Родителите?

[carlyangel]

Е,явно тук не е така  Аз на майка му й викам по име,защото не смятам,че е заслужила така ценното за мен обръщение "майко",а свекър нямам. 

[toni8301]

...хм размислих се по тази тема...
аз на моите свекъри им казвам на галено име (когато се наложи)...мисля си, че човек трябва да е много широко скроен и благороден за да може да използва обръщенията  "майко" и "татко" към други  ..аз май май не съм я докарала до там...така ревниво пазя тези обръщения за моите родители, че не ми се откъсват от сърцето да ги кажа на друг...неговите родители са прекрасни хора, много ги обичам и ценя, нали те са създали прекрасният ми съпруг..НО вътрешно не го усещам по начин, който да ме кара да ги наричам с "мамо и тате"

[angel4e]

...човек трябва да е много широко скроен и благороден

или лицемерен. Познавам момиче, което казва на свекърва си "майче", обаче така я мрази.

[nadelina88]

А знаете ли пък, че има и свекърви, които не искат да им се вика "майко". Имам една позната, която като се омъжи и се обърна към свекърва си така, а тя й направила забележка "Не искам да ми казваш майко, имаш си майка и това не съм аз!".

[V_e_S_i]

Офф, момичета и аз съм чуденка за тези обръщения Свекъра е малко особен и даже веднъж ми подхвърли, че един ден като се оженим със сина му и ще трябва да им казвам "майка" и "татко". Незнам, обаче как ще стане това......хайде, за "майко", може и да стане, но за "татко" - не знам. При мен е малко сложна ситуацията, защото баща ми почина преди 14 години и аз от тогава не съм казвала тази думичка "татко" Майка ми има втори мъж, който аз много обичам и уважавам, но когато се събраха, аз бях още малка и започнах да му викам "чичо" и до ден днешен така си остана. За това не знам как бих могла да кажа на някой друг "татко". Мислех си да говоря с него или с годеника ми, но все отлагам този въпрос, а и свекъра е един.....особен, даже всички казват, че той е "свекървата" в семейството

[nadelina88]

V_e_S_i, моя баща почина наскоро и бащата на моя приятел ме прегърна и ми каза, че съм тяхното детенце. Стана ми толкова мило и ме разчувства максимално. Не знам дали бих могла един ден да го нарека "татко", но усещането за тази татковска закрила я има от сега.
Искам да кажа, че ако уважаваш и наистина чувстваш близък твоя свекър, може би това е момента да отприщиш чувството отново, защото несъмнено всеки има нужда от него. И да го наречеш без задни мисли "татко".

[svekarva]

Да ви кажа какво чух вчера  , не може да си представите! Дъщерята на моя колежка се разбрали със сватовете да им казват "Втора майко" и "Втори татко". Самата колежка си умираше от смях, ние също, че ще е по- лесно, зетът да и казва "Двойке". Но в крайна сметка, добре е да има съгласувано обръщение, отколкото никакво, или изненадващо  .

[Monikamaria]

Докато кажа "втора майко" и ще забравя какво съм искала да кажа!  Но наистина е хубаво, че са се разбрали нещо и всички са доволни. Другото е без значение. 
Аз не мисля да наричам свекървата "майко", защото никой не може да бъде за мен това, което майка ми е. Но тя е човек, който не би се обидил и не би имал претенции. 

[V_e_S_i]

Хахахах, "втора майко" Това не го бях чувала. Звучи ми малко като B1 и B2 от "банани с пижами" Ама щом са се разбрали и всички са доволни, само "браво" мога да кажа.

А колкото до мен, определено не мисля да му казвам "татко" на свекъра и в най-скоро време ще говоря с годеника ми и ще му обясня защо. Само че, си мисля, че няма как на свекървата да казвам "майко", а на свекъра "чичо ....."  Той и без това сигурно ще се засегне, че няма да му викам татко, а пък ако не нея й казвам "майко", съвсем ще се дразни.

[gucci]

Аз на свекъра и свекървата викам по име.Свекъра искаше да им викам майко и татко,но за мен това е лицемерно.При мен просто ситуацита е такава ,че рядко ги виждам,отношенията ни са по особени и аз не ги чувствам близки ,за да кажа майко и татко.Моя мъж също по име вика на родителите ми.Важно е да има обръщение според мен.Според мен V_e_S_i казвай им така,че да се чувстваш добре ти.Според мен ще го преглътне свекъра ти обръщението което няма да е татко.

[carlyangel]

Ето точно тази дума търсех,за да опиша отношенията си със свекърва ми-странни.Нито се обичаме,нито се мразим,просто любезничим от нема и къде една с друга и това е 

[posum]

Още когато говорихме за сватбата, т. е. преди 6 месеца, свекър ми ми намекна доста твърдо, че вече не са чичо и леля.
В деня на сватбата свекърва ми заяви, че чичо Кольо не е вече чичо Кольо.
Онзи ден ми вгочиха деня, като казали на В., докато говори с тях, че е крайно време да започна да се обръщам към тях с майко и татко, а той да казва на родителите ми бабо и дядо. Родителите ми са 11 години!!!!!!!!!!!!!! по-малки от баща му .
Аз не мога да си пречупя езика. Гнусно, противно ми е. Имам си 1 майка и 1 татко, най-най-прекрасният на света. Не мога да си помисля да казвам на друг човек татко. Това обръщение се заслужва, не се дава, а те с нищо не са го заслужили. По държанието им виждам, че за тях аз съм чужда. Винаги се гледа за В, винаги той да е добре. Просто не мога да го кажа.
А В. нали е мекушав, няма нищо против, щом баща му толкова държи, к'во пък толкова .
За дъртите кумове беше така, за калесването на нашите кумове, за питите за ритуала, все угаждахме на баща му. И за това ли трябва да му правим кефа???

[lawyer]

Момичета, като чета коментарите ви тук, се чудя какво толкова има да делите със свекърите си, че толкова негативно и грозно се изказвате за тях. Може и да имате основания, но в крайна сметка всеки си има недостатъци и само факта, че са от друго поколение и са с друго мислене е достатъчен, за да не се задълбава кой какво и как го е казал. Още повече, ако не живеете заедно. В един спор винаги има две страни, но се поставям и на мястото не тези хора, ако един ден имам снаха и тя така говори за мен, ужасно е неприятно. На мен ми остават по-малко от два месеца до сватбата и все още не съм се замисляла как ще им казвам на свекърите занапред, но може и да се пречупя, защото те го заслужават. За 4 години се опознахме добре, разбираме се чудесно и въпреки различията ни по някои въпроси, се стремим да сме толерантни- ние с тях и те с нас. Вярно е, че никой не може да замести родителите ми, но пък те ме приеха в тяхното семейство от първия ден и ме накараха да се почувствам, като у дома си гледайте по-ведро на нещата от живота и дори и да не ви хареса нещо в тези хора, премълчете и не задълбавайте излишно, защото по-умния винаги отстъпва, а и ще си спестите много нерви 

[магито]

Момичета, като чета коментарите ви тук, се чудя какво толкова има да делите със свекърите си, че толкова негативно и грозно се изказвате за тях. Може и да имате основания, но в крайна сметка всеки си има недостатъци и само факта, че са от друго поколение и са с друго мислене е достатъчен, за да не се задълбава кой какво и как го е казал. Още повече, ако не живеете заедно. В един спор винаги има две страни, но се поставям и на мястото не тези хора, ако един ден имам снаха и тя така говори за мен, ужасно е неприятно. На мен ми остават по-малко от два месеца до сватбата и все още не съм се замисляла как ще им казвам на свекърите занапред, но може и да се пречупя, защото те го заслужават. За 4 години се опознахме добре, разбираме се чудесно и въпреки различията ни по някои въпроси, се стремим да сме толерантни- ние с тях и те с нас. Вярно е, че никой не може да замести родителите ми, но пък те ме приеха в тяхното семейство от първия ден и ме накараха да се почувствам, като у дома си гледайте по-ведро на нещата от живота и дори и да не ви хареса нещо в тези хора, премълчете и не задълбавайте излишно, защото по-умния винаги отстъпва, а и ще си спестите много нерви 

Принципно си права, но ние не сме на 5г, за да ни налагат мнение.Хубаво би било ако седем, и поговорим, но това не се случва навсякъде.Виждала съм семейства в който се налагат и кумове от свекър и свекърва и обръщение, е по-голямо лицемерие няма.
Ние се разбрахме и аз не бих могла да накарам моя мъж да се обръща към майка ми и баща ми с друго обръщение освен с имената им.Те никога не са били в  добри взаимоотношения и аз вече съм достатъчно голяма, за да отстоявам правата на нашето си семейство пред другото.

[posum]

Адвокат, веднага ти отговарям, че от тези хора съм видяла толкова злоба и коравосърдение към родния им син, не към мен, че и сега да се държаха с мен добре, пак не бих се пречупила. А за себе си съм чувала толкова грозни думи, така че не си ти човекът, който да ми казва колко грозно и негативно се изказвам за тях.