А как се разбирате със свекървата ? - част 4

[Мрявка]

Аз пък да ви кажа, че в чужбина свекървите далеч не са по-различни от тези в Бг-то, аз съм имала личен допир от истории със свекървите на две мои състудентки и една на моята беатовчедка, всичките са швейцарска националност, без приммеси, еми аз историите, които слушам за тези въпросни жени са си отчасти досущ като тези, които тук се обсъждат в тази тема. Според мен този феномен "свекърва" ( изобщо не я пбичам тази дума, защото според мен човеците са я заредили доста отрицателно, а моята лична позиция е, каквото почука това се обади и не прави това, което не искаш на теб другите да правят и обратното, дръж се така, както искаш с теб да се държат) не се дължи на народността, а на психологически "проблеми", стоящи в нас като човешки същества, неща като ревност, чувство за собственост, желание за покровителство и тн. Моята лична теория е, че един човек достатъчно интелигентен и научен да МИСЛИ и РАЗСЪЖДАВА би трябвало да осъзнае тези борещи се в него чувства, а псъзнаванвто им е първата крачка към решаването на проблема, когато знаеш откъде той идва, можеш и да предприемеш нещо срещу него, в разумните граници.

[Thea]

Свекърва, така е, повечето хора „на запад“ са всеки за себе си. Това поведение което описваш на мен ми се струва нормално. Който иска да се жени или да има деца, да разполага само с лични финанси, а не да разчита на свекърва, майка, зълва, стринка. Живях повече от 1 година при една готина вече пенсионерка, която се скъса да обикаля региона и Америка, без да се интересува децата или внуците кога ще се женят или идват на гости и дали на Коледа ще дойдат или не, тяхен си проблем.  Те да се съобразяват и да си плануват финансите. Евала. На мен това поведение не ми толкава странно /вече.../.

Хубаво е, че снахите на твоята позната са там за Коледа. Много от колегите ми и познати, дори не посещават родителите си за празниците. За тях това е излишно. А да ги занимават с техните проблеми е голяма рядкост... Но и родители и свекъри го приемат това, дори често се оплакват ако „ги ангажираш с деца или лични проблеми“. Хората там не са така привързани един към друг както в БГ.

[skylife]

Мда - определено това е нормално навън. Леля беше женена в Италия (тя все още си живее там де), та живееха в една къща на 3 етажа - тя с мъжа си, брат му с жена си и свекитата. Та - в едно от първите посещения на майка там, отишли "на гости" на брата на долния етаж. И понеже отишли без покана и предупреждение - дори стол не им дали да седнат...

[Мрявка]

Да, това с графика и предупреждаването е нормално, но аз го намирам за правилно, в крайна сметка възрастните хора си имат свой живот и не е необходимо да са 100% на разположение на децата си, достатъчно дълго са били. Но самото "драчене" снаха - свекърва си го има и то изобщо не е рядко срещано явление.

[tsve4e]

Моя приятелка се омъжи в САЩ и не знам дали за всички там се отнася, но лично в тяхното семейство синът е "натирен" както тя се изрази веднага след училище и са по същият начин - преди да отидат на гости задължително се обаждат да предупредят и да питат кога е удобно да отидат  Аз като си помисля, че ние решаваме и тръгваме към Плевен по всяко време на деня ( а се е случвало и посред нощ да    цъфнем на нашите на вратата) не мога да си представя, че ще искам позволение и ще питам дали е удобно. Но все пак хора и нрави всякакви. Добре, че ние сме си с балкански нрави и вратите ни са винаги широко отворени за всички(е с малки изключения  )

[Vivi20]

От 9 години не живея с родителите си и никога не съм се прибирала без да се обадя и да кажа/питам дали е удобно или не. Това са хора също с планове и свой си живот и не мога ей така да им се изтърся по което си искам време - елементарно уважение се изисква да се сетиш.

В чужбина хората са като в България - разнообразни. Има и такива, които не се грижат за децата си, има и такива които са много близки и много се подкрепят. Не може така елементарно да се дели земята на България и чужбина.

Междудругото и на свекърите не се е случвало да се изцпим без да се обадим или без да им занеса нещо като не сме се виждали от много време. По същия начин и те се обаждат ако идват, едва ли на някоя "булка" ще и стане супер драго да и дойде свекървата на гости без да се обади. 

[petq1989]

аз на баба ми,която живее на 15 минути от дома й званя дали и кога да ида,просто защото жената е пенсионерка,ходи си на виличката,гледа си нейните посеви и си има работа, а да стоя пред вратата и да няма никой е тъпо....на кумата ми(която ми е леля) й звънкам зада й кажа че отивам,там позволение не ми трябва ... ноооо свекървата, тя звани от днес за утре и казва "ще идвам"... преди броени дни така стана, звъннала на милото вечерта преди да вечеряме, хапнахме , гледахме филм  мина се не мина, стана време да си лягаме и той ме сюрпризира че майка му щяла да идва...като ми видя физиономията разбра за какво ще мрънкам...но то си е изнервящо да имаш свекърва...как не мога да я пратя на др край на бг 

[helena31]

Много ми е интересно как се чувстват снахи и свекърви примерно в Германия или Америка. Моя приятелка, австрийка, /е, да кажем повече позната/ ще жени син през юли, но сега тръгва на круиз с приятелки. Самата тя казва, че това са луди пари, но сега и било времето. Преди време продаде на другия си син къщата си, за да си купи по- малко жилище. Ако това се случи тук, ще е доста странно за снахите. Познатата ми е вдовица от дълги години и двамата сина и дават процент от заплатата си. То е съвсем правилно да е %, за да са равнопоставени. Всеки от тях и ходи по график на гости, а на големите празници просто е немислимо да са другаде с жени, деца или приятелки. За двете си снахи /настояща и бъдеща/ казва само, че са много красиви и имат кариера. Повече нищо не я интересува, доволна е, че живеят далече и съответно, че не я товарят с проблемите си. На мен и това ми се вижда странно, защото все още чувствам проблемите на децата ми като свои.

Моята свекърва е американка и има 3 деца, аз се ожених за най-малкия и син . Има още една снаха освен мен, а най-голямата и дъщеря не е женена. Тя не ходи по круизи и не взима процент от доходите (но това не ми се вижда толкова странно ако се наложи), но е изключително такчична и дипломатична жена, винаги за мен и за Джесика казва подобни неща - че сме успели и т.н. Живее на 10 часа с кола и на 4 със самолет и с прекачванията. Виждали сме се 3 пъти като цяло, заедно сме от 3 години, а пък сме легално женени от януари. Ще идва в България за тържеството и се вълнува, но без изобщо да се меси какво, как и защо - просто идва като гост. Аз много я уважавам и имаме страхотни отношения - пращаме си картички, т.н. За проблемите със сигурност не знае - ежедневни. Слава Богу, нямаме такива особено   Бих казала, че засега се чувствам страхотно от положението, дано и занапред да е така. Винаги сме добре дошли у тях, както и те у нас и нямаме никакви поводи за конфликти.

Виж, с майка ми аз поддържам близка връзка, почти ежеднева, макар да е на много по-голямо разстояние. Определено има културна разлика в тези отношения. Дори мъжа ми по-често комуникира с българската си част на семейството в София, отколкото с американската в Индиана . Те са от немски етнически произход и не са от най-емоционалните в това отношение, за разлика от нашия балкански манталитет.

[helena31]

А за празниците е малко сложно. Ние за Коледа вече 2 пъти ходим до семейството на съпруга ми и един път на сватба на брат му в техния роден град. А ни предстои трето ходене до България сега. В това отношение сме "квит." Ако имаше начин, бих искала да се виждаме и с едните и с другите родители по-често, но за сега няма как. Не знам дали и двамата не сме натирени, хаха - аз от 19 годишна не живея с родителите си, както и мъжа ми. От логистична гледна точка, няма дори как да се изръсим когато си поискаме, но все пак съм убедена, че и на двете места биха ни приели по всяко време на деня и без да се обадим ако нещо се случи.

Дано дълги години наред те да са активни и здрави, както и сега. Свекърите ми са пенсионери, но имат много динамичен живот, имат за хоби за снимат и наблюдават птици, ходят на разни сбирки, градинарстват. А родителите ми работят все още. Затова се радвам и си мисля, че не им е толкова зле и без нас да им досаждаме. Ние и двамата имаме братя, които са близко до тях и малко или много компенсират с присъствието си. Но лично на мен ми се иска да имаше начин за телепортация, липсват ми всички по празници, рождени дни.

[helena31]

не се дължи на народността, а на психологически "проблеми", стоящи в нас като човешки същества, неща като ревност, чувство за собственост, желание за покровителство и тн

Това е така, 100% съм съгласна. Същото важи и за положителните чувства. Майката на съпруга ми го обича не по-малко отколкото моята мен. Просто го показва по друг начин; за нея дори липсата на намеса или интересуване всеки ден бих казала, че е проява на обич.

[Mucka<3]

Ох, миличка Helena, аз съм само на 3 часа път от майка ми и понякога толкова ми липсва  Особбено покрай организацията на сватбата, че и по празниците ..... Така че направо не ми се мисли ти как се чувстваш  Да живее скайп

[helena31]

Ох, миличка Helena, аз съм само на 3 часа път от майка ми и понякога толкова ми липсва  Особбено покрай организацията на сватбата, че и по празниците ..... Така че направо не ми се мисли ти как се чувстваш  Да живее скайп

Да, липсва ми, но добре че е Скайп. А и за 14 години се свиква, това просто сега е нашия начин на живот - всеки избор има своите положителни и отрицателни черти. Моя е бил такъв, донякъде е и съдва в крайна сметка. Аз дойдох в САЩ с пълна стипендия за 4 години, а то какво стана ... Успокоява ме това, че все пак сме в прекарсни отношения и близки. Колко хора живеят врата до врата и не се понасят?

[ice_]

Слава богу не ми се налага да общувам с нея често защото с бащата на дъщеря ми сме разделени.

[SummerMoon]

След 5 години връзка,все още не сме успели да се изпокараме.Аз умишлено държа на дистанцията!Те няма да дойдат вкъщи,ако не са поканени,а аз няма да отида у тях без предупреждение.Въпреки че живеем в родния град на приятеля ми,аз се виждам с родителите му веднъж на месеца,че и повече.Те са много мили хора,но не искам да си насилвам късмета да прекарваме повече време заедно,все пак са доста по-възрастни от моите родители,обичат да дават мнение (което аз много не толерирам,все пак ако искам мнение,ще попитам) и нямаме много теми за разговор.Имахме възможност да живеем в тяхната къща,но приятелят ми се смили над мен и живеем на съвсем различно място,за което аз винаги ще съм му благодарна!
Ако някой ден имаме деца,живот и здраве,предполагам,че ще се виждаме по-често.Но никога не бих си позволила да се държа лошо.Те са му родители и аз ги уважавам.Може да съм крива,да не обичам нищо да ми се казва,но ще се оплача на него,а няма да ги обидя и да се карам с тях.Надявам се да си запазим добрите отношения,защото хората наистина са добри,просто аз съм си ръбата.

[crazynelly]

Отначалото изобщо не се разбирахме. Не се познавахме добре. Бяхме в началото на връзката си с милото и не ни е взимала насериозно. След като заживяхме заедно с него обаче стана ясно, че сме сериозни.
Аз знам,че на една майка в сърцето й децата винаги си остават нейните деца. Не са на някой друг - само нейни. Вярвам, че всяка една майка ще изпита ревност или просто малко тъга,че детето й се отделя вече от нея - порастнало е и тръгва по своя път. Но това не значи,че се отделяме от родителите си чак толкова, че изобщо да не се сещаме за тях и да не ги виждаме.
Много,често ходим на гости в техните на милото. Макар, те да живеят в единия край на града,а ние в другия. Палиме колата и сме там -хаха. А и с времето си станахме едно голямо семейство.
Свекървата ми е много готина жена. Мила,добра,работлива и много грижовна майка. Аз мога само да взимам пример от нея.   С нея и милото даже понякога излизаме и ходим на кино заедно. Като всяка майка най-много се радва да си бъде сред децата си където и да е.