Как да запазим контрол над детето!?!?

[Marri]

Аз не мога да дам "рецепта", но мога да споделя какво ми каза една психоложка на едни доста интересни и полезни беседи. Според нея родителят трябва да бъде строг, но справедлив, т.е трябва ситуациите да се преценяват правилно на момента. Не трябва да нападаме децата неоснователно, но винаги трябва да реагираме, когато има повод за това. Във вашата ситуация, angel4e, ми се струва, че щом нещата клонят към извинение, след като вълнението премине, означава, че всъщност според твоето вътрешно усещане и преценка без влияние на гнева, не се случило нещо кой знае колко лошо. Относно извиненията, тя каза, че трябва да се отнасяме към децата като към възрастни, след като преценим, че е нужно извинение, да се извиняваме, така както бихме постъпили, ако не бяха деца. Но в същото време подчерта, долу-горе това което си написала по-горе, ако има наказание-извинение за едно и също нещо и това се повтаря, трябва сериозно да се замислим над преценката на ситуацията, дали наистина детето е заслужавало наказание, защото в крайна сметка родителят губи авторитет пред детето на по-късен етап. С това се връщаме към горната максима, строг, но справедлив родител, в този случай, ако сме справедливи, по-рядко ще ни се налага да се извиняваме за несправедливото си отношение.

[angel4e]

Ужасно си права! Имало е 2 случая в които извинение нямаше-казах и че и се сърдя и се сърдих толкова дълго,че тя да разбере че съм сърдита за това което е направила. Но когато плесне бебето по главата или му стисне силно ръката, как да реагирам? Пробвала съм със спокоен тон, но има усмивка и нищо.
Доста ми помогна, Marri!

[dodo23]

И svekarva все повтаря че след като децата навършат 2 стават по-спокойни. А в книгите пише точно обратното. Кой прав сега?

На 2г. Дари я хвана бебешкия пубертет и си беше предизвикателство.
На 3г. смея да твърдя, че е чувствително по-сговорчива.Като направи нещо заслужаващо порицание, искам от нея да спре заниманието си, да ме погледне в очите и й обяснявам защо не трябва така, със спокоен тон.На 2г. нито ме слушаше, нито разбираше какво й обяснявам.

Разбирам, че това, което те тревожи е, че ти е трудно да се овладееш, когато "стоварва ласки" върху бебето.Без да имам опита на майка с две деца и да познавам в детайли ситуацията, бих ти предложила следното: вземи сурово яйце и позволи на Симона да го счупи.Обясни й, че бебето е крехко като яйце и е важно да се отнася с много внимание и грижа за да не я нарани.

По въпроса с извинението.Карам се и се извинявам, когато сметна за нужно.И Дари почна да се извинява.Сега й обяснявам, че извинението не винаги работи(като при счупеното яйце) и затова трябва да обмисля постъпките си.

[магито]

Ангелче, Мони е малка и просто не разбира колко е крехко бебето.Аз имам пример с три годишния си племенник.Наложи се да го гледам него и Мони, сега тази седмица 3 дни.Ами ако беше на 2 нямаше да се навия абсурд/Той тогава хептен не разбираше, правеше каквото си иска, не осъзнаваше много неща.Трудно е адски е трудно и очи и на гърба ти трябват.
Не и викай ако можеш, обяснявай, защото тя се ошашква, не разбира къде е сгрешила а и може да намрази бебето защото заради него и викаш.
Но Додо е права на 3 с много по-разбрани и дори помагат.