Предпразнична февруарска седмица 04 - 10.02.2013

[emmmmmy]

Добро утро
Ето обещаната статия в полето на шефските изпълнения:
http://b.galacreativeconsulting.com/%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B8/114-%D0%A1%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D0%B8%D0%B7%D1%83%D1%87%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%9A%D0%B0%D0%BA-%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B5-%D1%88%D0%B5%D1%84%D0%B0-%D1%81%D0%B8

Кив, ще ти отговоря  в шеговитата гама: "Нье сЪ Борим, просто Пасьем и Мучим"
Emeto, пиши как си, напоследък не си казвала дали имаш болежки или оплаквания 

[punk_girl123]

Интересна статия наистина!  Аз лично никога не съм била средно аритметично от каквото и да е било. От малка съм голям индивидуалист. По стечение на обстоятелствата не съм работила работа, при която да имам колеги около мен и за това не съм се хващала да подражавам или копирам нечие поведение. Даже когато ми се е налагало да се съобразявам с други хора, винаги съм се ядосвала на някои черти, ако не ми допадат.

[m0onlight]

Добро утро!
Как успявате да философствате сутринта без кафе? Черпя ви с едно слънчево - тук пече страхотно че да ни се отвори още повече приказката

Много интересни статии. Аз много пъти съм ви разказвала за работната атмосфера, в която работя. Отначало доста се измъчвах и тормозех, защото всички (почти) ме възприемаха като прекалено горделива и надменна (такова излъчване имам за хората, които не ме познават). А аз през това време водех вътрешна борба със себе си, защото знаех, че ако смятам да остана на тази работа, трябва по някакъв начин да се разбирам с колегите. Та моята вътрешна борба беше свързана с факта, че тук се разиграват страхотни театри и драматично-иронични сценки, в които аз отказвах да играя .. отрицанието ми стигна до такава степен, че ми повлия физически и имунитета ми отслабна, започнах да проявявам признаци на алергии (както се шегувам, че имам алергия към колежките). Доста време се тормозих и накрая осъзнах, че е безсмислено и че вредя само на себе си. Започнах да приемам колежките си такива каквито са и те започнаха да ме гледат с друго око (не, че ме харесват, пак си играят театрите, просто на мен вече не ми пречат ). Сега вече ми е много по-лесно просто да приемам нещата, които не мога да променя просто такива каквито са и се чувствам много по-спокойна и в хармония със себе си. Когато човек е в хармония със себе си, има силата да хармонизира и света около себе си Така мисля аз

[svekarva]

m0onlight , благодаря за кафето! Ако можеш, духни малко към нашата мъгла, че да пекне и тук слънце. Аз имам много работа днес и съжалявам, защото разисквате интересни неща. Не съм имала мрънкащи и недоволни колеги, но съм имала една страшно притеснена колежка. Тя така се притесняваше за всичко, че и мен държеше на нокти. "Оле, ами сега! Оле, дали ще ми се карат? Оле, дали не трябваше така..." и все от този род. Хубаво, че се пенсионира. Сегашната ми колежка вечно търси нещо, вечно нещо и липсва. Понеже и ми се пада нещо като началник /по- висока позиция е от мен, но аз съм пряко подчинена на най- главния шеф/, често ме включва в търсенето. В началото се впрягах, но сега гледам от веселата страна на нещата - покрай нея, редовно подреждам и моите неща и ги прибирам по чекмеджета.

[emetoem]

Добър ви ден и от мен, днеска малко трудно станах, ама така е като будувах до ранните часове
Много философски теми засягат, аз съм овен ако почна да философствам ....да не ви казвам какво става хихихи , после ще прочета статийките да видим има ли по-голям философ от мене 
Еми добре сме благодаря, то болежките май ще се останат докрая , аз за това почнах да свиквам с тях Иначе сме пораснали бебо вече е 1.804кг и всичко е наред. Да се похваля измислихме и име , ама за сега няма да го казвам, да не вземем да размислим
Слънчев следобед на всички, аз пак отивам на тур обиколка на болници- Тина Киркова и да решавам вече на къде ще се упътвам, че време няма.
Муунче и Свекърва благодаря за кафето

[Kiwi]

Днес е прекрасен ден в София - слънчев, топъл. Съобщиха ми една хубава новина - едно бебче се е е родило , радвам се, че Бобчето на Емето също е добре Как си върви времето, нали?

Както всичко в живота хубавото се балансира с лошото - прочетохте ли за Леда Милева? Уникална!

http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=5500211

[svekarva]

Да, лоша новина. Съвсем скоро имаше интервю с нея и за пореден път и се възхитих.
Поклон пред светлата и памет!
Аз прикачих кафе с черешка от тортата, пък забравих да спомена, че тортата е за рождения ден на моята снаха . Да ми е жива и здрава, да се обичат и разбират със сина!

[m0onlight]

Тъжно, да, но такъв е животът... Пъстър и разноцветен ...
Киви, радвам се за добрите новини, които си получила
Свекърва, да разбираме ли, че снахата е черешката на тортата, щом показваш само черешка без торта? Да ви е жива и здрава, желая им много семейна хармония и щастие

[svekarva]

Хихихи, тортата е за снахата, на вас само черешката.
Мислех, че имам някъде торта, ама като ми преинсталираха компа, нищо чудно да са затрили някои неща. Харесах една в мрежата, беше много голям размер и трябваше да си играя, та минах на въображение 

[Kiwi]

Хихихи, тортата е за снахата, на вас само черешката.
Мислех, че имам някъде торта, ама като ми преинсталираха компа, нищо чудно да са затрили някои неща. Харесах една в мрежата, беше много голям размер и трябваше да си играя, та минах на въображение  

Ех, Свекърва! Днес се изкара Габровка, бива ли за цял форум една череша. Хайде от мен една вдъхновителна страница:

http://callicious.co.uk/cupcakes

[punk_girl123]

Ех kiwi колко добре изглеждат. И как са изработили детайлите само!
Само качвате разни вкусотии, пък аз напоследък съм като печка Перник - всичко ям! Даже вчера ходихме да ядем специално сандвичи Subway, понеже само ги размятат в един сериал, който гледаме с мъжа ми!
И накрая като се кача на кантара и 

[svekarva]

Уф, засрамих се
Ето една здравословна на Йоли. Представете си, че е с цедено мляко, а блатът е от овесени ядки и ръж
с много какао.

[Kiwi]

Ех kiwi колко добре изглеждат. И как са изработили детайлите само!
..............
И накрая като се кача на кантара и 

Радвам се, че ти харесват, но като си спомня колко беше слабичка на сватбата се чудя колко пък може да е толкова  на кантара? Ти не си ни споделяла как ти понася бременността, ще разкажеш ли?

[ivelka]

Здравейте, момичета!
Ето ме и мен, оцеляла след семейната ни одисея.
Темата за позитивното мислене и последиците от него винаги ми е била любима, а и в последните дни много се замислям по нея, в предвид ситуацията, в която се намираме с татко.
"На кратко" (дано не ви отегча, но имам нужда да изразя мислите си черно на бяло):
След двете поредни лета, прекарани в щатите, се превърнах в непоправим оптимист - всичко приемах с усмивка, търсех винаги позитивите от всяка ситуация, дори и да е неприятна. Мисля, че това го попих от манталитета на американците, или по-точно на американските приятелства, които създадох там (което значи, че съм била "средно аритметично"). Вярвам, че няма човек, който да не е бил средно аритметично, какъвто и индивидуалист да е бил... Ние несъзнателно попиваме от характера, поведението, дори и жестовете на общуване от хората, които срещаме всеки ден. Това е неизбежно, когато човек прекарва повече от 3-4 месеца всеки ден с някого...
Върнах се в БГ и нещата започнаха да ми се случват скорострелно - намерих си работа, дипломирах се успешно, милото ми предложи...И така продължих да си бъда оптимист! И вярвах, че хубавите неща ми се случват точно заради това, усмихвах се на лошотиите, с които се сблъсквах...Миналата година, лятото, минах през какво ли не да помогна на баща ми да се излекува по алтернативен метод - билки, зеолитна вода, метода на Райф, ваксините на д-р Хаджиева, ММС и какво ли още не! И всеки път силно ВЯРВАХ, че тези неща ще помогнат. Така забавяхме неизбежното - премахването на засегнатия орган, без който баща ми няма да бъде пълноценен.. После дойде приземяването. Неизбежно се обърнахме към "модерната", конвенционална медицина, която всъщност му навреди още повече...
Това са неприятните последици от моя краен оптимизъм (който и до днес съм запазила, но не в крайности). Днес съм оптимист повече заради близките си, за да им давам сили и вяра. Но осъзнах, че реалността не може да бъде променена с магическата пръчка на позитивното мислене (като в книгата "Тайната").
Дано не съм ви натоварила, простете ми ако е така  

[m0onlight]

Иве, радвам се, че се включи
Моля те, разкажи ни какво се случва с татко ти? Какво предстои?
Не се обезверявай !!!
А дали си чела "Вълшебството" на същата авторка? Ако не, прочети я. Прегръщам те силно!