как да се справим със съмненията преди сватбата?

[sabeva_07]

Аз например винаги съм знаела че това е човека за мен, е имало е моменти в които съм се замисляла но кой не е.Аз бях на 18 год. като заживяхме заедно и сега е още по-хубаво от преди, не защото се оженихме ами някак си се нагодихме един към друг и се разбираме засега.Така че мила Miri, понякога човек си мисле че като се ожени/омъжи животът се преобръща изцяло но не е така, той е такъв какъвто ти самата искаш да бъде и какъвто си го направиш.Според мен се страхуваш от неизвестното, от този важна стъпка но тя е само по-голяма отговорност, не е товар който трябва да носиш цял живот.Пожелавам ти право напред и много щастие

[Ели .]

всички са прави , що се отнася до това дали ще си ограничена или, то дори и да не сте женени пак може да те ограничават !!! дръж се така както искаш с теб да се държат !!!

[denisimo]

Момичета всички сте прави 
Но и аз си спомням как с наближаването на датата понякога ми се свиваше едно такова отвътре-ние живеехме заедно и при нас наистина нищо не се промени -само стана по-хубаво, но все пак трябва да признаем честно, че известно притеснение винаги има 

И все пак Miri е хубаво да си изясниш сама за себе си дали нещо конкретно те кара да мислиш така -че ще си по-ограничена, или си е просто "предсватбена треска".

[Miri]

Благодаря ви на всички за съветите и подкрепата. Най-вероятно е предсватбена треска, а и едни думи на баща ми , който каза "За това ли съм те създал, за да избягаш някъде далече"(има предвид , че милото не е българин). Но като цяло моето момче е н...трудно е да се опише , но е най-доброто, което съм имала- поне така мисля за тези 7 месеца о, от както живеем заедно.
Но предполагам , че много хора са имали такава предсватбена треска, осбено по-свободолюбивите.

[Женя Иванова]

Миличка ние се познаваме от близо 7 години и сме заедно от 6 и няколко месеца,бяхме разделени за 2години и сега от една сме отново заедно и живеем заедно.Имам чувството,че никога не съм се разделяла с този човек и всичко е както преди,с мнооого подобрения разбира се.Щом си се решила на такава крачка трябва да си сигурна че това е мъжът за теб.Изживей си спокойно сватбата и й се наслаждавай.

[ivaiva]

Мили момичете,
ако има подобна тема вече, моля да ме извините и да преместите поста ми там, но имам чувството, че ще откача.
До сватбата остават 20тина дни, а нешата вместо да се подреждат все повече се объркват.
и с милото все за нещо се карама и всеки ден му казвам: "не искам да се оженим".
Как да разберем дали не правим грешка, достатъчно ли е че се обичаме?

[goldi]

Нормално е да се карата точно в този период. И при нас беше така само че той на мен ми викаше така. Всичко ще се оправи от напрежението е

[pleasure]

Мили момичете,
ако има подобна тема вече, моля да ме извините и да преместите поста ми там, но имам чувството, че ще откача.
До сватбата остават 20тина дни, а нешата вместо да се подреждат все повече се объркват.
и с милото все за нещо се карама и всеки ден му казвам: "не искам да се оженим".
Как да разберем дали не правим грешка, достатъчно ли е че се обичаме?

Мила, мога да ти кажа, че отлично знам как се чувстваш... =]Моментът на оставащите няколко дни до сватбата е изнервящ по една или друга причина. Плюс това, тогава сме и много по- чувствителни за случващото се около нас и винаги ама АБСОЛЮТНО ВИНАГИ реагираме емоционално. И аз не направих изключение (въпреки, че си мислех, че съм готова за това) и буквално вечерта преди сватбатасе скарахме с мъжа ми...и той и аз крещяхме...и аз му казах да се маха и , че не искам да го виждам повече и все "цветисти" от този сорт... . Сега даже не си спомням за какво е била караницата, но тогава....
Търпеливостта и взаимнто изслушване е разковничето към социалния мир, в дните преди сватбата...
Мило, бъди сигурна в избора си...!!!

[ivaiva]

оле милички,
успокоявате ме. Не съм единствена в паническата си истерия и безумно притеснение.
имам чувството, че милото е много по-стабилен от мен. Дори като се мисля май се опитва много да ми угоди, ама аз не знам какво искам искам да е хубаво и да не грешим в избора си

[mehandjijska]

Ива, ти си била сигурна в избора си в момента, в който си приела да се омъжиш за него, така че няма съмнение тук! Всичко ще се подреди и ще бъде ОК! 

При нас, да чукам някъде на дърво, всичко засега добре върви, не се караме, и какво съм поискала за сватбата се съгласява и ми казва действай, направи всичко, както ти е на сърце. И съм толкова доволна и щастлива 

[maria_lakova]

Не се съмнявай в избора си - не сте от скоро заедно, за да не си сигурна, че това е човекът за теб 
Аз преди сватбата бях толкова нервна и така съм плакала и аз незнам защо  просто ми се плачеше и сме се карали доста с милото, но все пак всичко е от напрежението, а не от "неправилния" избор 
Ще видиш, че всичко ще се оправи, само търпение и спокойствие 

[ivaiva]

благодаря ви Мария, механджийска,
сега като ги напишем тези неща тук дано бъдещите булки са по-спокойни от нас, ама то май няма начин

[muhichka]

Вместо да се съмняваш скъпа вземи и се успокой малко и се отпусни и почни да се наслаждаваш на това , което ти предстои защото то наистина е вълшебно!Не оставяй споровете ви да ви развалят едни от най-хубавите моменти !УСПЕХ!!!

[Петето]

Ивче, не се притеснявай - със сигурност не е неправилен избор , а страхотен стрес и напрежение, именно защото искаш всичко да е ОК и изпипано до съвършенство на Вашия ден  Аз преди сватбата също бях откачила и се разправях с мъжа ми за всякакви глупости, че на 2-3 пъти и мента, глог и валериан пих    Нормално е да си притеснена  Но все пак не мисли така негативно, а се отдай ползотворно на последните си дни като госпожица  - бъди сигурна, че сватбата ти ще е като приказка - щом любимият човек е до теб, ще е така 

[mirmar]

Мили момичета, искам на първо място горещо да ви благодаря, че имате смелостта да споделите тези тежки моменти, вместо да ги преглъщате или да ги разисквате само с приятелки на живо.
На второ място ще кажа, че доста време ми отне намирането на подобна тема из целия форум, защото съзнателно търсех такава /не знам защо е тук- за след брака/.

На мен лично ми подействаха много успокоително думите ви. Ценно ми беше да разбера, че не всичко е рози и сърца, но това е само момент, който го има при много от вас. Но че този момент не е основание за съмнение,защото никой няма да каже "Да", ако се съмнява, пък после да мисли правилно решение ли е взел.

А тъй като и ние преживяваме тежък момент, съмненията ми се задълбочаваха още повече като четях в другите теми и оставах с впечатлението, че при всички всичко е наред, а щом при мен има караници, значи съм сгрешила фатално и съм избързала и това не е човекът за мен, щом се караме.

Така че, моля ви, нека не спираме да се оплакваме  , защото така се учим от опита на другите, по-големи или не от нас, че дори когато нещата не са като в приказка, те все пак са красиви! И помъдряваме... благодаря ви, че ви има!      Беше ми необходимо да преосмисля собственото си поведение и нагласите и очакванията си и вие бяхте тези, които ми помогнахте!