки с тоя разказ
Ох, в цялата суматоха и изчитане на всичко съм пропуснала лошата новина за Роси Това е ужасно и искрено ти съчувствам! Хубавата новина е, че ти си жива и здрава и че нямаш емоционална травма от случката. Наистина ма*ната й на колата - това са просто вещи! Днес са тези, утре други. Ходи ли да запалиш свещичка в някоя църква?
Инлов, дай някоя по-хубава снимка на Бургас Тук прилича на мрачен град, а той е прекрасен!

[emmmmmy]

 Роси, дано е било за добро в крайна сметка това което се е случило!
Свекърва, пада им се на връзкарките. При нас нямаше връзкарки ама имаше богаташки дъщерички, които естествено от превземки се бяха издокарали със супер смотани тоалети, които някой ги е убедил да си купят, само заради цената.
панда ме подсети. от абсолвентския бал имам снимки. там пък бях в цикламено- от чантата до роклята. Сега хич не са модни точно такива неща. ама нейсе, да видите. тук сме с една колежка в заведението вече.

[fiibi_bg]

Привет,

Няма начин да не се включа ,ама снимка няма май да кача ,че бях с ужасна рокля.И то по инициатива на майка ми.По мое време модно беше да се шие роклята и майка ми /пък що  е решавала тя нямам идея/ рещи ,че ще съм в нежно розово ,с много късо рокле,с едни ръкави на воланчета ,абе чудо.Единственото хубаво беше ,че се различавах от масата лелчести съученички ,облечени в черно и със супер тежък грим.Аз много бързах да завърша ,защото си се бях устремила напред и бала за мен беше събитие,което трябваше да мине ,за да дойдат следващите по хубави събития.Чакаше ме кандидат студентски изпит,пътувания към вълшебната тогава за мен София и евентуален студентски живот,така че предизвикателствата предстояха:)

[InLove_Girl]

Веднага уреждам снимките 

И нещо интересно...Общината създаде фестивал "Включи града" и това беше част от него...3D Mapping върху сградата на общината



И готин театър 

П.П. Аз обичам Бургас по залез, когато вали и е облачно 

Ем, страхотен бедър 

[emmmmmy]

мерси лов
И аз обичам морето зимата, есента и по време на дъжд! Не знам защо, сигур защото така ги няма дебилите  там, наблъскани по плажа като сардини !

[m0onlight]

Еми, какво става с вас? Как мина визитацията при лекаря? На добре ли вървят нещата? Ама верно страшен бедър
Инлов, страхотни снимки Аз обичам да гледам морето рано сутрин или при залез Надявам се скоро да мога да му се наслаждавам и от нашата тераса ...

[punk_girl123]

Много хубава темичка сте подхванали. Аз имам снимки някъде...ама къде е диска един господ знае. Но като цяло аз много се харесах. Видях роклята си в първото списание, което разгледах и даже на съм обикаляла по магазините. Ушиха ми я много добре. На повечето снимки изглеждах като фотомодел от корица на списание. Тъпото беше, че и моя клас като на Муунчето решиха да нямаме бал. Съответно не можах да се фръцна с хубавото си рокле. Естествено това решение дойде от комплексираните ми съученички, които не искаха да дават пари за рокли, щото и без това ще изглеждат зле в тях. А и тогава имах едно гадже...от него само лошо съм видяла. И за това не ми е много любим спомен, но пък по снимките не си личи.
На абсолвенткия пък си изкарах супер. Имах един колега, с който много се уважавахме и си направихме супер купон. Роклята ми беше съвсем нормална ежедневна рокля! Лошото е , че на прибиране се опитаха да ме изнасилят. И до ден днешен си имам белег на крачето, за да ми напомня. Поне опита не беше успешен!
Роси....знам какво е да катастрофираш. Радвам се, че е само ламарина. И аз като ме бутнаха се радвах, че само с ламарина съм се отарвала. Но пък и моята кола е в движение! Дано бързо ти мине стреса.

[ratatui]

Здравейте и от мен!
Виждам, че говорите за бални рокли и аз бих ви показала моята, на незнам как да я намаля снимката толкова много, за да я побера тук.
Не мога и да не споделя с вас, че днес нашите кумуве станаха родители, около 10 се роди дъщеричката им. Никога не бях виждала толкова мъничко бебе, едно ревящо вързопче.

[Росита]

Муунче, аз още като свърши всичко и ръцете ми все още бяха на волана или поне там каквото беше останало от него, се опипах и като разбрах, че съм жива и цяла, се усмихнах, измъкнах се през другата врата и благодарих на Бог, че ме е опазил жива. Поогледах колата, теглих ѝ една българска, запалих си цигара и се обадих на моите хора да идват да ме прибират. 
Разбира се и на църква след това отидох, за да си запаля свещ и отново да благодаря. Всички около мен са единодушни, че съм невероятна късметлийка и че определено има сила, която ме пази. И да, съгласна съм с тях.
Аз имам и много силно развит инстинкт за самосъхранение, както и факта, че никога не шофирам без предпазен колан, ето това са нещата които са ме опазили. Освен това така съм програмирана, че да запазвам самообладание при каквито и да е тежки ситуации, рядко рухвам емоционално. Та така в общи линии. Нищо страшно няма, аз съм добре, даже вече обмислям покупката на друга, по-хубава, по-тежка и по-голяма кола. Набелязала съм си няколко джипки с ролбари, сега остава само спонсор да намеря. Хайде стига за мен съм писала.

Рататуй, честито на кумовете ви, да им е живо и здраво детенцето!

Сега отивам да сготвя вечерята, че мъжовете имат нужда от храна. 

[svekarva]

Да ви кажа и аз имах притеснения и то точно в събота. Видях отметка във Фб на малкия, че Клио е момичето , което ще му липсва цял живот. Писано на английски, а той пише предимно на български. Викам си, той няма такова гадже и веднага ми светна, че става въпрос за колата му. Пусто като сме с 8 часа разлика, не върви да му звъня, че да питам. Издебнах го и го излових на разпит. Съмнението ми се потвърди- колата, купена преди година /май по едно и също време беше с Росита/, отива за резервни части. На кръстовище, със скорост 10 мили в час, набил спирачки и повдигнал стоящата пред него кола. Ако колата беше тук, щеше да кара още 10 години след ремонт, но там не става някой да я стегне. Днес вече има нова, същата марка. Твърди, че е в по- добро състояние от старата. И аз обходих църквите, че даже и ходих на една циганка в махалата да му лее куршум за уплах. Да няма мира човек.....Но слава Богу и той и хората от другата кола са живи и здрави. Застраховката му поема щетите на чуждата кола, пък той се разделя с  част от спестяванията си за покупката на нова. И само като се замисля, колко крехък е човешкият живот, направо ми застава бучка на гърлото....

[Росита]

Свекърва, моя майстор като дойде да ме прибира погледна колата и каза, че принципно може да се ремонтира, но сумата излиза почти колкото да си купя друга кола. Единодушно взехме решение, че прибирайки се в Бургас ще я метнем на моргата и каквото-такова. Коли много, купуват се.
Инцидента изобщо няма да ме откаже да карам, а куршум не съм си ляла, но моите хора ме карат да го направя. Може и да отида, то няма лошо, но ще е най-вече за тяхно успокоение.

[Мариелка]

Много хубава тема за баловете сте подхванали. Ще кача снимка по-късно. Като цяло нищо не беше така, както искам- нито рокля, нито грим и прическа и си казах, че сватбата ще е реванша
И самото преживяване не беше това, което си го представях, но пък 2 години по-рано бях дама на едно гадже и се размазах от кеф на неговия бал

[ivelka]

Добро утро, момичета
Честит празник на всички, които носят името Константин, Елена или производно на тях! Бъдете здрави и винаги закриляни от светците!


Кафе няма да слагам,че напоследък май доста злоупотребявам   И усещам, че не е добре за кръвното ми...
Роси, най-важното е, че ти си се измъкнала здрава и невредима! Много е хубаво, че не пропускаш да сложиш колан - и аз съм същата и все се карам на мъжо като забрави колан или фарове... А коли наистина има много - общо взето караме боклуците на Европа и затова поне не ни е яд като отидат за ламарини в моргата, нооо това е съвсем друга тема
Всички сте били страхотни абитуриентки - особено ме впечатли бедъра на Еми и гръбчето на Мулан  

[emmmmmy]

Добро утро!
Аз ви поздравявам с една свежа снимка. Пуснете снимки който има от абсолвентските си балове, ще ми е интересно и на мен .