Сватбата на Vivid …::: [26.05.2012г.] :::…

[gothic_queen]

чЕстита тема и от мен,мила!Много хубаво си описала всичко и цветовете и концепцията ми се струват толкова приказни и пролетни @}->--Това с датите ми харесва,нестандартно е ,пък и всяка една от тях има емоционална стойност за вас,прекрасно е ,че ще се обвържете законно на годишнина от връзката ви Ние от много чудене кое да празнуваме(годишнина и брак на една дата,но различен месец) си отбелязваме символично всяко месече заедно и бракувани:)
Страхотен подарък имате от родителите,наистина звучи  вълнуващо медения ви месец

[Christy]

Честита тема, остана толкова малко и всичко ще е повече от чудесно! 

[Vivid]

Благодаря ви за проявения интерес и пожеланията. Много е приятно да има такова внимание към теб...Продължавам с малка част от разказа.
Музика За първия танц сме избрали "A whole new world" от Аладин. В темата за песени съм давала линк. Избрахме я защото е много нежна, има смисъл, а и за нас наистина започва един нов етап, нов свят, макар че няма да има съществени промени в досегашния ни начин на живот. Нямаме някакви спомени с песента или нещо, което да ни свързва с нея -просто търсехме песен за нашата приказка и избрахме нея...Ходим на уроци по танци. Танцът е в стил "nightclub two step" - непознат у нас, но доста популярен за сватбите в САЩ. Красив танц се получава, макар че ние се притесняваме да танцуваме и сме доста сковани. Искахме да е изненада за гостите, но аз се издадох на шаферките, та вече знаят...

[Vivid]

Нашата история: - От малка не съм искала да имам връзки. Исках да намеря човека, с когото да прекарам живота си и да споделя дните си. Бях на 16. Отчаяно търсих този човек, защото първите ми стъпки в любовния живот бяха същинска катастрофа. И го намерих - във виртуалното пространство. На първата среща му заявих, че го обичам, а на втората - че искам да се оженим... :oops: Той беше малко смутен, а аз разочарована. Бях много луда девойка - ревнувах го до болка, досаждах му, не се отлепях от него, но чудна работа, той бе все така мил, както на първата ни среща. Неусетно лятото свърши. Той трябваше да замине да учи в друг град. Решихме да не прекъсваме връзката си. Казахме си, че ако издържим 2 години на разстояние (толкова ми оставаше да завърша и аз и да се съберем да живеем заедно), нищо не би могло да ни раздели. И двете години, започнаха да се нижат бавно - бавно...Живеех за петъчната вечер, в която го посрещах на гарата. Прекарвахме заедно уикенда, почти не спахме, изпращах го в неделя следобед и дълго стоях и гледах как влакът се отдалечава и сякаш нещо в мен умираше. Това се повтаряше всяка божа седмица. Не че е кой знае каква драма, и по-лоши неща са се случвали на хората и по-дълги и болезнени раздели са имали, но само ние си знаем как преживяхем тези 2 години, когато си говорихме по телефона с часове, всеки в своето легло и как копнеехме един за друг. Още пазя календара, който сама направих, и в който отбелязвах всеки ден, който съм прекарала без него. А за петъчния ден, рисувах усмивка - защото щях да го видя. Изнизаха се най-накрая тези 2 дълги години и ние осъществихме мечтата си - заживяхем заедно в големия град. Не всичко беше както си го бяхме представяли - не е лесно изведнъж да заживееш с някой и на нас ни беше трудно в началото, което доведе и до други проблеми във връзката ни. Стана така, защото за цялото време в което бяхме разделени, си бяхме създали погрешна идеализирана представа за това какъв ще бъде животът ни, когато се съберем да живеем заедно. Бях малко разочарована - не беше както си го бяхме представяли. Но с времето, осъзнахме, че можем да постигнем всичко, стига да сме заедно и да се държим един за друг. Днес - 3 години след като заживяхме заедно, мисля, че сме постигнали този баланс в отношенията си. Ние пораснахме заедно, заедно се променяхме и се адаптирахме към живота ни, който също се променяше. Аз станах по-търпелива и не толкова ревнива. Знам, че той не е идеален, но умее да ме разсмива, кара ме да се чувствам единствена, знае как да ме успокои, когато съм тъжна и повярвайте ми - умее да ме накара да повярвам, че всичко ще бъде наред, дори когато нещата не изглеждат така. А какво повече би могла да иска една жена? Няма да крия, че през тези години ми е хрумвало, че искам да бъда с друг - с някой с опасен чар, от който адреналина ми да скача до небето, с някой, с който ще ми е по-напрегнато и няма да съм сигурна какво ще последва ( коя жена не си го е мислила). Но разумът ми винаги надделяваше - да, предпочитам удобните, проверени и ниски обувки, отколкото високите лъскави токчета - да паднеш от високо винаги е болезнено. И знам, че не бих заменила разговорите ни до среднощ (макар че сме прекарали целия ден заедно), милата му усмивка, топлите очи, начинът по който ме прегръща и ми казва, че е най-щастливият мъж на света, защото ме е намерил и неловките му романтични жестове, за нищо на света. Защото знам, че такава любов е една на милиони, такава близост не се среща често, такива чисти и искрени същества, като него не съществуват вече.

[_Ezra_]

вивид, мн мил разказ  пожелавам ви страхотна сватба  песента от аладин е мн хубава 

[veseto_87]

Vivid , разплака ме, наистина. Прочетох своята история, с малки промени. Желая ви много щастие. Бъдете истински и се обичайте много!

[rady17]

Много хубава история  на вас. Продължавайте да се обичате така даже и повече, ако е възможно   

[gothic_queen]

Vivid,това е най-милия и искрен разказ ,който съм чела!И мен ме разплака :'(Благодаря ти,че си толкова истинска и ни сподели вашата история @}->--Пожелавам ви да запазите магията ,любовта и хармонията помежду ви и съм сигурна,че ще успеете!

[Vivid]

Ама не плачете де...то е хубаво. Историята не е някаква много оригинална, нестандартна или драматична, но има такава мисъл, май на Али Макбийл беше: "Знаете ли защо моите проблеми са по-големи от тези на другите хора? - Защото са МОИ проблеми." Така че и за двама ни беше достатъчно трудно. Но сега сме заедно и си живеем прекрасно заедно, дано и занапред да е така.

Иначе днес отметнахме изследванията, а утре се надявам мъжете да купят и костюм за младоженеца. Остава да изберем тортата - май се спряхме на варианта с минитортички подредени на стойка с няколко етажа, като на най-горния е една малка торта, за да има какво да режем. Трябва да отидем до сладкарницата (Гаврош), за да изберем дизайна на минитортичките. Аз искам на тях да има нашите инициали и датата и да са в нашите цветове, на друго не държа

[_perlichkata]

Честита темичка

[desirer]

Розказа е много романтичен и личен,  радвам се , че има такива момичета, който споделят всичко. Пожелавам ви все така да се обичате и да преодолявате с лекота предизвикателствата на живота. Ако може да спиделиш цените на Гаврош и ние мислим да ползваме техните услуги също с малки тортички, но не съм проучвала цените още.

[Vivid]

Ами специално за минитортичките не са много евтини - по 5,50 лв. излиза едната - това е така, защото всяка се декорира отделно, което е доста повече играчка, отколкото ако украсяваш една торта. Вкусът, на който се спярхме е "трюфел".

[sunset]

Vivid, първо искам да ти честитя темата. Прочетох разказа ти и много се развълнувах. Пожелавам ви никога вече да не се налага да се разделяте и да се обичате все така силно.

[Vivid]

Благодаря, sunset, и аз се надявам да не се налага да се разделяме, защото аз не съм сигурна дали бих се справила сама. Винаги за всичко сме били заедно, пораснахме заедно, първи сме един за друг в много неща...и се гордея, че издържахме и се преборихме да бъдем заедно.

Довечера ще пиша, дали костюмът е вече уреден въпрос (в момента би трябвало да го избират), а дотогава се надявам да съм направила поне няколко от онези картички, за които говорих в темата "дреболийки"...

[Vivid]

Пак съм аз
 Исках да помоля ако някоя булка е имала изнесен ритуал, да ми помогне. Опитвам се да уредя всичко отрано, за да няма тичане и извънредни задачки в последните дни. Навсякъде в нета намирам само какво трвбва да носи в е гражданското, какво в църквата. А на мен ми трябва информация за това, какво трябва да нося в деня на предварителното подписване в ритуалната зала и на самата сватба, за иснесения ритуал? Някой да знае?