Сватбата /църковна/ на m0onlight - 20.08.2012г.

[m0onlight]

Всички затаиха дъх - искат да видят реакцията на младоженеца, когато види булката си!!!
Нямам търпение да го зърна! Сякаш е минало цял век, откакто не сме се виждали, много ми липсва, и аз на него
Ето го! Зърнах го... и се скри... и пак се показа! Този път вече влиза! _{/на камерата се вижда как в мига, в който ме вижда, му се разтреперват краката и леко политва назад!/} Татко го посреща на вратата, подарява букет на майка и... ето го пред мен !!! "Много си красива!" , прошепва в ухото ми "Липсваше ми", казах му аз Имах чувството, че този МИГ продължи часове. Стояхме и се гледахме, не можехме да откъснем очи един от друг Разсеяха ни фотографката и видеооператора: "Обувката, сложи й обувката" Миличкият ми с треперещи ръце се опита да ми я сложи, не съм го мъчила с още пълнене на пари _{/а и той милия вече е ошушкан до дупка!/} Кумата го закичва с бутониерката, а ние не откъсвахме очи един от друг - поглъщахме се с поглед сякаш това е първата ни среща !!! Време е да посрещнем гостите си в другата стая и да вдигнем тост за наше здраве. Малко снимки, всички гледат младоженците! Тясно е, няма място за всички, но всеки се опитва с високо вдигнати ръце да направи снимка на влюбените гълъбчета. И тук идва една от поредните изненади на кума! Имаше жива музика вкъщи - бяха супер готини, после на видеото чух, че са пяли за мен и младоженеца с имената ни Тъй като до последно изтормозихме кумовете да не им казваме с кого ще се надиграват в ресторанта, кума: "Я сега да видим кои са танцьорите, с които ще се съревноваваме?" Веднага се оформи кръг в средата седнал кума, а братовчедката на мъжа ми му играе ръченица Ние наистина малко ги измъчихме, защото избрахме да танцуват с братовчедите ни, а те и двамата са били професионални танцьори... е, без да искаме така се получи!
Часовникът тиктака - време е да тръгваме

...

[Миши]

Муунче мила, страхотно разказваш. Някак си рпедставям, че чета приказката за принца и принцесата и тяхната вълшебна сватба. Очаквам с нетърпение следващата " глава " от тази вълшебна приказка.
А ако не си намерила все още фризьор може да ми пишеш на лични ще ти предложа 2, които са сравнително добри и мисля, че може да ти направят добра прическа за повода.

[SisKos]

Боже муун било е невероятно реших първо да прочета историята ти и като разгледах и снимките просто сте великолепни. Абсолютно дори и на снимки си личи колко се обичате  Стопляте ми душата

[cveta_d86]

Миличкааа направо твоя разказ ме разплака..толкова е емоционален...а и като чета за момента в който сте се видели се сещам и за нашия и ми става много милооо 

[m0onlight]

Благодаря ви милички за хубавите думи Понеже съм доста емоционална и като ви разказвам и изживявам всичко отново, затова пиша на порции, че вълнението ми идва в повече
Днес съм супер щастлива, защото вече си имаме халкиииииииии Страхотни са! Не мога да ви покажа снимки, защото фотоапарата ни малко се е скапал, но обещавам скоро да ви покажа всички джунджурии около сватбата

[irishka]

Муун, нямам думи! Направо се потапям в приказката и реалността изчезва! Още, още ... 

[Росита]

Муун, толкова хубаво разказваш, никак не ми е трудно да си представя картините от случващото се. Чакам продължението...
И честито за халките. Убедих се, че това е може би най-трудната част от подготовката.

[Iztre6tqlka]

  толкова много любоввв.Страшно много ви се радвам,Муунче, и ви пожелавам винаги да се гледате така,както в момента,в който той е влязъл при теб в стаята  .
Честито за халкичкитееее 

[sunbunni]

 
Как съм пропуснала темата не знам!  Обаче я прочетох цялата!
Забравих  ЧЕСТИТО! 

[m0onlight]

Благодаря ви, милички, направо ме разтапяте като чета постовете ви
Вдъхновявате ме за новата порция - ето я и нея ...

...

[svekarva]

Да, ето я - само точки 

[m0onlight]

 ...

Всички вече са слезли - чакат бащата да изведе булката от дома й - това е много трогателен момент! Музиката е при нас, камера, фото също. Други няма - аз, татко и майка. Хващам татко под ръка: "Хайде, време е" Емоциите и вълненията са големи - сълзите на майка ми вече напират, виждам как едва ги сдържа. Усмихва се, а очите й са пълни. Поглеждам татко - за първи път в съзнателния си живот видях как и неговите очи се пълнят Той също се усмихва, но леко, много притеснено. Аз също се усмихвам, не съм толкова притеснена .. но защо тогава сърцето ми бие лудо, сякаш ще изкочи всеки момент! Казвам на майка да върви след нас защото стълбището е тясно и няма да можем да слезем заедно. А тя ме гледа и по погледа й разбирам, че не ме чува, само се усмихва, хваща баща ми от другата страна и така тръгваме. Този момент ми е много трогателен Тогава се стегнах и само се усмихвах, но всеки път, щом го гледам на записа и сълзите ми текват неудържимо.. както и сега Слизахме от четвъртия етаж, но беше трудно - не само заради голямата рокля, която трудно преминава по тясното стълбище, но най-вече заради всички емоции, които искаха да избликнат от нас неудържимо! Пред нас са всички, ръкопляскат, а майка плисва вода пред мен _{/трябваше да я плисне пред колата като тръгваме, но тя отново не ме чуваше, а беше точно до мен. Не мога да й се сърдя за това, защото беше толкова развълнувана, че сякаш чувах как силно бие и нейното сърце/} Ритнах менчето - изобщо не видях кое цвете къде е отишло - пред мен стоеше ТОЙ! Тръгнах към него, пуснах татко и хванах него - моят бъдещ съпруг Ето тук вече майка ми не успя да сдържи сълзите си, татковите бяха пълни _{/има една снимка в албума, която съм качила единствено заради този момент - хванала съм мъжа ми за ръка, а на заден план майка и татко /}
Тук идва следващата изненада от кума - даде знак на музикантите(които ние старателно бяхме предупредили и инструктирали без хора пред къщите на никой) и засвириха...хоро! Ние с мъжа ми се споглеждаме поглеждаме към музиканите, а те извинително: "Кума каза, не можем да му откажем!" И така, трябваше да се играе хоро, не може да отказваме на кума! Всички бях изключително доволни, защото и тях бяхме предупредили, че хора няма да се играят, а те тайничко се надяваха да не е така Дълго хоро, дълга песен, много хора на хорото - доволни и щастливи! Готови сме за тръгване - е, не, нова хрумка на кума: "Краси, я да видим кой е по-добър вратар и кой по-добър голмайстор" _{/мъжът ми много обича да играе футбол и в колата винаги има една фитболна топка, подарена от мен/} Веднага се разчисти терена(после разбрахме, че е имало и други заговорници заедно с кума). Малко снимки пред колата - хайде, вече трябва да тръгваме!
Потегляме, всички са в страхотно настроение, надуват клаксоните(отново не по сценарий, но не ни пукаше изобщо), а аз отново съм кралица Елизабет и махам! Този път си имам булчинка рокля

[cveta_d86]

хахах това с Кралица Елизабет иии играта на футбол много ми хареса...вече си ги представям с костюмите как тичат и ритат

[m0onlight]

Пристигаме направо пред хотела - имахме изнесен ритуал, а подписването беше предния ден .. тук ще направя малко лирично отклонение, за да ви разкажа малко за подписването:

Беше на 19-ти август, бяхме само ние с родителите и кумовете. Имахме среща пред така известната ритуална зала Варна - първи пристигнахме аз, майка и татко, след нас дойдоха кумовете .. къде са другите? Да нямаме младоженецът беглец Запазена негова марка - закъснението (помните, че закъсня за първата ни среща ) Влизаме, лелката започва да си чете думичките изразително, но отегчено.. нормално за тях). Чух леко подхилкване вдясно от нас (там бяха настанени родителите) - после разбрах, че е свеки - крачето ми потрепервало, докато течала церемонията Имаме само няколко снимки от деня - на излизане един чичко започна да ни снима без да пита.. както и да е, чели сте за ритуална зала Варна, няма да изпадам в подробности, край на лиричното отклонение

Обратно към 20-ти август - всички вече ни чакат, а ние стоим в колата и чакаме последни приготовления от водещата на ритуала. Малката шаферка също вече е готова - облече си специалната шаферска рокля(както тя я нарича) специално за ритуала, взе кошничката в розови листенца и застана пред нас. Тръгваме! Всички са горе, пляскат, а ние пристъпваме бавно и тежко Тук и аз като всички булки ще кажа, че почти нищо не чух от думите на водещата, само се чуха накрая нашите силни и ясни "ДА!" Време е за подписите. Ето тук влезе в действие моя коварен план - настъпването, който премина успешно и безпроблемно _{/никой не успя да улови точния момент на настъпването, но има една снимка в албума, на която той се подписва, а аз вече съм се устремила към него /} И за по-сигурно повторих и потретих, че да видят всички и той да разбере, защото първия път не се усети
Следват поздравленията на гостите, много цветя и букети получих - после ги настаних в хола, заеха половината стая и беше толкова прекрасно и цветно Когато минаваха да поздравяват младоженеца, всички му казваха "Браво, Краси, имаш страхотна булка, късметлия!" А аз добавях: "Не,не, късметлийката съм аз"
Време е за фотосесията, а за забаление на гостите сме направили сватбена книга, в която всеки може да остави своето пожелание към младоженците, докато тече уелкъм дринк-а. Накрая се оказа, че страничките не са стигнали за многото пожелания на всички, че се наложи и по вътрешните корици да пишат. Тази сватбена книга сега е в секцията и понякога сядам и отново си я прочитам и ми става толкова мило!

[Iztre6tqlka]

...

Други няма - аз, татко и майка. Хващам татко под ръка: "Хайде, време е" Емоциите и вълненията са големи - сълзите на майка ми вече напират, виждам как едва ги сдържа. Усмихва се, а очите й са пълни. Поглеждам татко - за първи път в съзнателния си живот видях как и неговите очи се пълнят Той също се усмихва, но леко, много притеснено. Аз също се усмихвам, не съм толкова притеснена .. но защо тогава сърцето ми бие лудо, сякаш ще изкочи всеки момент! Казвам на майка да върви след нас защото стълбището е тясно и няма да можем да слезем заедно. А тя ме гледа и по погледа й разбирам, че не ме чува, само се усмихва, хваща баща ми от другата страна и така тръгваме. Този момент ми е много трогателен Тогава се стегнах и само се усмихвах, но всеки път, щом го гледам на записа и сълзите ми текват неудържимо.. както и сега Слизахме от четвъртия етаж, но беше трудно - не само заради голямата рокля, която трудно преминава по тясното стълбище, но най-вече заради всички емоции, които искаха да избликнат от нас неудържимо! Пред нас са всички, ръкопляскат, а майка плисва вода пред мен _{/трябваше да я плисне пред колата като тръгваме, но тя отново не ме чуваше, а беше точно до мен. Не мога да й се сърдя за това, защото беше толкова развълнувана, че сякаш чувах как силно бие и нейното сърце/} Ритнах менчето - изобщо не видях кое цвете къде е отишло - пред мен стоеше ТОЙ! Тръгнах към него, пуснах татко и хванах него - моят бъдещ съпруг Ето тук вече майка ми не успя да сдържи сълзите си, татковите бяха пълни _{/има една снимка в албума, която съм качила единствено заради този момент - хванала съм мъжа ми за ръка, а на заден план майка и татко /}

Много силен момент  .Това ако ми се случи и на мен,просто гарантирам,че няма да се намери човек,който да ме успокои  .Голяма ревла съм