" Клуб на БЕБЕправещите - 21 "

[магито]

Оф тия двата все ги бъркам, но лекарите са затова нали

[plesure]

Момичета, връщам се при вас Нещо се обърка, вчера се проверих ЧХГ-то, паднало беше бая, гинеколожката само сви рамене "явно е имало бременност и се е разстроила". А днес ми дойде.. и какво като имах положителен тест, качващо се ЧХГ и 10 дневно закъснение... 

[cherry_dream]

Знам, че това се случва често. Сега се успокой и другия месец повече късмет. Не го приемай тежко, така е трябвало да се случи 

[plesure]

да, поуспокоих се малко, но вчера бая тежко го приех. Мисля през седмицата да ида на ендокринолог да видим какво ще каже тя..

[магито]

Съжалявам plesure на ендокринолог задължително, ти нали имаш проблеми със щитовидната, а тя влияе на забременяването.Дано следващия път бременоста ти да е за 9 месеца.

[Ивето]

plesure много съжалявам че така се е случило, стискам силно палци и дано следващия път да е наистина положително и да е за 9 месеца... Не се отчайвай ще стане но не си го слагай като фикс идея, ще се случи

[plesure]

Благодаря ви за подкрепата. Много! Жалко, че не стана сега, щеше да е хубав подарък за първата ни годишнина, но както каза мъжа ми - явно не иска да е раче, ще се целим да огън-човече като нас (и двамата сме огнени зодии)

успех и лека бременност на всички ви, момичета

[StAsSi]

И този месец пак съм тук, и другия ще съм тук 
Една неуспешна стимулация... Дали ми писна - оооо, да, писна ми. Ама май съм много по-ината, защото въпреки всичко и всички мисля да продължавам. Докога и докъде - самата аз незнам...

Ако някой може да ми каже нещо повече за алое верата, ще съм много благодарна.

[vanessssa]

Стасси, при вас какъв беше проблема, че съм забравила?! Само липса на овулация ли е?!

[StAsSi]

Имам лека форма на поликистозни яйчници и липса на овулация...

[vanessssa]

Имам лека форма на поликистозни яйчници и липса на овулация...

Миличка, ще се оправят нещата спокойно!!! Само вярвай на лекаря си!!!

[магито]

Стаси, вие сте едва в началото на борбата не върви да ти е писнало.Не ме разбирай погрешно, но аз съм със смяна на клиника, правене на цветна снимка, лапароскопия, изследване на хормони нон стоп, Хашимото, заради което на 45-дни ме боцкат, една инсеминация и едно ин витро на естествен цикъл.Дали ми е писнало?От какво от лошия ми късмет, от това че е трудно.Ми не не казвам, че ми е писнало вдигам глава и продължавам, това е лесно няма поне не и за нас.Оптимизъм, надежда и вяра в лекаря ми това ме крепи мен, както и моя мил съпруг.Като не става със такава стимулация пробвайте инсеминация, не натоварва толкова финансово, а има по-голяма успеваемост от това което правите вие.И вдигнете главите, гледайте хубавите неща около вас, те са навсякъде и се радвайте, защото живота си тече и като се обърнете в един момент всичко ще е минал цикъл следващ цикъл.

[StAsSi]

Благодаря ти Ванеса
Маги, много си права, знам го. И аз се мъча да си го повтарям постоянно. Просто след такъв ден и аз си имам своите дупки...
Но няма време за много съжаления. Знам, че трябва отново да вдигам глава и да вървя напред.
Благодаря за подкрепата. Мерси, че ви има. Защото близките ми трудно разбират за какво става дума...

[malinkata]

Момичета, аз се извинявам, че се намесвам тъй като ние не сме от бебеправещите, но тъй като ви чета, защото би се искало да сме от бебправещите реших, че мога да ви кажа нещо. Знам, че може би си мислите, че не разбирам тъй като вече имам детенце, но имам няколко много добри приятелки, които имат проблеми със забременяването и до болка ми е познато през какво се минава... Според мен е нормално от време на време да се изпада в страх, паника и разни всякакви дупки - често ми се случва и на мен. Но и аз не губя вяра, че всичко в живота ми ще се нареди и ще имам своето щастие - щастието не само да имам дете, но и да мога да го отгледам, а ако не е много нахално след това и още деца да имам. Така че ви подкрепям и се надявам по-бързо да минават тъжните дни и пожелавам повече сили за да постигнете мечтите си 
Не ме съдете, това е един от моите тъжни дни и имах нужда и аз да изплача мъката си, тъй като и мен не ме разбират.

[svekarva]

StAsSi, миличка, и на роднините ти им е мъчно и трудно! Верно, по различен начин и не колкото на вас двамата със съпруга ти, но сигурно и те си поплакват тайно.
Чета тази тема заради едно от момичетата тук и не съм писала. Мислех, че нямам право, защото не съм имала проблеми със забременяването - даже обратното, имам един аборт /и до ден днешен ми е съвестно и се чувствам виновна/.
Бих искала да подкрепя StAsSi и всички вас, стига да зная как! Наше роднинско семейство по съребрена линия се е  борило с проблема 10 години без да ни кажат. Не смеехме да попитаме или изобщо да отворим дума на тази тема, за да не ги засегнем или да бъркаме в раната. Те също нищо не казваха. Аз имам колежка, която не иска да има деца. Повярвайте, има и такива хора и те нито са лоши, нито ненормални, нито мразят деца. Мислех си, че и роднините може да са решили така – да нямат деца. А те през това време са извървяли целия път по този ад, имали две неуспешни инвитро.....Най- накрая, преди години, жената ми каза, че ще правят трети опит. Нямате представа колко гадно се почувствах, че през главата ми е минала мисъл, че не искат деца. Слава Богу, всичко мина успешно и сега си имаме едно прекрасно момченце! Но месеците на бременността баха кошмарни и за мен. Само чаках да ми се обади как е всеки ден, сърцето ми направо беше на топка. Не можех и да се радвам на снимките от ехографи,  все се притеснявах, да не предизвикам лошото. Хилядите инжекции, все едно ги биеха на мен. Идваше ми да ревна с глас от притесненията всеки път, когато пращахме кръвни проби, ама от мен се искаше да съм сигурна в успеха, да казвам, че всичко ще е както трябва, да съм «позитивна». Веднъж си прехапах устната /аз го имам този навик/ и тя ревна веднага. Искам да кажа, че никой не знае как най- добре да изрази съпричастността  си в такива случаи или дори да опише чувствата си. Възхищавам се на силата ви и от сърце ви желая здрави дечица в най- скоро време!