Сватбата на Sunset - 30.06.2012 г.

[sunset]

Мерси, мила! Задължително ще има разказ, но сега имаме доста неща за вършене. В понеделник ще съм по- свободна и ще започна с разказа. Когато снимките са готови, ще кача малко.

[Josephine®]

Хайде, Сън! Нямам търпение вече - разказ, емоции, вълнения, красота - споделяй! 

[emetoem]

Хайде, хайде искаме снимкиии

[sunset]

Здравейте, момичета. Вече съм по- свободна и мога да започна с разказа.

Първо искам да кажа, че всичко мина като сън и някои моменти напълно ни се губят, така че разказът ми със сигурност няма да е много пълен и последователен.

Първоначално бях решила вечерта преди сватбата да остана при родителите си, но в крайна сметка спах вкъщи. И двамата бяхме напрегнати и сметнахме, че е по- добре да си останем заедно. Почти не можах да спя от вълнение. Събудих се още в 6.00 ч., изкъпах се и към 9.00 мъжът ми ме закара при родителите ми. Вкъщи беше лудница, чакахме да пристигнат роднини от София. Мъжът ми пък трябваше да вземе сватбения ми букет, бутониерите и няколко икебани и да ги донесе при нашите. Баща ми се сети, че трябва да се подстригва, майка ми изхвърча на фризьор. Аз също имах час от 10.00 и се притесних, че няма да има кой да отключи. Накрая казах на баща ми, че страшно му отива с по- дълга коса, да не ходи никъде и той реши да ме послуша.

В 9.30 дойде най- добрата ми приятелка. Тъкмо извикахме такси, и майка ми се обажда, че са забравили да запазят хотел за един техен приятел. Същият този приятел се беше объркал, че сватбата е на 30 май и беше дошъл миналия месец. Добре че имаше хотел наблизо, та изтичах да резервирам стая. В 10.00ч. бяхме пред Добо и Капели. Аз отидох без никаква идея каква ще ми е прическата. Накрая решихме да са къдрици и косата да е прибрана от едната страна, а от другата да си пада свободно. За грима нямах колебания и страшно си го харесах. През целия ден не мръдна, а фотосесията ни беше три часа, два от които в най- голямата жега. Междувременно дойдоха фотографът и операторът.

През това време мъжът ми отишъл да вземе цветята и ги занесъл при нашите. Родителите му и семейството на сестра му трябваше да дойдат най- късно до 11.30-12.00 (те не са от Пловдив). Двете му ризи бяха неизгладени (бях казала, че няма да ги гладя, защото ютията ни се прецака и ме беше страх да не им стане нещо, затова майка му беше поела ангажимент да ги изглади с нейната ютия), младоженският автомобил беше неукрасен. Към 12.00ч. ми се обади, че всичко е точно и е взел цветята, но родителите му още не са дошли.....

[sunset]

В 12.30 излязох от салона и се обадих на свекърва ми да я питам къде са. Тя ми каза: “Ей сега влизаме в Пловдив”. На мен лошо ми стана, защото знаех, че ще се обличат и гримират при мъжа ми. Трябваше най- късно в 14.00 да дойдат да ме вземат, за да може до 14.30 да тръгнем и да имаме време за снимки.
Операторът пое към мъжа ми, а фотографът и помощникът му дойдоха с мен вкъщи. Да, обаче по пътя аз се сетих, че нямам червило в цвят, близък до този, който ми беше сложил Коцето. Въпреки увещанията на най- добрата ми приятелка, че не е нужно да е точно този цвят, аз бях решила твърдо да си намеря подобно червило. Влязох в един магазин и накарах продавачката да извади всички възможни червила. Не открихме точно такъв цвят (нямаше и как, защото въпросната марка не се продава по магазините), но накрая взех едно, което се доближава.

Когато се прибрах, лудницата беше пълна. Майка ми още не беше облечена и започна да се кара на Димитър да не я снима. Леля ми и братовчед ми се приготвяха. Казах на майка ми, че трябва да ми помогне с роклята, тя ми отговори с “добре” и изчезна. През това време баща ми се разхожда с една вратовръзка и пита кой ще му я върже. Майка ми и на него се скара, че чак сега се е сетил. Аз се карам на майка ми, че се бави. Най- добрата ми приятелка снове из цялата къща и всеки я юрка нещо да прави. Аз се опитах да вържа вратовръзката на баща си, но от вълнение и това забравих как става. Накрая му казах: “Татко, ти вкъщи не бива да си с вратовръзка. Трябва да си малко по- неофициален сега, а пък после ще я сложим.” Той, милият, толкова се беше шашнал, че се върза и на това. На всичкото отгоре започна да се звъни на вратата, хората отдолу не могат да си отворят, понеже не се усещат, че трябва да дръпнат дръжката. Приятелката ми им обяснява по домофона какво да направят. Аз още се разхождам необлечена. Телефонът ми и той звъни през една минута....

[m0onlight]

  Горкият ти татко - без подстрижка и без вратовръзка
Продължавай нататък

[Josephine®]

Ха ха ха! Представям си пълната лудница - яко! 

[pkara]

Божее, защо ми е толкова познато!!!

[sunset]

Накрая ме облякоха и се заключихме с фотографите в моята стая за снимки. През това време дойдоха всичките ми приятелки, започнаха да чукат по вратата. Когато излязох от стаята, ми стана толкова хубаво, че най- близките ми хора са с мен. Това беше един от най- радостните монети в този ден. По едно време гледам- музикантите дошли, но мъжът ми никакъв го няма. Зачудих се, но така или иначе вече бях изпаднала в доста странно състояние и общо взето през целия ден бях в пълно информационно затъмнение.

Междувременно при съпруга ми лудницата също е била голяма. Операторът дошъл, всички още се обличали. Поели с половин час по- късно към кумовете, които бяхме настанили в хотел. По пътя колите се изгубили. Накрая се събрали пред хотела и тръгнали към стаята. Да, обаче започнали да чукат на вратата на други хора. По едно време някой извикал: ”Хайде куме, излизай” и от съседната врата се подал кумът. Тръгнали към нас и съпругът ми започнал да звъни на музикантите, понеже уговорката била да го чакат пред блока. Те не му вдигали (през това време са били у нас вече) и той се шашнал, че няма да дойдат. После ми каза: “Представих си как ще ми пилиш цял живот на главата, че съм отговарял само за две неща и едното не съм го свършил”. Той имаше ангажимент да наеме музиканти и кола да намери.

През това време аз вече чакам с нетърпение да пристигнат. По едно време чувам един мотор как ръмжи и си казах, че със сигурност са те. Най- добрият приятел на мъжа ми щеше да участва в част от клипа с мотора си. Погледнах през прозореца и гледам мъжът ми слиза от колата, хваща се за главата и тръгва в обратна посока. Изобщо не загрях за какво става дума, нито пък ми пукаше. Чак на следващия ден го попитах и той ми разказа, че се бил притеснил за музикантите и ги търсел да не са около блока.
Както и да е, тръгнали да се качват и когато стигнали до вратата на апртамента, кумът казал: “Тая врата е много здрава, как ще изкъртим, не знам...”, а пък свекър ми извикал: ”Тая булка ке я крадем ли, или ке дойде сама?”

[sunset]

Аз бях предупредила да не се затиска входната врата, така че ги пуснаха в апартамента без проблем. Да, обаче в моята стая 15 човека, включително и братовчед ми, който директно врътна ключа и каза, че без пари няма да ме дадат. Мъжът ми пък мислеше, че тази традиция няма да се спазва и не си беше приготвил по- дребни пари, а имаше само стотачки. Реши да започне с 5 лв., но братовчед ми му се изсмя, върна му ги и каза, че не стигат. Докато си разменяха парите аз се сетих, че няма време и казах на братовчед ми:”Пускай ги, нямаме време вече”. И така бях продадена за 20лв. Когато мъжът ми влезе, аз бях клекнала и всичките ми приятелки се бяха скупчили около мен, така че да не се виждам. Съпругът ми реши, че съм се скрила в друга стая и тръгна да излиза, но тъй като бяхме притиснати от времето, му се показах. Целунахме се, но галимацията беше голяма и изобщо не усещах какво става. Прескочихме криенето на обувката, защото нямаше никакво време. Имаше кратка наздравица и тръгнахме по стълбите баща ми да ме извежда. Много се измъчи, изобщо не можеше да върви до мен. Настъпваше ми роклята (тя беше с три обръча) и общо взето слизането по стълбите беше трудно. Изиграхме едно хоро, което си беше жива мъка за мен, понеже непрекъснато ми настъпваха роклята, а и асфалтът беше омекнал от жегата и токчетата ми потъваха. На всичкото отгоре чистачката беше дошла да чисти и от водата се  бяха образували локви, през които роклята ми мина. След хорото само чувам ужасения вик на майка ми, обръщам се и гледам едно голямо черно петно на роклята си. Нямаше време да се връщам да я чистим и се разбрахме в хотела кумата да пробва да махне петното. Ако знаех после какво ме чака, изобщо нямаше да се притесня от това петно...

[sunset]

Към 15.00ч. тръгнахме за фотосесията. Трябваше да е извън града и да намерим черен път. Снимахме се на една гара, после излязохме извън града. Мъжът ми и операторът, заедно с моториста отидоха да заснемат част от клипа, а ние продължихме със снимките. Роклята ми цялата се напълни с разни жита и буболечки, но на мен ми беше голям кеф. Колкото беше хубаво, толкова беше и уморително. От жегата прическата ми се развали и цели кичури от косата ми се изправиха. За съжаление, не успяхме да се снимаме навсякъде, където искахме, защото времето не беше много.
След снимките поехме към ритуалната зала. Подписването беше в 17.00ч. Тук е моментът да кажа, че две седмици преди сватбата разбрахме, че в църквата не са ни записали, а на наше място има друга сватба. Венчавката трябваше да е в 17.45, но поради получилото се объркване я направихме по- рано. Уговорката беше да минем максимално бързо в ритуалния дом, без да приемаме поздравления, и да отиваме в църквата. В ритуалната зала всичко мина много бързо и стегнато. Предварително бяхме предупредили да не се бавят. Аз исках баща ми да ме заведе до мъжа ми. Беше много смешно, понеже, когато тръгнахме, той вървеше две крачки пред мен, защото роклята му пречеше, а аз на всяка крачак го дърпах и му съсках да върви по- бавно. Когато ме заведе до мъжа ми, застана между нас и ми вика: “Аз сега какво да правя?” Кaзах му да отиде при майка. Преди си мислех, че много ще плача на подписването, но изобщо не стана така. Всичко ми беше като някакъв сън. В 17.15 бяхме приключили, направихме няколко снимки и тръгнахме към църквата. За пореден път се убедих колко красива е ритуална зала “Пълдин”. Страшно съм доволна, че неправихме този избор.

В църквата всичко мина много тържествено. Хората след това казаха, че са останали очаровани. Свещеникът си свърши работата много добре. В 17.45 бяхме готови. След венчавката мъжът ми отиде да вземе свидетелството за граждански брак, защото трябваше в църквата да запишат номера. Аз застанах на сянка да го чакам, но хората си помислиха, че съм застанала там за поздравления. Започнаха да минават, да ми дават цветя. Питаха ме къде е мъжът ми, аз им отговарях, че не знам (тогава наистина не знаех, после разбрах, че е отишъл за акта за брак). Последните снимки бяха в Стария град. И двамата бяхме вече доста изморени. След снимките отидохме в ресторанта, където бяхе посрещнати от салонния управител. Още от входа се усети на какво високо ниво е цялото обслужване. Качихме се в младоженския апартамент, за да се преоблече мъжът ми и аз да се пооправя и и изведнъж видях, че нямам гребен. Обадих се на Мими (сватбеният ни координатор) да ми намери и донесе. През това време кумата ми изпра роклята. Гримът ми не беше мръднал изобщо, само червилото се беше поизтрило, което е напълно нормално. Косата ми на места се беше изправила. След като си починахме десет минути, отидохме на второто ниво на ресторанта. Там ни инструктираха кога да слезем и как да застанат кумовете. Всичко беше страшно тържествено. Толкова ми стана хубаво, докато слизахме по стълбите и всичките ни гости стояха изправени и ни се радваха! Преди да слезем ние, диджеят представи родителите. Свекърва ми ни захрани с пита, майка ми ни даде здравец, баща ми ни даде бутилка шампанско ( за първата ни годишнина) и бутилка червено вино (за първото ни дете), а свекър ми ни подаде чашите с шампанското. През цялото време диджеят говореше. Справи се много добре...

[sunset]

Когато дойде ред за чупене на чашите и ритане на менчето, аз доста се престарах. Така метнах чашата, че из целия дансинг се разхвърчаха стъкла. На менчето също му забих доста силен шут, всичко което беше вътре изпада, а хората на отсрещната маса направо залегнаха.
След ритуала по посрещането и речта на кума дойде ред за първия ни танц. Песента беше Parla piu piano в изпълнение на P. Buanne. Бяхме поръчали дъжд от 300 балона и бяхме казали точно в кой момент от песента искаме да паднат. Получи се страхотно, нямаше нито забавяне, нито избързване. След танците на родителите и кумовете дойде ред на театрално- танцова формация Елика. Бяха невероятни, направо избухнаха на дансинга. Дойдоха доста повече хора, отколкото бяхме наели, и се получи уникално. Имаше най- различни танци (без народни), имаше закачки с гостите, просто беше страхотно. Играха около 45 минути, като накрая изкараха нас и кумовете на дансинга. Около нас с кумата играеха момчета, а около кумът и младоженецът играеха момичета. Нямаше никаква нотка на простотия, нито танци в скутовете. Водещият беше супер. Толкова много се смях. Накрая вдигнаха почти всички гости на хорото и си тръгнаха. След сватбата всички ни питаха кои са били и казваха, че никога не са виждали такова шоу. На нас също ни се отрази добре тази 45-минутна почивка.
След това започна купонът. Изключително съм благодарна на моите приятелки, които за всичко бяха около мен и ми помагаха. Когато минавахме през масите, за да се поздравяваме с готстите, зад нас вървях четирима души (3 приятелки и един приятел). Получихме доста букети и някои по- обемни подаръци. Хората, които помагаха, така добре се бяха организирали, че изобщо не разбирах как на мига всичко, което им подадем изчезваше. Много добре се справиха и с раздаването на подаръците на гостите. Имахме 11 дечица на различна възраст, включително и едно виетнамче, което изобщо не обича кукли. Всички подаръци бяха съобразени с вкуса и възрастта на децата, съответно бяха различни. Приятелките ми доста добре се бяха ориентирали кой подарък на кое дете да дадат.

По време на първото хоро в ресторанта под роклята ми се размотаваха непрекъснато балони и аз все не успявах да ги изритам. Когато дойде време за хвърлянето на букета и жартиера, аз се усетих, че не знам къде ми е жартиерът.  Казах на Мими и тя изпрати една приятелка в младоженския да ми го намери. Беше много смешно, защото две колежки на мъжа ми се спуснаха от двете страни на дансинга и хванаха букета едновременно, като едва не пребиха едната ми малка шаферка. И така стоят двете, държат го и се гледат, накрая едната го пусна. Почти същото стана и с жартиера-  тъкмо един от мъжете да го хване и друг му го грабна под носа.

Сватбата продължи до 2.30ч. Накрая с мъжа ми бяхме страшно уморени. Роклята ужасно ми натежа по едно време, но въпреки умората бяхме много щастливи.
Всичко мина толкова бързо. Дадох си сметка за пореден път колко важна и вълнуваща е подготовката за една сватба и че човек трябва да й се наслаждава, понеже самият ден минава неусетно.

[sunset]

След сватбата заминахме на о- в Тасос за десет дни. На 05.07 се навършваше една година от предложението. Отидохме на същото място, на което ми предложи, като бяхме взели със себе си сватбените чаши и шампанското и си отпразнувахме годишнината.

На мен ми липсват сватбените емоции, но мъжът ми казва, че въпреки че му е било много хубаво, веднъж му стига.

Сега искам да посоча хората, които направиха този ден за мен толкова специален. Изключително съм благодарна на:

Весела Сорчева- Булвеси за прекрасната рокля, която ми направи.

Коцето от Добо и Капели- гримът ми беше страхотен.

Нина и Мими от сватбена агенция Нина стил- украсата беше много хубава, а Мими се справи чудесно като сватбен координатор.

Парк- хотел Санкт Петербург- нямам никакви забележки към обслужването, накараха нас и всички гости да се чувстваме много специални.

DJ Алекси- много забавен и оригинален.

Театрално- танцова формация Елика- направиха страхотен купон, гостите ни още продължават да говорят за тях.

Все още нямаме снимки и видео, но в самия ден бях много доволна от Димитър Яков (фотограф) и Александър Маринов (видеооператор). На моменти забравях, че изобщо са там. Изключително лесно и приятно се работеше с тях през цялото време.

Много съм доволна и от маникюристката ми, но за съжаление не запомних в кой салон работи. Намира се срещу Новотела. Казва се Рене и маникюрът ми издържа 12-13 дни след сватбата, като се има предвид, че бяхме на море и непрекъснато го мокрех.

Дано не пропускам някого. Когато станат готови професионалните снимки, ще кача няколко. По- късно ще кача в албума малко снимки, правени от гостите.

[Мариелка]

Супер купон е станало
Ако имаш възможност, ми пиши на лични какви са цените на Елика.

[punk_girl123]

Ще ми е интересно да видя снимки от фотосесията. Поне като идея звучи като нашата и ми е интересно да съпоставя двете гледни точки.