Всичко около кърменето - част 4

[punk_girl123]

Към punk_girl имам няколко въпроса: Кой казва, че дете на година и малко трябва да се кърми САМО сутрин и вечер? Как се храни дете на сила?И до колко сте запозната с кърменето и ползите от него за да твърдите , че едно дете най-много трябва да се кърми до година?Наскоро чух мнение, че детето се кърми до тогава, защото след това кърмата не била полезна Може би и вие защитавате подобна теза.Такива майки като вас срещах толкова често, компетентни сте по всички въпроси , давате съвети на ляво и дясно , без самите вие да си направите труда да седнете и да прочетете малко!  Това просто няма да го коментирам, по безсмислен коментар не бях срещала отдавна!

Мислих да не пиша повече в темата, но след като някой го приемат лично и отправят лични коментари към мен, не мога да се въздържа. Да поли това за кърменето до годинка, ако се върнеш и прочетеш поста ми, ще видиш, че го казвам АЗ и е МОЕ мнение. Заради майки като вас децата висят по циците с набор от 20 зъба и не искат са се отбиват. Да не говоря, че има й майки, които се чувстват непълноценни защото не кърмят, пак заради придаването на такава важност на това кърмене. Аз не карам никой да се съгласява с мен. Всеки си гледа детето както иска и си носи огтоворността за действията си.
Второ - никгога никъде не съм казвала, че кърмата не е полезна след едногодишна възраст на детето. Илил греша?!? 
Трето моето дете е кърмено докогато аз реших, не се тръшкала и не е протестирала като и спрях кармата. Посто се примири, че ще пие АМ. Та ДА ,Поли, от там съм запозната с ползите от кърменето, представи си. И аз съм кърмила.
А и Мари...ако някоя майка се чувства странно, че кърми след като детето й е над година...едва ли е заради такива като мен. По скоро и те са убедени, че има нещо нередно в това, ако се чувстват така. И мен ме гледаха странно, като кърмех на открито, но 5 пари не давах. Ако и те са с тази убеденост няма да изпитват притеснения. А за етикатите, както казах, това е лично мнение и не насилвам никой да го приема.

ПС Моля, ако това мнение провокира още спорове и нападки да бъде изтрито!

[Princess_of_the_Dawn]

Punk Едно е да даваш мнение и да разкажеш как ти си постъпила и съвсем друго да даваш епитети на майки, които са решили да кърмят децата си след годинка. Това, че ти предпочиташ да даваш АМ на детето си отколкото кърма, си е твое лично решение и не ти дава право да определяш майките, които са решили и смятат за правилно друго за своите деца.

Поли, това, че кърмата не е полезна след 6-тия месец и че детето трябва да се отбива до 10-месечна възраст го пише в медицински учебници и книги отпреди 30 години. Дете хранено насила съм виждала само в България, завързано за стола, за да не мърда и с една голяма лъжица майката пъхаше храната в устата и му казваше, че докато не изяде всичко, няма да мръдне. За такова нещо тук при нас социалните веднага биха се заинтересували от някоя такава майка.

[Snow_White]

Благодара ви, момичета  ! Всяко мнение, съвет или просто успокоителна дума са важни за мен, знаех си, че ще намеря разбиране тук.

Пънк, благодаря ти за мнението, дано не се сърдиш, но не го споделям.

Истината е, че и аз съм доста болна - карам вирусите на Ема (и то доста по-тежко от нея) и съм ужасно изтощена, почти на предела на силите си. Сега като си гледам поста виждам колко си личи това.

Още веднъж повтарям, че не искам да отбивам Ема. За мен кърменето се превърна в истинска страст и удоволствие, много интимен момент, в който чувствам детето си истински близко, а виждам, че и на нея и харесва. Инстинкта ми казва, че това е правилно, но съм заобиколена от роднини - медицински възпитаници от времето, за което говори Принцес и според тях кардинално бъркам в подхода си. Съпругът ми, пък се дразни, че Ема постоянно ми дърпа блузата и мисли, че не може да огладнее след постоянното цокане. Това, наред с тръшналия ме вирус, ме обърка и реших да споделя с вас.

Благодаря ви още веднъж, днес на свежа глава и благодарение на вас съвсем не се чувствам безпомощна - ще пробвам дадените от вас съвети и дано се получи И аз определено мисля, че по-добре кърмена, отколкото съвсем без нищо. Далеч съм от идеята да я насилвам да яде и въобще да я насилвам за нещо - искам тя сама да пожелае да яде и да се наслаждава на храната. Това не е първата и "хранителна криза" - зъбоникненето и е много мъчително и отново се успокоява само с кърмене, но май сега не зъбите я мъчат  .

Принцес, ще съм ти благодарна, ако ми пратиш статии по въпроса

[Aila]

Snow_White напълно те разбирам колко изтощително и изморително може да е на моменти кърменето точно в този период при бебенцата. Но ограничаването на броят кърмения и честотата, обикновено подобрява  положението и необходимостта и желанието за отбиване.
Може да погледнеш тази статия в частта за намаляване на кърменето - Първи стъпки в… отбиването
Princess_of_the_Dawn е посочила точни примери и изследвания за ползите от кърменето и след годинка и да препоръките на СЗО са за кърмене по възможност до две годинки или повече по желание на майката и бебето.
За мен кърменето е личен момент и взаимоотношения между майката и бебето и то продължава докогато и двете страни имат желание и възможност за това. Напълно подкрепям жени, които имат точна и ясна представа за това, че искат да отбият на годинка и помагам със съвети как това да се случи, но и разбирам тези които кърмят дълго време. Това, че и аз съм кърмила по-продължително, действа успокояващо на повечето, които срещат учудване по отношение техният избор от околните.
По отношение на продължителността на кърменето при нас, не съм се съобразявала с мнението на околните, но таткото както и медицинските лица с които работя подкрепят продължителното кърмене. Роднините бяха учудени с близначките първо от възрастта на захранване, после и на отбиване, но при следващото кърмаче вече бяха положително настроени и свикнали с по-големи кърмачета

[leni_beni_]

Аз съм от майките , на които детето им с набор от 20 зъба ми "висеше по циците"  Това беше най-прекрасното нещо за мен и искрено се забавлявах от учудените погледи и коментари . Все пак виси на моите цици, а не на техните , нали 
Надявам се с бъдещото бебче да имаме също толкова (че и повече) дълго кърмене 

[Scarlett]

И аз като leni_beni, някакви си три години.
Дерзай, Сноуче, на моменти не е лесно, но е най-доброто, което в тази ранна възраст правиш за детето си. Не е в това причината за неяденето на детето ти. Вирусът е и е период - и това ще мине.

[Деница Звездица]

Аз от онзи ден чета темата, ама през телефона и все ме напира да си кажа нещо, ама не оставаше време. Та малко със закъснение и аз тук. Преди да забременя, винаги съм имала мнението, че кърменето е важно за здравето на детето и би било супер и аз да успея да го направя някой ден. В болницата нямах подкрепа за това, нито някаква обяснения, първият месец беше кошмарен, с вечно спящо от жълтеницата бебе, но с много упоритост се справихме и сега Ясен е едно изцяло кърмено бебе с добре покачващи се килограми. Покрай разказа на Snow_white се сетих за моите чувства по отношение на мненията на другите, говорих и с няколко майки. Някои от тях бяха кърмили само няколко седмици, защото отвсякъде ги заливали мнения за "нехранителната кърма", "рядкото мляко", "трудното бебе", наблягало се е на това как ще уморят детето от глад, как то се "мъчи" на гърдата и те са виновни за това и т.н. Аз имах подобен проблем - в болницата ми дадоха бебо веднага след раждането и той засука на момента, а след това не го донесоха почти 12 часа, за да "си почина" от естественото раждане и съответно той беше хранен с много адаптирано мляко и тотално не искаше за се кърми.

Вкъщи не искаше да се буди да яде, ревеше от глад, дохранвах всеки ден с добавка, стигнахме до там той непрекъснато да кротува и да е един благ насън, а на кантара в детската консултация се оказа, че е качил 100 грама за целия месец и няма запек, както мислех аз, а недохранване до ушите. Всичко това в резултат на "съвети" от педиатър за паузи между кърмения, даване на вода, нощни паузи и т.н. Аз бях чела доста за кърменето, усещах, че нещата не вървят и трябва да променя нещо, но всички даваха акъл да не се подтискам, да не се напъвам толкова, да дохранвам, да не тормозя бебето... просто ужас. Говорих с консултанти, изгледах видеа по интернет, всички се чудеха какъв е тоя зор да кърмя, а проблемът беше, че аз имах кърма, но не и ящно и лакомо бебе. Сега, няма да описвам пробните кърмения, записването в тефтер на всяко ядене и всеки изцеден грам, непрекъснатото цедене с помпата и ужасното ми притеснение, че както предвиждаха другите "ще уморя детето от глад". В крайна сметка Ясен наддаде 1 600 грама за месец, яде на поискване и продължавам да чувам "съвети" от кърмили и некърмили майки - "детето яде много често, уморява му се стомаха", "водата е важна, ти го държиш на сухо", "нощната пауза му е необходима, защото иначе не си доспива и се изтощава много" и разни подобни дивотии. Спорих с половинката, със свекървата, мълчах пред педиатъра, начетох се на мнения за "ония сектантки, майките-кърмачки" и се ядосвах за какво ли не. Оттогава съм на мнение, че всички, които мислят, че кърменето се прави по определени правила (съотносими само за адаптираното мляко, между другото), че трябва да те съветват непрекъснато, че трябва да те разколебават, щото много ги разбират нещата, трябва да стоят настрани. Ако някоя майка иска да кърми и може - това си е нейна работа и трябва само да се подкрепя. Ако не иска - трябва да я успокоиш, че прави най-доброто за детето си и да й внушиш, че това не я прави лош човек. Но най-вече, трябва да си тактичен, умерен и учтив към нея. Считам, че всяко кърмено дете е по-здраво и спокойно дете, спестяващо пари на държавата от медицински грижи и затова кърменето трябва да се насърчава, макар и не да се издига във висша ценност. Считам, че хората трябва да се ограмотяват преди да дрънкат на кило...

[Деница Звездица]

... Аз не съм някаква хипер кърмачка, едва от два месеца и половина съм на тоя фронт и се гордея, че устисках досега. Не давам акъли, не наливам непоискани съвети в главите на бъдещите майки, но считам, че всеки трябва да чете и здравна литература преди да се изказва. Има си здравни организации, има си асоциации, има и един куп сайтове. На много места информацията е изкривена, говори се на кило с разни клишета, а човек трябва да има правилните данни. Изказването за висенето на детето със зъбите по циците на майката, ми се видя нарочно унизително, само и само да се покажем какви яки майстори на писменото слово сме. Макар че не виждам на кой пречат кърмещите майки, ако не парадират с това? Всеки има право да си гледа детето както иска. Моята свекърва онзи ден ми каза как трябва да захранвам след няколко дни, защото кърмата ставала рядка като айрян и не хранела детето. Моят съпруг се убеди, че няма да уморя детето без вода, едва когато му дадох статия на СЗО, иначе казваше, че тия сектантски методи са глупави. Всякакви подобни неща. Близка приятелка ми разказа как не кърмила първото си дете след съвети от заобикалящото я семейство. Та, в кратце - слушайте себе си, гледайте детето, четете статии. Оставете околните да гледат децата си, както те преценят и не се настройвате преди да имате дете, защото никой не знае през какво ще минете.

[gucci]

Дени аз да ти кажа съм с две некърмени деца дето явно точат държавата,неспокойни и нездрави са.Въобще зле отива работата.
Според мен всяко залитане в дадена категория е излишно.Дори и некърмила нито ден подкрепям момичета които им се отдава и го правят.Но слагането на некърмените деца в някаква категория изключително много ама много ме дразни.

[ellimink]

Момичета, и аз искам да се включа в темата,макар и много да я разводнихме след въпроса на Snow.
Аз имам по-малко опит и от двете, 3 месеца бяхме на кърма и 6 месеца на АМ-след това категорично го отказахме. Кърменето за мен се оказа "хубав,но и трънлив път",терзаех се че не му стига,че нямам,близки и околни даваха съвети и какво ли не,консултантките казваха друго и всеки си дърпаше към тяхната страна. А аз все се обвинявах в какво ли не,че нямам,че го държа гладен и какво ли опитах да я увелича ,но не се получи. Почнахме АМ и нещата си дойдоха на мястото,аз се успокоих,детето не седеше гладно и всичко се нормализира.
Основната мисъл ми беше-не трябва да се залита и в двете страни,да кърменето е важно,но не и толкова важно колкото са здравето на детето и майката. И това че кърмените бебета били по здрави и т.н според мен е малко залитане в едната посока. Всеки си преценява според собствените си разбирания и виждания как да бъдат нещата при него. Кърменето не трябва да се превръща в фикс идея.
Snow,опитай още известно време да я кърмиш,пробвай да преминеш директно към някои от вашите храни ,които ядете. Така когато ви види,че взимате и вие същото може да се заинтригува повече.
Повечето деца обичат банан-давай под формата на игра. Пробвай с аирян да и правиш да пие,също засища,а и е нещо ралично.
Все пак  и ти трябва да се почувстваш добре и спокойна.

[anellly]

Но слагането на некърмените деца в някаква категория изключително много ама много ме дразни.

[Marri]

Snow_White, има ли някакво развитие при вас?

[Snow_White]

Marri, благодаря ти за загрижеността и вниманието. Развитие определено има, но не е кой знае какво. Суче си госпожицата денонощно и когато е в настроение похапва и други неща. Сега на почит е киселото мляко (т. нар. бяло, защото ако някой реши да и пробута нещо друго тя оглежда лъжицата и не отваря устата), всеки ден яде нещо различно, което при следващо предлагане отказва. Аз се успокоих и сега си живеем по-добре.

Ели, интересното е, че почти не проявява интерес към нашата храна - аз отдавна не готвя специално за нея, а просто съобразявам гозбите, за да са подходящи и за нея и много често се храним заедно.
 
Бяхме на гости на родителите ми и там тя се скачи още повече за мен - може би от страх да не я оставя сама с други хора на ново място. Продължавам да търпя критики и да получавам непоискани съвети (за отбиване) по отношение на кърменето (сещате се в провинцията колко са изумени хората, че кърмя толкова голямо дете), но вече си ги пускам покрай ушите  

[Aila]

Snow_White за бебче на годинка и малко това което описваш е напълно нормално като поведение, както за храненето така и за сукането и наистина е хубаво, че си се успокоила и не се притесняваш.
На хората наистина им е странно в началото, когато се сблъскат с нещо непознато за тях, но свикват и почват да го приемат спокойно след време.
Аз самата докато бях бременна и посетих кърмаческа среща бях изумена от ходещо и сучещо дете, но когато моите постепенно станаха такива ми изглеждаше най-нормалното нещо на света да са все още кърмачета.
Хубаво е че за следващото дете роднините са свикнали и вече не им прави впечатление това. С близначките до около 2-та годинка още подпитваха и се притесняваха, че не съм ги отбила после обаче с малката бяха тренирани и вече нищо не можеше да ги учуди или притесни. Малката се отби около третата година, дотогава не са се разделяли от нас и трите, но на три и нещо годинки беше 2 месеца с каките на село при бабите без никакъв проблем от раздялата.
До третата и годинка обаче беше напълно немислимо не само заради кърменето, но и заради привързаността и и нужната и от мен да се разделим за дълъг период. Оставяла съм я след година и половина с баща и за два дни мисля и е било доста трудно и за двамата. На детска градина тръгнаха и трите около втората годинка.

[posum]

Аила, а как си ги приспивала?