РОДНИНИТЕ!!

[gucci]

Роднини и сватба - как да опазим вълка сит и агнето цяло 

[mery_bery]

Ох момичета ,явно това е може би 1 от основните проблемни моменти при мен-аз както не обичам излишни коментари по мой адрес,камо ли някой да ми се меси  в нещата при организацията на сватбата,повечето вмешатели са ми  роднини ,който са минали по този път и едва ли не както те са си правели техните сватби,така и аз трябва да постъпя- да ама ще имат много поздрави -вече изпушвам,но почти нищо не им казвам(то при малкото инфо,което съм казала ми вгорчават живота-представям си ако знаят кое ,как хептен ще  отворят устии)-като започнат :каква ми била роклята,пък прическата, да не били останели гладни на сватбата,ама защо сме нямали оркестър -а диджей -абе какво да ви разправям-но поне като ви пиша се разтоварвам "Слава Богу",че  я има тази тема-в началото много им се вързвах(и то предимно от мисълта,че едва ли не аз като си се кефя и ми е готино -мислех ,че и другите се радват покрай мен ,но уви-уж се радвали ама само на думи ),но  мъжа ми ме посъветва да спра да им отговарям на дразнещите въпроси,а да казвам ,че ще е изненада и така поутихнаха нещата.Всичко си харесваме сами,най-много ни помагат мойте родители-да не кажа ,че всичко падна на тяхните плещи. P-(Майка ми много ми помага и ме успокоява,кумовете също ни успокояват и ни казаха да гледаме себе си и да не обръщаме внимание-кой какво казал... и ,че винаги ще има недоволни и злобеещи ,явно това е нормално за такова събитие явление *crazy*Най-добре е нищо на никой да не се кава,и че всичко ще е изненада:)-този израз действа,поне да затворим временно устите на някой роднини:)То и не остана време вече,още някой неща и сме готови *YAHOO*Както си го направим ние това ще е -мненията и коментарите  пред телевизора:)))

[Tsutsi]

Петя извинявай, но кажи на свекъра си в прав текст, че не си не намерила на улицата та да ти крещи. Аз не мога да си представя как ще крещи на снаха си, все едно баща ти да крещи по твоя мъж. Ще ме прощаваш ама това е връх на простащината.
Иначе проблем с родителите кой ли не е имал. Ние решихме проблема много просто - казах ме им да направят те някои неща по сватбата сами. Ха сега де ...изведнъж се усетиха, че утре 100 човека ще гледат избраната от тях торта, избраните от тях покани, избраните от тях халки и ако не са хубави ще ги сочат с пръст и ще им се смеят. Те така си ги представят нещата, за това направиха завой и решиха ако нещо се обърка да кажат .. ами те младите така решиха, то може ли да им се каже нещо ...Като написахме на поканите, че каним ние и нашите родители тотално се укротиха и даже ни помагата каквото ние кажем ( да поръчат погачите, да купят свещи за църквата, вино и мед, да пекат ядките, да координират техните гости ще идват ли , как да стигнат до ресторанта) и драмата приключи.
Ние така процедирахме - показахме им уважение с поканите и толкоз.
Едно от мен да знаеш - куче, което лае, не хапе. Дайте им малко уважение и ще се кротнат и най-вече не се подавайте на скандали, а кротко, ясно им кажете кое, как и защо...Успех
 

[InLove_Girl]

Петя, аз като минала по тооочно същия път, ще ти кажа, че само мълчанието и дистанцията вършат работа. Преди време имах същите проблеми, Еми ме посъветва да се дръпна /както каза и на теб  / и това подейства. Сега само от време на време подхвърлят, че ако имаме нужда от каквото и да е, само да кажем. Даже свекъра само звъни на милото да го пита дали въобще искам сватба, дали не съм се отказала , защото изобщо не съм я споменавала  Сега се притесняват пък да не реша да не се омъжвам 

[tifi]

Момичета моля за съвет как да постъпя остават 2 седмици до сватбата. Родителите ми са разведени откакто съм била на няколко месеца, майка ми почина преди 10 години а баща ми по същото време се ожени(тогава се получи голям конфликт аз не можех да приема че докато майка ми умираше той са ожени и дори не ми каза).

От 4 месеца сме скарани с него като при последния ни разговор по телефона ми каза че нямам повече баща и бил умрял за мен. Оттогава не сме се чували.

Както казах почти не остана време до сватбата и аз не знам какво да правя. Сигурна съм че ако аз не се обадя той няма да дойде защото по-аналогичен начин се развиха събиятията на моя бал, скрахаме се за глупост и той не дойде.

Мъчно ми е заради ситуацията никога не съм си мислела че не сватбата си ще бъда без нито един от родители се. Не знам как да постъпя сигурна съм че ако се обадя ще последват обиди към мен. Не съм готова в този момент да се растройвам допълнително. Нямам нито един близък роднина който може да ме съпровожда при церемонията и това още повече ме натъжава. Лошото е че конфликта е най-вече заради втората му съпруга която е доста лицемерна и играе роля колко много ме обича и аз излизам лошата. Ох не знам......

[emmmmmy]

тъй като има фактор мащеха, ти винаги ще си кривата там. Аз съм малко крайна на тези теми, но според мен някой който ти е казал че е умрял за теб, не му е зор да идва. По-добре някой близък на мъжа ти, който одобряваш като роднина да те съпровожда. От горчив личен опит знам че понякога е по -добре да нямаш роднини, отколкото да имаш скапани такива, така че не се ядосвай много хич!

[abrakadabra]

Според мен пък му се обади за да го поканиш. Така няма да ти тежи и независимо от отговора му ще си по-спокоина и щастлива. Бащите ни, мъжете ни и синовете ни са все мъже - затова ти бъди по-разумната. Аз също имам проблеми с моя, но за да съм с чиста съвет го каня.

[Миши]

тъй като има фактор мащеха, ти винаги ще си кривата там. Аз съм малко крайна на тези теми, но според мен някой който ти е казал че е умрял за теб, не му е зор да идва. По-добре някой близък на мъжа ти, който одобряваш като роднина да те съпровожда. От горчив личен опит знам че понякога е по -добре да нямаш роднини, отколкото да имаш скапани такива, така че не се ядосвай много хич!

Аз бих постъпила по същия начин. Моето положение е подобно на твоето,  поне аз съм решила, че и без него съм добре и ще се справя и без негова помощ и присъствие.

[tifi]

смятам че ако му се обадя ще си помисли че го търся за пари понеже вса пак преди да се скараме той казваше няма страшно за пари не се притеснявайте и като се скарахме ми наговори всички тези защото очакваше че пак до него ще опра заради финансите. Ние обаче ще се оправим така че не е това но той така ще го изтълкува а пък и фактора мащеха не е за пренебрегване особено като става въпрос за пари и интереси чак ми се повръща.

[DaBulka]

tifi, ние само можем да даваме съвети, но ти трябва да се вслушаш в собственото си сърце. Някак отдели си малко време само за това и си представи всички варианти - как го каниш, как протича разговора, как приема, как отказва, как идва на сватбата или как го няма. Опитай се да идеш до края на всеки вариант, за да разбереш, как ТИ ще се ЧУВСТВАШ. Ако го направиш, може да се окаже, че най-зле ще се чувстваш, ако той дойде на сватбата (вероятно с мащехата). Аз съм дете на разведени родители, и с двамата имам сложни отношения. Много години съм имала чувството, че нямам баща въобще. Да не се окаже, че се опитваш да компенсираш липсата на бащинска подкрепа точно в деня на сватбата (не знам защо, но почти всички от нас булките се чувстват по някакъв начин уязвими на този ден и затова правим драми за най-големите глупости), а като дойде сватбата и баща ти присъства, с огорчение да разбереш, че той не е бащата, от когото имаш нужда и все едно на сватбата да преживееш отново неговата липса. Помисли някак си за тия неща. Помисли дали искаш да преживееш унижението да ти откаже, ако му се обадиш. Най-важното според мен е да примем нещата такива, каквито са. Нямаш майка - значи нямаш. Но имаш приятелка или близка жена, която вероятно те обича като майка и ти - нея. Помисли за нея. Нямаш истински баща, но имаш някой друг, възможно е дори собствения ти съпруг. Отдай на този човек дължимото като на баща. Колкото и да е жестока съдбата понякога, винаги имаме компенсация в лицето на други добри хора. Аз осъзнах, че в отношенията с моя съпруг донякъде замествам баща си. Равнопоставени сме по отношение на семейството ни и житейските въпроси, но чисто емоционално той е този, който ме утешава и подкрепя, когото чувствам като закрилник и защитник, той е единственият, който може да ми се скара или да ме смъмри и аз да се подчиня (защото иначе в мене подчинение въобще няма). Рядко, но си обръщаме ролите - той като е уязвим, аз го утешавам доста майчински (той пък си няма майка и няма жена, която да я е заместила). Ние всички търсим лицата на родителите си у хората, с които сме близки и това е неосъзнато и важи за всички - дори тези, които си имат родители, но те не са подкрепящи и т.н. Дано не съм те разстроила с моя пост, че съм толкова откровена. От моя опит само това мога да ти кажа - да приемеш ситуацията такава, каквато е, да не се самозалъгваш, че баща ти ще стане друг човек за деня на сватбата ти, защото точно тогава ти имаш нужда от него като баща. Приеми болката от тази констатация и я приемай толкова пъти, колкото е нужно, аз така си казвам "еми това е положението, някои хора стават родители, но никога не порастват, за да бъдат такива, бъди благодарна, че имаш два крака и можеш да тичаш с тях, че имаш две ръце, с които можеш да направиш каквото си поискаш, че имаш очи да видиш слънцето..." Като се поутешавам така сама, си мисля само за хората, които наистина заслужават да им дам най-доброто от себе си и така ми става по-добре. Понеже животът ми беше много много труден (то на кой ли му е лек животът?!?), накрая стигнах до убеждението, че не искам да го преживея в отчаяние и започнах да залагам на хубавите неща. Да призная лошите, но веднага след това да компенсирам, като видя добрите и си мисля за тях. Защото в крайна сметка животът ми ще мине неудовлетворяващо. Дано се почувстваш по-добре. Достатъчно е да премислиш ситуацията, да решиш кои са важните хора в живота ти и ще стане.

[Hecate]

Nebulka,  Имаше една приказка, за "По-добре сама, отколкото зле придружена", може би важи и за роднините.
Но в такива моменти е най-важно какво иска твоето собствено сърце, ако то иска баща ти да е там, дори с цената на малко негативни емоции, то нека е така.

[MaHu]

tifi, сама трябва да решиш този въпрос. Наистина си помисли как ще се чувстваш, ако го поканиш или не на сватбата. Аз винаги вярвам в доброто и че хората могат да се променят, но ти знаеш най-добре.

[tifi]

Знам че никой не може да ми даде съвет но е полезно да чуя мнение от други булки в аналогична ситуация, защото тези моменти не се връщат и не искам да съжалявам. Хиляди пъти съм си представяла всички варианти и просто няма най-добър вариант или поне аз не го виждам. Не мога да му се обадя няма да мога да изтърпя обидите с които ще се нахвърли и в момента просто не искам да се разстройвам допълнително.

nebulka благодаря ти за мнението

[Snow_White]

tifi, a защо не му пратиш покана по куриер или по някой познат.....така няма да е нужно да се чуваш с него, той ще е поканен, пък ако дойде-дойде.....но твоята съвест ще е чиста Просто предложение

[DaBulka]

Това с поканата е оригинално хрумване! Ако наистина държиш да присъства, може към поканата да сложиш и мила бележка или писъмце, колко е важно за теб да дойде в този ден, да усети твоята искреност. Няма начин да не се размекне. Разбира се, поискай потвърждение за присъствието, за да не стоиш в напрежение до самия ден. Чудесно хрумване, Snow_White!