Сватбата на cv - 11.11.2012г

[cv]

мерси

[cv]

Момичета, вече не остана време
Днес ходих да доуточнявам за последно в ресторанта. Почнах малко да подреждам в нас, че да е чистичко за младоженеца
Утре трябва да ходя до борсата за цветя, да направя букетчетата за масите и да доизчистя в нас. В събота съм на маникюр, после трябва да занесем алкохола до ресторанта, да вземем питките и букетите. И в неделя.....
Стискайте палци всичко да е мине добре

[_Ezra_]

разбира се, че всичко ще бъде наред  не остана 

[miauka]

Честита сватба!!!Бъдете живи,здрави и винаги се обичайте!!!Дано семейния ви живот да бъде така  като днешния!!!Наздраве

[Mulan]

cv,честита сватба и от мен Вече си госпожа и затова ти пожелавам дълъг семеен живот,изпълнен с много радости ,любов и хубави моменти

[_Ezra_]

ЧЕСТИТО!
честито , желая ви много радост както в сватбения ден и мн мн обич

[AliTia]

Честитоооо ! Пожелавам ви дълъг и щастлив семеен живот с много любов и разбирателство! Чакаме те с разказче и снимки

[cv]

Благодаря Ви момичета
Тъкмо изпратихме и последните гости и мога да си отдъхна и помързелувам.
Сватбата беше невероятна, като приказка. По-хубава отколкото си я представях
Всичко мина по-добре от очакваното, нямаше никакво напрежение, нямаше забравени неща, даже и първия сватбен танц се получи чудесен.
Малко ще поотпочинем със съпружето и като се върнем от медените дни обещавам разказче
Целувки и до скоро!

[Мариелка]

Честито !!! Радвам се, че всичко е минало добре. Нямаме търпение за разказа
Весело прекарване на медената почивка

[Alichka]

Честита сватба 

Пожелавам ви много здраве, много любов, много топлина и семейно щастие! Запазете магията помежду си 

[desirer]

Честито на младоженците, много семейно щастие. Ще чакам с нетърпение разказчето, как е минало всичко. Наслаждавайте се на меденият ви "месец". 

[InLove_Girl]

Честито!!! Бъдете щастливи, влюбени и винаги опора един на друг 

[cv]

Привет мили дами! Не знам откъде да започна..... нека да е 2 дни преди сватбата
И така в петък станах в 6, отидох до Цветната борса, купих цветя за ресторанта и за вкъщи. Прибрах се, направих букетчетата, след това тръгнах да търся балони, конфети, прибрах се следобед, поизчистих малко. На другия ден станах в 7, до 8 бях направила вазичките за в ресторанта(без панделките) на маникюр от 9-11, след това ходих до църквата да доплатя и да покажа кръщелните, минах да ми изчистят годежния пръстен. Като се прибрах у нас лудницата беще пълна, майка ми, редителите на младоженеца, истински кокошарник... Понеже бях безпомощна с новите си нокти, помогнаха ми да залепя розичките на вазите с цветята. Аз заших по една дълга бяла пандела за украсите на чаши и свещи. Бях толкова уморена, адски ми се спеше ама....но нямаше как. Ходихме да вземем питките и да купим колан за младоженеца, понеже бяхме забравили. И ето че станало 8 часа. През това време нашите добри кумове бяха взели букетите от цветаря. Събрах малко багаж за вечерта в хотела. Отделно направих 2 торби с всички нужни неща за ритуална зала и църква и ги занесохме до кумовете. Не исках да остава нищо което можем да забравим на другия ден.
Взех душ и решихме да потренираме малко сватбения танц с младоженеца. Всички гости бяха при първия ми братовчед, който живее на същата етажна площадка. Както си танцуваме и се звъни на вратата - майка ми и баба. Младоженеца(Жоро) се показва на вратата, казва им - "Не може сега" и им затваря вратата под носовете . След 5 мин пак се звъни - този път свекървата, този път отварям аз и отново същата сценка , сякаш се бяхме наговорили аз да изгоня свекървата, а той- тъщата.
И така към 10.30 Жоро ме закара при шаферката, понеже трябваше да ме вземат от там. Пъвоначалната идея беше от да ме вземат от кака, но тя се разболя от хепатит А и влезе в болница 4 дни преди сватбата, заедно с племенницата ми. Беше ми адски гадно, първо че е болничка, второ че няма да може да е до мен (татко почина преди 4 години и така се оказа че само мама ще е с мен )
Та, отидохме до най-готината шаферка, надувахме балони, аз направих списък и разпределение на гостите и легнахме към 1ч.
Интересно, че почти веднага заспах и съм спала непробудно до към 6.40. Събудих се самичка, гледах да не вдигам много шум, шаферката и годеника и се събудиха към 8 без 15. Пратихме годеника и за палачинки за закуска, но в 8 дойде фризьора и не успях да хапна. Реших, че ще е преди грима, да ама не. Гримьорката дойде преди да е приключил фризьора и си останах гладна Роднините и приятелките ми пристигнаха към 9 и се започна лудницата. Разнасяха се балони, лепиха се закачливи табелки, обличаха фалшива булка. Фотографката дойде към 10ч. и почнаха да ме обличат, развързаха всички връзки, за да ме облекат отдолу, ама не стана. И в един момент си ме представете, клекнала на пода, 3 приятелки + фотографката се опитват да ми облекат роклята отгоре като внимават да не развалят грим и прическа. Е, справиха се перфектно! Сложих си бижутата и направихме малка фотосесия (добре че не мога да позирам  )  
В един момент чухме, че младоженеца пристига.... ауууу, ще ме крадат ли, ще ме купуват ли,.. не знам .(Да вметна че предната вечер свекъра си казваше наздраве с братовчед ми, който трябваше да ме продава и се уговаряха за колко ше ме предават, ... изменници)
Чуваше се истинска олелия. В последствие разбрах, че първо са напълни обувката на шаферката. И след: "Благодаря Ви за високата оценка на шаферката. А сега ето и обувката на булката" свекъра ми му се стъжнило на човека   ама продължили да пълнят новата обувка, имат ли избор  
По едно време чухме страшен грохот..... входната врата беше разбита
Жоро го насочили към кухнята, където го чакала фалшивата булка, ама той не се вързал, ама и нещо не бързаше да идва при мен. Бяхме се разбрали да пуснат първо кумата. Най-красивата кума дойде, даде ми букета и ме забули с думите "Таз година булка, догодина - люлка. Ние с Плане ще помагаме като дойдем да кръщаваме". Сега беше ред на младоженеца...
Обаче шаферката реши, че не може да го пусне толкова лесно. Трябваше да обещае: "Всяка събота закуска в леглото, всяка неделя- масаж". Пуснаха го, той тръгна към мен да ме разбули, но аз го спрях - "Не може още, трябва да ме обуеш"

[cv]

Обу ми той обувката, а аз от там : "Ама мило, как така само с една обувка! Моля те, намери ми и другата, не мога само с една" Започна се едно търсене, но бързо я намери, сложи ми обувката, разбули ме и прочетох в очите му - "много си красива" 
И така- айде "Наздраве!" - на мен ми бутнаха някаква чаша с уиски, отпих глътка и ми казаха на екс, отпих още една и не продължих. Както не бях яла нищо и както не пия по принцип, не ми се щеше да продължавам. Закичих цветенцата и се ориентирахме към излизане. Видеооператорът ни строи, даде инструктаж кое как се прави. Аз застанах с дядо(милия ми дядо много плака), зад мен Жоро и кумата. Всички други бяха тръгнали и ни чакаха долу. Докато заключвахме се появи кума: "Чакайте, забравих нещо" Влезе вътре и излезе с бутилка уиски в ръка. И така излязохме, мама ливна вода от менчето, дядо ме предаде на кума и се качихме в колата. След няколко метра, поглеждам аз към задната седалка. Кумата в средата, Жоро и кума от двете и страни и си прехвърлят шишето с уиски 
Поглеждам аз любимия и очите му вече се размътили, ужас. в този момент си се представих на дансинга в ресторанта по очи на земята.
И така, продължиха да си подават бутилката почти до ритуалната зала, малко преди това успях да я взема и я скрих при мен.
Пристигнахме в ритуалната зала. Свалихме нещата от колите и тръгнахме към сградата и аз видях булка... Но лелките от ритуалната зала ме успокоиха, било католическа традиция, да не се притеснявам. Ритуала много ми хареса, аз преди винаги се смеех, че са все едни и същи, но определено ми хареса. На излизане от ритулната зала, Жоро ме вдигна и в момента , в който прекрачихме прага, приятелите ни се бяха събрали и ни обсипаха с конфети. Беше невероятно изживяване.
качихме се в колата и се отправихме към Южен Парк. Хората много ми се радваха. децата ме спираха и ми казваха колко съм красива и че като пораснат исйкат да са красиви като мен. Даже едно детенце каза на майка си: "мамо, мао, виж - булка!" а майката: "Не, мамо, булка. Това е принцеса". Беше много мило.
Почнаха снимките, по едно време поглеждам към кумата , шаферката и шофьорката - трите хванали по един хот-дог и хапват сладко, сладко. Ужас... и аз искам.

Продулжихме със снимките, а наоколо хората се събрали, някои ни снимат, други ни правят клипчета. Голяма атракция бяхме.
Стана 14:15(а трябваше вече да сме в църквата), айде бързо към колите, през това време кумата ми беше купила един хот-дог без сосове, че да не стане инфекция, предредила всички на опашката и казала че булката е много гладна и ще яде чак след 3-4 часа

[m0onlight]

Първо - честито ви събитие! Бъдете много щастливи и всеки ден все по-влюбени от предишния!
Разказът ти е много интересен, емоционален и забавен - чакам продължението с нетърпение! А снимки кога ще имаааа?