Отдушник!

[kali_gali]

Инче,знам разбира се,че не визираш мен,аз казах,не се чувствам сърдита от написаното,просто исках да представя позицията на жена в това положение.Предполагам,че визираш жени,които с тези думи се оправдава,въпреки,че никой не би трябвало да се оправдава за взетото от него решение,както и този,който не го споделя.Аз не разбирам жените,които категорично отказват да кърмят,но не ги исъдя-тяхно право.Аз и не разбирам жени,които доброволно раждат секцио,но не ги и съдя-също тяхно право.
Ако някой ми поиска съвет и мога да го дам,ще го направя,но не бих се месила на никой,защото всеки си знае него си,както правилно  си казала.На чужд гръб и 100 тояги са малко.
Пак казвам,когато кърмата тече е лесно да казваш "не може да не може",просто защото не можеш да си представиш,че може да не може.

[Lupercola]

Пак казвам,когато кърмата тече е лесно да казваш "не може да не може", просто защото не можеш да си представиш,че може да не може.

Сигурно си много права...

Иначе аз уж гледам да не давам акъли, ама може и да ми се е изпльзнал някой, някъде - нали всеки гледа от собстветната си камбанария...

И понеже още мисля по твоя случай, не че това ще те успокои, ама тук вьв форума, сигурно всички, които са ти се включвали за кьрменето от добро са го правели и са си мислили, че така ти помагат. То малко като с на Бебчето-на-мечо и захранването ми звучи - хората от добри чувства, та накрая му писва на човек. Нали и пьтя кьм ада е постлан с добри намерения... Не са си дали сметка, че те нараняват. Всеки тук иска да помогне, кой успява, кой-не. За сьжаление никой не е застрахован от субективност на мненията и без да го искаш понякога сьдиш другите, пьк не дай си Боже, дори ги нараняваш.

[Anichka]

Прочетох поста на Бастет онази нощ преди да си легна и начина по-които го разбрах беше - Писна ми от майки, които не искат да се информират, живеят в 15 век и правят глупости с неврьстните си бебета...
Днес отварям форума и направо доста имаше да се чете, много лични постове...
Аз не сьм раждала още, не сьм кьрмила никога, но пьк винаги сьм се вьзмущавала от майки, гореописаните. Отначало се пробвах да обясня това, което сьм чела, но ме гледаха с празен поглед, даже ме подиграваха, защото чета пьк нямам деца (сложиха ми диагноза, че не сме можели да имаме)
Та искам да споделя няколко случки, които МЕН ме потресоха, но са напьлно нормални за други хора.
1. Виждам се с майка - бебчето е на 6 месеца. Без проблем само като я погледнеш можеш да кажеш, че тя кьрми. Но не. Ето разговора между нас:
Майката - Писна ми да кьрмя и да сьм вьрзана за малката
Аз - ОК.
Майката - Обаче, ако знаеш колко е гадно АМ
Аз: ми не зная - нямам опит нито с кьрмене, нито с АМ
Майката - Ужасно е. И малката го ненавижда - само като ме види сьс шишето и се бута в мен и тьрси цица, плаче неутешимо..И аз плача с нея..

Много се натьжих, едва не се разплаках, но как да и кажа - а защо поне не се изцеждаш да и даваш кьрма като имаш????? пак ще можеш да си по-свободна и малко по-независима и да я оставиш на някой друг за 1-2 часа.
2. Бебенце на няколко месеца категорично отказва биберон. Амбициозна БАБА, решена на всяка цена да покаже, че бебето ще прояде биберон му дава биберон с мед?! Майката мьлчи...
3. Бабата от точка 2 - седи до количката сьс спящото бебе и пуши. За протокола нито майката, нито бащата на бебето пушат. И двамата Мьлчат!

Та всеки си гледа детето както си реши - спор няма, но живеем в 21 век, заобиколен от техника и иновации,  а някакси забравяме основните неща - взаимоотношенията ни. Не искаме да прочетем 5 книги, които да ни подготвят поне малко за това какво ще се случи в следващите години. Някакси при толкова много информация, по-малко се интересуваме и четем.
Искам все по-малко познати да се оплакват от децата си, все по-малко да чувам детето ми е:"изрод, изкопаемо, невменяемо". Все по-малко да ги подритват и удрят...Все по-малко от познатите ми в БГ гордо да показват снимки как возят новородено или малки дечица в кола без кощница/седалка.
Мога да продьлжа, но няма смисьл - ето написах си каквото ме мьчеше и мен в отдушника - и аз като Бастет. Поне аз така разбрах нейния пост и го написах с моя поглед над нещата.

[Данитка]

Аничка по т.3 и аз пуша до количката на бебето сега Яна преди Йоанна...та какъв е проблема ?

(ясно е ,че не съм завряла цигарата в самата количка и пуша така,че дима да не ходи право в нея)

М/у другото не си първия човек,от който чувам подобни коментари ...даже много са ...и все непушачи! Та все ги питам къде е проблема?! И да знаеш,че не се заяждам,просто питам и после ще споделя и техните отговори.

[kali_gali]

Инка,аз съм сигурна,че всеки,който се и опитал да ми дава акъл,го е направил с добри чувства,никой не го е направил за да ми навреди.Дори ако се замисля,дали бих издържала на тези мъки 5 месеца,ако нямаше кой да ме ръчка?Вероятно не.Просто,трябва да внимаваме,когато пишем,как се изразяваме,за да може хем да сме от полза,хем да не вменяваме чувство за вино.

[Anichka]

Данитка, така е - непушач съм.
Дали ще пушиш е твой личен избор. Никой не може да оспори твоя избор за теб самата. Достатъчно възрастна си да прецениш.
Аз имам против пушенето пред дете - то не може да каже - не ме кефи, не пуши до мен. Ти най-малкото нарушаваш неговото право на избор да седи до пушач/непушач. Не съм доктор, нито здравно работещ в световноизвестна компания за изследвания, която може да докаже оспори вредата/ползата от пушене до дете.
Според мен трябва да се спазва дистанция.

[Вероника]

Аз вчера ви четох тук какви ги диплите - много мразя спора за кърменето ама много.....
Определено всеки сиг овори от своята камбанария и като че ли на всеки му е трудно да приеме решението и мнението на другия.
Хм, дали направих всичко за да кърмя - НЕ. Обаче аз не усетих нито веднъж наслада и всички чувства, които вие описвате когато кърмите. При мен беше ужас.
1-во нямах кърма и ми беше толкова гадно още в болницата когато гледах другите майки колко много кърма имат още от самото начало, а аз слагах едно ревящо , гладно бебе  на гърда, от която не тече нищо, ама аболютно нищо
2- никога гърдите ми не са били напрегнати, преливащи, болезнени
3-то с много зор тръгна няква кърма, ама колкото за закуска на Габриела. болеше ме, тя ту сучеше , ту ревеше ядосвайки се на малкото мляко, резултата не беше щастлива майка и бебе 
Та хайде сега обвинете ме, че реших да съм щаслива пред изнервена. Аз четох много докато бях бременна и бях информирана, ни определено не мисля, че като преминеш през някъв ад, само и само да кърмиш си герой и бебето ти получава всичко с кърмата. Габриела е на АМ от 2-3 седмична, всъщносто тя още в болницата опита АМ и аз бях в депресия, защото от многото четене знаех, че е много важно детето да започна на кърма - и какво трябваше да направя като нямах???? кое помага в такъв случай????
С месеци, се чувстах виновна. Забиваха ми нож в сърцето всеки път когато ме питаха дали кърмя.
И какво всичко това, защото то всякъде се набива колко е важно и как винаги може с цената на всичко.
Според мен не трябва да се впечатлявате от подобни неща  -че други майки си гледат децата по техен си начин - кой определя, че вашият начин е най-правилен. КОЙ????
Аз дружа с много майки тук -едната не е кърмила, а е имала кърма, защото бебето било лежала дълго в болницата след раждането, не искало и АМ и затова кисело мляко -това толкова противоречи с моите виждания и никога до сега не съм я обвинила  -никога. Друга пък си захрани детето на 2 месеца- и на нея не съм и казвала, когато си говорим аз и разказвам как съм постъпила, тя ми разказва за тях - няма атаки , няма обвинения.
Та мисълта ми е -хайде вече спрете да критикувате различните от вас.
Че имало много информация - има, само че за мен това си е  маркетинг за много неща, които ни се набиват качествено в мозъците ни, Аз се стремя да намирам точно това, в което аз да намеря логика и да пасне с моите разбирания.
Аз също пуша, пропуших отново 2-3 месеца след като родих и след като бях разклатена от нерви покрай тъпото кърмене, от което се чувствах половин човек. Решеието си е мое, не тровя детето си и пак 100 човека ще те "одумат" и ще те изгледат накриво - на някой да преча?
Преди да погледнем останалите под лупа, нека първо погледнем в огледалото  -ето това исках да ви кажа аз.

[Рени]

От вчера чета и немога да разбера защо се опитваме да изкараме колко сме прави ние и колко другите постъпват неправилно. За това коя колко ще кърми, дали ще кърми въобще и кога ще отбие детето решението трябва да бъде лично и останалите трябва да приемат това, а не да я убеждават колко е крива. Не мисля, че това да кърмиш детето си до 2-годишната му възраст е ненормално или грешно, просто майката така си е решила и аз го приемам, немога, обаче, да приема, че тя трябва да бъде порицавана затова. Така е преценила, така е постъпила. Аз съм от онези майки, които си кърмиха децата много малко, сега е на смесено хранене от шише, но не мисля че съм по-лошо майка от тази, на която детето й е само на кърма. Докато Стилиян беше в болницата сам, аз направих всичко възможно да си задържа кърмата, е успях, но само аз си знам какво ми костваше това. Накрая какво стана разбра, че на детето не му стига и беше гладно и плачещо. Е не бях щастлива майка, сега въпреки трудностите и въпреки, че сме на смесено хранене и АМ-то може да е повече от кърмата, но като виждам, че детето ми е сито и щастливо и аз съм щастлива. Ако бях продължила така и двамата щяхме да сме нещастни. Скоро една позната ми каза, че не съм направила всичко възможно, затова не съм кърмила. Попитах я, какво значи всичко възможно, и ако всичко възможно е да съм го слагала колкото може по-често на гърда, за да стимулирам лактацията, е правех го и в 3 през нощта и в 2 и каква полза. Докато не преминах на смесено хранене, детето беше гладно, после започна да повръща и то много. Повърне, отпусне се като все едно е с 40 градуса температура,стане бял като платно и след пет минути започва отново да плаче. Колко време се търпи това?
Не мисля, че съм лоша майка, в един момент си мислех, че съм некадърна и т.н. писах го скоро в темата си това и няма да се повтарям, плаках и трових всички вкъщи с нервите си докато Ивайло не ми каза, че не кърменето прави една жена майка, а отношението към детето й. Не че не съм го знаела, но е друго когато човекът до теб те окуражи и ти каже, че ти си направила всичко, което е било по силите ти и трябва да спреш да се тормозиш. Сега храненето и за мен и за детето е удоволствие от момента да сме заедно и всеки е щастлив. 
Знам, че тук във форума има много мами, които кърмят успешно и мога само да им се възхищавам, защото при тях се е получило в оптималния вариант. При мен за съжаление не се получи.

Верче,  Все едно си ми прочела мислите от вчера насам.

[магито]

Съжалявам, че ще ви изместя темата, ама нали е Отдушник.

На мен ми писна, направо ми омръзна, а съм още в началото на великото тичане.Знам, че за много неща съм си виновна сама, но други не съм ги предизвикала с нищо.Вече съм като разглобена.Всяка седмица на бегом до София, университет, изследвания и т.н. екстри, всичко е едно голямо цяло.Вече забравям какво имам да правя, къде трябва да ходя.Нали за да е всичко 6 ни се случват и куп ужасии и ми иде да си тегля крушума вече.Няма и работа, съответно няма пари, нито при мен нито при Мерал.Не знам докога и как ще оцелеем психически и финансово.Аз се сривам на моменти после пак лепвам фалшивата усмивка и се правя на непукист, до следващия удар.Толкова зле се чуства, че не искам да виждам никой.Как да обясня на хората, че имам хиляди проблеми далечни от техните и няма да ме разберат, а и не искам да съм в тежест на никой.Все пак като излезна с някой не искам да се чуства като кошче.
Трудно ми е и проблемите се състезават покрай мен, кой да се хвърли в нашия дом.
Казах си го.

[kali_gali]

Маги,не мога да типомогна с друго освен с това
Прегръдка от мен.Човек преминава през такива перйоди и просто трябва да изчака да светне лампичка и на неговата улица.Бъди сигурна,че това ще стане.

[gucci]

Маги аз само да ти кажа ,че не си сама.И аз понякога се изморявам адски много от цялото тичане,от всичките тревоги-психически ,физически.Понякога ми идва да крещя и съм го правила и не помогна.На работа понякога имам чувството ,че трябва да нощувам.Сутрин се събуждам и мислите ми са днес какво имам да направя,поредната доза хапчета,поредната доза проблеми,поредните черни мисли,поредните ядове,поредните финансови притеснения.Колата отново се счупи,а се опитваме да заделим пари за поредните изследвания.Знам ,че такава ни е орисията ,но понякога и на мен ми писва и попадам в поредната черна дупка.Толкова ми е познато всичко което споделяш.Прегръщам те силно и знам ,че си силна и ще се справиш.А когато много ти писне и искаш да споделиш-аз съм на среща.

[магито]

Знам, че не съм сама и много благодаря за подкрепата.Знам, че ще се справим ама на моменти 

[angel4e]

Писала съм го тук много пъти и на себе си го казвам често-Всяко зло за добро! И това ще мине!
Един ден ще ти олекне и няма дори да се сетиш за днешния ден и ще бъдеш щастлива. Живота ни подлага на такива изпитания, за да станем по-силни.Най-важното е ,че не си сама!А когато ти  влез тук да си го излееш.
"Винаги има щастлива край! Ако не си щастлив, значи краят още не е дошъл!"

[Данитка]

Хич не си сама Маги
И аз съмв една  голяма гадна дупка и няма излизане Писна ми,писна ми!
Ужасно трудно е с 2 деца от към финансова гледна точка,мъжа ми работи на 2 работи,прибира се по нощите,няма събота,няма неделя....няма време за мен,за децата,а толкова ми помагаше.Всичко това оказва много голямо влияние и на семейния живот като цяло.Исках да канидатствам в Уни,но вече няколко седмици нямаме пари да си купя тъпите учебници и полудявам,чудя се какво да направя...само и само да се сдобия с тях,а времето тече и вероятността да науча темите става все по-малка и това ми действа много зле на самочувствието( друг е въпроса дали изобщо ще можем да си позволим таксите и кой ще гледа децата,то няма кой но аз все се надявам)...Отделно понякога децата ужасно ме тормозят и да не е нарочно аз не съм от дърво и аз съм човек и и аз нерви имам,но ходи обяснявай...нали сам си ги правил и сам трябва да си ги гледаш,нищо,че имаш нужда просто от 5 минутки спокойствие.Все трябва да има сготвено и тем подобни битовизми.Трябва диета да спазвам,ама пусто какво за всичките все пари трябват,а все няма тъпотия....депресирам се,дебела съм и немога да се понасям!

[emili85]

Хич не си сама Маги
И аз съмв една  голяма гадна дупка и няма излизане Писна ми,писна ми!
Ужасно трудно е с 2 деца от към финансова гледна точка,мъжа ми работи на 2 работи,прибира се по нощите,няма събота,няма неделя....няма време за мен,за децата,а толкова ми помагаше.Всичко това оказва много голямо влияние и на семейния живот като цяло.Исках да канидатствам в Уни,но вече няколко седмици нямаме пари да си купя тъпите учебници и полудявам,чудя се какво да направя...само и само да се сдобия с тях,а времето тече и вероятността да науча темите става все по-малка и това ми действа много зле на самочувствието( друг е въпроса дали изобщо ще можем да си позволим таксите и кой ще гледа децата,то няма кой но аз все се надявам)...Отделно понякога децата ужасно ме тормозят и да не е нарочно аз не съм от дърво и аз съм човек и и аз нерви имам,но ходи обяснявай...нали сам си ги правил и сам трябва да си ги гледаш,нищо,че имаш нужда просто от 5 минутки спокойствие.Все трябва да има сготвено и тем подобни битовизми.Трябва диета да спазвам,ама пусто какво за всичките все пари трябват,а все няма тъпотия....депресирам се,дебела съм и немога да се понасям!